№ 6
гр. Попово, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20213520100293 по описа за 2021 година
Ищецът ИВ. Р. Д. от гр. П., обл. Т., чрез пълномощник: адв. Д. М. Д. от САК, твърди в
исковата си молба, че предявява иска си в продължение на заповедно производство по ч.гр.д. №
136/2021 г. по описа на ПпРС и във връзка с дадено му указание за това.
Твърди, че на 22.11.2020 г., на път IІ-51 между с. Д. и с. Г.Н., общ. Т., правомерно
управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на партньорката му С. С. С.
Внезапно на пътното платно изскочило диво прасе в необезопасен с пътен знак участък от
пътя и предизвикало пътно транспортно произшествие с управлявания от ищеца автомобил.
Участъкът, на който настъпило ПТП, се управлявал и стопанисвал от ТП ДЛС „Ч. Л.“-П..
Вследствие на настъпилото ПТП на ищеца му били причинени неимуществени вреди –
изгаряния ІІ степен на лявата предмишница в долната й трета, които според д-р В. Г.–началник на
съдебна медицина в „МБАЛ-Т.“, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер 1000.00 лв. за
причинените му неимуществени вреди вследствие на претърпяното на 22.11.2020 г. ПТП, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2020г. до изплащане на
задължението.Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
В съдебно заседание поддържа предявения иск лично и с пълномощник – ав. Д.Д. от САК.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът – ДЛС „Ч. Л.“ – ТП към
СИДП – Ш., чрез директора си, е подал писмен отговор, в който предоставя на съда да прецени
дали предявения иск е допустим, а по същество го оспорва същия по основание и размер.
Твърди, че въпреки, че дивечът бил частна държавна собственост, съгласно разпоредбите
на чл. 2 от ЗЛОД, държавата не можела да носи отговорност, тъй като тя не била във възможност
да упражнява надзор върху животните и птиците, както обикновените граждани, които упражняват
собственически правомощия върху своите животни, съответно – не можела да ги контролира, нито
да предотвратява нанесените от него вреди поради дивото му състояние. Счита, че държавата не
носи отговорност за вреди по смисъла на чл. 50 от ЗЗД.
Оспорва твърденията на ищеца, че вредата е настъпила единствено и само поради появата
1
на диво животно. Възразява, че няма данни каква е била скоростта на водача, каква е била
разрешената скорост в участъка на ПТП. Нямало медицинска експертиза за причинените вреди,
както и данни било ли е извършено плащане от страна на застраховател. Нямало данни за
механизма на ПТП, както и за това да ли пострадалият е бил с предпазен колан.
Предвид изложеното, претендира за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание не изпраща представител. С писмена молба претендира отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от ИВ. Р. Д. от гр. П. срещу ТП ДЛС „Ч. Л.“ – П. заявление по чл.
410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. № 136/2021 г. по описа на ПпРС. По него е издадена Заповед №
131/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
ТП ДЛС „Ч. Л.“ – П. да заплати на ИВ. Р. Д. сумата 1000.00 лв. – претенция за неимуществени
вреди вследствие претърпяно ПТП на 22.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.11.2020 г. до изплащане на задължението, както и сумата 625.00 лв. – разноски по
делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Тъй като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване съществуването на вземането си, като доплати
дължимата държавна такса, както и да представи доказателства за предявяването на иска.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415
от ГПК.
От приложеното по делото заверено копие на протокол за ПТП № 1713039/27.11.2020 г.,
съставен от В. Д. – мл. автоконтрольор в ОДМВР, сектор ПП – Т., се установява, че на
22.11.2020г., около 18.10ч., на път II - 51 между с. Д. и с. Г.Н., в резултат на внезапно изскочило
на пътя диво животно – прасе, е настъпило ПТП с лек автомобил „***“, с регистрационен номер В
1516 НМ, управляван от ИВ. Р. Д.. ПТП е посетено на място от органите на пътна полиция, видно
от отбелязването в протокола.
Като писмено доказателство по делото, наред с останалите такива, е приложена съдебно-
автотехническа експертиза, която действително е изготвена по друго гражданско дело, но касае
същото ПТП, със същите участници и в която е установено, че причината за настъпилото на
22.11.2020 г. ПТП, на път II-51 между с Д. и с. Г.Н. е внезапната поява на диво прасе на пътното
платно, докато водачът на л.а. „***“, с регистрационен номер В 1516 НМ, се е движил правомерно
по платното. На процесния пътен участък от републикански път II-51, а именно между с. Д. и с.
Г.Н., към датата на ПТП не са налични пътни знаци от: Група А - Предупредителни пътни знаци за
опасност и конкретно: А22 -възможна е поява на диви животни и Група В - Пътни знаци за
въвеждане на забрана и отменяне на въведена забрана и конкретно В26 - забранено е движение със
скорост, по-висока от означената.
От приложеното по делото заверено копие на съдебно-медицинско удостоверение №
286/03.12.2020 г., издадено от д-р В. Г. – началник отделение „Съдебна медицина“ в „МБАЛ – Т.“
АД е видно, че при преглед на ИВ. Р. Д. съдебният лекар е установил по лявата ръка в областта на
лявата гривнена става и в долната трета на лявата предраменница се вижда обширно изгаряне на
кожата с червеникав цвят, както и в гривнената става се вижда кора от засъхнала кръв, като
общият размер на увреждането е 10 на 5 см. По обяснения на пострадалия, лекарят е посочил, че
изгарянето е станало при удара и разгъването на еърбега. Заключението на съдебния лекар е, че
при прегледа са установени изгаряния II степен на лявата предмишница в долната й трета. На
пострадалия е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК във вр. чл. 50, във вр. чл. 51
от ЗЗД, който е предявен от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с интерес от
предявяването му, поради което е допустим, а разгледан по същество, настоящият състав го намира
2
за основателен по следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД: „За вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило”.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна отговорност, за ангажирането на която
отговарят солидарно собственикът на животното и лицето, под чийто надзор се намира то, за
вредите – пряка и непосредствена последица от увреждането. При наличие на доказана вреда и
причинна връзка между нея и действието на животното, както и при доказано качество на
ответника – на собственик, респ. лице, под чийто надзор се намира животното, отговорността на
това лице/лица, се ангажира.
От неоспорения протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ документ, настоящият
състав на съда приема за доказано, че на 22.11.2020 г., около 18.10 ч., на път II - 51 между с. Д. и
с. Г.Н., в резултат на внезапно изскочило на пътя диво животно – прасе, е настъпило ПТП с лек
автомобил „***“, с регистрационен номер В 1516 НМ, управляван от ИВ. Р. Д..
От приложеното и неоспорено съдебно-медицинско удостоверение съдът приема за доказан
и фактът на причиненото увреждане на ищеца вследствие ПТП, изразяващо се в изгаряния II
степен на лявата предмишница в долната й трета. На пострадалия е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът приема за доказан и фактът, че вредата е произлязла именно от внезапно
изскочилото на пътя диво животно – прасе, намиращо се под надзора на ответника.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, дивечът в Република България
е частна държавна собственост, а според чл. 34, ал.1, т. 1 от ЗЛОД дивечът в страната се
стопанисва от държавните ловни стопанства.
С отговора на исковата молба ответникът не оспори факта, че посоченият район се
стопанисва от него. Едва в писмената защита след приключване на съдебното дирене ответникът
заявява, че по силата на договор за стопанисване на дивеча по реда на чл. 30 от ЗЛОД от 07.08.2009
г. Сдружението на ловците и риболовците в П. е приело да извършва дейности по стопанисването
и ползването на дивеча в посочените в договора стопански райони, част от който е мястото на
настъпването на ПТП. От една страна, това твърдение не е доказано в настоящия процес и
посоченият договор не е представен като доказателство по делото. От друга страна, дори и
договорът да беше представен, съдът приема, че конкретното ПТП е настъпило, респ. вредите са
причинени на път II - 51 между с. Д. и с. Г.Н., а не в рамките на конкретен ловно-стопански район,
в който случай евентуално би отговаряло сдружението по силата на чл. 34, ал. 1, т. 4 от ЗЛОД.
Независимо от горното, тъй като дивечът в страната се стопанисва от държавните ловни
стопанства, тяхната отговорност не се изключва от евентуално сключени договори с др. правни
субекти. В този смисъл съдът не приема възражението на ответника, че не той, а СЛРП, на което
били предоставили стопанисването на дивеча в тези ЛСР следва да отговаря по предявения иск.
