Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.04.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 4
037 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ - отм.
В исковата молба на Т.В.Г. се твърди,
че на 18.06.2015 г. е осъществено ПТП, на пътя преди разклона за с. Пасарел,
Софийска област, между товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. № *******и лек
автомобил „Ауди А4” с рег. № *******, управляван от ищеца. Твърди се, че за
произшествието е виновен водачът на товарния автомобил, който навлязъл в
лентата за движение на управлявания от ищеца автомобил и предизвикал челен удар
между двата автомобила. Твърди се, че след ПТП-то бил откаран по спешност в
УМБАЛ „Света Анна”, където му била извършена спешна операция и останал в
болничното заведение до 01.07.2015 г. Вследствие на ПТП-то получил
гръдно-коремна контузия, изразяваща се в разкъсване на диафрагмата в лявата
задна половина, хернииране на половината от стомаха в гръдната кухина с дифузна
болезненост на корема, оскъдно количество кръв в левия страничен канал и под
черния дроб, десерозация на цекума, кръвонасядане на низходящата част на
дебелото черво. Получил и левостранен хемоторакс и пневмоторакс – разлят
плеврален излиз в лявата плеврална кухина, както и голяма разкъсно-контузна
рана в лявата теменно-челна област на главата. Твърди се, че е претърпял
множество болки, страдания и притеснения. Сторил и разходи в размер на 633,37
лв., по повод лечението си.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на товарния
автомобил „Форд Транзит“ да му заплати сумата от 129 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди и сумата от 633, 37 лв. – обезщетение за имуществени
вреди. Претендират се законна лихва и сторените в производството разноски.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани в същия възражения. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова
молба и допълнителен отговор към нея.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Л..
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата
на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото,
прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен констативен протокол № К 505/18.06.2015 г. на СДВР,
от който се установява, че на същата дата, около 11.50 часа на ул. „Самоковско
шосе”, 2900 метра преди разклона за с. Пасарел в посока към гр. София, се е
осъществило ПТП между товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. № *******управляван
от Т.П.П.и лек автомобил „Ауди А4” с рег. № *******, управляван от Т.В.Г..
Видно от протокола, водачът на лекия автомобил е настанен в Окръжна болница с
работна диагноза „рана на главата и руптура на диафрагмата”, а като причина за
ПТП е посочено удар на товарния автомобил в насрещно движещия се лек автомобил.
По делото е представен протокол от съдебно заседание, проведено на
16.11.2016 г., по нохд 21537/2015 г. на СРС, 5 състав, в който е обективирано
споразумение, съгласно което Т.П.П.се признава за виновен, в това, че на
18.06.2015 г. , около 11.50 ч., в гр. София, на ул. „Самоковско шосе”, при
управление на МПС – товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. № *******е нарушил
правилата за движението по пътищата – чл. 6 т.1 от ЗДвП, чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. 63 ал.2 т.1 от ППЗДвП и чл. 20 ал.2 от ЗДвП, като навлязъл в лентата
за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил
„Ауди А4” с рег. № *******, управляван от Т.В.Г. и по непредпазливост му
причинил тежка телесна повреда.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че водачът на
лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез
предприемане на аварийно спиране. Посочено е, че лек автомобил „Ауди А4” с рег.
№ *******е оборудван фабрично с триточкови колани от инерционен тип за предни и
задни седалки.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р М.П. Н.-К.. В заключението си вещото лице е посочило, че ищецът е получил
„постоперативна херния” и „гастрит”. Посочено в заключението е, че в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП-то, при първата хоспитализация на ищеца са контузия,
травма на гръдния кош и коремната кухина, разкъсване на диафрагмата вляво,
левостранен пневмоторакс, разкъсно-контузна рана на главата. Посочено е, че
пациентът е бил с коремни болки, които при голям интензитет е необходимо да се
купират с медикаменти. Обоснован е и извод за проведени две хирургически
интервенции, първата от които е по жизнено важни индикации.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Р.В.Г.,
сестра на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата
на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право
на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението
пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение
на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид.
Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2
от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на
осъществяване на ПТП-то и неговите участници. Вината като субективен елемент от
фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установено от споразумението,
сключено пред наказателния съд, което е задължително за настоящия съдебен
състав, съгласно чл. 300 от ГПК.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза и разпитаната по делото свидетелка, чиито показания настоящият
съдебен състав цени при съблюдаване на нормата на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида
на увредите, периодът от време, през който са търпени болки, страдания и
ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца, интензитетът на неговото страдание, претърпените хирургически
интервенции, вида и естеството на причинените увреди и периодът, в който същите
са търпени, ограниченията, който ищецът е следвало да търпи в своето битово
ежедневие, които неминуемо са довели до промяна в стереотипа му на живот, справедливо
би било да се присъди сума от 90 000 лв.
Неоснователно с оглед изявленията на вещото лице по САТЕ в съдебно
заседание от 12.02.2018 г. е възражението за съпричиняване, наведено от
ответника.
С оглед ангажираните по делото писмени доказателства настоящият съдебен
състав намира искът за заплащане на имуществени вреди за основателен за сумата
от 141, 67 лв., съобразно приложените платежни документи като за горницата до
пълния предявен размер като неоснователен и недоказан искът следва да се
отхвърли.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта респ. датата на плащане на имуществения разход като размерът й подлежи
на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила
съдебен акт.
По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва и сумата от 3059, 57 лв. – адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете.
На ответника се следват разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Приложено е адвокатско пълномощно, в което е обективирано заплащане
на сумата от 12 000 лв. – адвокатско възнаграждение като по отношение на
размера е своевременно заявено възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от ищеца. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените по него
процесуални действия, настоящият съдебен състав намира същото за основателно.
Минималният размер, съобразно Наредба 1/2004 г., с оглед цената на двата иска
възлиза на 4410 лв. и това е адекватният такъв, с оглед посочените по-горе
критерии. Ответникът е сторил разноски за съдебни експертизи в размер на 200
лв. Съразмерната част от същите на отхвърлената част от исковете възлиза на
1404, 40 лв., която се следва на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 3849, 88 лв. – дължима ДТ и припадащата се част от
разноските, заплатени от бюджета на съда, съответни за уважената част от
претенцията.
Въз основа на изложените съображения,
Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Т.В.Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. М.Д. сумата от 90
000 /деветдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 18.06.2015 г. на ул.
„Самоковско шосе”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2015
г. до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 129 000 лв. като неоснователен и недоказан,
както и сумата от 141, 67 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платени
консумативи, потребителски такси за медицински преглед и болничен престой,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2015 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 663, 67 лв. като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 3059, 57 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Т.В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. М.Д. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 1404, 40 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 3849, 88 лв. – дължима ДТ и разноски за
депозит за съдебни експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: