РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Силистра, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Данаила Т. Г.
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20233400500029 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК ********* обжалва Решение № 621 от
02.11.2021г. , постановено по гр.д.№ 1893/2021г. по описа на Районен съд - гр.
Силистра, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 433, т. 3 от КЗ / 247 ал.1 от КЗ отм. / във вр. с чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 от
ЗЗД за признаване за установено по отношение на К. И. К. с ЕГН.........., че
същият дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК ********* сумата от 4 062.26 /
четири хиляди шестдесет и два лв. и 26 ст. / лева, представляваща регресна
претенция за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка
“Гражанска отговорност” на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус” с
регистрационен №СВ 867 KJ, ведно със законната лихва, считано от 22. 12.
2021 г. до окончателното изплащане на задължението, мораторна лихва в
размер на 1237.96 / хиляда двеста тридесет и седем лв. и 96 ст. / лева,
начислена за периода 14.07.2018г. до 14.07.2021 г. за които суми е издадена
Заповед № 528 / 02. 08. 2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1036 / 2021 г. по описа на СРС.
За да постанови обжалвания акт, районният съд е приел за
недоказани твърденията на ищеца, че е налице застрахователно
правоотношение, че е настъпило застрахователно събитие с участието на
МПС, собственост на ответника или управлявано от него, че причината за
станалото ПТП се корени в нарушение от страна на ответника /в качеството
1
му на пряк причинител/.
Въззивникът счита решението за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон,
необосновано и противоречиво. Счита, че по делото безспорно са установени
елементите от фактическия състав, на иск с правна квалицикация чл.500, ал.3,
т.3 КЗ. Сочи, че за отхвърляне на претенцията му съдът се е позовал на
неизпълнени от дружеството указания във връзка с оспорване подписа на
ответника на процесната полица и откриване производство по чл. 193 ГПК.
Твърди, че е изпратил на 29.09.2022г. молба, получена в съда на 03.10.2022г. –
в която е направил изявление, че ще се ползва от оспорения документ, като
същата не е докладвана от съда в проведеното о.с.з. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, а предявените
искове уважени. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият оспорва жалбата, счита я за неоснователна, моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноските във въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирано лице и отговоря на изискванията на чл.260 и 261
от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на подготовката на настоящото производство въззивният
съд е отстранил допуснатото нарушение по попълване на делото с
доказателства, като е събрал посочени в определението по чл.267 ГПК
писмени доказателства и открил производство по оспорване истинността на
документ.
След преценка на изложените в жалбата оплаквания и доказателствата,
събрани в двете инстанции, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422 от ГПК, във вр. с чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл.
86 от ЗЗД, като ищецът ЗАД „Армеец“ с ЕИК *********, е поискал от съда да
признае за установено по отношение на ответника К. И. К. с ЕГН....... че
паричното вземане, за което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №1036/2021г. по описа на СРС
съществува и ответникът дължи отразените суми. В заявлението по чл.410
ГПК на ЗАД „Армеец“ се твърди, че ищецът е платил обезщетение за щетите,
причинени от длъжника, който на 19.06.2016г. в Италия, гр.Рим,
управлявайки микробус „Рено“, модел „Лагуна“, с рег.№ СС 5783 РВ, при
извършване на маневра, блъска паркиран л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“ с
рег.№ ВС 867 КJ.ПТП –то е документирано с полицейски протокол, в който е
отразено, че виновния автомобил е напуснал произшествието веднага след
инцидента, без да се установят нанесените щети и без да се уведомят
контролните органи, поради което е осуетена възможността водачът да бъде
изпробван с технически средство за наличие на алкохол, наркотици или техни
2
аналози. Това му дава право на осн.чл.500 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86
ЗЗД, да претендира от извършителя да му заплати платените суми. Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, след което
заявителят е предявил иск по чл. 422 от ГПК. Посочените по – горе твърдения
отчасти са преповторени в исковата молба.
Ответникът К. И. К. с ЕГН .......... е оспорил изцяло предявените искове
като заявява, че не е легитимиран да отговаря по тях, тъй като не е собственик
на посочения в исковата молба автомобил - участвал в ПТП- то. Сочи, че
никога не е бил на територията на гр. Р. и не е управлявал МПС, участвало в
случилото се на 19.06.2016г. ПТП. Не притежава свидетелство за управление
на МПС, не е сключвал застраховка за процесния автомобил и подписът на
полицата не е негов. Оспорил механизма на ПТП, стойността на извършения
ремонт на л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“, размерът на застрахователното
обезщетение и възразил за недоказаност на плащането на застрахователното
обезщетение от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина. Следователно, за да възникне регресното право
на застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност", в
посочената хипотеза е необходимо да се установи кумулативното наличие на
следните положителни предпоставки: договор за застраховка "гражданска
отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, напускане мястото
на местопроизшествието от причинилия виновно събитието водач преди
идването на органите контрол на движение по пътищата и плащане от
застрахователя на увреденото лице обезщетение за причинените вреди в
размер не по-голям от стойността на действителните такива.
На първо място по делото не е проведено пълно и главно доказване на
правно значимия факт, а именно че ответникът е деликвентът, причинил
пътно-транспортното произшествие, от което са възникнали обезщетените от
застрахователя вреди. В настоящия случай не е налице акт, обвързващ
гражданския съд да приеме за осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане, който изисква кумулативно наличието на
елементите вреда, деяние, противоправност, причинно-следствена връзка
между деянието и вредата и вина. По делото въпреки съобразяването от
въззивния съд на писменото становище от ищеца, в което заявява допусната
грешка при посочването на МПС-то, причинило ПТП и допуснатите
нарушения при попълване на делото с доказателства, поправени в настоящото
производство, положението остана непроменено. Дружеството твърди, че
ПТП -то е документирано в полицейски протокол, в който е отразено, че
виновния автомобил е напуснал местопроизшествието веднага след
3
инцидента, без да се установят нанесените щети и без да се уведомят
контролните органи, като до приключване на съдебното дирене и в
настоящото производство соченият документ не е представен със съответния
превод на български език. Не е приложен и в заповедното производство.
Доколкото соченият препис на свидетелски показания от процесното ПТП на
Мохамед Мохамед Шета Ахмед , с превод на български език не представлява
допуснати, събрани и възприети непосредствено свидетелски показания от
първоинстанционния съд, същите поначало не следва да се зачитат в
подкрепа претенциите на дружеството и не обвързват съда при преценка на
съвкупния доказателствен материал /Решение № 224 от 2.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 177/2010 г., II г. о./ Впрочем от същите не се установява наличието
на деликт с автор – ответника. Пред въззивният съд ответникът потвърди, че
в КАТ фигурира като собственик на коригирания със становището автомобил
- т. а. марка “Форд“, модел „Транзит“ с рег. №СС.........РВ, но в конкретния
случай дори да бъде прието за установено, че е настъпило застрахователно
събитие с участието на МПС, собственост на ответника, то следва да се има
предвид, че правото на регрес на застрахователя възниква именно срещу
виновния водач – причинителят на вредата (а не срещу друго лице).
Гореизложеното мотивира въззивният съд да приеме за недоказан искът
на застрахователното дружество, тъй като не се установи, че ответникът е
отговорен за възникналото пътно-транспортно произшествие, случило се
през 2016г. на територията на гр. Р., нарушавайки правилата за движение по
пътищата с виновно напускане мястото на ПТП.
Посоченото прави излишно изследването на останалите кумулативно
необходими условия за ангажиране регресната отговорност на ответника и
съдът е безпредметно да коментира другите спорни между страните въпроси,
защото разрешението по тях няма да доведе до различен от формирания краен
извод.
Предвид това постановения в същия смисъл акт на първата инстанция
следва да се потвърди.
Доколкото във връзка с оплакването във въззивната жалба на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, че не е приобщена към доказателствения материал в първата
инстанция оспорената от ответника застрахователна полица, което бе сторено
във въззивното производство, а това има отношение и към отговорността за
разноските, то следва да бъде добавено, че вследствие откритото във
въззивната инстанция производство по оспорване истинността на документ
Комбинирана застрахователна полица №BG11/116000722340 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се извърши
графическа експертиза. Вещото лице даде отрицателен отговор на въпроса
„подписът в Комбинираната застрахователна полица за задължителна
застраховка „ГО“ положен ли е от К. И. К.?“, а ищецът не е представил
доказателства, че застрахователния договор е сключен от овластено от него
лице.
По разноските: При този резултат от спора няма основание за
определяне на разноски в полза на въззивника, предявил неоснователна
4
жалба, но той следва да заплати разноските от 200 лв. за изготвената СГЕ.
На адв. Г. следва се присъди сумата от 595 лв., на осн.38, ал.2, т.2 ЗА -
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
ответника по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №621 от 02.11.2022г. по описа на РС –
Силистра по гр. дело №1893/21г.,
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК:********* да заплати на адв. В. Г.
сумата от 595 лв. на осн.38, ал.2, т.2 ЗА - двокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ответника във въззивното
производство.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК:********* да заплати по сметка на
Силистренски окръжен съд сумата от 200 лв. – платени от бюджета на съда
разноски за СГЕ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5