Определение по дело №530/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 155/09.01.2009г. по гр.д.N 85/2008г., Момчилградският районен съд е осъдил С. Ю. Я. от Г. да заплати на "М.-М.Ю.", със седалище и адрес на управление Г., ул."Р." №**, сумата в размер на 2 738лв., представляваща щета /липса/, нанесена на фирмата на ищеца от ответника в качеството му на работник, на който е възложено като трудово задължение да събира, съхранява и отчита парични ценности, като оператор в игрална зала „А.” Г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.03.2008г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 334,12лв. С решението си съдът е отхвърлил предявеният иск по чл.86 от ЗЗД за лихви за забава за периода 02.11.2005г. до 14.03.2008г. в размер на 500лв., като недоказан.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят С. Ю. Я., който го атакува като неправилно. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение, вместо което б·де постановено друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание се представлява от адв.С., чрез който поддържа жалбата си.

Ответникът по жалбата "М.-М.Ю.", се представлява от адв.П.. Оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е основателна.

От данните по делото се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от "М.-М.Ю.", със седалище и адрес на управление Г., ул."Р." №**, в която ищецът сочи, че с трудов договор №72/07.07.2003г. ответникът по иска С. Ю. Я. бил назначен на работа в игрална зала „А.”, находяща се в Г., като оператор на машини. Твърди се, че като оператор ответникът бил материално отговорно лице, което съхранявало и отчитало получените суми от залози. Ответникът бил запознат с длъжностната си характеристика, което било видно от подписаната от него декларация от 01.01.2004г. През м.октомври 2005г. била установена липса на 2 738лв., която била получена от ответника в качеството му на оператор на игралните машини, която сума не била отчетена от него в касата на едноличния търговец. Сочи се също, че в деня на откриване на липсата ответникът по иска подписал „запис на заповед” за същата сума, тъй като не разполагал с налични парични средства за възстановяване на щетата.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че въззивникът работел при въззиваемия като „оператор на машини” от 07.07.2003г., което е видно от трудов договор №72/07.07.2003г.

По делото е приета длъжностна характеристика на оператор-крупие в игрална зала, без дата и неподписана от страните по делото; приета е и декларация от 01.01.2004г., подписана от въззивника Я., в която е декларирано, че подписалият я С. Я. приел ”всички точки от тази длъжностна характеристика” и се задължил с цялото си движимо и недвижимо имущество да възстанови щетите, ако причини такива на фирмата.

Прието е заверено копие на запис на заповед от 02.11.2005г. в полза на "М.-М.Ю." за сумата 2 738лв., в който за издател е посочен С. Ю. Я..

По делото е разпитана свидетелката Зл.Д., от показанията на която се установява, че С. Я. работил в „Махмуд” от м.юли 2003г. като оператор на машини, като бил материално отговорно лице в игрална зала „А.”. Била установена липса в размер на 2 738лв., която Я. обещал да върне и не бил възстановил. Сочи в показанията си, че когато оператора приключва смяната си, предава сумата.

При така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че предявените искове с правно основание чл.207 от КТ и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и недоказани по следните съображения:

Не се спори между страните, че въззивникът работил като оператор на игрални машини при въззиваемия.

За да се търси имуществена отговорност по КТ за причинена вреда е необходимо работникът или служителят да е в трудово-правни отношения с предприятието, каквото наличие на трудово-правно отношение в случая е налице. Трудовите задължения на работниците и служителите, които носят отговорност по чл. 207 от КТ са свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични и материални ценности, т. е. когато те заемат отчетнически длъжности. В настоящият казус не се доказва по безспорен начин, че въззивникът е бил запознат с приетата по делото длъжностна характеристика, която както бе посочено по-горе не е подписана от него; впрочем, от същата не се установява, че касае характеристика на „оператор-крупие” именно в игрална зала „А.”. Съдът намира, че приетата по делото декларация, находяща се на стр.10 от първоинстанционното производство, е неотносима към спора, доколкото в същата не се посочва с никакви индивидуализиращи белези длъжностната характеристика, с която подписалият декларацията е бил запознат и по тази причина не би могло да се направи извод за безспорна връзка между тези две доказателства.

На следващо място въззивната инстанция съобрази, че твърденията на ищеца за констатирана липса в размер на претендираната сума 2 738лв., произхождаща от получена от ответника по иска в качеството му на оператор на игралните машини в игрална зала „А.” и непредадена на работодателя, не се подкрепят от доказателствата по делото. Писмени доказателства в тази връзка не се сочат – не е съставен протокол, нито какъвто и да е друг акт на работодателя, констатиращ твърдяната липса, както и не се сочат доказателства, че тази липса произхожда от неотчитането на процесната сума от въззивника в процеса на работата му; не се установява кога е била нанесена щетата, и кога е била открита липсата на тази сума.

Твърденията на ищеца, че във връзка с тази липса ответникът Я. подписал запис на заповед за същата сума не са подкрепени с доказателства, и съдът ги намира за неоснователни и ирелевантни, доколкото в приетото по делото заверено копие на запис на заповед- л.11 от гр.д.85/2008г. на КРС, не се сочи, че задължението на издателя на записа на заповед произхожда от липса, свързана с материално-отчетническата му дейност при "М.-М.Ю.".

Липсата е юридическо понятие за щета, основано на презумпцията за причиняването й от отчетника. От доказателствата по делото не се установява наличието на липса в размер на 2 738лв., констатирано по надлежния ред от работодателя, което да се свърже с изпълнението на възложените на въззивника трудови функции.

Като съобрази изложеното, въззивната инстанция намира, че предявените от "М.-М.Ю." против С. Ю. Я. от Г. искове с правно основание чл.207 от КТ и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Ето защо, следва атакуваното решение на РС-Кърджали да се отмени в частта му, с която ответникът по иска е осъден да заплати на ищеца процесната сума в размер на 2 738лв., представляваща щета /липса/, нанесена на фирмата на ищеца от ответника в качеството му на работник, на който е възложено като трудово задължение да събира, съхранява и отчита парични ценности, като оператор в игрална зала „А.” Г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.03.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за разноски, такива за двете инстанция се следват в полза на въззивника С. Ю. Я., но тъй като такива реално не са направени, то и не следва да бъдат възлагани.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение N 155/09.01.2009г., постановено по гр.д.N 85/2008г. по описа на Момчилградския районен съд в частта му, с която С. Ю. Я. от Г. е осъден да заплати на "М.-М.Ю.", със седалище и адрес на управление Г., ул."Р." №**, сумата в размер на 2 738лв., представляваща щета /липса/, нанесена на фирмата на ищеца от ответника в качеството му на работник, на който е възложено като трудово задължение да събира, съхранява и отчита парични ценности, като оператор в игрална зала „А.” Г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.03.2008г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 334,12лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "М.-М.Ю." със седалище и адрес на управление Г., ул."Р." №**, против С. Ю. Я., от Г., с ЕГН *, искове с правно основание чл.297 от КТ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на същия да заплати сумата в размер на 2 738лв., представляваща липса, нанесена от ответника в качеството му на работник, на който е възложено като трудово задължение да събира, съхранява и отчита парични ценности, като оператор в игрална зала „А.”, Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 14.03.2008г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му на страните, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.