РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 19.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 732 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „П."
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя *** срещу М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** и срещу Г.М.Д., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: сумата 6368,93 лева главница по
запис на заповед от 11.07.2019 г. с падеж -22.07.2019 г. и сумата 1864.95 лева
главница по запис на заповед от 05.08.2019 г. с падеж - 10.08.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д. №6540/2019г. по описа на ПлРС,
по което е имало издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу
която длъжниците са възразили, поради което в срок предявява иск за
установяване на съществуването на вземането си. Твърди, че е доставил на „МТМ -
1305“ ЕООД стоки - месни заготовки, за които издал фактури №№
8383/05.06.19год.; 6417/06.06.19год.; 8569/14.06.19 г.; 8694/21.06.19год. и
8842/ 28.06.19год. Излага, че тъй като плащането на дължимата цена за
доставените стоки било забавено на 11.07.2019 год. купувачът и продавачът
постигнали съгласие „МТМ - 1305“ ЕООД заедно с Г.М.Д. да обезпечат изпълнението
на задължението по тези фактури, като издадат и подпишат запис на заповед с
който поели солидарно задължение за плащане на дължимата цена с падеж на задължението
на 22.07.2019 г и дължимата цена 6368,53 лева. Сочи, че след издаването на
записа на заповед на 11.07.2019 год., ищецът приел да извърши още две доставки
на стоки за ответника, за която издал Ф-ри № 8931/03.07.2019 г. и 8979/05.07.2019
г. на обща стойност от 1864,95 лева, за чието изпълнение ответниците отново
издали запис на заповед, с който поели безусловното и неотменимо солидарното
задължение да платят на поемателя „П.“ ЕООД на падежа 10.08.2019 год. сумите
1864,95 лева. Твърди, че на съответните падежи нито издателя, нито солидарно
задължения поръчител са изпълнили задължението си по записа на заповед. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски.
В нарочна писмена
защита процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск.
Навежда пространни доводи в подкрепа на тезата си, че от събраните по делото
доказателства безспорно се е установила основателността на исковата претенция.
В срока за отговор,
ответникът „М.“ ЕООД не е депозирал отговор на ИМ.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
В срока за отговор
особеният представител на ответника Г.М.Д. е депозирал отговор на ИМ. Оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че ответницата Г.М.Д. не се
е задължила и авалирала, като поръчител, пред ищеца, задължение по запис на
заповед от 11.07.2019 г., с издател „М.” ЕООД, с падеж 22.07.2019 г. и
задължение по запис на заповед от 05.08.2019г., издател „М.” ЕООД, с падеж
10.08.2019 г., при условията посочени в записите на заповед. Излага, че
ответницата както не се е задължавала по процесните запис на заповеди, така и
не е подписвала същите. Оспорва истинността на запис на заповед от 11.07.2019
г., с издател „М.” ЕООД, и запис на заповед от 05.08.2019 г., с издател „М.”
ЕООД, досежно положените подписи за лицето Г.М.Д.. Твърди, че ответникът Г.М.Д.
няма качеството на съдлъжник по задължението, претендирало на основание
процесния запис на заповед, издаден за обезпечаване плащането на. Сочи, че
записът на заповед не е предявен надлежно на издателя и на авалиралото го лице,
в т.ч. на ответника. Оспорва истинността на съдържанието на представените с ИМ
седем броя фактури, както и предаването на стоките описани в тези фактури от
доставчика на купувача по доставките. Поради изложеното моли съда да отхвърли
предявения иск.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител на ответницата моли съда да постанови
решение съобразно доказателствата по делото. поддържа направените в ИМ
възражения.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по
делото ч.гр.д.№ 6540/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 3708/04.10.2020 г., с която е
разпоредено на ответниците да заплатят солидарно на кредитора – ищец по
настоящето дело следните суми: сумата от
6368,93 лева, представляваща главница по запис на заповед от 11.07.2019 г. с
падеж 22.07.2019 г. и сума от 1864,95 лева - главница по запис на заповед от
05.08.2019 г. с падеж - 10.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на същите,
както и сторените по делото разноски в размер на 173.67 лв. за държавни такси и
сумата от 518,18 лв. за адвокатско възнаграждение, срещу която заповед в срок са
постъпили възражения от длъжниците, поради което и ищецът,
съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване
на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са и следните фактури: №№ 8383/05.06.19год. на
стойност 1597,67 лева; №8417/06.06.19г на стойност 859,47 лева.; №
8569/14.06.19 г. на стойност 1215,93 лева; №8694/21.06.19год. на стойност
1388,46 лева и №8842/ 28.06.19 г. на стойност 1307,00 лева; № 8931/03.07.2019
г. на стойност 720,00 лева и фактура № 8979/05.07.2019 г. на стойност от
1144,95 лева, от които се установява, че ищцовото дружество е издавало фактури
на ответното дружество за доставените от него местни стоки.
Видно е от
приобщениия по делото Запис на заповед от 05.08.2019 г., издаден в гр. Ловеч,
че ответното дружество безусловно и неотменимо се е задължило да заплати на
ищеца сумата от 1864,95 лева на 05.08.2019 г. Установява се и, че процесният
запис на заповед е предявен и приет за плащане от издателя на 10.08.2019 г.
Видно е и, че ответницата по делото Г.М.Д. в качеството си на поръчител се е
задължила солидарно, безусловно и неотменимо да плати на ищеца процесната сума
по записа на заповед.
Установява се от
приобщениия по делото Запис на заповед от 11.07.2019 г., издаден в гр. Ловеч,
че ответното дружество безусловно и неотменимо се е задължило да заплати на
ищеца сумата от 6368,93 лева на 22.07.2019 г. Видно е и, че процесният запис на
заповед е предявен и приет за плащане от издателя на 22.07.2019 г., както и, че
ответницата по делото Г.М.Д. в качеството си на поръчител се е задължила
солидарно, безусловно и неотменимо да плати на ишеца процесната сума по записа
на заповед.
Приобщено като
доказателство по делото е и заключението
по допуснатите СГЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно
дадени и неоспорени от страните по делото.
От изслушаната по
делото СГЕ се установява, че подписите в графа "подпис" / подпис на
авалиста/ в процесните записи на заповеди са положени от ответницата Г.М.Д..
От изслушаната по
делото ССЕ се установява, че : процесните фактури са осчетоводени като приходи
от продажби на стоки и вземане от клиенти в счетоводството на ищеца; че
процесните фактури са включени в "дневниците за продажби" и СД по
ЗДДС на ищцовото дружество за съответните данъчни периоди, подадени в ТД на НАП
Ловеч; че в счетоводството на "П." ЕООД съществува вземане от "М."
ЕООД в размер на 8233,48 лева; че
осчетоводяването на процесните фактури е направено правилно в счетоводството на
ищцовото дружество; че при съпоставяне в счетоводството на ответника с
представените от ищеца фактури се наблюдава разлика във фактура
)8931/03.07.2019 г., като в ищцовото дружество тя е на стойност 720,00 лева, а
в ответното дружество тя е на стойност 660 лева; че процесните фактури са
осчетоводени като доставки на хранителни стоки и задължения към доставчик на
обща стойност 8173,48 лева; че процесните фактури са включени в „дневниците за
покупки“ и СД по ЗДДС на ответното дружество, през които са издадени, подадени
са в ТД на НАП офис Плевен; че съгласно оборотната ведомост за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г и справка за задължения/вземания на ответното
дружество към 31.12.2019 г. на счетоводна сметка 401 Доставчици и Оборотна
ведомост за периода от 01.01.2020 г. до
31.08.2020 г. и справка Задължения/вземания на партньори на ищцовото дружество
към 31.08.2020 г. се установява, че в счетоводството на „М.“ ЕООД съществува
задължение към „П.“ ЕООД на стойност 8173,48 лева; че осчетоводяването във
връзка с процесните фактури в счетоводството на ответното дружество са
направени вярно; че съгласно счетоводната политика на „П.“ ЕООД изписването на
стоката по всички извършени през стопанската година доставки се извършва в края
на стопанската година за всички доставки; че общата стойност на фактури с №№
8383/05.06.19год., №8417/06.06.19г, № 8569/14.06.19 г., №8694/21.06.19год. и
№8842/ 28.06.19 г. е 6368,93 лева и отговаря на посочената в запис на заповед
от 11.07.2019 г. сума; че общата стойност на фактура № 8931/03.07.2019 г. и
фактура № 8979/05.07.2019 г. е 1864,95
лв. и е равна с посочената в записа на заповед от 05.08.2020 г. сума; че общата
стойност на фактура № 8931/03.07.2019 г. и фактура № 8979/05.07.2019 г.,
осчетоводена в ответното дружество е в размер на 1804,95 лева.
В проведеното по
делото о.с.з. ВЛ обяснява, че разликата
от 72 лева в издадената фактура се явява от там, че каймата от замразено
свинско месо е била 4,58 лева, а след това е станала 5,00 лева; Обяснява, че
впоследствие е издадена фактура с новата цена, като фактурата е била със същия
номер. Излага, че втората фактура не е осчетоводена в ответното дружество.
Приобщени като
доказателства по делото са и документите въз основа, на които е работило ВЛ.
Събрани като
доказателства по делото са и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите *** Д..
Свидетелката ***
разказва, че работи в склада на ищцовото дружество, като осъществява връзки с
клиенти, приема заявки. Твърди, че ответното дружество е купувало през 2019 г
стоки от склада. Излага, че се е случвало те да карата стоката, но е имало
случаи и когато сами са я получавали. Твърди, че плащането на стоката е ставало
по банков път, като не знае дали стоките, които са получавани са заплащани.
Обяснява, че в края на отношенията му с ответника последният е останало да дължи
пари. Излага, че заявките се дават по телефона.
Твърди, че програмата им е такава, че всеки клиент е с последна фиксирана цена.
Разказва, че е имало случай да пуснат
документи и да остане цена, която не е актуализирана. Обяснява, че в такива
случай се обажда на клиента, че е допуснала грешка и, че ще направи корекци.
Свидетелят *** Д.
свидетелства, че на няколко пъти е карал меса през 2019 г. на ответното
дружество. Твърди, че Г.Д. е била при получаване на стоката. Излага, че на него
не му е плащано. Разказва, че стоката се приема и се подписва копието на
фактурата, което той връща в ищцовото дружество.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с
правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът
следва да установи в процеса: учредено по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
незабавно изпълнение; депозирано от длъжниците възражения и спазване на срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор, спрямо ответниците, въз основа на валиден запис
на заповед, ликвидност и изискуемост на задължението. Доколкото ищецът в ИМ
въвежда и наличие на каузално отношение между страните, въз основа на сключен
договор за доставка
на стоки,
в негова тежест, е да докаже качеството
си на кредитор въз основа на валиден договор, по силата на който е доставил на ответника М. ЕООД
местни заготовки.
Съответно в тежест на ответниците по делото е да установят всички положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, вкл., че е заплатил сумите.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена
по реда на чл.417 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
претендираните суми, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, които
в срок са депозирали възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Безспорно е, че
записът на заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка с менителничен
ефект, спрямо която намират приложение и правилата за договорите /арг. от чл.44
от ЗЗД/. Посочената сделка е материализирана в посочената от чл.535 ТЗ писмена
форма, наличието на която е абсолютно условие за действителността и съответно
за провеждане на ефекта й. Липсата на някой от задължителните реквизити,
посочени в цитирания законов текст, лишава документа от качеството му на запис
на заповед, съобразно разпоредбата на чл.536, ал.1 от ТЗ. В конкретния случай
процесния запис на заповед е формално редовен от външна страна, тъй като
притежава всички реквизити по чл.535 от ТЗ.
Не се спори между
страните, че процесния запис на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението
на задължения на ответника „МТМ -1305“
ЕООД като купувач по договори за
доставка на местни заготовки, за които са издадени фактури с №№ 8383/05.06.19год. на стойност 1597,67
лева; №8417/06.06.19г на стойност 859,47 лева.; № 8569/14.06.19 г. на стойност
1215,93 лева; №8694/21.06.19год. на стойност 1388,46 лева и №8842/ 28.06.19 г.
на стойност 1307,00 лева; № 8931/03.07.2019 г. на стойност 720,00 лева и
фактура № 8979/05.07.2019 г. на стойност от 1144,95 лева. Съгласно задължителното за
приложение от съдилищата ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да
изследва и каузалното правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записа на заповед. Ето защо, в конкретния случай съдът е задължен да изследва
въпроса дали е било налице облигационно отношение между ответника „М.“ ЕООД и ищеца във връзка с договора за продажба на местни заготовки, предадена ли е стоката и
дали е платена цената.
При преценка на събраните по гласни и писмени доказателства
съдът намира, че между ищеца и ответника „М.“ ЕООД е налице валидно
облигационно правоотношение във връзка с продажбата на местни заготовки, като съдът приема, че ищецът
– продавач е изпълнил задължението си да предаде на ответника стоката, за които
са издадени данъчните фактури.
Не е спорен и фактът, че процесите фактури са осчетоводени от ответното
дружество. Процесните
фактури съдържат данни за всички основни елементи договора за търговска
продажба. Ясно са посочени страните по сделката, предмета на договора –
описаните подробно детайли, цената и начина на плащане.
Налице е трайна и
безпротиворечива практика на ВКС, според която отразяването на фактурата в
счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за
покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на
данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за
възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата
(Решение №103 от 11.07.2014г. на ВКС по т.д.№2334/2013г., ІІ т.о., Решение №212
от 07.01.2013г. на ВКС по т.д. №696/2012г., І т.о. и др.). Поради изложеното
съдът приема за доказан фактът, че ответникът „М.“ ЕООД дължи на ищеца сумите
по издадените фактури, чието вземане е обезпечено с издаване на процесните
записни заповеди. Действително е налице разминаване в сумите по фактура
№8931/03.07.2020 г. в размер на 60 лева, което разминаване се установи, че се
дължи на издаване на фактура по стари цени. Доколкото обаче ответникът „М.“
ЕООД е подписал запис на заповед, в която е включена сумата от 60 лева съдът
приема, че ответникът е признал, че я дължи, поради което искът следва да се уважи и за сочената сума.
Като
авалист по записа на заповед, ответницата Г.М.Д. отговаря солидарно с ответника
„М.“ ЕООД. Авалът по своята правна
характеристика е едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно
лице/авалист/ поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице
/хонорат/. За разлика от договора за поръчителство, авалът се различава от него
по начина на учредяване. Той се поражда от едностранното волеизявление на
авалиста, което задължително трябва да е обективирано върху менителничния ефект
/в случая върху издадената запис на заповед/. Ето защо при авала един и същ
документ материализира волеизявленията, които пораждат обезпеченото /главно/
задължение по менителничния ефект и задължението на авалиста, което го
обезпечава. Авалът е самостоятелно задължение, което възниква единствено по
силата на едностранно волеизявление на авалиста, независимо от задължението
което обезпечава. Задължението на менителничния поръчител не е акцесорно, а
самостоятелно и независимо от менителничното задължение, за което е дадено.
Аргумент в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.485, ал.2 от ТЗ, според
която задължението на поръчителя е действително и когато задължението за което
е дадено е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък
във формата. Ето защо, отв. Г.М.Д. отговаря като поръчител дори и независимо от
сключването, изпълнението/неизпълнението на договора за продажба, или на
договора за поръчителство.
За пълнота
следва да бъде отбелязано, че в хода на делото отв. Г.М.Д. е оспорил
автентичността на подписите, положени върху процесните записи на заповеди. С оглед направеното
оспорване на истинността на подписа си именно ответникът е този, който следва
да създаде сигурно убеждение у съда по отношение на истинността на фактическото
си твърдение - че подписът в процесните документи не е автентичен. От
изслушаната по делото СГЕ безспорно се установи, че подписите положени в
процесните записи на заповеди са на ответницата, поради което съдът приема и,
че по отношение на нея е възникнало задължението в качеството си на поръчител
да плати на ищцовото дружество претендираните суми.
Поради това
предявения иск с правно основание чл.422 вр
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 690.85 лв.
За исковото
производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 1843,09 лв., от които 181,25 лева за държавна такса, 750 лева за адвокатско
възнаграждение, 607 лева за депозит за особен представител и 304,84 лева за
изготвените по делото експертизи.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от *** и срещу Г.М.Д., ЕГН **********,*** дължи на
„П." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя *** следните суми: сумата
6368,93 лева главница по запис на заповед от 11.07.2019 г. с падеж -22.07.2019
г. и сумата 1864.95 лева главница по запис на заповед от 05.08.2019 г. с падеж
- 10.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
03.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.538, ал.1 ТЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** и Г.М.Д., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „П."
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя ***, сумата от 690,85 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 6540 по описа за 2019 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** и Г.М.Д., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „П."
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя ***, сумата от 1843,09 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: