№ /02.12.2021 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2465 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от КСО и чл.145 и сл. от АПК и е образувано
по жалба от Т.Т.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. К.К. ***,
против Решение № Ц2153-03-66/19.10.2020г на директора на ТП на НОИ-Варна и
потвърденото с него разпореждане № 024221/31.07.2020г на Ръководител „ПО“ при
ТП – Варна на НОИ, с което на осн.чл.74 ал.1 от КСО му е отказано отпускане на
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Жалбоподателят релевира
основанието по чл.146 т.4 от АПК – неправилно приложение на материалния закон
при постановяване на оспореното решение, като твърди, че решаващият орган
неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.74 ал.1 т.1 от КСО в конкретния казус.
В тази връзка излага становището си, че тъй като е на 18 години, жалбоподателят
попада в хипотезата на т.1 от текста, според която до навършване на 20-годишна
възраст законодателят не е предвидил изискване на продължителност на
осигурителния стаж. Въпреки това още пред пенсионния орган И. е ангажирал
доказателства, че е полагал труд от 14.05.2020г. С тези съображения се настоява
за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, и се претендира
присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява; с молба с.д.№14669/24.11.2020г
адв.К. моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, заявява че поддържа
изцяло жалбата си на изложените в нея основания, настоява за уважаването й и за
присъждане на заплатения адвокатски хонорар.
Ответникът директора на ТП на НОИ – Варна
чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Е. Л. оспорва жалбата като
неоснователна, счита оспорения ИАА за правилен и законосъобразен, като
конкретно сочи, че разпоредбата на чл.74 ал.1 от КСО е достатъчно ясна, поради
което претендираното й тълкуване не може да намери приложение в случая. Настоява
за отхвърляне на жалбата и заявява, че не претендира присъждане на разноски.
След преценка на събраните в
производството релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Началото на административното производство
е поставено със Заявление вх.№Ц 2112-03-257/22.05.2020г от Т.Т.И., ЕГН **********,***,
до директора на ТП – Варна на НОИ за отпускане на лична пенсия по инвалидност. В
т.4 от същото И. е декларирал, че не получава друг вид пенсия, вкл. и от друга
държава, и няма осигурителен стаж. Към заявлението са приложени Експертно
решение №1074 от 08.04.2019г на ТЕЛК към МБАЛ „Търговище“ АД, с което на Т.И. е
определена 50% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза
Инсулинозависим захарен диабет (общо заболяване), и с начална дата
14.03.2019г.; Експертно решение №0277 от 29.01.2020г на Специализиран състав по
психични, вътрешни и ССЗ при НЕЛК – София, с което ЕР на ТЕЛК е потвърдено по
всички поводи; и Решение №0794/24.03.2020г, с което на осн.чл.98 от КСО
Медицинска комисия при ТП-Търговище на НОИ – София потвърждава решението на
НЕЛК, с определени дата на инвалидизиране 14.03.2019г и срок 2 години – до 01.04.20201г.
В хода на извършените служебни проверки била установена верността на
декларираното за липса на получавана друг вид пенсия и за липса на осигурителен
стаж към 03.06.2020г. (стр.11-12 по адм.преписка).
С разпореждане № 024221/31.07.2020г на осн.чл.74 ал.1 от КСО ръководителят „ПО“ при ТП –
Варна на НОИ отказал да отпусне на Т.И. лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Приел е, че тъй като заявителят няма придобит осигурителен стаж до
датата на инвалидизиране, той не отговаря на условията по чл.74 ал.1 т.1 от КСО, както и че не отговаря и на условията по чл.90а от КСО за отпускане на
лична социална пенсия за инвалидност, понеже този вид пенсия се отпуска на лица
с повече от 71% трайно намалена работоспособност. Разпореждането е съобщено
лично на заявителя на 26.08.2020г. В срока и по реда на чл.117 ал.2 от КСО той
го е обжалвал по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Варна, като
идентично с жалбата пред съда е поддържал, че е на 18 години и с трайно
намалена работоспособност преди постъпването си на работа, поради което попада
в хипотезата на чл.74 ал.1 т.1 от КСО и за него няма изисквания за
продължителност на осигурителен стаж. Посочено е, че независимо от това към
датата на подаване на заявлението е полагал труд по сключен трудов договор
№59/14.05.2020г за работодателя „Евро стил инженеринг“ ЕООД, а впоследствие е
сключил трудов договор №18/19.08.2020г с работодател „Ойл Грейн БГ“ ЕООД,
представени с жалбата.
С оспореното си понастоящем решение №Ц
2153-03-66/19.10.2020г решаващият административен орган е обсъдил наличните
доказателства по преписката и на свой ред е приел от фактическа страна, че до
датата на инвалидизиране 14.03.2019г в Регистъра на осигурените лица няма данни
за осигурителен стаж и осигурителен доход на Т.И., а в Регистъра на трудовите
договори е регистриран само първият му такъв от 14.05.2020г. От правна страна административният
орган е приел, че изпълнението на двете кумулативни предпоставки по чл.74 ал.1
от КСО – наличието на трайно намалена работоспособност поради общо заболяване,
и осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране, са определящи за
правото на пенсия за инвалидност, като продължителността на изискуемия
осигурителен стаж е диференцирана според възрастта на осигурените в т. 1 до т.4
на текста; изключение от правилото по отношение на крайната дата, до която
следва да е придобит осигурителния стаж
- датата на заявлението по чл.94 от КСО, е предвидено за слепите по
рождение и за ослепелите преди постъпването им на работа. Директорът на
ТП-Варна е възприел извода на пенсионния орган, че законът изисква наличен
осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, без да поставя условия за
продължителността му при лицата под 20-годишна възраст, каквото е Т.И., но той
не разполага с такъв стаж, съответно – не отговаря на кумулативното условие по
чл.74 ал.1 т.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. По-нататък е изложил, че след като към датата на инвалидизиране
14.03.2019г И. е на 18 години, т.е. в нетрудоспособна детска възраст, и датата
на инвалидизиране предхожда тази на постъпване на работа, той попада в
приложното поле на чл.74 ал.3 от КСО и ще придобие право на пенсия при една
година действителен осигурителен стаж. В случая има данни за осигурителен стаж
на заявителя от 3-4 месеца, т.е. той не отговаря и на условията по ал.3 на
чл.74 от КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност. С тези съображения
жалбата на И. против разпореждането от 31.07.2020г е отхвърлена.
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената фактология съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения
срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, и против подлежащ
на оспорване пред съда индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение № Ц
2153-03-66/19.10.2020г е издадено от Тодор Т. – началник отдел
„Административен“ в ТП – Варна на НОИ, с делегирани правомощия с т.1 от Заповед
№1130-03-18#1/31.01.2020г на директора на ТП-Варна на НОИ (л.17 по
делото), чиято компетентност произтича от чл.117
ал.1 т.2 б.“а“ от КСО, и в периода на ползване на неплатен отпуск от
титуляра (л.18 по делото). Според цитирания текст пред ръководителя на
съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу разпореждания
за отказ за отпускане на пенсия, какъвто е настоящият. По реда на чл.117
ал.3 от КСО ръководителят на териториалното поделение, а в случая –
надлежно упълномощено от него длъжностно лице – се е произнесло по жалбата на Т.И.
против Разпореждането от 31.07.2020г с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването й. С оглед горното съдът приема, че оспореното решение е издадено
от компетентен административен орган.
Индивидуалният административен акт е издаден
в предвидената с чл.117
ал.5 от КСО вр. чл.59
от АПК форма, като съдържа посочените в ал.2 от последния реквизити –
наименование на органа и на акта, адресат, фактически и правни основания за
издаването му, разпоредителна част, указания относно органа и срока за
обжалване, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с посочване на
длъжността и заповедта за делегиране на правомощия в негова полза.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспореното решение на осн.чл.168
вр.чл.146
от АПК съдът намира, че в хода на производството във фазата му пред
административния орган не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила като самостоятелни отменителни
основания. Решението е произнесено след надлежно сезиране, като са обсъдени
доводите на оспорващия и доказателствата в преписката.
При издаването му е приложен правилно и
материалния закон. Между страните по делото няма спор по фактите:
жалбоподателят Т.И. е лице с трайно намалена работоспособност – 50%,
инвалидизиран преди навършване на 20-годишна възраст, с начална дата
14.03.2019г, определена с влезли в сила експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК (които
съгл.чл.113 ал.3 от ЗЗ са задължителни за всички лица, органи и организации), и
към тази дата няма никакъв осигурителен стаж.
Спорният
въпрос в настоящото производство е дали жалбоподателят отговаря на изискванията
по чл.74 ал.1 т.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, както самият той поддържа с жалбата си пред съда, съотв. дали
отговаря на изискванията по чл.74 ал.3 от КСО, обсъдена от решаващия
административен орган, т.е. спорът между страните е изцяло правен. Тук следва
да бъде посочено, че спрямо И. е безспорен субективният елемент, изразяващ се в
намалена до 50% работоспособност, спорен е само обективният такъв – въпросът
дали за да получи лична пенсия за инвалидност изобщо му е необходим
осигурителен стаж. Настоящият състав намира, че отговорът на този въпрос е
положителен.
Както са посочили и двата административни
органи – според чл.74 ал.1 т.1 от КСО в относимата му към казуса част, осигурените
придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са
загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на
инвалидизирането, както следва: до 20-годишна възраст и за слепите по рождение
и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от
продължителността на осигурителния стаж. Безспорно жалбоподателят е
инвалидизиран с 50% намалена работоспособност преди навършване на 20-годишна
възраст, поради което за да получи лична пенсия той трябва да има осигурителен
стаж – без значение с каква продължителност – до датата на инвалидизирането
14.03.2019г. От граматическото тълкуване на текста „независимо от продължителността
на осигурителния стаж“ е ясно и без автентично тълкуване, че безусловно и
категорично такъв стаж се изисква, поради което е добавено и относимото към
съществителното „стаж“ пояснение „независимо от продължителността му“. В противен
случай законодателят би посочил ясно и недвусмислено, че за лица, загубили
работоспособността си преди навършване на 20-годишна възраст, осигурителен стаж
не се изисква. Въз основа на приобщените в хода на съдебното дирене писмени
доказателства е безспорно, че към 14.03.2019г Т.И. няма никакъв осигурителен
стаж, поради което законосъобразно решаващият административен орган е приел, че
жалбоподателя няма право на лична пенсия за инвалидност по този ред.
Следващата такава възможност е уредена от
законодателя с нормата на чл.74 ал.3 от КСО, според която лицата с вродени и
лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право
на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен
осигурителен стаж. С оглед датата на инвалидизиране жалбоподателят е лице с
придобито трайно увреждане преди постъпване на работа съгл.чл.61
ал.1 т.4 вр.чл.70
от Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС № 120 от
23.06.2017г., в сила от 27.06.2017г.), т.е. спрямо него е изпълнено първото
от изискуемите с текста условия. Отново обаче – както и в хипотезата на чл.71
ал.1 т.1 от КСО – не е изпълнено второто условия – за една година действителен
осигурителен стаж по см.§1 т.12 от ДР на КСО след датата на инвалидизиране. Към
момента на депозиране на заявлението му на 22.05.2020г той е имал по-малко от
10 дни осигурителен стаж, а при постановяване на проверяваното решение на
19.10.2020г – около пет месеца осигурителен стаж според наличните данни по
делото. Във всички случаи с оглед датата на сключване на първия му трудов
договор - 14.05.2020г, най-ранната възможна дата за придобиване на такъв
осигурителен стаж е 14.05.2021г. Като е съобразил, че И. не отговаря и на
условията по чл.74 ал.3 от КСО за получаване на лична пенсия за инвалидност,
решаващият орган е постановил решението си при правилно приложение на
материалния закон, и то действайки в условията на обвързана компетентност. Именно
поради това обжалваното решение на директора на ТП – Варна на НОИ е съобразено и
с целта на закона по см.чл.146
т.5 от АПК, поради което досежно същото не е налице и отменителното
основание по цитирания текст.
Изложеното квалифицира жалбата на Т.И.
против законосъобразното и правилно решение на административния орган като
неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето й.
При този изход на делото и с оглед
изричното изявление на представлващия ответника, че не претендира разноски по
делото, такива не се дължат от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Т.И., ЕГН **********,***,
против Решение № Ц2153-03-66/19.10.2020г на директора на ТП на НОИ-Варна и
потвърденото с него разпореждане № 024221/31.07.2020г на Ръководител „ПО“ при
ТП – Варна на НОИ, с което на осн.чл.74 ал.1 от КСО му е отказано отпускане на
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: