ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, …………...2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Аракелян
в. т. д. № 221/2018 година по описа на Апелативен съд – Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на „Електроразпределение север” АД,
чрез адв. Аглика Тодорова за изменение на постановеното от Варненския
апелативен съд по настоящото дело решение № 33 от 05.02.2019 г. в частта за
разноските.
Молителят счита, че при определяне на размера на
разноските за адвокатско възнаграждение следва да се съобразяват размерите по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за определяне на минималните размери на
адвокатските възнаграждения, към момента на сключване на договорите за
адвокатска защита. В продължение на горното сочи, че претендираните такива са
съобразени с минималните размери, действащи към момента на договарянето. На
следващо място, излага доводи за наличие на фактическа и правна сложност на
спора. Моли за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на
пълните размери на претендираните адвокатски възнагражения.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна
на „Хаос Инвест“ ЕАД, чрез адв. А.Г. и адв. Гергана Моновска, в който се
излагат доводи за правилността на решението в частта за разноските. Считат, че
разпоредбата на чл. 78 от ГПК има процесуален характер, от където извеждат
аргументи за приложимостта на разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, действащи към
момента на приключване на съдебното дирене в производството – 08.01.2019 г.. Намират,
че твърденията на молителя не са достатъчни да обусловят висока фактическа и
правна сложност по спора. Извод за наличието на същите считат, че следва да
бъде изведен не от самото производство, а от характеристиките на отделния иск,
съобразявайки претендирания размер на възнаграждението и усилията на защитата. Молят
за оставяне без уважение на молбата за изменение на решението в частта за
разноските.
Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
248, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на представен
от молителя списък по чл. 80 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
С решение № 33 от 05.02.2019
г. по настоящото дело Варненският апелативен съд е отхвърлил евентуалния иск на
„Хаос Инвест“ ЕАД за осъждане на молителя да му заплати сумата от 2 333 648.63
евро, като част от 9 988 195.50 евро, представляваща обезщетение за вреди,
претърпени в резултат на недобросъвестно водене на преговори при сключване на
договор за присъединяване на обект на независим производител, на основание чл.
12 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 2 333 648.63 евро
от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Със
същото решение съдът е отхвърлил и иска на „Хаос Инвест“ ЕАД за осъждане на молителя
да му заплати сумата от 341 352
евро, като част от 2 954 092.21 евро, претендирани като обезщетение
за вреди от забава в плащането на обезщетение в размер на 2 333 648.63
евро, като част от 9 988 195.50 евро, за периода
от 14.12.2009 г. до 08.08.2012 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
Съдът се е
произнесъл по искането за разноски, като с решението са присъдени такива в
полза на молителя в размер на:
-
123 589.36
лева за т. д. № 60132/2016 г. по
описа на ВКС, от които 54 892.26 лева с ДДС- адвокатско
възнаграждение;
-
122 525.51
лева за настоящото производство, от които 86 465.68 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение;
-
137 395.36
лева за в. т. д. № 83/2016 г. по описа на ВАпС, от които 68 818.26 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение;
-
58 826.70 лева за т. д. № 2282/2012 г. по описа на
ВОС, от които 58 520.81 лева с ДДС
– адвокатско възнаграждение.
По същество на спора:
Отговорността за
разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от
процесуалния закон. Съдът се произнася по направените от страните съдебно – деловодни
разноски само по повод на изрично искане. В своевременно депозираните списъци за разноски по чл. 80 от ГПК „Електроразпределение север“ АД претендира заплащането
на адвокатски възнаграждения в размер на:
-
60 342 лева с ДДС за т. д. № 60132/2016 г. по описа на ВКС;
-
189 618.48 лева с ДДС за настоящото производство;
-
124 710.78 лева с ДДС за в. т. д. № 83/2016 г. по описа на ВАпС;
-
92 216.59 лева с ДДС за т. д. № 2282/2012 г. по описа на ВОС.
В постановената относима съдебна практика е прието,
че разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004 г. относно минималните размери на
адвокатските възнаграждения имат материалноправен характер, поради което
приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото
на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното
действие /така Определение № 270 от 24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7159/2013
г., IV г. о., ГК, Определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3544/2014 г., II т. о., ТК, Определение № 127 от 09.05.2016 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 564/2016 г., I г. о., ГК, Определение № 17 от 26.01.2017 г. на ВКС по
т. д. № 1193/2016 г., I т. о., ТК и други/.
Съобразно изхода от
спора разноски се дължат в полза на „Електроразпределение север“ АД. Предмет на
настоящата молба е съдебното решение единствено в частта за присъдените
съдебно-деловодни разноски за адвокатските възнаграждения.
За касационното
обжалване се претенцира адвокатско възнаграждение от 60 342 лева с ДДС. В о. с.
з. пред касационната инстанция е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора /л. 441/. Представеният
договор за правна защита и съдействие е от 02.02.2017 г., поради което към него
е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 /нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г./
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.. Доколкото самият адвокат е посочил едно
възнаграждение за оценяеми искове, което съответства на възприемането на
предоставената от него услуга като защита, дадена за сборния общ имуществен
интерес, адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено с минималния
размер, изчислен от сбора на исковете. Предвид горното, съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер за сбора от исковете е 45 818.55 лева без
ДДС/54 982.26 лева с ДДС. С оглед на
горното, съобразно наведеното възражение, фактическата и правна сложност,
настоящият съдебен състав намира, че в полза на електроразпределителното
дружество следва да се присъди минималният размер на претендираното адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция. Предвид горното, неоснователно се
явява искането за изменение на решението в частта за сторените разноски пред
касационната инстанция.
За настоящото
производство въззивникът претендира заплащането на адвокатско възнаграждение
общ размер на 189 618.48 лева с ДДС, съобразно представен договор за правна
защита и съдействие от 08.03.2016 г.. Настоящият съдебен състав намира, че приложима
е редакцията на Наредба № 1/2004 г. от 05.02.2016 г., определяща, че за
процесуално представителство над 10 000 лева, минималноро възнаграждение е
в размер на 830 лв. + 3
% за горницата над 10 000 лева /чл. 7, ал. 2, т. 4/. Претендираният размер на
адвокатското възнаграждение по иска за преддоговорна отговорност /с цена от 2
333 648.63 евро или 4 564 220 лева/ е 137 456.60 без ДДС/164 947.92 лева с ДДС, същият
съответства на минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.,
а по иска за законна лихва за забава претендираният размер е 24 670.56 лева с
ДДС, а размерът по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата /при цена на иска от 341 352
евро/ 667 626.48 лева/ е 20 558.79 лева без ДДС/24 670.55 лева с ДДС. С оглед на горното, минималният размер по
приложимата редакция на наредбата към момента на подписване на договора за
правна защита и съдействие е в общ размер на 189 618.38 лева с ДДС.
Предвид горното, възражението на насрещното дружество за прекомерност се явява
неоснователно, а на електроразпределителното дружество следва да се присъди
пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение – 189 618.47 лева с ДДС, общ размер на всички разноските – 225 678.30 лева с ДДС, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.
За първото въззивно
производство дружеството е претендирало заплащането на адвокатско
възнаграждение по осъдителните искове /от 1 237 711 лева и 2 191 144 лева/ - 124
710.78 лева с ДДС. Същите са уговорени в договор за правна защита и съдействие
№ 7707 от 08.03.2016 г., поради което е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/2004 г. при редакцията й от 05.02.2016 г.. Минималните
размери са 37 661.33 лева без ДДС/45
193.60 лева с ДДС и 66 264.36 лева без ДДС/79 517.18 лева с ДДС. С оглед на горното, минималният размер по
приложимата редакция на наредбата към момента на подписване на договора за
правна защита и съдействие е в общ размер на 124 710.83 лева с ДДС.
Предвид горното, възражението на насрещното дружество за прекомерност се явява
неоснователно, а на електроразпределителното дружество следва да се присъди
пълният претендиран размер на адвокатското възнаграждение – 124 710.78 лева с ДДС, общ размер
на всички разноските –193 287.88
лева с ДДС, за производство по в. т.
д. № 83/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.
За производството по т.
д. № 2282/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд се претендира заплащането
на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 156 923.80 лева, от които 865
лева – депозит за вещо лице и 156 058.80 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение. Към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие 27.09.2012 г. е приложима Наредба № 1/2004 г. в редакцията й към
08.06.2010 г.. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 130 499.36 лева без ДДС/156 599.23 лева с
ДДС. Претендираното адвокатско възнаграждение от електроразпределителното
дружество е под минималноопределения размер и ще бъде съобразявано от съда
така, както е уговорено и заплатено. Първоинстанционното решение не е обжалвано
в осъдителните части за сумите в размер на 1 136 834 лева и 133 787 лева,
поради което същото е влязло в законна сила в същите части. Съобразно горното,
в полза на „Електроразпределение север“ АД следва да се присъди сумата в общ
размер на 124 847.04 лева с ДДС за съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и 692 лева – пропорционално разноски за експертизата. Доколкото
с първоинстанционното решение вече са присъдени 64 707.21 лева – общо съдебно -
деловодни разноски, от които 64 015.21 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, същият размер следва да бъде съобразен при определяне на
допълнително дължащите се разноски, съобразно изхода от спора. Предвид горното,
в полза на въззивното дружество, следва да се присъди допълнително сумата в
размер на 60 139.83 лева с ДДС,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнагражение
или общ размер на всички разноски 60 831.83
лева, сторени в първоинстанционното производство, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.
С оглед гореизложеното, обжалваното
решение в някои части за разноските следва да се измени, а в частта за
разноските за касационно обжалване следва молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ,
на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК решение № 33 от 05.02.2019 г.,
постановено по в. т. д. № 221/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, в
частта му за разноските, като:
ОСЪЖДА „Хаос Инвест“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“
№ 36 да заплати на „Електроразпределение
север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № сумата от 225 678.30
лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Хаос Инвест“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“
№ 36 да заплати на „Електроразпределение
север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № сумата от 193 287.88
лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за производството по в. т. д. № 83/2016 г.
по описа на Варненския апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Хаос Инвест“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 36 да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № допълнително сумата от 60 831.83 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното производство по т. д. № 2282/2012 г. по описа
на Варненския окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1448 от 11.03.2019 г., депозирана от
„Електроразпределние север“ АД, ЕИК: ********* за изменение на решение № 33 от 05.02.2019 г., постановено по
в. т. д. № 221/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта му за
разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени за производството пред касационната
инстанция по т. д. № 60132/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, както и в частта над присъдените общо
съдебно-деловодни разноски от 60 831.83 лева до претендираните 92 216.59 лева с ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение за производството по т. д. № 2282/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.