№ 496
гр. Стара Загора, 29.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Николай Ил. Уруков
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501630 по описа за 2021 година
Обжалвано е определение № 1008 от 17.09.2021 г., постановено по гр.д.
№ 4186/2021 г. на Старозагорския районен съд, с което е допуснато
обезпечение на предявения иск при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, в
частта с която е определен размерът на гаранцията.
Частният жалбоподател „М.-*“ ООД, чрез адв. М.Р. И., счита
определението за неправилно. Твърди, че размерът на определената гаранция
е прекомерен предвид установената практика той да е 10-15% от цената на
иска, както и при отчитане на вредите, които ответникът би претърпял при
евентуална неоснователност на иска. Моли, съдът да отмени обжалваното
определение в частта, в която е определен размерът на гаранцията, като
намали нейния размер.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери
за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.422 ГПК – за
установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение.
Ищецът е твърдял, че с ответника са били съконтрагенти по договор за наем
за срок от три години. След изтичането на този срок ответникът продължил
да ползва имотите, поради което следва да заплаща обезщетение. За част от
периода от 03.03.2020 г. до м. август 2020 г. бил предявил иск. Към момента
не били изплатени дължими обезщетения в размер на 1200 лв. за 7 дни за
периода от 14.10.2020 г. до 21.10.2020 г. Снабдил се е със заповед за
изпълнения, срещу която длъжникът бил възразил. Затова е искал съдът да
установи вземането му.
1
С молба от 17.09.2021 г. ищецът е поискал допускане на обезпечение на
иска чрез налагане на запор върху вземане на ответника от „К.Б.“ – ООД по
изп.д. № 51/2016 г. по описа на ЧСИ С.Г. до исковия размер.
Първоинстанционният съд е приел, че преценката за дължимост на
обезщетения за ползване на имотите след прекратяване на договора за наем
следва да се обвърже със задължението ищецът да внесе гаранция в размер на
400 лв., като при определяне на размера на гаранцията е изходил от цената на
иска особеностите на конкретния случай, а именно вредите, които ответникът
би претърпял при неоснователност на исковете.
Частната жалба е основателна.
Съгласно чл.391 ГПК, за да се допусне обезпечение, е необходимо да са
налице няколко предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на иска,
т.е. искът да е допустим и вероятно основателен, и да е налице интерес от
обезпечаване на иска, което ще рече, че без обезпечаването за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
Целта на обезпечаването на иска е или да осигури, докато спорът е висящ,
осъществяване на неоснователно отричаното право, или да попречи да се
осъществи неоснователно претендирано право. Законът е уредил два
критерия за формиране на извода на съда относно вероятната основателност
в обезпечителното производство: искът да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или да бъде представена гаранция. Преценката за вероятната
основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца
твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът не
разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция
в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД.
В конкретния случай от представените писмени доказателства не би
могло да се формира убеждение у съда за вероятна основателност на иска,
поради спецификата на доказването на правнорелевантния факт – ползването
на имотите след изтичането на срока на договора за наем. Така че е
приложима разпоредбата на чл.391, ал.1, т.2 ГПК. Размерът на гаранцията
следва да бъде съобразен с размера на иска, който в случая е 1200 лв. Именно
поради това определеният размер от първоинстанционния съд е прекомерен.
Вредите, които евентуално ответникът би претърпял при неоснователност на
иска, не биха могли да се съизмерят с тази сума, равняваща се на 1/3 от
исковия размер.
Предвид на тези съображения съдът намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено в частта, с която е определена гаранция
в размер над сумата от 150 лв.
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1008 от 17.09.2021 г., постановено по гр.д. №
4186/2021 г. на Старозагорския районен съд, в частта с която е определена
гаранция в размер на сумата над 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3