РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1965/26.10.2021г.
гр.Пловдив, 26 . 10 . 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на единадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1141/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
С.Б.С.,*** /постоянен адрес/***
/настоящ адрес/ с пълномощник адв.Ст.В. ***, Търговски дом, кантора № 355,
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21 -1030 -
000896/27.03.2021г. на Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция,
изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на заповедта – неправилна, необоснована, издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Изложени са следните съображения : Описаната в оспорената заповед
фактическа обстановка е възприета въз основа на АУАН № 731273/27.03.2021г. –
същата не отговаря на действителността, тъй като жалбоподателят не е спиран при
управление на посоченото МПС от органите на полицията, на посочените в
заповедта дата, час и място и не е отказвал да му бъде извършена проверка с
техническо средство – Алоктест Дрегер. Заявено е, че жалбоподателят е бил в стресово
психическо състояние в момента на проверката и е бил в обективна здравословна
невъзможност за извършването на проба за установяване наличието на алкохол в
издишания въздух, освен което в конкретната ситуация такава проверка не е била
необходима. Посочените обстоятелства са подробно описани във възражението
против АУАН. Съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила
е отсъствието в АУАН на време – час, за който се твърди, че е извършено
административното нарушение. В оспорената заповед произволно и необосновано,
при липса на доказателства е посочен час – 02,00ч. и за разлика от АУАН, в
заповедта не се твърди, че жалбоподателят е спрян в кръстовище. Поддържа се и
липса на компетентност на органа,
издал заповедта. Поискана е отмяна на обжалвания административен акт с присъждане
на направените съдебни разноски.
В ход по същество адв.В. се позовава
на събраните по делото доказателства и в частност на свидетелските показания на
полицаите, участвали в установяване на твърдяното административно нарушение –
единствено св.Р. прави опити да доказва, че е видял жалбоподателя да извършва
маневри, но в разстояние, което обективно изключва такава възможност. Другият
свидетел, който е бил с полицай Р. само е чул казано от колегата му, че е видял
оспорващото лице, но не е заявил при разпита, че колегата му е отишъл и
разпоредил на жалбоподателя да слезе от автомобила, както и че автомобилът е
работил. В тази вр. е изтъкнато, че не е безсъмнено доказан факта на работещ
автомобил. Освен това, показанията на св.Р. не съответстват с тези на
останалите свидетели и от значение в случая е отсъствието на посочен час в
АУАН, в който е извършено нарушение. По отношение отразен в заповедта час – 2
ч. е заявено, че обстоятелството не се основава на доказателствата от преписката
и в талонът са вписани часове 3-3.30ч. и не бе установено, че повече от час и
половина е извършвана проверка. Счита се и за невъзможно оспорената заповед да
е издадена на 27.03.2021г., в хипотеза на осъществено нарушение на тази дата в
2 .00ч.
- Ответникът в производството –
Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция – М.М. не изразява
становище по жалбата и по същество на спора. С представяне на преписката е
заявено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив, че жалбата се
оспорва и следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Оспорената заповед се
счита за правилна и законосъобразна, издадена при спазване на
материално-правните и процесуалноправните изисквания на закона, вкл. издадена
от компетентен орган, с описана фактическа обстановка, която отговаря на
истината. При евентуално уважаване на жалбата е заявено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за намаляването му до
минималния размер по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено на 12.04.2021г. Жалбата е подадена
на 26.04.2021г. чрез Еконт Експрес ЕООД. Оспорващото лице е адресат на
ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок -
допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.17/ и
се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт,
л.50/, Заповед № 8121з-1542/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи
относно определяне на служби за контрол по ЗДв.П, въз основа на която е
издадена първопосочената, както и Заповед от 07.05.2020г. за преназначаване на ст.инспектор
М.М. от длъжност Началник Група „Административно-наказателна дейност и отчет на
водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция” при ОД МВР –
Пловдив, на ръководна длъжност началник на Група „Административно-наказателна
дейност, информационно-аналитична дейност и отчет на ПТП и водачите” в Сектор
„Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД МВР – Пловдив, л.52;
АУАН № 731273/27.03.2021г. /л.40/ – отразено е, че на 27.03.2021г., без данни за час, на кръстовище по
ул.Пенчо Славейков и ул.Дръзки, С. управлява Ситроен Ц4 Пикасо, ****, собств.
на Кавалиано ЕООД, като : 1. След като е спрян от екип 424 на Второ РУ, водача
няколкократно категорично отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство алкотест дрегер 7510 с № 0245, за установяване на установяване
употреба на алкохол в издишания от него въздух; издаден талон за медицинско
изследване 0034267. Водачът мирише на алкохол и залита. ; 2. Не носи контролен
талон.; 3. Не носи свидетелство за регистрация на МПС.; талон за изследване №
0034267 от 27.03.2021г. – в който Д.П. /мл.автоконтрольор/ е удостоверил уведомяване
на С. за явяване в УМБАЛ Св.Георги до 03.55 минути от връчването на талона – в
03.00ч., както и отказ на С. да му бъде извършена предварителна качествена
проба, л.41 ; Справка за нарушител – водач : издадени 11 бр. НП, от които 9
влезли в сила и 14 влезли в сила фиша, л.48 и сл.
Във възражение против АУАН №
731273/27.03.2021г. е посочено, че на 26.03.2021г. вечерта срещу 27.03.2021г., С.
***, където живее с малолетната си дъщеря и родителите си. Баща му бил в тежко
здравословно състояние от преди два дни и предвид извънредното положение в
страната с оглед пандемията, семейството било силно притеснено, което състояние
най-силно се отразило на С.. Нервното напрежение у жалбоподателя било на
предела на психическата му издържливост и той излязъл навън пред блока да се
разведри и поуспокои, като по някое време е седнал в паркирания пред входа
автомобил Форд С Макс с рег.№ ****, собственост на брат му и си пуснал силна
музика. По-късно отишъл до друг автомобил – Ситроен Ц4 Пикасо с рег.№ ****,
собственост на Кавалиано ЕООД, за да вземе лекарства, документи. Този автомобил
бил паркиран непосредствено до платното на ул.Пенчо Славейков, която граничи с
дворното място, в което е сградата, където живее С. ***. В един момент на
прозореца на автомобила било почукано с ръка и той видял полицай.
В докладна записка от 27.03.2021г.
от А.К. и Пл.Р. /л.42/ - подписана за изготвил само от Пл.Р. е отразено, че на
26.03.2021г. като автопатрул 424 за времето от 19ч. до 07ч., около 02.00ч. на
27.03.2021г. били изпратени по сигнал за силна музика на ул.Дръзки срещу № 3.
Отправяйки се към адреса по ул.Пенчо Славейков в посока бул.В Априлов,
приближавайки кръстовището с ул.Дръзки, забелязали МПС, разположено
перпендикулярно на пътното платно, извършвайки маневра на заден ход в посока –
паркираните автомобили от четните номера на ул.П.Славейков, спирайки в едно от
паркираните МПС-та и правейки преминаването по улицата невъзможно. Установили
МПС-то като Ситроен с рег.№ ****, управлявано от Св.С., който силно миришел на
алкохол, говорил завалено и слизайки залитал. Установили, че със задната дясна
част на бронята е натиснал в задната лява част на паркиран автомобил Шкода с
рег.№ ****. Докладвали за ПТП и в тяхно присъствие водача бил поканен за
извършване на проба за алкохол, който отказал, заявявайки „Пил съм алкохол –
бира”.
В докладна записка на Д.П.
/актосъставител/ от 10.04.2021г. относно съставен АУАН № 731273 е посочено, че
за времето от 19ч. на 23.03.2021г. до 07.00ч. на 27.03.2021г. с колегата А.Н.
/вписан в АУАН като очевидец/ с АП 242 работили на територията на Второ РУ и
около 02ч. били изпратени за оказване на съдействие на АП 424 на кръстовището
на ул.П.Славейков и ул.Дръзки. При пристигане на място установили, че Ситроен
Ц4 Пикасо с рег.№ **** бил паркиран напряко на ул.П.Славейков като задната част
на автомобила била опряна в лек автомобил Шкода с рег.№ ****, по който нямало
щети. Лицето Св.С., което колегите посочили като водач на Ситроена било във
видимо нетрезво състояние и отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство – дрегер. На същия бил съставен АУАН и му бил издаден талон за
медицинско изследване.
Описаните данни в двете докладни са
обобщени и повторени в докладна записка от 14.04.2021г. относно възражението на
С. против АУАН № 731273 : на 26.03.2021г. като автопатрул 424 за времето от
19ч. до 07ч., около 02.00ч. на 27.03.2021г., Пл.Р. и А.К. установили МПС с
рег.№ ****, управлявано от Св.С., който извършвал маневра на заден ход и спрял
в едно от паркираните МПС, с което затруднил преминаването по улицата. Водачът
бил във видимо нетрезво състояние и миришел на алкохол. Повикали съдействие от
екип на Пътна полиция, тъй като служителите установили, че управляваното от С.
МПС е „настинало” в предната броня паркирано друго МПС. Водачът Св.С. отказал
да бъде изпробван за алкохол, за което му е съставен АУАН и издаден талон за
изследване. Отразено е, че не е допуснато ПТП, тъй като по паркираното МПС няма
щети.
1.2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е посочено, че е взет предвид АУАН № 731273/27.03.2021г. и
са отразени следните факти : на 27.03.2021г., около 02:00ч. в гр.Пловдив на
ул.Пенчо Славейков и ул.Дръзки, като водач на МПС – Ситроен Ц 4 Пикасо с рег.№ ****,
Св.С. управлява Ситроен Ц 4 Пикасо с рег.№ ****, собственост на Кавалиано ЕООд,
като – след като е спрян от екип 424 на Второ РУ Пловдив, водачът няколкократно
и категорично отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с № 0245 за установяване на употреба на алкохол в
издишания от него въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 0034267.
Водачът мирише на алкохол и залита.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1-во ЗДв.П в оспорената заповед :
„Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”.
Правното основание за издаване на
заповедта е чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П : „За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) (изм. -
ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както
и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван
с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;”.
2. Според данните от преписката
следва, че твърденията относно недостоверна фактическа обстановка не са
доказани, което е относимо и за отречен факт на управление на МПС. По отношение
АУАН се съобрази, че същият е съставен в производство по ЗАНН, който закон не
изисква актосъставител да е длъжностно лице, присъствало при извършване на нарушението.
Сведенията от докладните единно разкриват факт на управление на МПС от Св.С.,
който извършвал маневра на заден ход и спрял в едно от паркираните МПС, с което
затруднил преминаването по улицата. Водачът бил във видимо нетрезво състояние, миришел
на алкохол и отказал да бъде изпробван за алкохол.
Според свидетелските показания на
разпитани в съдебното производство лица : Св. Р. поддържа, че са забелязали с
колегата си автомобил тип Ван, водачът на който правел маневри напред и назад,
при което се отправили към автомобила. Двигателят бил запален, ключовете били
на таблото, а водачът миришел на алкохол. Водачът излязъл от автомобила, след
като му разпоредили. ; Св. К. посочи какво е писал колегата му в докладната
записка, но заяви „Автомобилът беше паркиран, подпрян в бронята на някакъв
автомобил, Шкода мисля че беше.”., „Не съм видял автомобилът да се движи, беше
подпрян.”, „Аз не знам откога е паркирана тази кола там. …Тоест възможно е да е
станало паркирането много преди до отидем. Ние отидохме за шум от музика, за
нарушение на нощната тишина. Колегата видя на светлината на фаровете как водачът
слиза от автомобила. Аз не съм го видял да управлява. …”.
В допълнително събрано доказателство –
Часови график за работата на нарядите и Ежедневна форма на отчет /л.67/ от
27.03.2021г., е отразено : час на спиране 03.00, номер на МПС – ****, нарушител
**********.
При съпоставка между номер на МПС в
оспорената заповед и този в ежедневната форма на отчет, се констатира
идентичност. Идентичност е налице и по отношение ЕГН на нарушителя в двата
документа – на оспорващото лице. Разлика се констатира по отношение време на
извършване на нарушението – около 2 .00ч. в оспорената заповед и 03.00ч. във
ежедневната форма на отчет. Дори при възможна неточност или субективно
възприятие относно конкретния час, съпоставими данни са налице в талона за
изследване. Същият е връчен в 3.00ч. на 27.03.2021г. с уведомление за явяване в
УМБАЛ „Свети Георги” в 03.55ч. Следователно, информацията в докладните не
съответства на тази от Талона за изследване и в Ежедневната форма за отчет,
които документи са съставени от съответните длъжностни лица в обхвата на
служебните им задължения.
- Събраните по делото доказателства
разколебават възприетата от административния орган фактическа установеност по
отношение конкретно време на извършване на административното нарушение, вкл. и
относно правнозначим факт – управление на МПС.
- Както бе посочено, съгл. чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК, поради което в обхвата на проверката е и
обосноваността на заповедта – дали приетите фактически установявания са
обективни и истинни. В случая дори да бъде прието за осъществено нарушение от С.
на 27.03.2021г., часовия порядък на документираните факти и обстоятелства от
значение за спора, формално изключва извод за извършване на нарушението в отразения
час в заповедта. Според характерът на нарушението се съобрази, че управление на
МПС след употреба на алкохол, респект. от водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, е от такова естество, че съставомерно
деяние може многократно да бъде извършвано, дори и на едно и също място през
различни интервали от време /деецът управлява МПС под влияние на алкохол,
съответно - отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози; нарушението бива
установено, съставен му е акт, но той продължава противоправното си поведение и
след половин час отново бива спрян за проверка, при което се констатира ново
нарушение/. За доказване на фактическото основание са от значение дата и час на
осъществяване на деянието, като отразена единствено дата не би било съществен
пропуск в хипотеза, когато доказателствата от преписката обосновават ясно
последователност в действията, извършени от лицето и от контролните органи. В
случая административният орган следваше да извърши самостоятелна преценка на
фактите, за установяване на които са налице писмени доказателства, в резултат
на която преценка да отрази в обстоятелствената част на заповедта всички факти
в хронологична последователност, за да обоснове извод за извършено нарушение с
последица – налагане на оспорената ПАМ. Факти са изложени не само в докладните
записки, но и в официални документи – талон за изследване и ежедневна форма на
отчет. Отсъстват данни за обективна пречка за запознаване със съдържанието им
преди издаване на административния акт.
3. Обжалваната заповед е издадена от
Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция. Съгласно чл. 172 ал. 1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5,
буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР, т.7 – Пловдив относно определяне
на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6
ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката водачът на
автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно
неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и
непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно той е по силата
на закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.1
б.“б“ ЗДв.П.
Във вр. с възраженията, заявени в хода на съдебното
производство : С оглед данните от докладните и АУАН /водачът мирише на алкохол/,
контролните органи са осъществили проверка във вр. с чл.5 ал.1 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.
81 от 2018 г.) - ”При наличие на външни признаци,
поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества
или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за
медицинско изследване.”/. Нормата касае проявление на външни признаци на
употреба на наркотични вещества, но се ползва и за употреба на алкохол. Съгл. чл. 2 от посочената наредба : „ал.1 - При извършване на проверка за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните
органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако
те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение
на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.;
ал.2 - Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена
такава.“. В случая е налице изричен отказ за проверка с техническо средство,
която проверка полицейските служители са имали право да поискат да направят
предвид външно установените признаци.
Полицейските
служители не са били длъжни да придружат жалбоподателя до медицинското заведение
за извършване на предписаните изследвания - задължението
за придружаване на водача е посочено в чл. 7 ал.1 и ал.2 от наредбата : „Когато
с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда,
полицейски орган отвежда лицето до мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване.; Когато с тест е установено наличие
на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до
мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване.”. Именно поради отказ на лицето
да бъде извършена проверка с техническо средство, полицейският орган не е бил
длъжен да отведе С. до мястото за извършване на медицинско изследване или да го
придружи.
Във вр. с твърдението за невъзможност оспорената заповед
да бъде издадена на 27.03.2021г. се съобрази, че не бе заявено оспорване по
предвидения процесуален ред, а заповедта, както и актът са издадени от
длъжностни лица в обхвата на правомощията им, по установените форма и ред и имат
качество на официален документ. Официалният документ има
формална доказателствена сила
– удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на
обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване,
авторството на посоченото като издател лице, както и, че последното е действало
в посоченото в документа длъжностно качество. По същество нормите /чл. 179, чл.
180 и чл. 181, ал. 1 ГПК/, от които следва доказателствената сила на документите,
създават законно оборими презумпции. При оспорване на част от официален
документ - конкретно дата на издаване, съгласно чл.193 ал.3 от ГПК вр. чл.144 АПК тежестта на доказване е върху оспорващия. Извън това, от преценката на описаните
данни не следва, че заповедта е издадена на друга дата, поради което възможният
обективен извод е, че заповедта е издадена на 27.03.2021г., когато е съставен и
АУАН. Следва да бъде отбелязано, че
при липса на оспорено авторство не е налице основание за служебно събиране на
доказателства за проверка дали в
деня на издаване на заповедта – издателят й е присъствал на работното си място
в периода на издаване на АУАН. В конкретния случай заповедта не съдържа
позоваване на акт или документ, издадени след 27.03.2021г., за да бъде прието
наличие на антидатиране, вкл. липсват други доказателства, които да бъдат
преценени в хипотезата на чл.142 ал.2 АПК.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в
частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се
налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради
което са от вида на преустановяващите ПАМ.
ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Заповедта за
прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни
последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на
съответната административно-правна норма. Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение. В
съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на
административноправни задължения е независима и самостоятелна от
административната принуда като вид държавна принуда, като
основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените от
закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия
правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение.
- В конкретния случай именно по отношение общия
правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение, е налице несъответствие
между обстоятелствената част на оспорената заповед и официални документи от
преписката и конкретно – за часа на управление на автомобила, дори да бъде
възприето за доказано управлението на МПС /макар при отсъствието на единство в
свидетелските показания на полицейските служители/.
3.1. АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактически обстоятелства по
смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на
заповедта, вкл. се ползва с доказателствена сила по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П.
Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта
е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт и съгл. чл.170 ал.1 АПК : „Административният
орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да
установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.”. При съдебно
оспорване на индивидуален административен акт – органът издател е
равнопоставена страна в процеса и дължи доказване на приетите от него за
установени факти, въз основа на които е приложил съответното правно основание.
Както бе посочено, принудителната
административна мярка се налага с оглед обективно извършване на нарушение. Същото следва да е
констатирано и писмено отразено в съответен документ - извън хипотеза, в която
органът-издател е установил лично фактическото основание за издаване на
заповедта. В ЗДв.П не е предвидено заповедта за налагане на ПАМ да се издава
въз основа на АУАН, което означава, че фактическата установеност, обосноваваща
издаване на ограничителна мярка може да бъде обективирана и в друг документ –
напр. докладна записка. Тоест,
заповедта може да се основава от фактическа страна не само на АУАН, но и на
друг документ или акт, съдържащ фактически основания за издаването й. В
обстоятелствената част от оспорената заповед е посочено, че е взет предвид АУАН
серия АA,
№ 731273 от 27.03.2021г. Изцяло е възприета фактическата установеност с акта,
без времеви порядък на извършване на нарушението, тъй като в АУАН час не е
отразен. Издателят на административния акт не е поверил самостоятелно дали
отразените дата и час в докладните записки съответстват на официалните
документи – част от преписката /талон за изследване и ежедневна форма на отчет.
Отсъствието на обективна преценка по отношение осъществените факти и тяхното некоректно
документиране в частта относно вписания час от дата 27.03.2021г., е с последица
– необоснованост на оспорения административен акт.
3.2. По отношение мотивите - те може
да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства,
след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал
на тях / ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в
конкретния случай по отношение АУАН, но в самостоятелното административно
производство е дължима отделна преценка. В случая Началник група в сектор ПП
при ОД МВР – Пловдив, от една страна не се е позовал пряко на докладните
записки, а от друга – при осъществена самостоятелна обективна преценка на
доказателствата от преписката, административният орган би могъл да мотивира
фактическото основание за налагане на ПАМ в съответствие със същите при извод,
произтичащ от съпоставка между тях. Това не е сторено, поради което
фактическото основание за издаване на заповедта следва да бъде прието за
опровергано – отсъства деяние, извършено в посочения час на 27.03.2021г.
3.3. Проверката за законосъобразност
на акта обхваща правни и фактически основания с приоритет на второпосочените.
Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за
неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от
значение за издаване на заповедта. Данните по делото водят до извод в тази
насока, тъй като задължението за обосноваване на административния акт от
фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е
обосновал волята си в съответствие с доказателствата.
Жалбата се приема за основателна с присъждане на разноски
за държавна такса /10лв./ и свидетели /общо 20лв./. По отношение адвокатското
възнаграждение се съобрази наличието на пълномощно /л.3/ и отсъствието на
договор за правна защита в цялост – на л.3 от делото се намира пълномощно и
част от договор за правна защита, която съдържа само номер на договора и
отсъства съдържанието относно договорено и заплатено възнаграждение във вр. с
прилагане на Т.Р. от 06.11.2013г. на ВКС – т. 1. Не е представен и списък на
разноски, в който да е отразено адвокатско възнаграждение – т.2 вр. с т. 8 и
т.9 от цитираното Т.Р.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21 -1030 - 000896/27.03.2021г. на Началник група към ОД
МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на С.Б.С.,***
/постоянен адрес/, ЕГН ********** – съдебни разноски в размер на общо 30лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :