Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр. Перник, 14.07.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора
година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор М.Л.** от Окръжна
прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД
№ 110 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на И.М.И., с ЕГН **********, от гр. Перник, законен
представител на „И.И. – ***“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адвокат Я.С.,***,
против решение № 267 от 11.04.2022 г., постановено по АНД № *** по описа за
2021 г. на Районен съд – П..
С
обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3656887, издаден
от ОД на МВР – П.** на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), с който на И.М.И., в качеството му на законен представител на
„И.И. – ***“ ЕООД, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във
вр. с чл. 189, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).
Недоволен
от решението на районния съд, касаторът го обжалва, като излага доводи за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането към
касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество,
като отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред
двете съдебни инстанции.
Касационната
жалба е връчена на ответника на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал.
4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, за
представител изпраща адв. Я.С.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се
уважи. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, за
което прилага списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – П. дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага касационния съд да остави в
сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната
жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
В
пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
По
същество съдът намира касационната жалба неоснователна.
С
електронен фиш серия К, № 3656887, издаден от ОД на МВР – Перник, на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на И.М.И., в качеството му на законен представител на „И.И.
– ***“ ЕООД, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
(петдесет лева) за това, че на 30.05.2020 в 15:10 часа, в община П., с. Д.***,
на път I-1 (Е-79), км 286+300, паркинг „***т“, при ограничение от 50 км/ч, валидно
за населено място, с моторно превозно средство, лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на „И.И. – ***“ ЕООД, е управлявано със скорост от 65 км/ч
(изчислена след приспаднат в полза на водача толеранс от 3 км/ч), с което е
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 189, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП.
Електронният
фиш е обжалван пред Районен съд – П., който с решение № 267 от 11.04.2022 г.,
постановено по АНД № *** по описа на съда за 2021 г. го е потвърдил.
За да
постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след
извършена проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и
приобщени в хода на делото, е приел, че производството по издаване на процесния
електронен фиш, е проведено съобразно специалните процесуални правила,
регламентирани в ЗДвП с оглед използваното за установяване на процесното
нарушение средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС, с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, с фабричен 11743dO, технически изправна и годна да бъде използвана за
установяване на нарушения на скоростния режим, както и че в хода на
производството са съобразени условията и редът на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г.) Мотивирано в тази връзка са отхвърлени доводите на
наказаното лице, свързани със съдържанието на протокола по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. и с АТС, с която нарушението е установено, вкл.
параметрите GPS, генерирани от системата за скорост, данните от които послужили като
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
касатора.
Въз
основа на доказателствата и по съществото на спора районният съд приел за
безспорно установени по делото, като съответно доказани, обстоятелствата по
извършване на нарушението, отразени в ЕФ, съставляващи основание за ангажиране
на отговорност за нарушение на ЗДвП и именно на касатора в качеството му на
законен представител на дружеството-собственик на МПС, с което нарушението е
извършено, а именно, че на процесните дата, към посочения час и на посоченото в
ЕФ място, автомобилът, собственост на дружеството, чийто управител е касатора,
е управлявано със скорост над разрешената, установена с технически изправна
АТС, а за това констатирано нарушение правилно е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
според стойността на регистрираното превишаване на скоростта от 15 км/ч.,
получена след приспадане на допустимата грешка при регистриране на скоростта на
движение. Видът и размерът на наложеното административно наказание са приети от
районния съд за съответни на предвиждането на ЗДвП – точно фиксирани, съответно
изключващи възможността за преценка на обстоятелства по реда на чл. 27, ал. 2
от ЗАНН.
Решението
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
правилното приложения на материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218,
ал. 2, предл. 2 от АПК.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
По
доводите в касационната жалба:
Без
основание е изложеното от касатора, касателно протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. Настоящия състав приема, че непопълването на всички
графи в протокола не разколебава и не опровергава доказателствената му сила,
тъй като пропуските са несъществени, а съдържанието му кореспондира с това на
останалите приобщени по делото писмени доказателства. Изложените в тази връзка
мотиви от първоинстанционния съд се споделят изцяло.
Неоснователен е и доводът в касационната
жалба, свързан с начина на индивидуализация в ЕФ на АТС, с която нарушението е
установено. Този аргумент подробно е обсъден в проверявания съдебен акт и
настоящия състав споделя напълно изложеното и приема, от събраните по делото
доказателства, че посоченият в ЕФ, фабричният номер11743d0 на използваната
система за скорост е за преносима система за контрол на скоростта на МПС, с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип „ARH CAM S1“. От протокол № 248-ИСИС/11.12.2017 г.
удостоверява съответствие с одобрения тип средство за измерване – „ARH CAM S1“,
на средство за измерване тип „ARH CAM S1“ с фабричен номер 11743d0, което
кореспондира напълно с отразеното в ЕФ.
По
приложимия материален закон:
На база
фактите такива, каквито са установени пред първата съдебна инстанция и в
процесуално законосъобразно производство, изводите за които са формирани въз
основа на приобщените по делото доказателства при спазване на принципите на чл.
13 и чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, се приема, че законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора по реда на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и за нарушение по чл.
21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Материалният закон е приложен
правилно.
Отговорността
на касатора правилно е ангажирана на основание
чл. 182, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Извършената от
касационния съд служебно проверка за правилно приложение на материалния закон
не доведе до различен извод, който да обоснове касиране на първоинстанционния
съдебен акт. Управлението на ППС със скорост от 65 км/ч в населено място, за
което валидно е общо ограничение на скоростта до 50 км/ч, съставлява нарушаване
на забраната, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За същото в
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, в хипотезата на т. 2 от ЗДвП –
превишаване на максималната разрешена скорост със стойности в диапазона от 11
до 20 км/ч, или в случая с 15 км/ч, е предвидено налагането на административно
наказание, налагано по административен ред. Т.е. деянието съставлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Предвидено е в чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП налагане на административно наказание „глоба“ във фиксиран
размер от 50 (петдесет) лева, каквото по вид и в какъвто размер наказание с
процесния ЕФ правилно е наложено на касатора, в качеството му на законен
представител на юридическото лице-собственик на МПС, с което нарушението е
извършено (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП), тъй като последният не е ангажирал
доказателства, с които да обори установената в чл. 188, ал. 2 от ЗДвП
презумпция относима към водача на МПС, с което е извършено нарушение на ЗДвП.
Решението е съответно на приложимия материален закон.
Изложеното
мотивира съдебния състав да приеме, че като е потвърдил процесния електронен
фиш, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При
извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално
законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния
закон. Съдебният акт ще се остави в сила.
По разноските:
С оглед
изхода на делото искането за присъждане на разноски в полза на касатора е без
основание.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 267 от 11.04.2022 г., постановено по АНД № *** по описа за 2021
г. на Районен съд – П..
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/