Налице е и причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП с диво животно и вредите
на ищеца. Отговорността в случая е безвиновна. След като е настъпила вредата, собственикът,
респ. лицето, под чийто надзор се намира животното, носи отговорност за нейното настъпване и
дължи обезщетение.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът е доказан по основание, като настоящият
състав на съда приема, че същият е доказан и по размер.
Съгласно гражданския закон – чл. 51 от ЗЗД, виновният за непозволеното увреждане дължи
пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните
съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи негови права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и
безспорен начин, че на ищеца е причинено телесно увреждане – обширно изгаряне по лявата ръка
в областта на лявата гривнена става и в долната трета на лявата предраменница, с обща площ на
изгарянето – 10 см на 5 см. Това изгаряне, според неоспореното съдебно-медицинско
удостоверение, е от II степен и е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето,
3
неопасно за живота.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда
по справедливост. В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдебен състав съобрази, че по същество посоченото увреждане представлява лека
телесна повреда. В същото време, отчитайки вида и характера на настъпилата вреда и
неминуемите болки и страдания, които съпътстват всяко едно изгаряне, настоящият състав на съда
намира, че справедливият размер на обезщетението е 1000.00 лв., поради което и искът се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Макар и в писмена защита по делото ответникът да е направил възражение за
съпричиняване, настоящият състав на съда приема, че тъй като това възражение е от категорията
на материалноправните, за които съдът не следи служебно, то за да бъде разгледано, същото
следваше да бъде направено в срока за отговор на исковата молба. В посочения срок такова
възражение не е заявено ясно и категорично.
Тъй като се касае за непозволено увреждане и ответникът се счита в забава без да е
необходима покана, съгласно чл. 84, ал. 3от ЗЗД, то ответникът дължи и лихва за забава върху
главницата от датата на увреждането.
Предвид гореизложеното, следва да бъде признато да установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000.00 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в изгаряния II степен на лявата
предмишница в долната й трета, вследствие ПТП, настъпило на 22.11.2020 г. на път II - 51 между
с. Д. и с. Г.Н., в резултат на внезапно изскочило на пътя диво животно – прасе, ведно с лихвата за
забава върху главницата, считано от 22.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в
заповедното и в исковото производство разноски – в размер на по 625.00 лв. за всяко от тях, в т.ч.
по 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и по 600.00 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение.
С писмената защита е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца, но настоящият състав на съда приема, че тъй като
това възражение е заявено след приключване на съдебното дирене и даване на ход по същество на
спора, същото е преклудирано и не го обсъжда (в подобен смисъл Определение № 615/24.11.2016
г. по ч.т.д. № 400/2016 г. на ВКС, II т.о. ВКС).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ИВ. Р. Д., ЕГН **********, от гр.
П., обл. Т., ж.к. **** и Д. л. с. „Ч. Л.“ – Т. п. на СИДП – гр. Ш., ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, представлявано от директора инж. П. П., ЧЕ Д. л. с. „Ч. Л.“ ДЪЛЖИ НА
ИВ. Р. Д., СУМАТА 1000.00 лв. (хиляда лева 00 ст.), представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в изгаряния II степен на лявата
предмишница в долната й трета, вследствие ПТП, настъпило на 22.11.2020 г. на път II - 51 между
с. Д. и с. Г.Н., в резултат на внезапно изскочило на пътя диво животно – прасе, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 22.11.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, за което вземане е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 131/01.03.2021г. по ч.гр.д. № 136/2021 г. по описа на Поповския районен съд.
ОСЪЖДА Д. л. с. „Ч. Л.“ – Т. п. на СИДП – Ш., ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от директора инж. П. П., ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Р. Д., ЕГН
**********, от гр. П., обл. Т., ж.к. ****, СУМАТА 625.00 лв. (шестстотин двадесет и пет лева 00
ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 136/2021г. по описа на ПпРС, както и
СУМАТА 625.00 лв. (шестстотин двадесет и пет лева 00 ст.) – разноски в настоящото исково
4
производство по гр.д. № 293/2021 г. по описа на ПпРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд – Т..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5