Решение по дело №926/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 42
Дата: 18 февруари 2022 г.
Съдия: Весела Любомирова Сахатчиева
Дело: 20214400500926
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Плевен, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500926 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение №260036/07.10.2021г.,постановено по гр. дело № 534/2020г.,
РС-Никопол е отхвърлил предявеният от Е. А. С.,
ЕГН**********,гр.Никопол ,Плевенска обл. и З. Д.
С.,ЕГН**********,гр.Никопол против М. М. А.,ЕГН********** ,иск с
правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР,за признаване за установено на грешка
в КК на гр.Никопол от 1969г. относно границите между ПИ №51723.500.811 и
ПИ№51723.500.821,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдени са деловодни разноски на осн.чл.78,ал.1 от ГПК,като ищците
Е. А. С., ЕГН**********,гр.Никопол ,Плевенска обл. и З. Д. С.,
ЕГН**********,са осъдени да заплатят на ответника М.А. направените
деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 1095лв.
Постъпила е въззивна жалба от Е. А. С., ЕГН**********,гр.Никопол
,Плевенска обл. и З. Д. С.,ЕГН**********,гр.Никопол,, чрез пълномощника
им адв.Б.К. против решение №260036/07.10.2021г. на РС-Никопол ,
1
постановено по гр. дело № 534/2020г. по описа на същия съд. В жалбата
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на
РС –Никопол.Твърди се,че решението е постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила.В хода на
производсвното пред РС ищците са изпълнили указанията на съда и са
уточнили,че се касае за иск за спор за материално право по чл.54,ал.1 от
ЗКИР,а РС се е произнесъл за установяване на грешка в КК към
1969г.,утвърдена със Заповед№2289813.08.1969г.,като обема на границите
между имотите е 180кв.м.,находящи се понастоящем в ПИ с идентификатор
№51723.500.812 в посока северозапад между ПИ №51723.500.811 и
ПИ№51723.500.814.Петитумът на ИМ е в съответствие с въведените
твърдения за спор за материално право,обуславящ интерес от иск по чл.54 от
ЗКИР за отстраняване на грешка в КК след установяване на действителните
права на собственост върху процесния имот.Решението на РС е постановено в
противоречие с доказателствения материал,като съдът е приел за установено
фактическа обстановка,която не кореспондира с действителни факти.Налице
е и противоречие в мотивите на съда.По делото не е обследван
регулационния статут на процесния имот ,ако е необходимо до първата
регулация,което е от съществено значение.Това обстоятелство е попречило на
РС да състави правилен извод кой от всички планове е приложен и е станал
основа за действащия Кадастрален план,тъй като само по този начин могат да
се установят действителните права на страните.Също така понятието
Дворищно-регулационен план се свързва с различни изходни предпоставки в
хипотезите на чл.33,ал.1 от ЗТСУ/отм./ и чл.33,ал.2 от ЗТСУ/отм./.РС е
приел,че към 1996г. няма разминаване в имотните граници съгласно
заключението на вещото лице по назначената СТЕ.Този извод на съда е
неправилен,т.к. самото вещо лице твърди,че няма отразена кадастрална
граница между УПИ XIII-362,УПИ XIV-362 и УПИ II-362.Изводите на съда
са в нарушение и на заключението на вещото лице по назначената
СТЕ,прието от съда като компетентно и обосновано.
Въззивниците молят окръжния съд да постанови решение,с което да уважи
подадената въззивна жалба и да отмени изцяло обжалваното решение на РС-
Никопол като неправилно и по съществото на спора да уважи изцяло
предявения иск с пр.основание чл.54 от ЗКИР,със законните от това
последици. Претендират се деловодни разноски.
2
Не е постъпил е отговор от въззиваемата страна по подадената въззивна
жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемите са
представлявани от адв. Д. Д. от АК-Плевен , който е изложил доводи за
неоснователност на подадената жалба. Въззиваемата страна моли съда да
потвърди решението на РС-Никопол.Представено е писмено становище от М.
А. и Г.А.,двамата от с.***, Пл.обл., чрез пълномощника им адв.Д.Д. по
съществото на правния спор.Претендират се деловодни разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното :
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-Никопол е правилно и законосъобразно.
С ИМ ищците твърдят,че са собственици по силата на извършена
покупко-продажба,обективирана в н.а. №153/1992г. на ПИ№51723.500.811, с
площ по документи за собственост от 389 кв.м.,а по кадастър с площ от 262
кв.м., находящ се в гр.Никопол,***,с трайно предназначение:урбанизирана
територия,с начин на трайно ползване:ниско застрояване,който имот е по
действащата КК на гр.Никопол,одобрена със Заповед от 28.12.2006г. на
Изп.Д-р на АГКК,кв100,при описани граници и съседи.Твърдят,че техния
имот граничи с ПИ №51723.500.812,собственост на ответника М. А..Ищците
са посочили,че извършената и одобрена промяна на кадастралните граници
на двата имота е в противоречие с документите за собственост,тъй като се е
променила площта на имота,собственост на ищците,в посока към имота на
ответника.Твърдят,че към момента на одобряване на КК и КР на гр.Никопол
е изместена имотната граница между двата имота и по този начин от
имота,собственост на ищците е придадено към имота на ответника около
130кв.м.Твърдят,че за тях е налице правния интерес от предявяване на иск по
чл.54,ал.2 от ЗКИР/предишна редакция чл.53,ал.2,изр.2 от ЗКИР/за
установяване по отношение на ответника,че към момента на одобряване на
КК и КР на гр.Никопол,ищците се летитимират като собственици на 130кв.м.
от имот с идентификатор ПИ с идентификатор №51723.500.811,придадени по
грешка в КК към ПИ с идентификатор №51723.500.812,собственост на
ответника.
В хода на производството пред РС е постъпила молба от Г.А. –съпруга на
3
ответника да бъде конституирана като ответник по делото,т.к. ПИ с
идентификатор №51723.500.812 е СИО.
Постъпил е писмен отговор от от М. А. и Г.А. по подадената ИМ.
С определение на РС-Никопол ИМ е оставена без движение за уточняване
на петитума относно исковите претенции-по чл.54,ал.2 от ЗКИР или по чл.108
от ЗС.
Постъпила е допълнителна молба от ищците,с която молят съда да
приеме,че се касае за предявен иск с пр.основание чл.54 от ЗКИР за
установяване грешка в КК към 1969г.,утвърдена със Заповед
№2289/13.08.1969г.,като обема на границите между имотите е
180кв.м.,находящи се понастоящем в ПИ с идентификатор№51723.500.812 в
посока североизток.Ищците са уточнили и че е предявен иск по чл.108 от
ЗС,като са направили искане за разделяне на производството по двата иска.
С определение №260024/01.04.2021г. РС-Никопол е постановил разделяне
на двата иска на осн.чл.210,ал.2 от ГПК,като производството по гр.д.
№534/2020г. е продължило по предявения иск с пр.основание чл.54,ал.2 от
ЗКИР.
За изясняване на спора от фактическа страна в хода на съдебното дирене
пред първата инстанция е допусната и назначена СТЕ,като са изготвени
заключения от в.л. инж.С. С.,събрани са писмени и гласни доказателства.
Въззивната инстанция споделя правните изводи на РС относно е
носнователността на исковата претенция по чл.54,ал.2 от ЗКИР.Съгласно
чл.54,ал.2 от ЗКИР когато непълнотата или грешката е свързана със спор за
материално право,тя се отстранява след решаване на спора по съдебен
ред.Съгласно ТР№8/23.02.2016г. на ВКС,ОСГК по т.д.№8/2014г.,
допустимостта на иска по чл.53,ал.2,изр.2 от ЗКИР-нов чл.54,ал.2 от ЗКИР, не
е обусловена от предварително провеждане на административна процедура по
констатиране на непълноти и грешки в кадастралната карта.Както също така и
производството по предявен иск с пр.осн.чл.54,ал.2 от ЗКИР не е обуславящо
за производство по предявен иск за собственост на същия имот.
В случая РС е приел да раздели производствата по двата иска,което не
представлява нарушение на съдопроизводствените правила,като
разглеждайки иска по чл.54,ал.2 от ЗКИР ,по този начин е установен
4
безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в КК.
От изготвените първоначално и допълнителни заключения на в.л.инж.С. С.
/приети от съда и неоспорени от страните/се установява,че към настоящия
момент действа регулационния план за кв.100/в който се намират процесните
ПИ/ на гр.Никопол,одобрен със Заповед №584/1982г.,като има една
единствена промяна на регулационния план ,касаеща процесните имоти през
1969г.,като със Заповед №2289/13.08.69г. е одобрено изменението на
дворищната регулация между парцели II-362 и парцел III -361,кв.100,като се
образуват нови парцели-парцел XIII-362 и парцелXIV-362 по застроителен и
регулационен план на Никопол-стар град.Границата между парцел II-362
/собственост на ищците/ и парцелXIV-362/собственост на ответниците/ не е
променяна от 1969г. до настоящия момент.Има придаваеми площи към
новообразувания парцел XIV-362,кв.100,но от парцел III -361-75кв.м. и от
общински терен/улица/-49кв.м.,с уредени регулационни сметки.Между
парцел II-362 и парцелXIV-362 няма придаваеми площи.Съгласно
действащия регулационен план от 1982г. на гр.Никопол,площта на имота на
ищците е 428,5кв.м.,а по нотариален акт-389кв.м.,дължаща се на разликата в
западната кадастрална и регулационна граница на парцел II-362.
Съгласно действащия регулационен план от 1982г. на гр.Никопол, площта
на имота на ответниците УПИ XIV-362 е 325кв.м.,а по нотариален акт-с
площ от 340кв.м.
По делото пред РС е установено по безспорен начин/от събраните
писмени и гласни доказателства/,че между парцели : XIII-362 , XIV-362 и II-
362 ,не са били поставяни огради по вътрешните регулационни граници,а
такава е изградена между парцели XIII-362 и XIV-362,както и е останала да
съществува изградената ограда по вътрешната регулационна граница с парцел
III -361.От гласните доказателства е установено,че между процесните
парцели,собственост на страните по делото е изградена подпорна стена с
височина около 3 м.заради денивелацията на терена.
Правилни са изводите на РС,че различията в квадратурата на процесните
имоти по документи за собственост и по КК е в рамките на общия строителен
квартал,когато през 1969г. със Заповед №2289/13.08.69г. е одобрено
изменението на дворищната регулация между няколко съседни
5
парцела:парцели II-362 и парцел III -361 в кв.100,като са образувани нови
парцели-парцел XIII-362 и парцелXIV-362,като има придаваеми площи към
имота,собственост на ответната страна от новообразуван парцел и общински
терен,с уредени регулационни сметки.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението на РС-
Никопол.
Следва да се отбележи,че при извършената проверка от въззивната
инстанция в хода на въззивното производство е констатирано,с решението си
РС-Никопол/в диспозитива/ не се е произнесъл по предявения иск с
пр.осн.чл.54,ал.2 от ЗКИР против съпругата на ответника М.А.- Г. М. А.,който
недостатък е следвало да бъде отстранен по реда на чл.250 от ГПК.
При този изход на делото въззивниците следва да заплатят направените от
въззиваемите М.М. А. и Г.М. А.,двамата от с.***, Пл.обл., деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв. адв.възнаграждение
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение
№260036/07.10.2021г. на РС-Никопол,постановено по гр. дело № 534/2020г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. А. С., ЕГН**********, гр.Никопол , Плевенска обл. и З.
Д. С., ЕГН**********,гр.Никопол ДА ЗАПЛАТЯТ направените от
въззиваемите М.М. А. и Г.М. А., двамата от с.***, Пл.област, деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв. адв.възнаграждение
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7