Протокол по дело №437/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1038
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20223100500437
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1038
гр. Варна, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно
гражданско дело № 20223100500437 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:28 часа се явиха:
Въззивникът ИЛ. Д. К., редовно призован, не се явява; представлява се
от адв. Д.К., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззивникът Д. ИЛ. К., редовно призован, не се явява; представлява се
от адв. Д.К., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата М. М. М., редовно призована, не се явява; представлява
се от адв. П.С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемият АЛ. П. П., редовно призован, не се явява; представлява
се от адв. П.С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемият Анг. Н. М., редовно призован, не се явява; не се
представлява.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което

1
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

Въззивната жалба и отговорът са докладвани с Определение от
закрито заседание № 1128/ 21.03.2022г.

Адв. К.: Поддържам възззивната жалба. Запознати сме с доклада на
делото, нямаме възражения. Оспорвам депозирания писмен отговор.
Няма да сочим други доказателства, представям списък на разноските.
Адв. С.: Оспорвам въззивната жалба, нямам възражения по доклада на
делото. Административният адрес на спорния имот е бул.,,К. Б.“ № 83.
Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските.
Адв. К.: Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноски и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните списъци на
разноските по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

2
Адв. К.: Моля обжалваното решение да бъде отменено, като бъде
допусната делба. Мотивите към обжалваното решение са толкова
противоречиви, че по същество липсват мотиви. Съставът на съда приема, че
по договора от 1969г. Б. и Д. П.и не са придобили нищо друго, освен прави на
строеж по отношение на втори етаж от сградата, което право от своя страна
по декларацията по чл. 15в от ЗС са прехвърлили на своя син, с което
районен съд приема, че казусът е изчерпан. Според мен въпросната молба от
1975г. не е произвела никакво действие, т.к. тази норма е приложима, в
случай, че правото на строеж е отстъпено в пълния обем, допустим според
застроителния план, а че това не е така е установено с влязло в сила решение,
което обвързва страните със сила на присъдено нещо. Доколкото за
надстрояване на самостоятелно жилище в тавански етаж, изрично има
произнасяне на съда, че Б. и Д. не са разполагали с право на строеж, не са
придобили такова с договора от 1969г. Към момента, към който е постъпилата
молбата по чл. 15в ЗС, самите общи наследодатели на страните са действали с
убедеността, че притежават такова право, изрично в молбата те са направили
уговорката, че дават право на сина си – П., да преустрои мансардния в
редовен втори етаж, като си запазват всички останали права придобити по
договора от 1969г. Молбата е подписана от П.и и след одобряване на
архитектурен проект, поради който надстрояването на сграда било допуснато
с втори и трети етаж – тавански. Тази молба не е произвела никакъв правен
ефект. Б. и Д. не са имали намерение да се освобождават от всички придобити
от тях права, а са действали с убедеността, че по договора от 1969г., са
придобили правото да построят две жилища, като едното остане за тях,
съответно правото за строеж на второто предоставят на сина си.
Моля да ни бъдат присъдени сторените в производството разноски,
съобразно представения списък.
Адв. С.: При решаване на спора, моля да споделите нашите доводи за
недопустимост на иска за делба на описания в петитума на исковата молба
трети етаж, отразен в КК и регистри с идентификатор 3.
Налице е влязло в сила решение, с което по иска на наследодателката на
настоящите въззивници срещу моите доверители, респективно техния
наследодател, е отхвърлен иска за признаване за установено, че
наследодателката на ищците е собственик на 3-ти етаж. Искът е бил основан
3
на твърдение за наследяване от Б. и Д. П.и по завещание, а от тях чрез
реализирано право на надстрояване. Сега предявения иск е за делба основан
отново на същия факт – наследяване от Б. и Д. П.и, те придобили процесните
два етажа, според петитума на исковата молба по приращение. Спорът е
напълно идентичен.
Предвид установителния характер на решението по допускане на
делбата, в първата фаза, спорът е напълно идентичен и от субективна, и от
обективна страна. Конститутивния характер на иска за делба касае нейното
извършване, а решението по допускане има установително действие. При
наличие на отхвърлен иск за собственост е преклудирано правото да се иска
делба от същата страна или нейните правоприемници на същия обект. Ако
споделите тези доводи, доколкото касаят единия от исковете, Ви моля да
обезсилите решението в тази част и да прекратите производството относно
процесния трети етаж, означен с идентификатор 3.
Отделно от това, отразяването на такъв обект в КК е било обжалвано и
отменено с влязло в сила решение на Административен съд – Варна. ВРС
правилно е приел два основни пункта, поддържани от нас, а именно, че
договорът от 1969г., на Б. и Д. П.и е отстъпено право на застрояване и чрез
този договор не им е продавано право на собственост върху земята, а само на
строеж върху държавна земя. Двата извода се подкрепят от всички
доказателства, налице са доказателства за отчуждаване от наследодателката
на А.М. на право на надстрояване над съществува едноетажна сграда, което е
станало още 1963г, заедно с 2/3ид.ч. от двора и съответните зимнични
помещения, това е станало по реда на чл.54 от стария ЗПИНМ.
В договора от 1969г на Б. и Д. е продаден готов етаж, но при
съпоставяне на неговата кубатура и параметри в този договор с тези на
отчуждения тогава тавански етаж над сградата, се установява съществена
разлика. Тезата, че е продаден готов, завършен обект във вида на втори етаж
не издържа и защото има издадено нарочно строително разрешение, именно
за надстрояване въз основа на отстъпеното право на строеж.
По отношение на земята, според изричния текст на договора, върху
земята е отстъпено право на застрояване, но не и собствеността, а едва ли би
могло да бъде иначе, след като, както Наредбата за продажба на жилища от
държавния жилищен фонд от 1967г, в редакцията към 1969г, така и чл.15 и
4
сл. от ЗС /в тогавашната редакция/, не са предвиждали възможност за
продажба на ид.ч. от държавна земя, върху която има отстъпено право на
строеж. Както в хипотеза на продажба на готови жилища по Наредбата, така и
при отстъпено право на строеж в хипотезата на чл.15 от ЗС в тогавашните му
новели.
Противно на поддържаното сега, декларацията от 1975г, с която е
преотстъпено правото на надстрояване преди неговата реализация, въз основа
на вече издадено строително разрешение, е издадена по реда на чл. 15в от ЗС,
която дава право с нотариално заверена декларация, без заплащане на правото
на строеж суперфициарите да го преотстъпят на свои низходящи, които да
реализират това право. Именно това е станало, поради което вторият етаж е
придобит от П. П., наследник на двамата въззиваеми.
Що касае трети етаж, извън очевидната недопустимост на този иск, се
твърди собственост по приращение, придобита от наследодателите като
приобретатели на 2/3 ид.ч. от земята.
Оставям на страна неяснотата и противоречивостта на твърденията
относно квотите на съсобственост, но след като земя не е прехвърлена от
Държавата, а и не би могла да бъде, няма как третият етаж да е собственост на
страните в този спор. Отделно от това той не представлява самостоятелен
обект, независимо от начина на използване, а представлява тавански такъв.
С оглед на всички изложено, моля да потвърдите решението относно
втория етаж и да прекратите производството за третия, а евентуално в тази
част да потвърдите решението, като ни присъдите сторените разноски. При
евентуално прекратяване на делото също да ни бъдат присъдени разноски.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законния
срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:42
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5