Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
гр. Велико
Търново, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и
седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ЦВЕТОМИЛ
ГОРЧЕВ
при
секретаря Д.С. и в присъствието на
прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Донка Мачева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10196/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по две касационни
жалби - от *** Х.И. от ВТАК, като пълномощник на Х.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес
***, п. 20 и от директора на Областно пътно управление – гр. Велико Търново,
като пълномощник на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ - гр. София, срещу
Решение № 179 от 10.06.2019 г., постановено по НАХД № 244/ 2019 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление № 6002/ 28.02.2019 г., издадено от началник отдел „Контрол по
ПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Х.Ц.Ц. за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба №
11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, и на
основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000,00 лв., като съдът е намалил размера
на наказанието и е определил същия на
1000,00 лева.
Касаторът Х.Ц.Ц. обжалва посоченото
решение с искане за неговата отмяна и произнасяне на настоящата инстанция по
същество, като бъде отменено изцяло
наказателното постановление на началник отдел „Контрол по ПМ“, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“. В касационната
жалба се правят оплаквания срещу обжалвания съдебен акт, които се квалифицират
от съда като такива за неправилност поради противоречие с материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. С подробно изложени доводи касаторът твърди, че
поради неправилна преценка на събраните доказателства съдът е формирал погрешни
правни изводи. Счита, че поначало в качеството си на водач на ППС, той не може
да бъде субект на санкциите, визирани в чл. 53 от Закона за пътищата /ЗП/, а
административнонаказателната му отговорност за деяния от вида на процесното е
установена в чл. 177, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за
извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По същество намира за
недоказано извършването на деянието, за което е санкциониран, като в тази
връзка изтъква, че управляваното от него ППС е било с максимално допустимо общо
тегло 40 тона, при което не представлява „тежко“ такова по нормативите на чл. 6
от Наредбата № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства. Развива и съображения, че в случая той като
водач на ППС, е разполагал със съответното разрешително, за което е представил
и квитанция за платена такса, а отклонението от маршрута за който е платено, е
станало по обективни причини, които водачът не е могъл да предвиди, а именно
повреда на превозното средство. В съдебно заседание касаторът Х.Ц., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, чрез
пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата с направените искания,
по съображенията изложени в нея и в писменото становище. Не взема становище по
касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.
София обжалва решението на ГОРС, с искане същото да бъде отменено като
незаконосъобразно и да бъде потвърдено изцяло измененото с него наказателно
постановление. Развива доводи за процесуална и материалноправна
законосъобразност на последното, издадено при безспорна установеност на
санкционираното административно нарушение от обективна и субективна страна.
Претендира правилна правна квалификация на деянието и индивидуализиране на
наказанието с оглед степента на обществена опасност на административното
нарушение и целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. В съдебно заседание касаторът,
чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията, изложени в нея и допълнителни такива, развити в хода на устните
състезания и в писмени бележки. Заема становище за неоснователност на
касационната жалба на Х.Ц..
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
касационните жалби. Счита за лишени от фактическа и законова опора доводите на
касатора Ц. относно наличието на обективни причини за отклонение от маршрута,
за който е заплатена такса, и за неправилното ангажиране отговорността на
водача на ППС при нарушение от вида на процесното. Намира за правилно и
извършеното от въззивния съд намаляване на размера на административното
наказание. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадените
касационни жалби, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба на М.Г.К.е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касационната жалба
на Агенция „Пътна инфраструктура“ също е
подадена в посочения срок и от лице с надлежна процесуална легитимация, като
страна във въззивното производство, срещу неблагоприятната за нея отменителна
част от решението на РС – Горна Оряховица. Предвид горното касационните жалби
са процесуално допустими за разглеждане в настоящото производство. Разгледани
по същество и двете жалби са неоснователни.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият състав
не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд. Към
дата 12.02.2019 г. Х.Ц.Ц. е работел по трудов договор № 225/ 11.02.2019 г. на
длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, сключен с „Маркони
груп лес“ ЕООД – гр. Пловдив. На 12.02.2019 г., около 11:15 часа, на главен път
I-4, км 153+500, посока гр. Варна – гр. Велико
Търново, на около 100 метра след разклона за с. Джулюница, Х.Ц. управлявал ППС
– товарен автомобил с две оси марка „Скания“ модел „Р 440“ с рег. № ****и
полуремарке „Кьогел С 24“ с три оси, рег. № ****. Същият е бил спрян за
извършване на проверка от служители на АПИ, осъществяващи контрол по
републиканската пътна мрежа на основание Заповед № РД-11-42/ 29.01.2018 г. на
председателя на УС на агенцията. При проверката от водача са били представени
документи на автомобила, документи за самоличност и правоспособност да
управлява ППС от съответната категория, пътен лист № 748167/ 12.02.2019 г.
издаден от, за превоз с МПС с рег. № ****, по маршрут Стражица – Козаревец и
квитанция от 11.02.2019 г., издадена от АПИ на „Маркони груп лес“ ЕООД.
Съгласно отразеното в квитанцията, същата е издадена за движение на МПС -
товарен автомобил с 3/4 оси, peг. № ****, за маршрут Попово - гр. Свищов с вписване
от клиента, че движението ще се извършва по път II-51 „Бяла - Водица - Попово“,
път III-407 „Кавлак - Стражица - Полски Тръмбеш“ и
път III-405 „Добромирка - Павликени - Свищов“.
Пътният състав е бил откаран на равен пътен участък на около 1-2 км от спирането
и е било извършено контролно измерване с рулетка № 1303/18 (5м) и електронна
везна модел Captels ORA -10 № 0785, при което е установено, че
има претоварване на задвижващата и на тройната ос на превозното средство.
Конкретно е било констатирано, натоварване на задвижващата втора единична ос от
12,540 т при максимално допустимо натоварване от 11,5 т на оста съгласно чл.
7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/ 2001 г. на МРРБ, а при измерено
разстояние между осите 1,32 метра, измерената сума от натоварване на тройната
ос на полуремаркето била 27,160 т, при максимално допустимо натоварване на
тройната ос 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от същата наредба. При
така констатираното от контролните органи е било преценено, че управляваното от
Х.Ц. ППС е извънгабаритно по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Наредба № 11/ 2001 г.
на МРРБ, както и тежко, по смисъла на чл. 3 от същия нормативен акт, като
същевременно за маршрута, по който се е движело липсва издадено разрешително,
тъй като представената квитанция за заплатената такса не е за този маршрут. От
участващ в проверката служител в АПИ на водача е бил съставен АУАН № 6755/
12.02.2019 г., за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/ 2001 г. на МРРБ. Актът е бил
предявен на Х.Ц. на датата на издаването му, като в него е вписано възражение,
че отклонението от маршрута от квитанцията се е наложило поради технически
проблем. Писмени възражения не са подавани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на констатациите в АУАН от началник отдел „Контрол по ПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ е било
издадено НП № 6002/ 28.02.2019 г., с което на Х.Ц.Ц. за извършено нарушение на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/
03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000,00 лева. Наказателното постановление е
било връчено на Ц. на дата 08.03.2019 г. и обжалвано пред съда в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. Тази фактическа обстановка е била
установена от районния съд въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства – документите съдържащи се в
административнонаказателната преписка, допълнително представените от
жалбоподателя и ответника писмени доказателства – трудов договор и документи за
проверка на измервателни средства, и показанията на свидетелите М.К./актосъставител/,
В.Г.и Н.Б.. Без да оспорва отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, пред
районния съд Х.Ц. е доводи за незаконосъобразност на
издаденото НП, идентични с тези в касационната жалба. Районният съд е намерил подадената пред него жалба за частично основателна, като е приел, че водачът на МПС е субект
на административнонаказателната отговорност по чл. 53, ал. 1 от ЗП, деянието,
извършено от водача на ППС осъществява от обективна и субективна признаците на
административно нарушение по съответната хипотеза на ЗП и като такова е наказуемо по административен
ред. Съдът е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по
издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН
формални изисквания, правилност на дадената от административно-наказващия орган
квалификация на извършеното нарушение и липса на основания за прилагане на чл.
28 от ЗАНН. Той обаче е преценил, че при индивидуализацията на
наказанието АНО наказващият орган не се е съобразил в пълна степен с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. В тази връзка е посочил, че наложеното
наказание не е съобразено с имущественото положение на нарушителя и се явява се
твърде тежко за него, предвид установяващия се от приложения трудов договор
размер на получавания от Ц. месечен
доход /около минималната работна заплата за страната/. С тези мотиви съдът е
приел, че е следвало да се определи наказание в минималния предвиден в закона
размер, а именно 1000,00 лв. и е изменил размера на наложената глоба.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица решение е правилно, а касационните жалби са неоснователни.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил всички
значими за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните
в него производство доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В производството пред районния съд Х.Ц. не оборил, а на практика и не е оспорил
фактическите установявания в административнонаказателното производство,
правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното
решение. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието
е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното
решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият
състав е отговорил на всички направени пред него възражения и ги е отхвърлил
като неоснователни. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на
въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото
доказателства и на материалния закон.
Неоснователно
е възражението на касатора Ц., че той, като водач на ППС, не може да бъде
субект на нарушението. В случая санкцията е наложена на основание чл. 53, ал. 1
от ЗП, според която разпоредба се наказват с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите
на чл. 26, ал. 2 от същия закон, като именно за такова по вид деяние е
ангажирана административнонаказателна отговорност на този касатор. Не намира
опора в закона тезата, че този вид отговорност следва да се носи само от
собственика на ППС или превозвача. За самия водач на тежко или извънгабаритно
ППС е налице забрана да управлява такова без издадено разрешение, поради което
и санкцията е предвидена да се наложи на физическото лице, нарушило тази
забрана. Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2
от Наредба № 11/ 2001 г. на МРРБ, съгласно които във вътрешността на страната
съответните служби за контрол при МВР и АПИ имат правомощията да спират и да
съставят актове на водачи на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно
средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се
извършва „без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14,
ал. 3“ или не е спазен определеният в разрешителното или посоченият в документа
за платена такса в маршрут на движение. Видно е че като адресати на въпросните
санкционни норми изрично са определени и водачите на ППС, което законодателно
решение е логично, предвид спецификата на изпълнителното деяние.
Неоснователни
са и възраженията на касатора Ц., че неговата персонална отговорност следва да
бъде ангажирана по реда на ЗДвП, а не по реда на ЗП. Безспорно, в разпоредба
чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазват
установения за това ред, като компетентността за установяване на
административните нарушения и санкционирането на нарушителите е на длъжностните
лица по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, а не на тези от администрацията, която
управлява пътя /чл. 19, ал. 1 от ЗП/. В случая административнонаказателната
отговорност на водача е реализирана по реда и на основание ЗП, регламентиращ
обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,
стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на
пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в
Република България. Закона за движение по пътищата има за основно
предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите
и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните
превозни средства. Целите на двата нормативни акта са изрично регламентирани в
самите тях, съобразно цитираните дефиниции. При движение на извънгабаритно
и/или тежко ППС без разрешение по пътищата несъмнено се нарушават правните
норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от увреждане. След като се
нарушават правила въведени с конкретен нормативен акт, логично и в съответствие
със закона е и отговорността за това нарушаване да се ангажира на основание
съответните санкционни норми от същия нормативен акт, от органите, контролиращи
неговото изпълнение. Поначало единствено в правомощията на администрацията,
управляваща пътя е да извърши предварителна преценка във всеки конкретния
случай, дали дадено тежко и/или извънгабаритно ППС може да се движи по
пътищата, ако да, какъв маршрут трябва да ползва както и да изисква заплащането
на такса, предназначена да подпомага финансирането на ремонта на пътища /чл.
44, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 18, ал. 3 и чл. 44, ал. 2 от ЗП/. Съответно в
правомощията на длъжностни лица от тази администрация е установяване на
нарушенията, свързани с неспазването на цитираните правила и тяхното
санкциониране.
Неоснователно
е и възражението на Х.Ц., че в случая не става въпрос за „тежко пътно превозно
средство“, тъй като общото тегло на управлявания от него пътен състав не е
надвишавала 40 тона. Това възражение не държи сметка за дефиницията на
понятието „тежко ППС или състав от ППС“ по смисъла на чл. 3, т. 2, вр. с чл. 7,
ал. 1, т. 4, б. „а“ и т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/ 2001 г. на МРРБ. Както се
посочи, в случая при измерването от контролните органи е установено натоварване
на задвижващата втора единична ос от 12,540 т при максимално допустимо натоварване
от 11,5 т на оста съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/ 2001 г.
на МРРБ, а при разстояние между осите 1,32 метра, измерената сума от
натоварване на тройната ос на полуремаркето била 27,160 т, при максимално
допустимо натоварване на тройната ос 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“
от същата наредба. Верността на цитираните измервания не е била оспорена от
нарушителя в административната или съдебната фаза на производството, а
годността и изправността на измервателните средства /рулетка и електронна
везна/, са установени чрез представените пред въззивната инстанция заявление за
последваща периодична проверка, регистрация на извършени последващи проверки
/последна на 30.03.2018 г./ и сертификат за съответствие от 06.07.2018 година.
При това положение няма основание да се приеме, че някои от отразените в АУАН,
установени при проверката параметри на ППС, са неверни. Налице е натоварване на
отделни оси на процесното ППС, надвишаващо максималните стойности, определените
в чл. 7 от Наредба № 11/ 2001 г. на МРРБ, което отнася превозното средство към
категорията на „тежките“ такива, съгласно дефиницията на чл. 3, т. 2 от същата
наредба.
Неоснователни
на последно място са и оплакванията на касатора Ц., че при издаването на НП и
неговото обжалване пред ГОРС, не е взето предвид наличието на разрешение за
движението на тежко ППС и на обективни причини за отклоняване от маршрута на
квитанция от 11.02.2019 г., издадена от АПИ на „Маркони груп лес“ ЕООД, а
именно необходимостта от придвижването до сервиз, за отстраняване на възникнала
техническа неизправност. В тази връзка следва да се посочи, че в издадения
Пътен лист № 748167 от 12.02.2019 г. е посочен маршрут Стражица – Козаревец,
напълно различен от този за който е издадено разрешението от пътната агенция
/Попово – гр. Свищов/. Въпросният пътен лист представлява документ за контрол и
отчитане работата на водачите и автомобилите,
съгласно чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и
съдържа като задължителен реквизит информация за маршрута на съответното ППС. С
цитираното му по-горе съдържание, представеният от Х.Ц. пътен лист по никакъв
начин не установява движението на ППС да е в изпълнение на разрешеното с
квитанцията движение на тежко ППС, обратно – сочи за напълно различен превоз.
Отделно от това, правилни са и изводите на решаващия съд, за липсата на
убедителни доказателства, че управляваното от Ц. ППС е имало някаква техническа
неизправност. Обратно, съгласно отбелязаното в пътния лист, същото при
потеглянето си е било технически изправно, а въпреки твърденията на водача и
свидетеля Н.Б., до приключване на съдебното следствие не са представени
доказателства за някакви ремонтни дейности по автомобила или ремаркето,
извършени от сервиз в с. Козаревец на датата на проверката, или впоследствие.
Налице е виновно нарушаване от водача на въведените
задължителни правила за ползване на пътищата, при което касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на деяние,
представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП и основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата
норма. АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията
относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42,
съответно чл. 57 от ЗАНН, и в хода на административно-наказателната процедура
не са допуснати нарушения, ограничаващи правото му на защита на нарушителя. Липсват
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид. Като е достигнал до същите изводи, с подробно изложени мотиви по всяко от
направените пред него оплаквания, районният съд е постановил решението си при
правилно приложение на закона.
Неоснователна е и касационната жалба на
Агенция „Пътна инфраструктура“, касаеща единствено размера на определеното от
съда наказание. Санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП гласи,
че за нарушение от вида на процесното, на нарушителя се налага глоба в размер
от 1 000 до 5 000 лева. Независимо от съображенията за изначалната тежест на
деяния от този вид, липсват доводи за тежест на конкретното нарушение,
обуславяща налагане на санкция над определения от съда размер. В хода на
административнонаказателното и съдебното производства не са събирани
доказателства за други нарушения на водача по ЗП, или за други утежняващи
вината му обстоятелства, които да обосновават налагане на наказание към средния
установен от закона размер, съгласно отбелязаното в НП, се касае за първо по
ред нарушение от този вид. Също така не са събрани доказателства и за семейното,
социалното и имущественото състояние на нарушителя, а от представения пред
въззивната инстанция трудов договор се установява, че месечният доход на Х.Ц. е
в размер на 613,00 лева. При това положение правилни са изводите на районния
съд, че при индивидуализацията на санкцията АНО не е взел предвид в
необходимата степен критериите за определяне на наказанието, посочени в чл. 27
от ЗАНН. Размерът на глоба от 3 000,00 лв. е прекомерен, несъответен на
извършеното нарушение, на личната обществена опасност на дееца, и се явява несправедлив. Определеният в обжалваното решение размер на
административното наказание е в предвидения от закона минимум за нарушения от
този вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената
опасност на деянието и дееца, и смекчаващите обстоятелства, изразяващи се в
липса на други нарушения по ЗП. Обратно на поддържаното в касационната жалба на
АПИ, така редуцираният размер на наказанието съответства на критериите
по чл. 27 от ЗАНН и съдържа потенциал за постигане целите на административното
наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 179 от
10.06.2019 г., постановено по АНД № 244 от 2019 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.