ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Плевен, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с., в закрито заседание на втори юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря … и в присъствието на прокурора …, като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д. № 397 по описа за 2020 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е частна жалба от „А1 България”ЕАД със седалище гр.София, чрез
пълномощник, срещу разпореждане № 2518/02.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 1169/2020 г. по описа на ПлРС, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение в частта му за сумата от 2 347.41 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор.Излагат се доводи, че същото е
незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени обжалваното разпореждане с
произтичащите от това последици, както и да се постанови издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и по отношение на отхвърлената с обжалваното
разпореждане част, въз основа на подадено заявление по чл.410 ГПК.
Частната
жалба е депозирана в преклузивния срок,
от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Ограниченията
относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
Предмет на
обжалване в производството е разпореждането на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК на заявителя срещу Ф.А. в частта за заплащане на сумата 2 347.41
лв.-неустойка и за заплащане на ДТ в размер на 46.95 лв.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК за посочените в нея суми, като вземането произтича от неизпълнение
на договорни задължения, произтичащи от рамков договор за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер *****, сключен между
заявителя (с предишно
наименование „Мобилтел”ЕАД) и Ф.А..
За да бъде уважено
искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1
и 3 и чл. 128, т. 1
и 2 от ГПК -
да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното
в заповедното производство парично вземане, както и от изложените твърдения да
се установява изискуемостта му.Не се издава заповед за изпълнение, когато са
налице хипотезите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК.
На първо
място частният жалбоподател излага доводи, че неправилно е прието от
първоинстанционния съд, че е претендирана неустойка в размер равен на дължимите
месечни абонаментни такси до изтичане на срока на договора.В частната жалба се
сочи, че посоченият в заявлението договор с № ***** е с рамков характер -
услугите и продуктите по него са предоставяни въз основа на подписването на допълнителни
индивидуални приложения и /или договори, а именно: 1.Чл.5.3.1 от Приложение №
1/09.08.2016 г. по отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *****;
2. Чл.6.3.1 от Приложение № 1/09.08.2016 г. по отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *****;
3. Чл.6.3.1 от Приложение № 1/15.12.2016 г. по отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *****;
4. Чл.6.3.1 от Приложение № 1/15.12.2016 г. по отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *****;
5. Чл.5.3.1 от Приложение № 1/15.12.2016 г. по отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *****;
6. Чл.5.3.1 от Приложение № 1/03.01.2017 г. по отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *****,
всички към договор № *****, размерът на неустойката за всяко е ограничен до три
такси.
По
отношение на претендираната неустойка в размер на 928.47 лв. съдът намира
следното.
Съгласно чл.54.12 от Общите условия договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в
случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е
продължила повече от 124 дни.
Договорите № ***** от 15.12.2016 г., от 09.08.2016 г. и
от 03.01.2017 г. са с рамков характер и имат за предмет предоставянето на
електронни съобщителни услуги и продукти.Отделните услуги и продукти по тях са
предоставени въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и
приложения към същите съгласно чл.5, т.1. и т.2 от рамковите договори, относно
влизането в сила, срок и прекратяване на договора на дадена услуга.
В
чл.5.3.1 и чл.6.3.1 от горепосочените Приложения № 1 е посочено, че ако
достъпът до мрежата бъде спрян, каквато е и процесната хипотеза, когато
абонатът е физическо лице, както в случая, максималният размер на неустойката
за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка.
Основателно
е възражението на мобилния оператор, че тъй като размерът на неустойката е
ограничен до три такси, то същият не е необосновано висок по смисъла на чл.143,
ал.2, т.5 ЗЗП.Очакваното от длъжника изпълнение е заплащането на 24 месечни
такси за всеки от горепосочените абонаменти с оглед на двугодишните срокове на
ползване.Не са налице основания за приложение на чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
По
отношение на претендираната неустойка в размер на 1 418.94 лв. съдът приема
следното.
В текста на чл.5.3.1 и чл.6.3.1 от шестте
Приложения № 1, посочени в частната жалба, страните са уговорили следните
клаузи за неустойка:
„Ако достъпът до Мрежата бъде
спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по
вида на Абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за този
абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без
отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване.Когато Абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване
по тази клауза, не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка.В тази хипотеза, в допълнение на посочената
неустойка за предсрочно прекратяване,
Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства( закупени или
предоставени на лизинг) на изплащане, съответстваща на оставащия срок за
ползване на съответния абонамент.“
Въз основа на горните данни,
съдът приема, че неустойката е дължима и в тази част, тъй като е
уговорена.Договорната клауза за неустойка, обективирана в текста на чл.5.3.1 и
чл.6.3.1 от Приложения №1 към сключените между страните договори в тази част, възпроизвежда съдебната
спогодба, сключена между Оператора и
Комисията за защита на потребителите на 21 април 2016г. по гр.д.№12268/2014г.
по описа на СГС, която има значение на влязло в сила решение и е задължителна
за страните, като участието на КЗП е
гаранция, че интересите на потребителите са защитени.
Договорната клауза на чл.5.3.1. и чл.6.3.1 от Приложения №1 в
тази част е съобразена с определената от
закона ( чл.92 от ЗЗД) обезщетителна
функция на неустойката при неизпълнение на договорно задължение.Не може да се
приеме, че същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави (чл.26 от ЗЗД),
или пък да е неравноправна клауза по
смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП.При неизпълнение, абонатът дължи и неустойка,
изразяваща се във възстановяване на оператора
на стойността за отстъпките на абонаментните планове от пазарните цени на получените и невърнати
крайни устройства, закупени или предоставени на лизинг, както и стойността на
предоставеното оборудване за временно ползване.Това е така, защото „отстъпката“
е едно предимство и облекчение, което абонатът получава при сключването на
договора с Оператора, изразяващо се в намаляване на редовната цена на апарата и
е напълно логично, при неизпълнение на договорното задължение от страна на
абоната, отстъпката да се възстанови, както и да се заплати оставащата сума от
цената на полученото и невърнато устройство.
Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено като неправилно, като вместо него бъде постановено да се издаде
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заплащане на сумата 2 347.41 лв. -
неустойка и за заплащане на държавна такса в размер на 46.95 лв.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ разпореждане
№ 2518/02.03.2020 г. по гр.д.№ 1169/2020 г. по описа на Плевенски районен съд,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по подаденото заявление от
„А1 България”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Кукуш”№1, за издаване на заповед за изпълнение чл.410 ГПК
срещу Ф.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
за сумата 2 347.41 лв. - неустойка и за заплащане на ДТ в размер на 46.95 лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Плевен за
издаване на заповед за изпълнение съгласно диспозитива на настоящото определение.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: о.мн.
Особено мнение на Рени
Георгиева:Считам, че не са налице основания за отмяна на обжалваното
разпореждане в частта му, в която е отхвърлено заявлението за сумата от 1
418.94 лв.-неустойка и следва да бъде потвърдено в същата.
Относно търсената неустойка в тази част
заявлението не е разгледано с оглед на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, поради което би
могло да се приеме, че заявителят претендира три вида неустойки в рамките на
две групи.
Първата група е с два вида неустойки - за
възстановяване на стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на изплащане), която съгласно уговореното в
чл.5.3.1 и чл.6.3.1 от посочените в частната жалба Приложения №1 е „съответстваща на оставащия срок на ползване
по съответния абонамент“.
Спогодбата по гр.д.№ 12268/2014 г. по
описа на СГС касае стандартния размер на неустойката по типовите договори за
електронни съобщителни услуги, но по конкретното правоотношение с потребителя
следва да са приложими разпоредбите на чл.146 ЗЗП.
Неустойката не може да се съизмерява с
размера по оставащия срок на ползване по съответния абонамент, тъй като мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, без да предоставя услуга, макар и да
се касае само за отстъпките от абонаментните планове.
Те са част от същите и са включени в максималния
трикратен размер на неустойката от 928.47 лв., по отношение на тази
допълнителна неустойка са налице и основанията по чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.
Липсват данни по отношение на неустойката (относно стойността от
абонаментните планове, включени в общата сума от 1 418.94лв.)
тази отстъпка да е с фиксиран размер при сключването на договорите с
оглед на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.
Относно втория вид неустойка в групата
следва да се посочи също така, че договорите за продажба на изплащане № *****
от 15.12.2016 г., 09.08.2016 г. и от 03.01.2017 г., тъй като съдържат предмет и
общи условия, цена и начин на плащане, задължения на страните, срок и
прекратяване, отговорност и неустойки, както и заключителни разпоредби, с оглед
на чл.5 от рамковите договори № *****, изключват приложението на чл.5.3.1 и
чл.6.3.1 от посочените в частната жалба Приложения № 1.
При неприемане на изложеното, систематичното място на отстъпките от пазарните
цени на предоставените крайни устройства като конкретно посочен размер към
датата на сключване на договорите за продажба на изплащане следва да е в
същите, а не в Приложение № 1, с оглед на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 ЗЗП.
Налице са основания за приложение на чл.411, ал.2, т.3 ГПК с оглед на чл.143, ал.1, т.5, т.19 и т.20 ЗЗП във вр. с
чл.146 ЗЗП и чл.147, ал.2 ЗЗП.
По отношение на третия вид претендирана
неустойка в рамките на общата сума от 1 418.94 лв., съставляваща стойността на
невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно ползване ( посоченото от частния
жалбоподател цифров модел, рутер, стационарен телефон и други подобни ), то искането е в противоречие
със закона съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
Неустойка се дължи само в случаите и при
условията, за които е договорена, но такава между страните не е уговорена за процесното неизпълнение.
В чл.6.3.4 от посочените шест Приложения № 1 е предвидено, че операторът има право да
получи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора, т.е. приложим е чл.79 ЗЗД – касае се за обезщетение за
вредите от неизпълнението, а неустойка по чл.92 ЗЗД между страните не е
уговорена.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: