Р Е Ш Е Н И Е
№ 68 / 8.5.2020г.
08.05.2020 г.,
гр.Карнобат
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- гр.Карнобат, 4 граждански състав, в открито заседание, проведено на девети март две хиляди и
двадесета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дарина Енева,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №1131 по
описа за 2019г. на РС- гр.Карнобат, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.45 и
по чл.61 и сл. от ЗЗД, вр. чл.422 от ГПК.
Образувано
е във връзка с постъпила в съда искова молба от А.Т.Г., чрез адв. С. Г- Т от
БАК, срещу Д.Д.Д., с която се иска да бъде призната дължимостта на следните вземания: обезщетение за причинени имуществени вреди за сумата от
1 000 лв., изразяващо се в увреждане през м.03.2019г. на мазилката на стоманобетонна
плоча, служеща за таван на трети етаж на жилищна сграда, находяща се в ****,
причинено от неправомерно използване на подпокривното пространство от
ответницата, както и иск за сума от общо 1 407 лв., представляваща сторени разноски
за извършен ремонт през 2015- 2016г. на покрива на сградата, на обща стойност
от 4 600 лв., изразяващ се в подмяна на покривната конструкция, ремонт на
водопроводно отклонение до сградата и подмяна на тръбите, на стойност от 360
лв., измазване и боядисване на външната оградата на сградата за сумата от 200
лв. и измазване и боядисване на стълбищната клетка, на обща стойност от 300 лв.
От горните суми ищецът претендира суми, съответни на квотите в съсобствеността,
притежавани от ответницата, както следва: сумата от 1 150 лв., представляваща
1/4 от стойността на извършения ремонт на покрива, сумата от 90 лв.,
представляваща 1/4 от стойността на ремонта на водопроводното отклонение, сумата
от 67 лв., представляваща 1/3 от стойността на ремонта на външната ограда и
сумата от 100 лв., представляваща 1/3 от стойността на ремонта на стълбищната
клетка. За горните суми е издадена Заповед за изпълнение №385/21.05.2019г.
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №584/ 2019г. по описа на РС-
гр.Карнобат. Претендират се сторените съдебни разноски в двете съдебни
производства.
В законен
срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника Д.Д.Д., с който
се оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции. Изложени са
твърдения, че през лятото на 2014г., когато е придобила право на собственост
върху самостоятелен обект в процесната сграда, е установилa, че ищецът е изплозвал подпокривното пространство на сградата, както и че
е бил разпробил стоманобетонна плоча на таванския етаж на сградата за
прокарване на електрическа инсталация. Твърди се, че през есента на 2014г. по
уговорка с ищеца са извършили преразпределение на подпокривното пространство на
таванския етаж, като са извършени преустройства чрез изграждане на
самостоятелно обособени помещения. Оспорват се твърденията за извършване от
ищеца на ремонт на покрива на сградата. Посочва се, че водопроводното
отклонение на сградата е изгадено от ищеца за негово лично ползване, както и че
ремонтирането на стълбищната клетка е извършено от всяка от страните по делото
на собствения й етаж. Твърди се, че ответницата е участвала при ремонта на
външната ограда. Претендира се сумата от 100 лв. за изготвяне на
доказателствени материали по делото и представяне на отговор на искова молба.
С отговора
на искова молба ответницата е предявила насрещна искова претенция за сумата от
5 000 лв., представляваща претендиран наем за използване на част от дворното
място на горепосочената сграда и застрояването му с гараж от страна на ищеца. С
проекто- доклада по делото насрещната искова претенция е оставена без движение
и са дадени указания на ответната страна да отстрани констатирани нередовности на
същата. Препис от определението е връчен на ответницата при отказ на
15.11.2019г. В открито съдебно заседание от 04.12.2019г., поради неизпълнение в
срок на дадените съдебни указания, насрещната искова молба е върната като нередовна
и недопустима за съвместно разглеждане в настоящото производство.
В ход по съществото на спора
процесуалният представител на ищеца поддържа исковете до сумата от общ размер
от 959,74 лв., от която сумата от 459,79 лв. представлява обезщетение за сторени
имуществени вреди и сума от общо 499,95 лв., представляваща разноски за
поддържане и възстановяване на общите части на сградата.
С оглед на събраните по
делото доказателства и наведените от страните доводи, както и относимите към
спора законови разпоредби, съдът намира предявените искове за неоснователни. Съображенията
за това са следните:
Приложен
към исковата молба e Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от
20.09.1994г. №186, том III, н.д. №1173/1994г. на З. К.-
районен съдия в РС- гр.Карнобат, с който Н.я.к. е прехвърлил на А.Т.Г. и Т.в.г.
1/4 идеална част от дворно място, с площ от 440 кв.м., представляващо парцел I- 2279, в кв.155 по плана на гр.Карнобат, целия трети етаж от
построената в него триетажна масивна жилищна сграда, 1/2 идеална част от
стълбището от избения етаж до втори и трети етаж и тавана, 1/2 идеална част от
таванското помещение от четвъртата железобетонна плоча от покрива на жилищната
сграда и от правото на надстрояване на следващите етажи, ведно с 1/3 идеална
част от общите части на сградата.
Приложени
към отговора на искова молба са 1.Нотариален акт за покупка- продажба на
недвижим имот №84, том XV, н.д. №1769/2011г. от
14.12.2011г. на Нотариус Таньо Великов, рег. №323 в НК,
район на действие: РС- гр.Карнобат, с който Н.я.к. продава на Н.ж.с. 1/8 идеална част от дворно
място, с площ от 447 кв.м., съставляващо УПИ I- 2279 по ПУП на гр.Карнобат,
заедно със самостоятелно жилище- апартамент, находящ се на приземен етаж от
триетажна масивна жилищна сграда, построена в дворното място, със застроена
площ от 50,86 кв.м., заедно с 1/4 идеална част от таванския етаж на сградата,
целия с площ от 103 кв.м. и 1/8 иделна част от общите части на сградата и 2.Нотариален
акт за замяна на недвижим имот №61, том II, н.д. №149/2014г. от
28.02.2014г. на Нотариус Таньо Великов, рег. №323 в НК,
район на действие: РС- гр.Карнобат, с който Н.ж.с. e прехвърлила на Д.Д.Д. собствеността върху
гореописания недвижи имот.
Като свидетели по делото са разпитани Г.в.г.
и Х.а.с.. Свидетелят Г. посочва, че по искане на ищеца Г. през м.08.2017г. е
извършил ремонт на 1/3 част от покрива на жилищна сграда в гр.Карнобат, находяща
се в близост до новото СУ „Христо Ботев“, като ремонтираната част се равнява на
80 кв.м. Според свидетеля покривът е бил грохнал, керемидите са били в лошо
състояние, а ламперията и гредите били изгнили. Посочва се, че покривът е
ремонтиран и са поставени нови керемиди, а покривните ламарини, ламперията и
гредите са подменени. Описва детайлно вложените строителни материали, за които
твърди, че са закупувани от строителни магазини в гр.Карнобат и в гр.Айтос.
Свидетелят посочва, че е извършил и ремонт на 40 м. от външната ограда на
къщата, която е била разронена. Посочва, че оградата е била измазана и са
сложени керемиди върху нея. Твърди, че за труда си за поправката на покрива е
получил сума от 1 800 лв., а за оградата- около 180- 200 лв.
Свидетелят Саид посочва, че по заявка
на ищеца Г. е подменил спукан водопровод с дължина около 30 м. на къща,
намираща се в гр.Карнобат, в близост до училището, срещу сумата от 360- 380 лв.
за труд и материали. Посочва, че водопроводът е бил спукан и е извирала от него
вода, както и че е поставил нова ПВЦ тръба и е подменил съответните спирателни
кранове и компесаторни колектори към водопровода.
По делото е
допуснато и прието заключение по съдебно инженерно- техническа експертиза,
съгласно което в подпокривното пространство на горната сграда са извършени
вътрешни преграждания и са изградени следните помещения: санитарен възел с
размери 1.60/1.30 м., свързан нерегламентирано с вертикалните ВиК инсталации с
тръби ф50- за канализацията и ф32- за водопровода, с обща дължина от 5.30 м.,
разположени хоризонтално по стоманобетонната плоча над третия етаж и второ
помещение с размери 3.00/3.40 м. Посочено е, че изграждането на санитарно
помещение е незаконно, както и че от него са се получили течове към втория етаж
на сградата. Вещото лице е констатирало частична подмяна на дървената
подпокривна конструкция на сградата- ребра и дъсчена обшивка, керемиди на
летвена обшивка и капаци. Установени са пребоядисване на стълбищната клетка,
измазване на външната ограда и покриването й с капаци и пребоядисване на
решетките и порталните врати. В заключението е посочено, че е изпълнена подмяна
на площадков водопровод с тръби PVC 1,5“. Дадено е
заключение, че необходимата за отсраняване на щетите по третия етаж на сградата
от изграждането на вътрешни преграждания в подпокривното пространство възлиза
на сума от общо 459,79 лв. Съгласно допълнително заключение, представено след
изслушване на свидетелските показания, строително- монтажните работи, с включен
труд, извършени по покрива на сградата са остойностени на сумата от общо 3 350
лв. Строително- монтажните работи извършени по водопроводното отклонение са
остойностени на сумата от 654,06 лв., а
тези по външната ограда- за сумата от
381,51 лв., при 50% овехтяване. Вещото лице е намерило, че извършените
строително- монтажни работи по стълбищнта клетка възлизат на сумата от общо
447,82 лв.
Служебно е изискано и приложено по
делото е ч.гр.д. №584/ 2019г. на РС- гр.Карнобат. Исковите
претенции са предявени в законен срок с оглед дадени указания по реда на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Съществуването
на вземането по установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се явява
продължение на заповедното производство, като искът се смята за предявен от
момента на подаване на заявлението. Заповедното производство представлява
факултативен ред за защита на граждански притезания. Заповедният съд издава
заповед за изпълнение единствено за изискуеми вземания. В настоящия случай
процесните претенции имат извъндоговорен характер и за настъпването на
изискуемоста им е необходимо да бъдат конкретизирани в определен размер.
Насрещната страна следва да бъде надлежно поканена да заплати конкретизирания
размер на задълженията си преди иницирането на заповедно производство.
Доказателства в тази насока не са налични между кориците на делото. С оглед на
горното следва да се приеме, че вземанията не са били изиксуеми в конкретните
си размери, доколкото ищецът- кредитор се ползва от изпълнителното основание-
издадената заповед за изпълнение.
Претенцията, имаща деликтно основание, за сумата от 1 000 лв. следва да
бъде приета за неоснователна. Непозволеното увреждане представлява
извъндоговорен източник на правни задължения. Фактическият му състав включва
причиняването на вреда, имаща имуществен или неимуществен характер, чрез
противоправно деяние, извършено от ответната страна, която се намира в
причинно- следствена връзка с вредоносното събитие. В настоящия случай
законовите предпоставки за това не са налице. Видно от приетото експертно
заключение по допуснатата съдебно инженерно- техническа експертиза се установява
нерегламентирано извършване на строително- монтажни работи в подпокривното
пространство на жилищна сграда в ****, изразващо се в изграждането на помещение
и санитарен възел, свързан с вертикалната ВиК инсталация чрез хоризонтално
отклонение. Същото е извършено в отклонение от строителните правила. Между
страните по делото не е спорно обстоятелството, че помещението е изградено и се
ползва от ответната страна. По делото не са ангажирани доказателства, от които
може да се направи извод, че от така изграденото санитарно помещение е възникнал
теч, от който е увреден таванът на намиращия се на долния етаж имот на ищеца.
Към момента на изготвяне на експертиза по делото не са установени щети по
тавана на жилището на ищеца. Не съществува законна презумпция, от която да се
приеме, че незаконното строителство причинява щети на долустоящ имот и изводи в
тази насока не следва да бъдат изграждани от съда. С оглед на горното не е
установено вредоносно събитие, причинено от ответницата, вида на щетите и
причинната връзка между двете обстоятелства. За тези обстоятелства ищецът носи
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване, съобразно
изготвения доклад по делото. Предвид ангажираната доказателствена съвкупност
следва предявеният иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД да бъде приет за
неоснователен.
Предявеният
иск за обезщетение от водене на чужда работа, предприета от ищцовия собственик
на обект в сградата за извършване на подобрения по общите части на сградата, а
именно поправка на покрив, подмяна на външен водопровод, боядисване на
стълбищната клетка и измазване на външна ограда, следва да се приеме за неоснователен.
Подобренията в недвижим имот представляват целенасочени промени, извършени от
лице с качеството подобрител чрез които се увеличава стойността на имота.
Същите предполагат извършването на разходи от подобрителя и увеличаване по
траен начин на стойността на имота на друго лице, както и съществуването на
подобренията към момента на уреждане на отношенията между лицата. В обективното
право не съществува единно вземане за подобренията, като същите се квалифицират
съобразно конкретната хипотеза, при която са извършени. В съдебната практика и в правната доктрина трайно се приема становището, че
подобрения извършвани от страна на един етажен собственик в общите части на
сграда- етажна собственост представляват водене на чужда работа без пълномощие.
Фактическият състав на гестията включва предприемане управление на чужда
работа, при знание за това и липсата на натоварване от страна на
заинтересовния. В случай, че работата се води и в собствен интерес, заинтересованият
отговаря до размера на обогатяването му, на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД. В
настоящия случай ищецът е водил предприетата работа както в интерес на
останалите съсобственици в сградата, така и в собствен интерес. По делото не са
налице данни за предварително натоварване на ищеца да извърши ремонтите, респ.
одобряването на същите. С оглед на горното ответницата отговаря до размера на
обогатяването си, което представлява допълнителен критерий, за възникване на
задължение за обезвреда на сторените разходи по чуждата работа. Доказателства в
тази насока не са налични по делото, независимо от дадените съдебни указания с
доклада по чл.146 от ГПК. От гореизложеното следва да се направи извод за
недоказаност на предявения иск за заплащане на разноски по извършените ремонти.
По
разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на
страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея
разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Искането
на ответната страна за заплащане на разноски съдът намира за неоснователно. Разноските
на страната за писмено отпечатване на отговор на искова молба и прилагането на
писмени доказателства не представляват съдебно- деловодни разноски, които да
подлежат на присъждане в полза на сторилата ги страна по реда на чл.78 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Т.Г., ЕГН:**********, срещу Д.Д.Д., ЕГН:**********, искове за установяване съществуването на вземания по чл.422 от ГПК, вр. чл.45 и по чл.61 и сл. от ЗЗД, за следните суми: сума от 1 000 /хиляда/ лв., представляваща обезщетение за причинени през м.03.2019г. имуществени вреди на мазилката на тавана на трети етаж на жилищна сграда, находяща се в ****, както и сума от общо 1 407 /хиляда четиристотин и седем/ лв., представляваща сторени разноски за извършен ремонт през 2015- 2016г., изразяващ се в подмяна на част от покривната конструкция на жилищна сграда, находяща се в ****, подмяна на водопроводно отклонение, измазване и боядисване на стълбищна клетка и на външна ограда на жилищна сграда, находяща се в ****, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №385/21.05.2019г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №584/ 2019г. по описа на РС- гр.Карнобат, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: