РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Девня, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120101407 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 127 ал. 2, чл. 127а ал. 2 и чл. 143 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 142 от СК.
Производството е образувано по искова молба, предявена от С. А. Р.,
ЕГН: **********, чрез процесуален представител - адв. Сн. Г. срещу Н. Т. Д.,
ЕГН: ********** с искане за предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на детето С.С. Р., роден на 23.03.2017 г. на бащата; за
определяне на режим на лични отношения на детето с майката, за осъждането
на ответницата да заплаща в полза на детето, чрез неговия баща и законен
представител месечна издръжка в размер на 200 лева, считано една година
назад преди предявяване на иска с падеж 10 число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
считано от датата на падежа до окончателното й плащане и за постановяване
на решение, заместващо съгласието на майката да напуска пределите на
страната, като осъществява пътуване до РФранция и всички други държави от
ЕС за срок от 5 години.
Твърди се в молбата, че страните са живели на семейни начала от
месец януари 2016 г. до месец април 2020 г., като от съвместното си
съжителство имали родено едно дете - С. С. Р. роден на *** г. в гр. В. с ЕГН
********** . Тримата живеели във Фр. в гр. С***** на квартира, като ищецът
ходел на работа, а ответницата се грижела за отглеждането на детето. Излага
1
се, че един ден през месец април 2020 г. ответницата напуснала дома им и
повече не се прибрала при семейството си. От тогава до завеждане на
исковата молба ищецът се грижел за отглеждането на детето, като през м.
юли 2021 г. той и детето се завърнали в България. Заживели в с. Ст. К. в
жилището на роднина, заедно с бабата и сестрата на ищеца. Сочи се, че от
момента на раздялата им до датата на завеждане на исковата молба
ответницата не се е интересувала от детето, не е изплащала средства за
неговата издръжка, не му е купувала дрехи, играчки, лакомства. От своя
страна, ищецът е осигурил добри условия за живот на детето, което посещава
детска градина в с. Ст. К., община Вълчи дол, има личен лекар и се чувства
добре. Ищецът счита, че при него и разширеният кръг от неговото семейство
непълнолетното дете Сунай ще расте спокойно, добре обгрижвано и в здрава
среда. Сочи, че между него и детето съществува силна емоционална връзка и
привързаност, поради което претендира упражняването на родителските
права. За да удовлетвори нуждите на детето и да му осигури добър живот
ищецът желае да отиде да работи отново във Франция, където има сключен
постоянен трудов и получава добро възнаграждение. Твърди, че има
постоянен наемен договор и регистрация във Фр.в гр. С******. Сочи, че иска
да вземе със себе си и детето, за да бъдат заедно и да се грижи за него като
родител. Тъй като ответницата не му дава пълномощно за детето да пътува за
чужбина и да бъде издаден нов паспорт, моли съдът да постанови решение,
заместващо нейното съгласие детето да пътува в чужбина - в РФр. и всички
други държави от ЕС за срок от 5 години и подновяване на задграничния му
паспорт, изтичащ на 23.08.2023 г. Моли също така съдът да определи режим
на лични отношения на детето с майката, както следва: един месец в годината
през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, всяка първа и трета
събота от месеца от 9.00 часа с преспиване до 18 часа в неделя, като майката
идва и взема детето от с. Ст. К. обл. Варна и го връща отново там. Моля
ответницата да бъде осъдена да изплаща в полза на детето издръжка на
размер на 200 лева месечно чрез неговият баща и законен представител,
считано една година назад преди предявяване на иска, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж 10 число на месеца, за който се
дължи издръжката до окончателното и плащане и до настъпване на основания
за нейното изменение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особения представител на ответника
депозира отговор, в който оспорва иска с правно основание чл. 127а ал. 2 от
СК като неоснователен. В отговора излага, че претенцията на ищеца да бъде
извеждано детето от страната където той пожелае и за какъвто период от
време реши за следващите пет години без да са представени доказателства за
конкретна причина, не би било в интерес на детето. Сочи, че не е
конкретизирано времето на пребиваване на детето извън пределите на
2
Република България, като искането на ищеца да изведе детето за постоянно в
чужбина би лишило ответницата от възможността да упражнява в пълен обем
режима на лични отношения и ще ограничи напълно възможностите й за
лични контакти с детето. На тези основания моли молбата за издаване на
заместващо съгласие с претендираното съдържание да бъде отхвърлена
изцяло. Алтернативно моли разрешението на детето да пътува до страни от
Европейския съюз да бъде за по - кратък срок - 3 години и при ограничен
брой пътувания - до два пъти в годината за по 20 дни.
За контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” –
Вълчи дол в с. з. представител не се явява.
В с. з. ищецът участва лично и с проц. си представител, като
поддържа предявените искове. По указания на съда в първото с. з. прави
уточнение, че желае местоживеенето на детето да бъде определено на адреса
му в с. Ст. Ка, обл. Варна, както и че претендира майката да изплаща месечна
издръжка за детето си за бъдещ период, считано от датата на завеждане на
исковата молба. В становището си по същество проц. представител на ищеца
моли за положително произнасяне по предявените искове.
Ответницата се представлява от назначен особен представител,
който оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата
молба. В последното по делото с. з. особения представител не се явява, не
представя писмено становище или защита.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0508/27.03.2017 г. се установява, че детето С. С. Р. е родено на
23.03.2017 г. в гр. Варна от родители ищеца С. А. Р. и ответницата Н. Т. Д.
От представения с исковата молба и приет по делото превод на
постоянен трудов договор е видно, че ищецът С. Р. е нает като фасаден
работник от търговско дружество ERB за неопределен период от време,
считано от 16.03.2021 г. с изпитателен срок от 2 месеца срещу брутна работна
заплата в размер на 10, 25 евро на час за 35 часа седмично с работно място ул.
Дофин 48, 69800 Сен Прист.
От приетите преводи на фишове за заплати се установява, че през м.
март, април и май 2021 г. ищецът е получавал средно месечно възнаграждение
от 1 012, 04 евро.
Видно от представената служебна бележка изх. № 45/19.11.2021 г,
издадена от Директора на ДГ „З.“ с. Ст. К., филиал с. Ч., общ. Вълчи дол, обл.
Варна е, че детето С. С. Р. е записано в детска градина учебната 20212022 г. и
я посещава.
3
От приетият социален доклад, изготвен от ДСП – Вълчи дол се
установява, че жилищните условия в дома на ищеца С. Р. са много добри и
подходящи за отглеждане на дете на възрастта на С.. Грижите за детето се
полагат основно от ищеца, който получава помощ от своята майка, която
живее в непосредствена близост. Бащата е осигурил сигурна и стабилна
среда за детето си, грижите които полага за него заедно със своите близки са
адекватни и задоволяват напълно неговите потребности от храна, облекло,
мед. грижи, соц. контакти, игри. Между него и детето има изградена силна
емоционална връзка. Доходите на бащата са стабилни, задоволителни и
постоянни. Детето посещава детска градина, където се справя много добре и
често получава похвали от своите госпожи. Така направеното социално
проучване установява, че потребностите на детето са задоволени в добра
степен от храна, облекло, сигурна семейна среда, здравно обслужване и
образование.
Видно от приетия социален доклад, възложен на ДСП – Добрич е, че
ответницата и майка на детето не е била намерена на адреса, регистриран като
нейн постоянен и настоящ адрес в гр. Добрич, поради което социално
проучване с оглед нейния родителски капацитет не е извършено от
социалните служби.
От показанията на свидетелите на ищцовата страна – А. Р. М. /майка
на ищеца/ и А. А. М. /негова сестра/ се установява, че малко след раждането
на детето С. страните и тяхното дете, заедно с родителите на ищеца, отишли
да живеят и работят в РФранция. Там всички живеели заедно в една квартира,
като разполагали с добри битови условия. На неустановена дата през 2020 г.
ответницата напуснала семейството, като повече не потърсила нито ищеца,
нито детето си. Свидетелите заявяват, че от този момент за детето се грижи
основно неговия баща с помощта на своите близки. През 2021 г. ищецът се
прибрал в България заедно с детето си и продължил да се грижи за него с
помощта на своята сестра, тъй като родителите му останали във Франция.
Свидетелите твърдят, че не знаят къде се намира в момента ответницата, че
ищецът се справя с грижите за отглеждането и възпитанието на детето,
въпреки неговата крехка възраст, като е осигурил много добри социални и
битови условия за развитието на детето и получава пълна подкрепа за това от
своите близки роднини.
Съдът цени показанията на двете свидетелки в светлината на
близката им родствена връзка със страна по делото, което ги прави пряко
заинтересовани от неговия изход, но въпреки това ги кредитира с пълно
доверие, тъй като съответстват напълно на обективно доказателство по
делото, каквото е социалния доклад на ДСП – Вълчи дол.
По делото няма други данни за настоящото местонахождение на
4
ответницата и съдът не разполага с механизъм за неговото установяване.
Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК, когато родителите не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на
детето и за упражняването на родителските права спрямо него, както и иск за
определяне на издръжка, дължима от майката, са предявени от страна на
бащата, който твърди, че поради липсата на контакт с майката двамата не
могат да постигнат съгласие по тези въпроси.
Отношенията между родители и деца имат важно значение, както за
семейството и всеки един от членовете му, така и за обществото. При намеса
в тези отношения с оглед тяхното регулиране, съдът следва да отчете всички
обстоятелства, касаещи тяхното развитие, така че постановения от него
съдебен акт да защити в най – голяма степен интересите на детето. Тези
отношения, с оглед естеството си, излизат извън рамките на развитие на едно
нормално гражданско правоотношение с права и съответни на него
задължения, затова и законодателят е предоставил възможност на съда да
преценява във всеки конкретен случай, когато тяхното нормално развитие е
нарушено, на кого от родителите да предостави отговорността за
отглеждането и възпитанието на детето в по – голям обем и упражняването на
родителските функции.
В настоящият казус съдът не е изправен пред дилема на кого следва
да се предоставят родителските права по отношение на детето на страните,
доколкото по делото безспорно се установява, че само единият родител
притежава потенциал да възпитава своето дете, да полага адекватни грижи за
него и има желание да го прави.
В случая анализът на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, налага извода, че родителските права по отглеждането на
детето С. следва да бъдат предоставени на бащата. При преценка на
родителските качества /която е задължителна при настоящия спор, с оглед
интереса на децата/ събраните доказателства сочат, че при бащата се
наблюдава житейска зрялост и умения да се справя със ситуациите, като
помощ при отглеждането на детето му оказват неговите най – близки
роднини – майка, сестра, баща. Видно от изготвения по делото социален
доклад, за детето в дома на бащата са осигурени добри социално - битови
условия за осигуряване на нормалното физическо и психическо израстване и
формирането му като пълноценна личност. Същото има изградена силна
5
емоционална връзка с бащата и неговите роднини, които му помагат активно
при неговото отглеждане. В пълна степен са му осигурени здравни грижи,
дом, лично пространство, храна, облекло, образование, социални контакти и
др. От друга страна цялостното поведение на майката, предвид събраните
гласни и писмени доказателства и факта, че същата не е потърсила детето си
през значителен период от време, не се е интересувала от неговото физическо
и емоционално състояние и го е оставила на грижите на бащата, говори за
житейската й незрялост и невъзможността й да се грижи за своето дете. По
никакъв начин майката не е демонстрирала и желание да се грижи за детето
си. По делото липсват доказателства относно нейните доходи, няма данни за
регистрирани понастоящем трудови договори на ответницата на територията
на РБългария, за притежавани от нея недвижими имоти или МПС – та, дори
липсват данни за настоящото й местонахождение.
Поради това и съдът приема, че въпреки ниската възраст на детето
С., именно бащата е по – пригоден от двамата родители да го отглежда и
възпитава. По преценка на съда бащата разполага с добри ресурси да
отглежда детето си и добри за българските стандарти материални
възможности. Социалното обкръжение на бащата, жилищно - битовите и
другите материални условия на живот допълнително благоприятстват за
правилното отглеждане и развитие на детето. Същият има и постоянна работа
и реализира доходи и в чужбина, където живеят неговите родители, които
изразяват готовност да му помагат в отглеждането и възпитанието на детето –
нещо, което са правили и до сега.
Като последица от предоставянето на родителските права на бащата,
местоживеенето на детето следва да бъде определено при него на адреса, на
който живее в с. Ст. К., обл. Варна.
При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем
на единия родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти с
другия. Той следва да е такъв, че в максимална степен да задоволи
потребността на детето и от двамата родители. Чрез определения от съда
режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте
и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Безспорна е
нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители.
Поддържането на лични отношения между майката и детето в настоящия
случай е жизнено необходимо за него и с оглед неговата възраст, защото
ролята и присъствието на майката в живота на детето и липсата й може да
бъде пагубна с оглед физическото, психическото развитие на детето и
формирането му като личност. С оглед конкретните данни по делото съдът
намира, че предложеният в исковата молба режим на лични отношения между
детето С. С. Р. и неговата майка би бил напълно ефективен, съобразен както с
6
възрастта, така и с емоционалните способности и потребности на детето и
съответства напълно на неговия най – добър интерес. По преценка на съда
посочения в исковата молба режим на личния отношения между детето и
неговата майка следва да бъде допълнен с рождения ден на детето и майката.
Като последица от предоставяне родителските права на бащата,
другият родител следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно
своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват
условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер
на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и
възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по - малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а
именно една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната.
Ирелевантно е дали заплащането на издръжка би създавало затруднения за
ответника, тъй като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК задължението на родителите
за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а безусловният
му характер цели да се осигурят на всяко дете финансова стабилност и начин
на живот, позволяващи му то да отрасне здраво, да се образова и да има добра
житейска реализация. Нормата на чл. 143 ал. 2 от СК е императивна и вменява
в задължение на родителите да издържат своите непълнолетни деца,
независимо дали са работоспособни и дали имат имущество, от което да се
издържат, т. е. при всички случай родителите дължат издръжка по силата на
закона.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с
ППВС № 5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка
се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
7
като усилията, които се полагат и ангажираността на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
С. е на почти 5 години, не страда от хронични заболявания, няма
данни за здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди.
За определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на дете на тази
възраст, което обуславя повишена нуждата от разходи за облекло, обувки,
храна заради бързия растеж на децата на тази възраст. За да определи размера
на месечната издръжка за детето на страните, отчитайки в съвкупност
неговите нужди и възможностите на двамата им родители, съдът намира, че
общата текуща месечна издръжка, която ищецът и ответницата са длъжни и
могат да осигуряват на малолетното си дете възлиза на поне 300 лева
месечно, за да бъдат подходящо посрещнати не само базовите нужди на
детето от облекло, храна, отопление, медицински грижи и медикаменти,
занимателни пособия, но също така свързаните с естествените потребности на
всяко подрастващо дете от социален живот и развлечения, като следва да се
отбележи, че се касае за наложителни разходи с траен характер, които
занапред биха могли единствено да достигнат по - висок ръст, не и да
намалеят. При разпределяне този общ размер на текущата парична издръжка
между двамата родители съдът счита за напълно справедливо е ответницата
да поеме заплащането на сумата от 200 лева месечно, която сума съдът
преценява като напълно съобразена с възможностите й с оглед липсата на
данни за нейните доходи, а останалите необходими средства да продължат да
се осигуряват от бащата, наред с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС №
5/1970 г. следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката,
дължима от отглеждащия родител, съответно на него да се възложи по -
малък дял от паричната издръжка. Така опредЕ.та издръжка е дължима
считано най – рано от датата на завеждане на исковата молба – 23.11.2021 г.
доколкото за по – ранен период претенцията за издръжка за бъдещ период е
недопустима.
По отношение искането на ищеца по чл. 127а ал.2 от СК, вр. с чл. 76
т. 9 от ЗБЛД, съдът намира от правна страна следното:
За осъществяване на задгранични пътувания законодателят изисква
общото съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие на
единия, единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е
решение на съда. При решаване на спора по чл.127а ал.2 от СК, съдът следва
да прецени какъв е интереса на детето. Изискването на закона за съвместното
решаване от родителите по този въпрос представлява по-висока степен на
закрила на детето, поради по - високата степен на риск при пътуване в
8
чужбина.
При спор между родителите и непостигане на съгласие за
възможността детето им да напуска пределите на Република България, водещ
следва да бъде интересът на детето, а в случая несъмнено в интерес на
малолетния С. е да може да пътува неограничен брой пъти до посочения в
исковата молба кръг от държави, придружаван от своя баща. По делото се
установи, че роднините на детето по бащина линия живеят преимуществено в
РФранция, където и работят. Преди раздялата си страните също са живеели в
тази държава, където ищецът има постоянна работа и сравнително добри
доходи, каквито в страната няма. Разполага с добре устроено жилище, където
живее със своите родители, които му оказват активна подкрепа в
отглеждането на детето. Предвид факта, че според настоящият състав
упражняването на родителските права спрямо детето следва да бъде
предоставено на бащата, изхождайки от интереса на детето, съдът счита, че то
трябва да има възможност да пътува в чужбина – в страните членки на
Европейския съюз заедно със своя баща, без да е необходимо за целта
съгласието на майката. Основно право на малолетния С. е като всеки
български гражданин той да може да пътува извън пределите на страната си,
като реализацията на това право неминуемо допринася за разширяване
културата, познанията, социалните контакти и опита на всяко подрастващо
дете. Напълно неоправдано е синът на страните по настоящото дело да бъде
лишаван от възможността да пътува зад граница и да се завръща в страната
само заради липсващото съгласие на майката.
Видно от представения препис от задграничния паспорт на детето,
датата на валидност на същия изтича през настоящата година. В този смисъл
следва да се уважи и искането на бащата за заместване съгласието на майката
относно снабдяване на детето с този документ, защото пътуването в чужбина
предполага наличие на паспорт, удостоверяващ самоличността на детето
извън границите на Република България. Съгласно разпоредбите на ЗБЛД,
българските граждани имат право да напускат страната и да се завръщат в нея
с паспорт, като същият се издава от МВР на лица, които пътуват в чужбина за
преминаване на държавната граница и пребиваване извън страната. В този
смисъл несъмнено в интерес на малолетния е да му бъде издаден паспорт,
който е призван единствено да обуслови реализацията на правото на детето да
пътува извън страната.
Предвид изминалия дълъг период от време от завеждане на исковата
молба до настоящия момент, съдът намира, че следва да допусне
предварително изпълнение на решението досежно иска по чл. 127а от СК, за
да може ищецът да се завърне в страната от ЕС, където трайно се е установил
заедно със своите роднини и където има постоянна работа и доходи.
9
Ищецът претендира и доказва извършени по делото разноски в
размер на 55 лева за заплатена държавна такса за водене на делото, които на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на спора следва да се присъдят
в тежест на ответницата.
Относно искът с правно основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 142 от
СК, съгласно разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за
периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай
в тежест на ответницата следва да бъдат възложени за плащане в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня общо
сумата от 288 лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за присъждане на
издръжка.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето С. С. Р., роден на ***** г., ЕГН: ********** на бащата С. А. Р.,
ЕГН: **********, с адрес: с. Ст. К., обл. Варна, на основание чл. 127 ал. 2 от
СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С. С. Р., ЕГН: **********
при бащата С. А. Р., ЕГН: ********** на следния адрес: с. Ст. К., обл. Варна,
на основание чл. 127 ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения на
майката Н. Т. Д., ЕГН: ********** с детето С. С. Р., ЕГН: **********, както
следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09, 00 часа
в събота до 18, 00 часа в неделя с преспиване в дома на майката;
- всяка година по един месец през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск, като дните да се определят по споразумение между
родителите, а ако такова не се постигне: от 09, 00 часа на 15.07. до 18, 00 часа
на 15.08.;
- на рождения ден на детето – 23.03. за времето от 09, 00 часа до
10
18, 00 часа през нечетна година, без приспиване;
- на рождения ден на майката – 16.09. за времето от 09, 00 часа до
18, 00 часа всяка година, без приспиване, на основание чл. 127 ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА майката Н. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д*****
ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на детето С. С. Р., ЕГН:
**********, чрез неговият баща и законен представител С. А. Р., ЕГН:
********** в размер на 200 /двеста лв./ месечно, ведно със законната лихва
при просрочено плащане, с падеж до 10 - то число на месеца, за който се
дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.11.2021 г. до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на основания за
нейното изменение или отмяна, на основание чл. 143 ал. 1 и 2 вр. чл. 142 от
СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕТО на майката
Н. Т. Д., ЕГН: ********** за издаване на паспорт за задгранични пътувания
на детето С. С. Р., ЕГН: **********, на основание чл. 76 т. 9 от ЗБДС.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕТО на майката
Н. Т. Д., ЕГН: ********** за това детето С. С. Р., ЕГН: ********** да пътува
без ограничение за броя и времето на пътуванията до Франция и останалите
държави - членки на Европейския съюз и обратно до Република България със
своя баща С. А. Р., ЕГН: ********** за срок от пет години , на основание чл.
127а от СК, считано от постановяване на настоящото решение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на постановеното решение в
тази му част, на основание чл. 127а ал. 4 от СК.
ОСЪЖДА Н. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д******* ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 55 лева /петдесет и пет лв., 00 ст./, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д*********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Девня
сумата от 288 лева /двеста осемдесет и осем лв., 00 ст./, представляваща
държавна такса по иска за издръжка, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
11
РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на
предварително изпълнение, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта му относно
допуснатото предварително изпълнение, решението има характер на
ОПРЕДЕЛЕНИЕ и може да се обжалва с частна жалба пред същия съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
12