Решение по дело №21012/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ ……………………..

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 21012 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от В.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** за унищожаване извършеното от Н.Т.П., починал на 24.11.2019г., разпореждане по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.12.2018г. на ½ ид.ч. от поземлен имот № 5050918 по плана на новообразувани имоти на м-т „П.С.“, в землището на с.З., обл. Варна и Анекс по предварителен договор от 19.10.2019г., тъй като разпоредилото се лице не е могло да разбира и ръководи действията си, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е наследник на Н.Т.П., починал на 24.11.2019г. наследодателят му е сключил предварителен договор  с ответницата на 17.12.2018г. за покупко-продажба на ½ ид.ч. от   поз. имот с ид. №30497.505.918, в м-ст „П.С.", землище на с.З., Варненско, с площ от 826 м², за сумата от 9000  лв., от която сума е получил като капаро сумата от 5000  лв., срещу разписка, прил. към предварителния договор, със задължението да сключи окончателен д-р до 20.10.2019 г. или, в случай на отказ - да върне капарото в пълен размер, и да изплати неустойка в размер на капарото. Ищецът твърди, че  на 19.10.2019г страните по предварителния договор са подписали Анекс, с който крайният срок за сключването на окончателен д-р е променена на 20.12.2019г.

Ищецът сочи, че по негова инициатива през пролетта на 2019, пред Варненски окръжен съд е образувано дело за поставяне под запрещение на неговия родител, наследодател и същевременно продавач по процесния предварителен договор . По делото е представена и мед. експертиза, изготвена от психиатър и психолог, съгл. която ответникът страда от мозъчно-съдова болест (атеросклероза) проявяваща се като деменция (оглупяване). Експертизата е взета в предвид при постановяване на съд. решение по делото. Последното по делото с.з. е проведено на 17.10.2019г. Ищецът излага, че анексът е сключен, 2 дена по-късно, на 19.10.2019г. Продавачът е починал на 24.11.2019.

Ищецът твърди, че за периода 05.02.2013-27.02.2019г. Н. Т. П. продава като единствен собственик или като съсобственик с посочената за ответник Д. Г., множество недвижими имоти, от които би следвало да е получил общо 69800 (шейсет и девет хиляди и осемстотин) лв., същевременно получава месечна пенсия в размер на 500 (петстотин) лв. И въпреки това в последните дни от живота си проси около Червения площад, умира в крайна бедност и нищета. Единствените хора, на които се доверява изцяло, са Д. -дъщеря на негов починал племенник, син на брат му Г., който също е починал и въпросната М., която в делото за поставяне под запрещение твърди, че фактически действа като негово доверено лице и доброжелател, по молба на Д. осъществява нещо като социален патронаж над чичо Н., с който е в ежедневен контакт.

Поради което ищецът счита, че продавачът по процесния предварителен договор и  Н.Т.П., към момента на сключването му на 17 декември 2018г, е страдал от старческо слабоумие и не е могъл да разбира и ръководи действията си. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор, ответницата оспорва исковете. Излага,че ищецът е бил във влошени отношения с баща си. Единствените хора, на които наследодателят му се е се доверявал изцяло, са Д. - дъщеря на негов починал племенник, син на брат му Г., който също е починал, и въпросната М., която действа като негово доверено лице и доброжелател. Ответницата излага, че към момента на сключване на предварителния договор 17.12.2018 г., Н.П. няма диагностицирани хронични соматични заболявания - хипертонична болест и МСБ. Ответницата счита, че не е дала повод за завеждане на иска и не следва да и се възлагат разноски.

            Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

Видно от удостоверение за наследници изх.№ АУ116009ОД от 27.11.2019г. Н.Т.П. е починал на 24.11.2019г. и е оставил като наследник В.Н.П.-син.

Видно от предварителен договор от 17.12.2018г. Н.Т.П. и Д.Т.Г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.части от ПИ №5050918, по плана на новообразуваните имоти П.С. в землището на с.З., м-ст П.С., целият с площ от 826кв.м. за цена от 9000лв.     На 19.10.2019г. страните са сключили анекс към договора, с който са променили срока за сключване на окончателен договор на 20.12.2019г.

С решение № 1313/12.11.2019г. по гр.д.№626/2019г. на ВОС, с отразяване влязло в законна сила на 06.12.2019г. Н.Т.П. е поставен под ограничено запрещение по искане на В.П..

 В приетото по делото заключението на СПЕ се установява, че Н.Т.П. , починал на 24.11.209г. е страдал от съдова деменция. По делото не се установява медицинска или друга документация,която да описва психичното състояние на Н.П. преди 19.04.2019г. или към датата на подписване на предварителен договор на 17.12.2018г. По делото не се установяват обективни данни, които да сочат, че към 17.12.2018г. Н.П. е страдал от умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, както и да е бил с нарушени годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. На 19.04.2019г. от психиатър е поставена диагноза съдова деменция Диагнозата деменция не лишава автоматично болния от базисните му психично годности. За тяхната оценка следва да бъдат съобразени както когнитивния спад, така и нивото на психосоциална дисфункция. В представените документи липсва количествена оценка на установения диментен синдром. Данните от експертното освидетелстване във връзка с КСППЕ от септември 2019г. показват наличие на умерен към тежък дементен синдром. Изразеният дементен синдром по същество представлява продължително разстройство на съзнанието. Макар и да не може да се определи началото на разстройството, то е било на лице при П. от момента на освидетелстването до неговата смърт. Към датата на подписване на анекса към предварителния договор-19.10.2019г. Н.П. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, както и адекватно да се грижи за интересите си.

От показанията на свидетелката Чипилска, разпитана по искане на ответницата, почиващи на преки и непосредствени впечатления, се установява, че  същата го познава по повод отдаване под наем/продажба на негов апартамент. Свидетелката му е помогнала да си намери и жена за почистване на жилището в което живее. Не й е правило впечатление, Н.П. да е особен, не й е направило впечатление да си губи мисълта. Свидетелката работила активно с Н.П. във връзка с продажба на апартамент през 2018г. Споделил, че не може да се разбере със сина си и апартамента нито се продал, нито отдал под наем.

 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Съобразно разпоредбата на ал. 2 на същия член унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта му е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

С решение № 1313/12.11.2019г. по гр.д.№626/2019г. на ВОС, с отразяване влязло в законна сила на 06.12.2019г., Н.Т.П. е поставен под ограничено запрещение по искане на В.П..

Същият е починал  на 24.11.2019г. Съответно наследниците имат право да искат обявяване на договора за унищожаем –  чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, в случая ищеца В.П..

Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално-дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката- да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й - тъй като се касае за дееспособно лице - съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка-възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други.

Соченото в заключението на вещото лице, че по делото не се установяват обективни данни, които да сочат, че към 17.12.2018г. Н.П. е страдал от умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, както и да е бил с нарушени годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Същото Това означава, че на практика Н.Т.П.  към датата на сключване на процесния договор- 17.12.2018г. е разбирал извършеното и е изразил самостоятелно воля за сключената сделка. Фактът, че към датата на подписване на анекса към предварителния договор-19.10.2019г. Н.П. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, както и адекватно да се грижи за интересите си, не би могъл да обоснове недействителност на предварителния договор от 17.12.2018г., тъй като анексът не се отнася до съществените елементи на сделката. С анекса единствено се определя нов срок за сключване на окончателния договор.

В подкрепа на извода, че наследодателят към датата на сключване на предварителния договор е разбирал и е ръководил действията си е фактът, че с решение № 1313/12.11.2019г. по гр.д.№626/2019г. на ВОС, Н.Т.П. е поставен под ограничено запрещение, а не пълно запрещение. Наличието на добро психическо и физическо състояние у наследодателя Н.П. се потвърждава от показанията на разпитаната по делото свидетелка Ч., без родство и дела със страните, чийто показания съдът възрприема като последователни, безпротиворечиви и безпристрастни.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника в размер на 1200 лв.

Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може  да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и  фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая минималния размер на дължимото адв. възнаграждение е 780 лв. Предвид на което заплатеното адв.възнаграждение от 1200 лева следва да се намали на 1000 лева, отчитайки проведените съдебни заседания и фактическа и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** иск за унищожаване извършеното от Н.Т.П., починал на 24.11.2019г., разпореждане по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.12.2018г. на ½ ид.ч. от поземлен имот №5050918 по плана на новообразувани имоти на м-т „П.С.“, в землището на с.З., обл.Варна и Анекс към предварителен договор от 19.10.2019г., тъй като разпоредилото се лице не е могло да разбира и ръководи действията си, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, като неоснователен.

ОСЪЖДА В.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.Т.Г., ЕГН ********** сумата от 1000 лв. (хиляда лева) разноски по делото за заплатено   адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.

 

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: