№ 2872
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100513117 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.08.2022 г. по гр.д. № 65008/20г., СРС, I ГО, 118 с-в е
отхвърлил предявените от М.В.Р. с адрес: гр. София, ул. **** обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 59, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против Т. И. К., ЕГН ********** и адрес: гр. София,
ж.к. Младост 1, бл. ****, за сумата от 720,54 лв. - главница, представляваща
сбор от неправомерно изплатени на ответницата възнаграждения за изготвяне
на съдебни експертизи, от които сума в размер на 150,54 лева, изплатена на
18.02.2016 г. по гр. д. № 1190/2013г. по описа на САС, сума в размер 10 лева,
изплатена на 22.04.2016 г. по НОХД №1235/2015 г. по описа на ОС - Пловдив,
сума в размер 25 лева, изплатена на 02.03.2016 г. по НОХД № 323/2015г. по
описа на ОС-Перник, 410 лева изплатени в периода от 01.01.2017 г. до
30.06.2017 г. общо по НОХД № с-58/2014 г., № 4536/2014 г., № 4700/2015 г.,
№ 4962/2016 г., №2117/2017 г. по описа на СГС, 55 лева, изплатена по
ВНЧХД №561/2014 г. и НОХД №166/2014 г по описа на СОС на 23.02.2017 г.,
сумата 20 лева, изплатена по ВНЧХД №561/2014 г. на СОС на 28.03.2017 г.,
55 лева, изплатена на 23.02.2017 г. по ВНЧХД №561/2014 г. и НОХД №
1
166/2014 г. на СОС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и за сумата от 102,51 лв.,
представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 355,54
лева за периода 28.02.2018г. - 31.12.2020 г. Осъдил е М.В.Р. е адрес: гр.
София, ул. **** да заплати на Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. Младост 1, бл. ****на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 300
лева - разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М.В.Р., с адрес гр.
София, ул.****, чрез пълномощника юрисконсулт Р.М. с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и
противоречащо на закона. Първоинстанционният съд неправилно е приложил
материалния закон, приемайки, че К. правомерно е получила процесната сума
на основание чл. 22 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица (Наредбата) в актуалната
към исковия период редакция. Съдът е счел, че нормотворецът до
изменението в Наредбата, обнародвано в ДВ, бр.82 от 05.10.2018 г. не
включва възнаграждението за явяване в съдебно заседание по чл. 21, ал. 1 в
рамките на разходите на труд, консумативи и режийни разноски,
включително по смисъла на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР, които подлежат на плащане
на полза на МВР. Сочи се, че в чл.22 от Наредбата е разписана специална
норма, касаеща начина на заплащане на експертизи, изготвени от служители
на МВР, каквато е К., че когато за извършване на експертизата е определено
вещо лице, служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на
МВР направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски.
По делото е безспорно установено, че К. е изготвяла експертизи и се е
явявала за изслушване и защитата им пред съд. Видно от длъжностната й
характеристика, в служебните й задължения е включено участието й като
вещо лице при оглед на местопроизшествия и други процесуални действия,
при спазване на изискванията на НПК- тук се включва и защита на експертизи
в съдебни заседания.
По своята същност експертно-криминалистическата дейност е комплекс
от дейности, свързани с откриването, фиксирането, изземването и
изследването на доказателствени средства, изготвянето на експертизи и
тяхната защита. Съгласно нормативната уредба извършването на възложените
2
им по съдебен ред от съответните ръководители експертизи/експертни
изследвания е служебно задължение на служителите на НИК, а явяването им
пред съд при призоваване в тази връзка (например за разпит/защита на
експертизата) е свързано с изпълнението на конкретно задължение и е по
повод неговото изпълнение. Процесуалното действие по явяване пред съд за
изслушване и защита на експертното заключение представлява последен
заключителен етан от извършването на експертизата, тоест се включва в
понятието „труд” по смисъла на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно посочената
законова норма, когато за извършването на експертизата е определен
служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат
на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски.
Без явяване на експерта и защита на експертизата му в съдебно заседание,
същата не би била приета и съответно не би послужила по делото, т.е.
процесът но изготвяне на експертизата включва и нейната защита в съдебно
заседание , това е единен процес, който е свързан и представлява изпълнение
на служебните задължения на служителите на НИК- МВР.
Първоинстанционният съд не е направил тълкуване какво включва
понятието „труд“, който се заплаща на МВР по силата на чл. 22 от Наредбата.
Предвид, че в правната норма е посочено изплащането на консумативи и
режийни разноски, в труда следва да се включи възнаграждението за
извършената работа, а това е и работа по защита на експертизата в съдебно
заседание.
В разпоредбата на чл.22, ал.1 от Наредба № 2/2015 г. (и редакцията й
обн. в ДВ, бр.50 /2015г. и в редакцията й обн. в ДВ бр. 82/ 2018 г.) изрично е
посочено, че когато за извършване на експертиза е определено вещо лице,
което е служител на МВР, органите назначили експертизата, заплащат на
министерството, направените разходи за труд, консумативи и режийните
разноски. Нормата на чл. 22, ал. 1 (на чл. 22 в процесния период) съответства
на законовата норма на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР. В този смисъл са и мотивите на
Решение № 2983/25.02.2020 г., постановено по адм. дело № 11286/2019 г.,
петчленен състав на Върховен административен съд. Процесуалното действие по
явяване пред съда за изслушване и защита на експертното заключение представлява
последния заключителен етап от извършването на експертизата, тоест се включва в
понятието "труд" по смисъла на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР. Както чл. 60, ал. 3 от ЗМВР,
така и чл. 20-22 от Наредба № 2 предвиждат всички разходи, свързани с
извършване на експертизата - от изготвяне на експертното заключение до
3
изслушването му пред съда, да се подчиняват на един и същи режим, а
именно да се заплащат на МВР, когато вещото лице е служител на
министерството то възнаграждението за явяване на вещото лице в съдебно
заседание също се дължи на МВР, доколкото то е предвидено за дейност, част
от процеса по защита на изготвеното заключение пред съда.
К. в качеството си на служител на МВР е изготвяла експертизите, във
връзка с които като вещо лице се е явила и ги е защитавала в съдебни
заседания, посочени в процесното решение. Безспорно е установено, че е
получила възнаграждения за изслушване и защита на тези експертизи по
лична банкова сметка вместо същите да бъдат превеждани по сметка на МВР,
поради което следва да се приеме, че К. е получила посочените в исковата
молба суми, които се дължат на институцията - МВР в която работи, с което
се е обогатила за сметка на ищеца с получените суми, т.е. налице е
основанието на чл.59 ЗЗД.
Ето защо се моли да бъде отменено атакуваното съдебно решение и да
бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият/ответник Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Младост 1“, бл. ****, чрез пълномощника по делото адвокат Д. Р. от
САК, със служебен адрес: гр.София, бул.“**** оспорва въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
4
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от М.В.Р. срещу Т. И. К., ЕГН ********** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 720,54 лв.-главница, представляваща сбор от
неправомерно изплатени на ответницата възнаграждения за изготвяне на
съдебни експертизи, от които сума в размер на 150,54 лева, изплатена на
18.02.2016 г. по гр. д. № 1190/201 Зг. по описа на САС, сума в размер 10 лева,
изплатена на 22.04.2016 г. по НОХД №1235/2015 г. по описа на ОС - Пловдив,
сума в размер 25 лева, изплатена на 02.03.2016 г. по НОХД № 323/2015г. по
описа на ОС -Перник, 410 лева изплатени в периода от 01.01.2017 г. до
30.06.2017 г. общо по НОХД № 58/2014 г., № 4536/2014 г., № 4700/2015 г., №
4962/2016 г., №2117/2017 г. по описа на СТС, 55 лева, изплатена по ВНЧХД
№561/2014 г. и НОХД №166/2014 г по описа на СОС на 23.02.2017 г., сумата
20 лева , изплатена по ВНЧХД №561/2014 г. на СОС на 28.03.2017 г., 55 лева,
изплатена на 23.02.2017 г. по ВНЧХД №561/2014 г. и НОХД № 166/2014 г. на
СОС -ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 102,51 лв., представляваща
законна лихва за периода 28.02.2018 г. - 31.12.2020 г. върху сумата от 355,54
лева, претендирана с покана за доброволно изпълнение.
Ищецът М.В.Р. твърди, че ответницата Т. И. К. е заемала в периода
01.01.2016 г. - 30.06.2017 г. следните длъжности в Научноизследователския
институт по криминалистика (НИК), чието предишно наименование е
Научноизследователски институт по криминалистика и криминология
(НИКК): със заповед № 196з- 45/30.03.2015 г. на директора на
Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към
МВР ответницата е преназначена на изпълнителска длъжност „специалист I
степен“ в сектор „Документни изследвания“ към 01 отдел „Криминалистична
техника“; със заповед № 8121К-1367/03.02.2017г. на министъра на
вътрешните работи, считано от 01.02.2017 г. ответницата е назначена на
длъжност „главен експерт“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел
„Криминалистична техника“; със заповед № 8121К-6245/27.07.2017 г. на
министъра на вътрешните работи, считано от 15.05.2017 г. ответницата е
назначена на длъжност „старши експерт“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01
5
отдел „Криминалистична техника“. В резултат на извършена проверка на
основание Заповед № 8121з-1230/29.09.2017 г. на министъра на вътрешните
работи, приключила с доклад на дирекция „Инспекторат“-МВР, са
констатирани неправомерни действия на служители на НИК, сред които била
и ответницата. Съгласно чл. 100 ПУДМВР дейността на проверяваното звено
се състои в изготвянето на експертизи по реда на НПК, експертни справки за
нуждите на оперативно-издирвателната дейност и международното
оперативно полицейско сътрудничество, участие в действията по разкриване
и разследване на престъпления и други. Сочи, че съгласно чл. 20 от
Правилника за устройството и дейността на Научноизследователския
институт по криминалистика и криминология (ПУДНИКК), служителите с
експертно-криминалистични функции участват като вещи лица и
специалисти-технически помощници по смисъла на НПК, ГПК и АПК, като
биват системно призовавани във връзка с изготвените експертизи и се явяват
в съдебни заседания в качеството им на вещи лица. Във връзка с изготвянето
на съдебни експертизи за служителите от НИКК се прилагат разпоредбите на
Наредба № 2/29.06.2015 г. на Министерство на правосъдието за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица, по прилагането на която
са издадени заповеди на министъра на вътрешните работи. Явяването пред
съда за изслушване и защита на експертното заключение представлява
заключителен етап от извършването на експертизата, т.е. се включва в
понятието „труд“ по смисъла на чл. 60, ал. 3 ЗМВР. Съгласно същата правна
норма, когато за извършването на експертизата е определен служител на
МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР
направените разходи за труд и консумативи и режийните разходи. Твърди, че
независимо от това, че ответницата е била в служебно правоотношение с
МВР за процесния период, била е запозната с длъжностната си
характеристика и вътрешноведомствените актове, умишлено е попълвала
декларации по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ за самоосигуряващо се лице по делата, по
които се е явявала и в нарушение на законовите разпоредби е получавала
хонорари за явяването в съдебно заседание по личната си банкова сметка.
Ответницата получила възнаграждения за изслушване в съдебно заседание
като вещо лице по изготвени експертизи както следва: по гр.д. №1190/2013 г.
на САС - 150,54 лева на 18.02.2016 г., по НОХД №1235/2015 г. -10 лева на
22.04.2016 г., по НОХД 323/2015 г. - 25 лева на 02.03.2016 г., по НОХД №с-
6
58/2014 г., НОХД №4536/2014 г., НОХД №4700/2015 г. , НОХД №4962/2017
г., НОХД №2117/2017 г. по описа на СТС - общо сумата 410 лева в периода от
01.01.2017 г. до 30.06.2017 г., по ВНЧХД №561/2014 г. и НОХД №166/2014 г
по описа на СОС - 55 лева на 23.02.2017 г., по ВНЧХД №561/2014 г. на СОС -
20 лева на 28.03.2017 г., по ВНЧХД №561/2014 г. и НОХД № 166/2014 г. на
СОС - 55 лева на 23.02.2017 г. С покана с per. № 4576р-214/09.01.2018 г. е
поканил ответницата да изплати неправомерно получените суми в размер на
355,54 лв., но изпълнение не е последвало. Поради това счита, че от датата,
посочена в поканата - 28.02.2018 г., ответницата е изпаднала в забава
В срока по чл.131 ГПК ответницата Т. И. К. е депозирала писмен
отговор, в който е оспорила исковете като неоснователни.
СГС препраща към фактическата обстановка, подробно описана от
районния съд. Въз основа на описаните от първоинстанционния съд писмени
доказателства и установените от него обстоятелства се налага безспорният
извод, че ответницата Т. И. К. в качеството на вещо лице в рамките на
исковия период от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. е получила от посочените
съдилища/САС, СГС, СОС, ОС Перник, ОС Пловдив/ сумата от 720,54 лева
главница като възнаграждение за явяването й в съдебни заседания, защита на
изготвени от нея експертни заключения, както и пътни и дневни пари.
От правна страна:
За да се уважи исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД следва да са налице
следните кумулативни предпоставки: увеличение на имуществото на едно
лице за сметка на имуществото на друго лице; обедняване на друго лице,
свързано със съответното обогатяване, отсъствието на правно основание за
обогатяването, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да
произтича от един и същ факт или от обща група факти; да липсва друга
възможност за правна защита на обеднелия. За успешното провеждане на иск
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не следва да съществува валидна договорна връзка
между страните, нито да е налице възможност за ищеца да реализира правата
си по друг ред.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото
му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на
актива /както се твърди в частност/; 2/ увеличаване на пасива – възникване
или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в
7
труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно
облагодетелстване, като например: увеличаване на актива – придобиване или
запазване на права /както се твърди в частност/; намаляване на пасива –
погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.
Единственият спорен между страните въпрос по същество във
въззивното производство е свързан с това дали е налице основание за
изплащане на процесните суми на ответника в качеството му на вещо лице по
посочените в исковата молба наказателни дела, респективно обеднял ли е
ищецът поради обстоятелството, че тези суми е следвало да бъдат изплатени
на него.
Несъмнено е по делото, че процесните суми в твърдения размер са
получени от ответника и при действието на чл. 60 ЗМВР /в редакцията му в
ДВ, бр. 53 от 2014 год./ и Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица /в редакцията й преди
изменението и допълнението с ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 год./.
Съгласно нормата на чл. 60, ал. 1 ЗМВР, държавните служители,
работещи по трудово правоотношение в АМВР и в научноизследователските
и научно-приложни институти, които извършват експертизи и експерименти и
дават експертни оценки и заключения, са органи на АМВР и на научно-
приложните институти. Когато за извършването на експертиза е определен
служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат
на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийни разноски.
На основание чл. 403, ал. 1 ЗСВ е издадена Наредба № 2 от 29.06.2015
год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, като
в чл. 20, ал. 1 и 2 е предвидено, че на вещото лице, включително и когато е
служител на МВР, се заплащат разходите за пътни дневни и квартирни,
необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил
експертизата, съгласно размерите, предвидени в Наредбата за
командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986 год. /ДВ, бр. 11 от
1987 год./ и Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина, приета с ПМС № 115 от 2014 год. /ДВ, бр. 50 от 2004 год./, като
пътни, дневни и квартирни пари се заплащат за всяко явяване на вещото лице
пред органа, назначил експертизата, или пред органа, който го е призовал.
Съгласно чл. 21, ал. 1 и 2 от Наредбата, при явяване на вещо лице и отлагане
8
на делото по независещи от него причини на същото освен разходите се
заплаща и възнаграждение в размер не по-малко от 20 лв.; такова
възнаграждение, освен посочените в чл. 20, ал. 2 разноски, се заплаща и при
явяване на вещото лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната
фаза на наказателния процес експертиза. Съответно според разпоредбата на
чл. 22 от Наредбата, когато за извършването на експертиза е определено вещо
лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат
на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийни
разноски. При извършване на експертиза от вещо лице, което е служител на
МВР, разходите за труд, консумативи и режийни разноски се установяват със
сметка по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи
– чл. 23, ал. 3 от Наредбата.
На 06.11.2015 год. министърът на вътрешните работи е издал Заповед №
8121з-1350 относно създаването на организация на дейностите по изготвяне
на експертизи в МВР, определяне на разходите по изготвянето им и контрол
върху приходите, които следва да постъпят в бюджета на МВР, предвиждаща
изготвянето на сметки за направените разходи за извършените експертизи,
включващи разходи за труд, режийни разноски и разходи за консумативи, на
04.12.2015 год. – Заповед №8121з-1477 за утвърждаване на разходи за
консумативи по изготвяни експертизи /в т.ч. от НИКК/ и на 18.12.2015 год. –
Заповед №8121з-1544 за определяне на разходите за труд и режийни
разноски, условията и начините за изчисляване на данъци при извършване на
експертизи от експерти от звената на МВР, която впоследствие е изменена
със Заповед №8121з-992 от 12.09.2016 год.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че
дейността по извършване на експертизи /включваща и участие в съответните
производства/ е възложена на служителите на съответните институти на МВР,
в т.ч. Националния институт по криминалистика и криминология
/понастоящем Национален институт по криминалистика/, като същата се
явява специфична служебна дейност по смисъла на § 1, т. 26 а от ДР на ЗМВР
и според нормата на чл. 178, ал. 1, т. 2 от закона, за изпълнение на
специфични служебни дейности на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения към основното месечно възнаграждение.
Следователно за осъществяваните дейности служителите на НИКК получават
9
възнаграждение, което се полага за изпълнение на всички техни задължения,
в т.ч. за изготвяне на експертни заключения като вещи лица, както и такова за
извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/ и за полагане на труд на
официални празници /чл. 179, ал. 1 ЗМВР/.
Доколкото разходите във връзка с явяването на вещо лице, което е
служител на МВР, за участие в открито съдебно заседание, в което обаче
същото не може да изложи устно заключението си /по независещи от него
причини/ или във връзка с явяването на вещо лице, което е служител на МВР,
пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния
процес експертиза, са такива за извършена работа, т.е за
отработено/изразходвано време-виж и дефиницията на понятието
„действително отработен час“, съдържаща се в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 2
от 29.06.2015 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица; вещото лице винаги се призовава на заседанието, за да бъде
изслушано/разпитано, респ. да потвърди представеното заключение и да
отговори на въпросите, които могат да му бъдат поставени от съда и от
страните, а и даването на заключение е обществен дълг /арг. от чл. 271, ал. 11
НПК/, то правото на МВР да получи тези разноски по реда на чл. 22, ал. 1 от
Наредбата е обусловено от изготвянето на сметка по образец /т.е.
калкулиране и претендиране в съответното производство/.
В разглеждания случай ищецът нито твърди, нито установява по делото,
че е извършил такива разходи, като липсват и данни, че е създал правила за
начина, по който те се определят/оценяват /при съобразяване на времето, през
което експертът изпълнява задължението си да се яви пред съда, в т.ч. през
почивни дни, на официални празници, извън установеното за него работно
време/, както и неговата продължителност, поради което следва да се приеме,
че по делото не е доказано, че в правната му сфера е настъпило обедняване,
респ. ответникът се е обогатил за негова сметка с получаването на процесните
суми.
Отделен е въпросът, че на нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 2 от
29.06.2015 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица /Нова – ДВ, бр. 82 от 2018 год./ не е придадено обратно действие–
същата се прилага считано от 5.10.2018 год., като нормативната уредба
подчинява на един и същ режим условията и реда за определяне на всички
10
разходи и изплащането им, когато вещото лице е служител на МВР, т.е.
всички разходи трябва да бъдат установени със сметка по образец, утвърден
със заповед на министъра на вътрешните работи /като съдията-докладчик и
председателят на съдебния състав отстъпват от становището си, изразено в
Решение от 04.03.2022 год., постановено по в.гр.дело №12820/2021 год. по
описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в/.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС потвърдено, като правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът/ищец
следва да заплати на въззиваемата/ответница направените разноски за
въззивната инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.08.2022 г. по гр.д. № 65008/20г. на
СРС, I ГО, 118 с-в.
ОСЪЖДА М.В.Р., с адрес гр. София, ул.****, чрез пълномощника
юрисконсулт Р.М. да заплати на Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Младост 1“, бл. ****, чрез пълномощника по делото адвокат Д.
Р. от САК, със служебен адрес: гр.София, бул.“**** направените разноски за
въззивната инстанция в размер на 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12