Р Е Ш Е Н И Е
№………/………………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на тридесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
участието на секретаря Мая П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 5 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от от Д.И.П.
***“ АД иск за заплащане на сума в размер 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания вследствие на смъртта на брат й С И С, настъпила на 13.09.2017 год.
вследствие ПТП, виновно причинено от В Й В, при управление на МПС „**“, рег.№ **,
застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество с полица №
BG/02/116002721631, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, които суми са платими по банкова сметка *** *** „Райфайзенбанк“
АД, на
основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди
се от ищеца в исковата им молба, че 18.04.2017 год. на АМ „ Твърди се от ищцата
в исковата й молба, че на 13.09.2017 год. вследствие ПТП, виновно причинено от В
Й В, при управление на МПС „**“, рег.№ **, застрахован по риска „ГО на
автомобилистите“ в ответното дружество с полица № BG/02/116002721631, причинена
смъртта на брат й С И С. Сочи, че същите са били в особено близки отношения
поради обстоятелството, че същият така и не е създал собствено семейство. Излага, че с влязла в сила присъда водачът на
ПТП е признат за виновен за настъпилото ПТП и смъртта на брат й, поради което и
ищцата е предявила застрахователна претенция към ответното дружество.
Последното отказало, поради което се предявява иска.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в срока
по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по размер. Не оспорва факта на ПТП,
вината и противоправността на водача на автомобила, но оспорва наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка между ищацата и брат й, респективно
претърпяните вреди, както и се твърди прекомерност на претендираното
обезщетение. Релевира се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с твърденията, че пострадалият е карал с превишена скорост, която ако бе
намалил би могъл да предотврати ПТП, а от друга страна същият е бил в алкохолно
опиване, макар и в субклинична степен.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, с която оспорва наведените от ответника възражения както по
основателността, така и по размера.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор,
с който поддържа подадения първоначален такъв.
В
съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли същия да бъде уважен.
В о.с.з., ответното
дружество, не изпраща представител. С писмена молба, постъпила след проведеното
открито съдебно заседание по същество на спора, моли за отхвърляне на
предявения иск.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение
№ 928/25.03.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно между страните по делото, че с
влязла в сила присъда по НОХД № 382/2018 год., В Й В е признат за виновен за
това, че на 13.09.2017 год., при управление на МПС, е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Светосла Иванов
Славов, за което му е наложено съответно наказание.
Не
е спорно и наличието
на валидно сключен между собственика и ответното дружество за лек автомобил МПС
„**“, рег.№ **, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното
дружество с полица № BG/02/116002721631.
Не е спорна между страните родствената връзка между
ищцата и починалия, като по подадено от него
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е постановен отказ от
страна на застрахователното дружество.
С оглед наведените от ответната страна възражения за липса на основание
за заплащане на обезщетение поради липса на изключителна емоционална връзка
между ищеца и починалия му брат, ангажирани по делото са гласни доказателства
чрез показанията на свидетелите Р.А.П. и Н. П.П. /втора
братовчедка на ищцата/, които съдът кредитира като основани на
непосредствени впечатления. Свидетелката П. излага, че ищцата и
брат й са били много близки, емоционално свързани. Сочи, че освен телефони
разговори и събирания по празници, те се виждали през ден, като когато съпругът
на Д. не е бил в страната брат й поемал изцяло функциите на глава на
семейството – от финансова помощ до елементарни грижи в ежедневието.
Свидетелства, че след инцидента е загубила жизнената си енергия и се появили
проблеми с високо кръвно, задух, сърцебиене и др.
Близките отношения между брат и сестра се потвърждават и от показанията
на свидетелката Същата също излага, че братът на Д. е помагал при отглеждането
на децата й, когато съпругът й отсъствал. Сочи, че след инцидента същата се е
променила, била разстроена, като при срещите им й споделяла, че не може да спи.
От заключението по проведената по делото съдебно –психиатрична
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че преждевременната и внезапна загуба на брат й е причинил у ищцата
значима психотравма с ответна реакция на скръб с умерено тежък – депресивен
епизод, които са били с изразена тежест около една година. Сочи се от вещото
лице, че към момента на изследването са налице остатъчни симптоми като
ситуативна емоционална лабилност, понижено настроение и хронично безсъние.
Във връзка с релевираното от
ответната страна възражение за съпричиняване, с твърденията,
че пострадалият е карал с превишена скорост, която ако бе намалил би могъл да
предотврати ПТП, а от друга страна същият е бил в алкохолно опиване, макар и в
субклинична степен, ангажирана по делото е комплексна
СМАЕ, заключението по която се кредитира изцяло от съда като обективно и
компетентно дадено.
От
същата се установява, че скоростта на движение на мотоциклета към началото на
пътната ситуация е било около 130 км/ч., а тази на автомобила, пресичащ път с
предимство около 12-20 км/ч, при максимално допустима скорост за мястото на
катастрофата – 50 км/ч.Излага се от вещото лице, че при така избраната скорост
на мотоциклета водачът не е имал възможност да осъществи аварийно спиране или
маневра с цел избягване на ПТП, каквато възможност чрез извършване на маневра
на влизане в затревената площ с цел избягване на удара или спиране в рамките на
опасната си зона би имал при скорост на движение в рамките на позволената за
участъка – 50 км/ч. Същевременно, вещото лице медик сочи, че установената концентрация
на алкохол в кръвта на пострадалия е 0.31 %, която концентрация съответства на
субклинична фаза на алкохолно опиване, без лицето да е алкохолно повлияно.
Последното означава, че при такава концентрация на етилов алкохол в кръвта не
са налице нарушения в координацията на движението, адекватната преценка на
собствените си постъпки и околната действителност.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и
чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като с оглед представените
доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл.
380 КЗ и несъгласие на ищците с определеното от застрахователя обезщетение,
респ. липсата на изплатено такова, същият се преценява за допустим.
Основателността на
прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в
резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищците на
валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите
вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието
на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „**“, съдът намира за установено с оглед събраните
по делото писмени доказателства. Предвид обхвата
на застрахователното покритие, застрахователят обезщетява всички вреди, за
които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд се ползва със задължителна за
настоящия съд сила относно авторството, противоправността и вината, в които
предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Относимите
към съставомерността на деянието обстоятелства, включени във фактическият
състав на престъплението, предмет на воденото наказателно производство, са
установени, видно от постановената присъда.
Предвид изложеното настоящият състав приема за установени противоправността
/нарушение на правила за движение от водача/, причиняването на вредата /смъртта
на Светослав Славов/ и вината на водача, като елементи от престъпния състав.
С
оглед на гореизложената фактическа установеност и при липса на повдигнат спор относно
причинната връзка между деянието и противоправния резултат, съдът приема за
доказан фактическия състав на деликтната отговорност, в резултат на който е
възникнало и задължението за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на
поведението на водача при управление на МПС със задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Въпреки
обаче постановения влязъл в сила акт на наказателния съд е допустимо изследване
степента на причиняване на резултата от поведението и на други участници в ПТП
/вкл. самия пострадал/. Последното е с оглед самостоятелно
формиране на извода за размера на вредите, в която насока ответникът е направил
възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му
от съда поради наличие на обстоятелства на съпричиняване. За да се приложи или
не намаляване на размера с оглед направеното от ответника възражение по чл.51,
ал.2 ЗЗД, съдът следва да определи първоначален размер съобразно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968
год. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК, понятието "справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характера и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия;
загрозявания и др., дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите
Ищцата е активно материално правно легитимирана да претендира
обезщетение, съгласно
произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението по него,
общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди като е отчетено, че според
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен
и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
В конкретния случай, анализът на събраните по делото гласни
доказателства сочат, че ищеца и пострадалата са били в
изключително близки отношения, като тази близост между сестра и
брата, изразяваща се само в грижа и подкрепа, включително поемане на функциите на глава на
семейството на ищцата, при продължително отсъствие на съпруга й, е обусловила и крайно негативно понасяне от ищцата на настъпилата внезапна смърт на починалия.
Ищцата е преживяла тежко загубата на брат си, за
което свидетелстват и остатъчните все още симптоми на претърпаната психотравма.
Проведено е пълно и главно доказване относно
особено близката привързаност между двамата, в резултат на която смъртта на
брата е причинила на ищеца морални страдания с интензитет и продължителност, надхвърлящи
обичайните.
И при съобразяване на съществувалата между ищеца и пострадалия негов
брат дълбока духовна и емоционална връзка, установените в хода на процеса
морални страдания на ищеца, техния интензитет, вид и продължителност, довели до
необичайно трайни промени в емоционалното му и психическо състояние, обществено
- икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите, както
и правилото по чл.52 ЗЗД за определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди "по справедливост", както и отчитайки, че в
бъдеще ищецът ще компенсира тази загуба с
друг вид емоционални преживявания, съдът намира, че претърпените
от ищцата неимуществени вреди следва да се
компенсират със сумата от 25 000 лева. Така определеното обезщетение за обезвреда съдът намира, че съответства на установения от закона критерий за
справедливост и на икономическата конюнктура в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Позоваването
от страна на ответника на лимитираната отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на разширения кръг лица с
право на обезщетение съгласно ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. до
размера на 5 000 лв. съгласно нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ,
бр.101/2018 г./, съдът преценява за неоснователно. Предвиденият със сочената
разпоредба лимит на обезщетението за неимуществени вреди е неприложим поради
противоречието му с правото на Европейския съюз – чл.3, параграф 1 от Директива
72/166/Е и чл.1, параграф 2 от втората Директива 84/5/Е, кодифицирана с
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за
минималните застрахователни суми по задължителна отговорност "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди в
случай на телесно увреждане или смърт. Липсата на изрично установен в
цитираните Директиви максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди
на пострадало лице, означава, че разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ,
предвиждаща лимит от 5 000 лв., т. е. значително занижен спрямо установените в
правото на Съюза минимални размери, се явява несъответстваща на същото.
Съпричиняването на вредите изисква
обща връзка на каузалност като за настъпването им са налице две причини –
едната създадена от поведението на деликвента и другата – от това на увредения.
Съгласно даденото в Тълкувателно решение
№ 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващи задължителна за съдилищата съдебна практика - Решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о, разрешение нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с
виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така
и с действията на самия увреден. Паралелът и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава,
ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на
действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни
фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите.
Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения. Намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказвани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване / в този смисъл, постановените по реда на чл. 290 от ГПК и
съставляващи задължителна за съдилищата практика - Решение №
59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. , Решение №
98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о./..
Релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
/решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./.
В конкретния случай, релевираното
от ответника възражение е основано на твърденията за неспазване на правилата за
движение, изразяващи се в управление със скорост над позволената и под влияние
на алкохол. С оглед събраните по делото доказателства чрез проведената
комплесна СМАЕ, съдът намира за доказано само първото от въведеното възражение
за съпричиняване, доколкото изрично се сочи от вещото лице, че при движение
с позволената за участъка скорост /50
км/ч/ пострадалият би имал възможност да избегне ПТП. И съобразявайки скоростта
на пострадалия към момента на ПТП, респективно отчитайки обстоятелството за
нарушение на правилата за движение от двамата участници в ПТП, съдът намира, че
приносът на пострадалата следва да се определи в размер на 50 %. Поради
горното, при определеният общ справедлив размер на неимуществени вреди от 25 000
лева, искът следва да бъде уважен за сумата
от 12 500 лева, а за горницата до пълния претендиран размер следва да се
отхвърли като неоснователен.
На ищцата, съобразно направеното
искане, се следват разноски съобразно уважената част от иска. Така, при
реализирани такива в размер на 4 000 лева, в нейна полза следва да се присъдят
разноски в размер на 1 000 лева. Обективираното в молба вх.№
260061/01.06.2020 год. на ответника възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед обективирането му след датата
на проведеното съдебно заседание, съдът преценява за несвоевременно.
Обстоятелството, че молбата е изпратена по куриер в деня, предхождащ съдебното
заседание /29.06.2020 год. -16.25 ч./ не е аргумент за противното, предвид
липсата на посочена дата за доставяне на писмовната пратка /а именно
30.06.20250 год., когато е проведено съдебното заседание/. Съдът намира за
приложима по аналогия е разпоредбата на чл.125 ГПК, а не тази на чл.62, ал.2 ГПК, доколкото се касае за волеизявление на страната, а не за процесуално
действие, предприемано в изпълнение на указания на съда.
По същите съображения, на ответника
следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от иска, но които
разноски следва да се формират само от платеният депозит за КСАМЕ в размер на
600 лева или нему следва да се присъди сума в размер на 450 лева.
В тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна такса по уважената
част от исковете в размер на 500 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.П., ЕГН: ********** *** сума
в размер 12 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания вследствие на смъртта на брат й С И С, настъпила на 13.09.2017 год.
вследствие ПТП, виновно причинено от В Й В, при управление на МПС „**“, рег.№ **,
застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество с полица №
BG/02/116002721631, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, които суми са платими по
банкова сметка *** *** „Райфайзенбанк“ АД, на основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над 12 500 лева до
предявения размер от 50 000 лева,
като неоснователeн.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ Д.И.П., ЕГН: ********** *** сумата от 1 000
лева – сторени разноски пред настоящата инстанция
за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата
от 450 лева – сторени разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата
от 500 лева, представляващи държавна
такса по уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл.
235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: