№ 122
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000501851 по описа за 2024 година
С решение № 1403 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 12903/2022 г., СГС, І-15 с-
в, ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. П. срещу "Национална Спортна База"
ЕАД, обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 244, ал. 7 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 73 485 лв. -
обезщетение за неспазено предизвестие по договор за възлагане на
управление и контрол от 03.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба - 07.12.2022 г., до изплащане на вземането, както и сума в
размер на 1 735,07 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 13.09.2022 г. до 06.12.2022 г. като неоснователни.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от В. И. П.. Сочи, че
договорът за управление не е от 3.05.2022 г., а от 17.03.2022 г. Подчертава, че
се касае до обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, което
съставлява неспазване на срока на предизвестието. Разяснява, че договорът за
управление и контрол е имал срок - до провеждане на конкурс, и тъй като той
не е настъпил, договорът се явява прекратен предсрочно. Излага аргументи, че
новоназначения министър на младежта и спорта е сменил състава на Съвета
на директорите без конкурсна процедура, което е в противоречие с
1
принципите, заложени в законови норми (напр. чл. 53, ал. 5 от ПП на Закона за
публични предприятия, макар и последващи спрямо договора), а именно – да
се предпази държавното дружество от постоянни временни смени и да се
гарантира провеждане на конкурсна процедура. Оспорва изводите на съда
досежно накърняването на добрите нрави и нееквивалентността на
престацията, като твърди, че обезщетението не е превишено. Счита, че
прилагането на чл. 56, ал. 14 от ППЗПП е неотносимо към настоящия спор.
Моли да се отмени решението и да се уважат исковете.
Ответникът „Национална спортна база“ ЕАД оспорва жалбата.
Подкрепя извода на съда, че уговорката за неустойка в договора поставя
страните в неравностойно положени. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ
и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът В. И. П. твърди, че бил избран за член на Съвета на директорите
и изпълнителен директор на „НСБ“ ЕАД на 10.03.2022 г., което е вписано по
партидата на дружеството в ТР на 17.03.2022 г. Между ищеца и ответника бил
сключен договор за възлагане на управление и контрол, изх. № 35-00-
7/3.05.2022 г., (с дата 17.03.2022 г.), но той бил прекратен на 23.08.2022 г. от
новия министър на младежта и спорта и ищецът бил освободен. Твърди, че
при прекратяване на договора от принципала с едностранно предизвестие
следва да бъде спазен 6-месечен срок на същото, и тъй като това не било
сторено, претендира да му се присъди уговореното в договора обезщетение в
размер на 6 брутни месечни възнаграждения (6 х 12 247, 50 лв., т.е. 73 485.00
лв.). Като обезщетение за забава претендира и сумата от 1 735,07 лв. за
периода от 13.09.2022 г. (датата на изтичане на 3-дневния срок за доброволно
изпълнение, даден на ответника с покана от 08.09.2022 г.) до 06.12.2022 г.
(дата на исковата молба). Претендира и разноски.
Ответникът „Национална спортна база“ ЕАД оспорва исковете. Твърди,
че текстът в чл. 7.1.3. от договора е в противоречие с Устава на дружеството.
Изтъква, че договорът е прекратен въз основа на уредената в закона свобода на
2
Общото събрание да оттегля овластяване на Съвета на директорите по всяко
време. Сочи още, че клаузата не е съответна на изискването за
равнопоставеност между страните, доколкото е предвидена възможност за
прекратяване без предизвестие с писмено уведомление на член на съвета на
директорите до принципала, а за принципала се изисква 6-месечно
предизвестие. Релевира възражение за нищожност на предвидената клауза за
обезщетение поради противоречие с повелителните норми на закона и
добрите нрави. Твърди, че клаузата е обезщетителна, а не неустоечна,
респективно следва да бъдат доказани вреди.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следното от фактическа
страна:
Фактическата обстановка по делото не е спорна и относно
установяването й съдът препраща към мотивите на обжалваното решение.
Видно е, че на 17.03.2022 г. е подписан договор за възлагане на управление и
контрол, сключен между министъра на младежта и спорта, като упражняващ
правата на държавата в публично предприятие „Национална спортна база“
ЕАД, и ищеца В. И. П.. На последният било възложено да участва в дейността
по управление на Съвета на директорите на дружеството, като негов член,
срещу месечно възнаграждение, определено по реда на Правилника за
прилагане на Закона публичните предприятия. В чл. 7 на договора е
предвидено как действието на същия може да бъде прекратено, като освен по
взаимно съгласие страните са договорили, че това може да стане и
едностранно без предизвестие от члена на Съвета, както и от принципала, но с
едностранно 6-месечно писмено предизвестие. В случай, че не е спазен срока
на предизвестие от принципала, членът на Съвета има право да получи
обезщетение в размер на сбора от последните брутни месечни
възнаграждения, като обезщетението се изчислява на базата на
възнаграждението за последния пълен календарен месец, предхождащ
прекратяването на договора. С решение от 23.08.2022 г. на министъра на
младежта и спорта В. П. е бил освободен като член на Съвета. Тъй като
считал, че му се дължи обезщетение от общо 73 485 лв., П. изпратил покана за
заплащане на същото в 3-дневен срок от получаването на предложението до
„НСБ“ ЕАД, където поканата е входирана с № 22.001234-1 на 08.09.2022 г.
3
Видно от приложено удостоверение за възнаграждение за последния
пълен изработен месец в дружеството В. П. е получил възнаграждение от
12 247,50 лв., като възнаграждението му преди ДДФЛ е било в размер на 7455
лв., а останалата сума (3 х 1597,50 лв.) е вписана в приложен фиш като минала
разлика в заплащането.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Няма спор, че процесният договор за управление е специфичен по своя
характер договор, сключен между равноправни субекти с характер на
мандатно отношение, регулиран от нормите на гражданското и търговското
право. В същото време, доколкото доверителят в мандата е публично
предприятие, приложение намират и особените норми на Закона за
публичните предприятия и правилника за неговото приложение. Съгласно чл.
24, ал. 1 от ЗПП (релевантна редакция към спорните отношения) предсрочно
прекратяване на процесния договор за управление и контрол може да настъпи
в следните предвидени в закона хипотези: 1. смърт; 2. подаване на молба за
освобождаване; 3. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за
повече от 6 месеца; 4. осъждане за извършено умишлено престъпление от общ
характер; 5. несъвместимост с изискванията по чл. 20 и чл. 23, ал. 2; 6. тежко
нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения; 7. влизане
в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по ЗПКОНПИ, а
според ал. 2 и при освобождаване от длъжност поради неизпълнение на
заложените показатели в одобрената бизнес програма. Според чл. 54, т. 4
ППЗПП в договора се определят основанията за прекратяването му. Тъй като с
правилника не може да се предвиди нещо извън очертаната от закона рамка,
следва да се приеме, че в договора страните могат да посочат като основание
за прекратяване само някое от изрично изброените в чл. 24, ал. 1 и ал. 2
основания, даващи възможност срочният договор (какъвто безспорно е
настоящия с оглед уговорката в чл. 3.1 от същия) да преустанови своето
обвързващо действие. Установява се, че в цитираната по-горе клауза на т.
7.1.3. от процесния договор, страните са предвидили, че договорът може да
бъде прекратен едностранно с 6-месечно предизвестие от принципала. Такава
самостоятелна възможност обаче не е предвидена в цитираната императивна
норма на закона, т.е. законът е посочил ясно всички хипотези, при които може
4
да се прекрати мандатното правоотношение, когато то е свързано с
управлението и контрола на публични предприятия, каквото в случая е
„Национална спортна база“ ЕАД. При така установените данни се налага
извода, че клаузата в договора (т. 7.1.3) противоречи на императивни норми.
Същата следва да бъде счетена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, приложим на общо основание. След като от страна на публичното
дружество прекратяване на договора не може да стане с едностранно
предизвестие и извън посочените в закона хипотези, то уговорка в противен
смисъл е недействителна, а от там нищожна се явява и клауза, която урежда
отношенията на страните, свързани с обезщетение при подобен вид
прекратяване на мандатното правоотношението. Само на това основание,
исковете на въззивният жалбоподател подлежат на отхвърляне изцяло.
На следващо място – настоящият състав приема, че правилата на ЗПП се
явяват специални по отношение на общите такива в чл. 280 ЗЗД, уреждащи
общия договор за мандат, тъй като специалният закон регулира специфична
сфера на обществения живот, свързана с публичния интерес и държавната
политика в областта на публичните предприятия. Както е посочено в чл. 1 от
ЗПП със този нормативен акт се цели въвеждането на стандарти за добро
корпоративно управление на публичните предприятия, както и задълженията
за оповестяване и прозрачност на дейността на публичните предприятия и
органите им за управление. В този смисъл оправдано е законодателят да е
стеснил кръга на приложение на общите правила с оглед целта на
възникващите мандатни отношения, по които страна е публично предприятие.
Поради казаното не може да се приеме, че приложимо и в настоящия случая е
общото правило за преустановяване на мандатното отношение с оттегляне на
поръчката и на упълномощаването. Прекратяването на договора за
управление и контрол едностранното с предизвестие от името на публичното
предприятие би противоречал на регламентираното от ЗПП заемане на
управленски постове, а именно – след провеждане на конкурс (чл. 21) до
настъпване на някое от основанията посочени в чл. 24. В случая не може да се
приложи разрешението, дадено в определение № 292 от 13.04.2021 г. по гр.д.
№ 3373/2020 г., ІІІ ГО, ВКС, тъй като в него са разглеждани отношения, които
не са били регламентирани от ЗПП, ДВ, бр.79 от 8 октомври 2019 г., в сила от
1.01.2020 г.
Ако се игнорират посочените по-горе аргументи, и се приеме, че
5
принципалът може (позовавайки се на общите правила в ЗЗД) без да сочи
основание да оттегли мандата и да прекрати договора с едностранно
предизвестие, настоящият състав приема, че изводите в първоинстанционното
решение, касаещи нарушение на добрите нрави и принципа на справедливост
от договорната клауза на т. 7, следва да бъдат споделени. От една страна
доверителят и довереникът са поставени в неравноправно един спрямо друг
положение, тъй като членът на Съвета на директорите може да прекрати
договора без предизвестие, а за принципала тази възможност не е уговорена,
като е предвидена по-неблагоприятна за него хипотеза за спазване на
значителен по продължителност срок на предизвестие от 6 месеца. От друга
страна при посочените по-горе текстове на т. 7.1.2 и т. 7.1.3 от договора
страните са поставени и в различно положение в хипотезите, в които дължат
на насрещната страна обезщетение за неспазено предизвестие, като такова
следва да се изплаща само от принципала в полза на члена на Съвета. Подобна
нееквивалентност нарушава правилата на добрите нрави още повече, когато се
касае до спецификата на субекта, участващ в мандатното отношение.
Публичният интерес на държавата, респ. на публичното предприятие, се явява
застрашен и неохранен за сметка на физическото лице, упражняващо
ръководна длъжност в публичното предприятие.
Само за пълнота следва да се посочи следното: Жалбоподателят сочи, че
новоназначения министър на младежта и спорта е сменил състава на Съвета
на директорите без конкурсна процедура, което е в противоречие с
принципите, заложени в законовите норми. Сочения аргумент сам по себе си
не следва да се обсъжда в настоящото производство, тъй като той е
ирелевантен към дължимостта на уговореното обезщетение при предсрочното
прекратяване на договора – това обезщетение (в случай, че се приеме за
дължимо изобщо) е предвидено като дължимо и при прекратяване без наличие
на закононарушение.
Предвид казаното исковете за обезщетение и лихви върху него следва да
се отхвърлят, а решението на първата инстанция – да се потвърди. За
постановяването на настоящия акт, въззивният съд взе предвид изводите,
закрепени и в определение № 3330 от 10.12.2024 г. по т. д. № 1915/2024 г., Т.
К., ІІ Т. О. на ВКС по сходен казус.
При този изход на спора на ответната страна се дължат разноски за
6
юрисконсулт в размер на 150 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1403 от 11.03.2024 г. по гр. д. №
12903/2022 г., СГС, І-15 с-в.
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН **********, да заплати на „Национална
спортна база“ ЕАД, ЕИК *********, разноски в размер на 150 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7