Р Е Ш Е Н И Е
262
гр. Пазарджик, 11.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на шести август...……………..….………………………
през две хиляди и деветнадесета
година....................... в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря Г.
Младенова..……..........…… .и в присъствието на
прокурор………..…................…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена Палова…..….... в.
гр. дело № 406 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 34/12.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 391/2019 г. Велинградският районен съд е признал
за установено по предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш, № 1 против В.С.К., ЕГН: **********,
с адрес ***, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.
347, ал. 2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, че В.С.К., ЕГН: **********, дължи на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 1 257,74 лв., представляваща
неизплатени мобилни услуги и лизингови вноски по Договор М3091482/27.02.2012
г., Договор № 4805648/16.12.2015 г.,
Договор № 4895211/12.03.2016 г. и Договор № 4910631/24.03.2016 г., ведно със
законна лихва за периода от 04.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 213,11 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 17.04.2017 г. - до 17.12.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 27.12.2018 г., по гр.д. № 1585, по
описа ВРС за 2018 г., като е отхвърлил исковете с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД
за разликата над установения размер от 1 257,74 лв. до пълния претендиран от
2499,66 лв., сума за незаплатена далекосъобщителна услуга, лизингови вноски и
неустойка по Договор М3091482/27.02.2012 г., Договор № 4805648/16.12.2015 г.,
Договор № 4895211/12.03.2016 г. и Договор № 4910631/24.03.2016 г., както и
искът с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за разлика над 213,11
лв. до пълния претендиран размер от 284,38 лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода от 17.04.2017 г- до 17.12.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 27.12.2018 г., по гр.д. № 1585, по описа ВРС за 2018
г..
ОСЪДИЛ
е В.С.К., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Кукуш, № 1, сумата от 143,39 лв., представляваща разноски в
исковото и заповедното производство.
ОСЪДИЛ
е „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Кукуш, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 311 ГПК, на В.С.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 235,84 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Против
така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „А1
България“ЕАД с оплакване незаконосъобразност. Основното възражение в жалбата е,
че съдът неправилно е приел, че сумата 1242.16 лв. произтича от претенция за
неустойка. Подобна грешка било направило вещото лице по приетата по делото
експертиза, която не била коригирана от съда, но при внимателен анализ на
представените по делото фактури било видно, че тази сума не представлява
претендиране на неустойка, като такава претенция не е била заявена от ищеца.
Искането е да се отмени решението на РС
Велинград с произтичащите от последици. Претендират се разноски.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от адв. Д. като процесуален пълномощник на В.К., в който подробно е
взето отношение по възраженията, изложени в жалбата с искане решението да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и писмените им становищата, и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата
си молба ищецът „А1 България“ ЕАД е твърдял, че между „Мобилтел“ ЕАД с
настоящо наименование „А1 България“ ЕАД и ответника са сключени договор за
мобилни услуги, както следва: Договор М3091482/27.02.2012 г., Договор №
4805648/16.12.2015 г., Договор № 4895211/12.03.2016 г. и Договор №
4910631/24.03.2016 г.. Към тях са подписвани допълнителни индивидуални договори и
приложения, а именно:
Към рамков Договор
№ ********* (М3091482) от 27.02.2012 г., бил подписан Договор за електронни съобщителни услуги от 10.05.2016 г. и Приложение № 1 от 10.05.2016 г.. Избран е тарифен план за телефонен номер…. с
месечната абонаментна такса в размер на 11,99 лева, със срок от 24 месеца до 10.05.2018 г.. Към него е сключен и
Договор за продажба на изплащане от
10.05.2016 г., по силата на който ищцовото дружество е прехвърлило на
ответницата К., правото на собственост върху Апарат Huawei Р9 Grey МАТ 10 23 м., а последната се задължила да
заплати уговорената цена на една първоначална вноска, платима при подписването
на договора и 23 месечни вноски, всяка в размер на 42,50 лв., съгласно
погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.
Поддържал е, че към горепосоченият рамков договор е сключен Договор за електронни съобщителни услуги от
02.02.2017 г. и Приложение № 1 от
02.02.2017 г., с избран тарифен план
за телефонен номер **********, с месечната абонаментна такса в размер
на 19,99 лева (16,66 лева без ДДС), със срок на ползване на услугата от 24
месеца до 21.02.2019 г.. Ищецът е твърдял се, че към посочения телефонен номер
е сключен и Договор за продажба на
изплащане от 02.02.2017 г., по силата на който ищцовото дружество е
прехвърлило на ответницата К., правото на собственост върху Апарат SAM Galaxy J5 (2016) Gold MAT 20 23
м., а последната се задължила да заплати уговорената цена на вноски с една
първоначална, платима при подписването на договора и 23 месечни, всяка е в
размер на 14,50 лв., съгласно погасителния план в Приложение № 2 към Договора
за продажба на изплащане. По горепосочения рамков договор била начислена и
такса за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева
без ДДС). Твърдял е също, че по Договор
№ М3091482 от 27.02.2012 г., за периода от 25.04.2017 г. до 24.10.2017 г., били
налице задължения в общ размер на 1 068,04 лв..
Към рамков Договор №
********* (М4805648) от 16.12.2015 г., бил подписан Договор за
електронни съобщителни услуги и Приложение № 1 от 15.12.2015 г.. Избран
е тарифен план за телефонен номер ….5 (SIM карта
номер: ….), с месечна абонаментна такса в
размер на 50,00 лева (41,67 лева без ДДС), като е уговорена отстъпка в размер
на 50% за срока на договора (24 месеца).
Рамков Договор № ********* (М4805648) от 16.12.2015 г.,
фактически бил подписан на 15.12.2015 г., но услугите по него били активирани
един ден по-късно - на 16.12.2015 г. и поради тази причина договорът бил
въведен с дата 16.12.2015 г. в информационната система. Към посочения телефонен
номер бил сключен и Договор за продажба на изплащане от 15.12.2015 г., по
силата на който ищцовото дружество е прехвърлило на ответницата К., правото на
собственост върху Апарат Huawei P8lite DSBIack+Post128K-Micr MAT 30 23 м,
а последната се задължила да заплати уговорената цена на вноски при разсрочено
плащане, с една първоначална вноска, платима при подписването на договора и 23
месечни вноски, всяка е в размер на 10,00 лв., съгласно погасителен план в
Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. По горепосочения рамков
договор била начислена и такса за уведомяване за просрочено задължение в размер
на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС). По Договор № М4805648 от 16.12.2015 г. за
периода от 12.05.2017 г. до 13.11.2017 г., били налице задължения в общ
размер на 217,25 лв..
Към рамков Договор №
********* (М4895211) от 12.03.2016 г. бил подписан Договор за електронни
съобщителни услуги и Приложение № 1 от 11.03.2016 г. Избран е
тарифен план за телефонен номер ……, с месечната абонаментна такса в
размер на 19,99 лева (16,66 лева без ДДС), като е уговорена отстъпка в размер
на 45% за срока на договора - 24 месеца. Рамков Договор № *********
(М4895211) от 12.03.2016 г. фактически бил подписан на 11.03.2016 г., но
услугите по него били активирани няколко дни по-късно - на 12.03.2016 г. Поради
тази причина договорът бил въведен с дата 12.03.2016 г. в информационната
система и със същата е посочен в Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в настоящата искова молба. Към посочения телефонен номер бил
сключен и Договор за продажба на изплащане от 11.03.2016 г., по
силата на който ищцовото дружество е прехвърлило на ответницата К., правото на
собственост върху Апарат Huawei P8lite DSBIack MAT 20 23м., а последната
се задължила да заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, с
една първоначална вноска, платима при подписването на договора и 23 месечни
вноски, всяка е в размер на 12,50 лв., съгласно погасителния план в Приложение
№ 2 към Договора за продажба на изплащане. По горепосочения рамков договор била
начислена и такса за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева
(1,24 лева без ДДС). По Договор № М4895211 от 12.03.2016 г., за
периода от 20.04.2017 г. до 19.09.2017 г., били налице задължения в общ размер
на 175,77 лв..
Към рамков Договор №
********* (М4910631) от 24.03.2016 г. бил подписан Договор за електронни
съобщителни услуги и Приложение № 1 от 24.03.2016 г.. Избран
е тарифен план за телефонен номер …….., с месечната абонаментна
такса в размер на 19,99 лева (16,66 лева без ДДС), със срок на ползване на
услугата от 24 месеца до 24.03.2018 г. Към посочения телефонен номер бил
сключен и Договор за продажба на изплащане от 24.03.2016 г., по силата
на който ищцовото дружество е прехвърлило на ответницата К., правото на
собственост върху Апарат SAM Galaxy S6 Edge+ Gold MAT 20 23m, а
последната се задължила да заплати уговорената цена на вноски при разсрочено
плащане, с една първоначална вноска, платима при подписването на договора и 23
месечни вноски, всяка е в размер на 47,00 лв., съгласно погасителен план
в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. По Договор №
М4910631 от 24.03.2016 г., за периода от 27.03.2017 г. до 25.08.2017 г., били
налице задължения в общ размер на 660,44 лв..
Ищецът е твърдял, че на
ответницата са начислени и други такси, съгласно действащия ценоразпис на оператора,
които са отразени в представените фактури, а именно такса уведомяване за
просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС) и такса
повторно включване в размер на 1,90 лева (1,58 лева без ДДС). Твърдял е, че на
основание т. 26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставя на абоната
15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея
сума, поради което след изтичането му претендираните вземания са станали
изискуеми, тъй като не са били оспорени в срока по т. 26.6 от Общите условия.
По отношение на договорите за
продажба на изплащане е твърдял, че се прекратяват при неплащане в срок на
най-малко 2 последователни месечни вноски поради което всички суми, дължими до
края на сроковете им са станали изискуеми от датата на издаване на фактура за
тези суми (Фактура № ********* от 24.10.2017 г. за Договор за продажба на
изплащане от 10.05.2016 г. и Договор за продажба на изплащане от 02.02.2017 г.;
Фактура № ********* от 13.11.2017 г. за Договор за продажба на изплащане от
15.12.2015 г.; Фактура № ********* от 19.09.2017 г. за Договор за продажба на
изплащане от 11.03.2016 г.; Фактура № ********* от 10.08.2017 г. за Договор за
продажба на изплащане от 24.03.2016 г.).
Поради неизпълнение в определения срок на
задълженията от страна на абоната, договорите за услуги били прекратени и на
основание чл. 92 от ЗЗД били начислени неустойки на основание чл. 6.3.1 от
Приложение № 1 от 10.05.2016 г., чл. 5.3.1 от Приложение №1 от 15.12.2015 г.,
чл. 5.3.1 от Приложение №1 от 11.03.2016 г., чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от
24.03.2016 г. в следните размери: 69,93 лв. (7 оставащи месечни вноски х 9,99
лв.) - за ползване на мобилна услуга за телефонен номер ********** по
Приложение №1 от 10.05.2016 г. към рамков Договор № М3091482 от 27.02.2012
г. по сметка № ********* от 06.10.2017 г.; 41,67 лв. (1 оставаща
месечна вноска х 41,67 лв.) - за ползване на мобилна услуга за телефонен номер ...
по Приложение №1 от 15.12.2015 г. към рамков Договор № М4805648 от
16.12.2015 г. по сметка № ********* от 25.10.2017 г.; 99,96 лв (6
оставащи месечни вноски х 16,66 лв.) - за ползване на мобилна услуга за
телефонен номер ... по Приложение №1 от 11.03.2016 г. към рамков Договор №
М4895211 от 12.03.2016 г. по сметка № ********* от 31.08.2017 г.; 116,62
лв. (7 оставащи месечни вноски х 16.66 лв.) - за ползване на мобилна услуга
за телефонен номер ********** по Приложение №1 от 24.03.2016 г. към рамков
Договор № М4910631 от 24.03.2016 г. по сметка № ********* от
10.08.2017 г., а по отношение на договорите след 01.07.2016 г., както
следва: 49,98 лв. (3 месечни вноски х 16,66 лв.) - за предоставена
мобилна услуга за телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 02.02.2017 г.
към рамков Договор № М3091482 от 27.02.2012 г по сметка №
********* от 06.10.2017 г.. Претендирал е обща сума за начислените неустойки по
рамков Договор № М3091482 от 27.02.2012 г. в размер на 119,91
лева, по отношение на рамков Договор № М4805648 от 16.12.2015 г. в
размер на 41,67 лева., по отношение на рамков Договор № М4895211 от
12.03.2016 г. в размер на 99,96 лева, а по отношение на рамков Договор
№ М4910631 от 24.03.2016 г. в размер на 116,62 лева. Общият размер на неустойките, които
се претендират, е 378,16 лева.
Твърди се, че ищцовото
дружество е предоставило мобилни
услуги, за периода от 17.04.2017 г. до 17.12.2018 г. на стойност от общо
2 499,66 лв., за което били издадени фактури с номера №№
*********/24.10.2017 г., № *********/13.11.2017 г., № *********/19.09.2017 г.,
№ *********/10.08.2017 г. Поради неизпълнение на задължението и на основание
чл. 54 начислил лихва за забава в размер на 284,38 лева. Предвид изложеното искането
е съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията
между страните, че В.С.К. дължи на „ А1 България“ ЕАД, сумата от общо 2784,04
лева, от които 2 499,66 лв. - главница, за незаплатена далекосъобщителна
услуга, по Договор М3091482/27.02.2012 г., Договор № 4805648/16.12.2015 г.,
Договор № 4895211/12.03.2016 г. и Договор № 4910631/24.03.2016 г. и сумата в
размер на 284,38 лева, представляваща законна лихва за забава, върху сумата от
2121,50 лева, за периода от 17.04.2017 г. - до 17.12.2018 г., ведно със законна
лихва за периода от 04.01.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 27.12.2018
г., по гр.д. № 1585, по описа ВРС за 2018 г. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на
предявените искове, а при условията на евентуалност ги оспорва по основание и
размер. Поддържа, че уговорената неустойка била прекомерна, уговерена била в
противоречие с добрите нрави, поради което била нищожна. Оспорил е акцесорния
иск за обезщетение за забава, като е твърдял, че падежът на главното задължение
не е настъпил, поради което и не се дължала мораторна лихва. Твърдял е, че в
процесните договори били налице неравноправни клаузи, както и че такива били
налични в ОУ към тях, а ответницата била потребител и се ползвала от защитата
на ЗЗП, поради което същите били нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и
на основание чл. 68 в ЗЗП. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
за вземанията - главница и лихви, възникнали на основание Договор № М3091482 от 27.02.2012 г.. Моли исковете
да се отхвърлят. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
Установено
е от събраните пред първата инстанция писмени доказателства, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което ищцовото
дружество се е задължило да предоставя на ответника мобилни услуги за процесния
период. Не
се спори, че ищецът е изпълнил поетите договорни задължения, във връзка с което
са издадени процесните фактури, а и от приетата без възражения
счетоводна експертиза е установено, че на ответника е начислена сумата от общо 548,24 лв.,
представляваща такса, за мобилни услуги. Не се твърди, нито доказва
задължението да е погасено. Видно от представените договори, между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера и мобилни апарати, при съответни
месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. Във
всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Те са приети с
положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
Във всяка фактура и
приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и
стойността на ползваните услуги по договора. Според чл. 26. 5. и чл. 25. 6 от ОУ
операторът предоставя 15 - дневен срок от издаване на фактурата за доброволното
й плащане, а след това и 6 - месечен срок за оспорване на дължимите суми, ако
те са били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това
свое право. При това положение, съдът приема за установено по делото, че
ищцовото дружество е изправна страна, предоставило е мобилни услуги на
ответника за посочения срок и при установената в процесните фактури цена, като
за ответника са възникнали задължения да ги заплати и поради липсата на
изпълнение от негова страна предявените искове следва да бъдат уважени до този
размер.
Пред въззивния съд е спорен
въпросът само за присъдената от съда неустойка. Възражението на жалбоподателя
е, че неправилно районният съд е квалифицирал сумата от 1242.16 лв. като неустойка, като е обосновал този извод с
приетата по делото експертиза.
Това възражение е основателно.
При сравнителен анализ между заключението на вещото лице и приложените към делото
доказателства, а именно фактури с номера № **********/24.10.2017 г., №
**********/25.08.2017 г. и № **********/19.09.2017 г. се установява, че суми в
размер на 472.50 лв. /по ф-ра № **********/24.10.2017 г./, 329 лв.
/по ф-ра № **********/25.08.2017 г./ и 62.50 лв. /по ф-ра №
**********/19.09.2017 г./ са отбелязани като вноски за заплащане на закупени
стоки, а в заключението на вещото лице са посочени като неустойки. В
диспозитива на решението си Велинградският районен съд не е посочил от кои суми
е формирана общо присъдената сума в размер на 1254.74 лв., като е посочил, че
уважава исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД. В същото
време е отхвърлил исковете за разликата от 1254.74 лв. до претендираните
2499.66 лв., за която част е посочил правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. След анализ на мотивите на решението се
изяснява, че сумата от 1254.74 лв. е формирана от дължими, но неплатени тарифни
такси и лизингови вноски, а в разликата до 2499.66 лв. се включва и изчислената
на 1242.16 лв. сума, представляваща според районния съд неустойка. От мотивите
на решението обаче не може да се установи как съдът е стигнал до извода, че се
дължи неустойка в посочения размер, още повече, че заявената в исковата молба претенция
за неустойка е в размер на 378,16 лева, а дължимите, но неплатени лизингови вноски вероятно
представляват претенция, свързана с неизпълнение на договорите за закупуване на
мобилни устройства. Този въпрос обаче няма как да бъде разрешен в настоящата
инстанция, тъй като от обжалваното решение не става ясно нито какво е правното
основание, което районният съд е възприел, нито какви са мотивите му, за да
отхвърли претенция /или претенции/ в размер на тази сума. Това дава
основание на настоящия съдебен състав да приеме, че районният съд се е
произнесъл по непредявени искове до размера на 1242.16
лв., което налага в тази част решението да бъде обезсилено, а делото да бъде
върнато на друг състав на същия съд, който да се произнесе по предявените
искове с валидно решение, като формулира ясен петитум относно претенциите с
правно основание чл.92 от ЗЗД. При новото разглеждане на делото районният съд
следва да има предвид, че са предявени обективно съединени искове, произтичащи
от различни договори и при постановяване на решение по съществото на спора
следва да бъдат ясно разграничени както основанията, така и размерите на
сумите, които се присъждат или отхвърлят. С оглед изхода на спора в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция в
размер на 51.42 лв., представляващи внесена ДТ.
Като взе предвид гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
34/12.02.2020 г., постановено по гр.д. № 391/2019 г. в частта, с която Велинградският районен съд е отхвърлил
претенция за присъждане на неустойка в размер на 1242.16 лв.
ВРЪЩА делото на друг състав на Велинградския
районен съд за произнасяне по заявената претенция съобразно указанията, дадени
в обстоятелствената част на настоящото решение.
ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН: **********, с адрес
***, да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Кукуш, № 1, деловодни разноски за тази инстанция в
размер на 51.42 лв., представляващи
внесена ДТ.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: