Присъда по НОХД №829/2018 на Районен съд - Перник

 

С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник e повдигнато обвинение на Б.Д.Б. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през месец септември 2017г., в гр. ***, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка/модел „*****“ с peг. *****/на стойност 1400.00лв./, собственост на М.В.Г., която владеел.

В разпоредителното заседание е приета  молбата  на пострадалия  М.В.Г. за конституирането му като частен обвинител по делото.

М.Г. е конституиран в това процесуално качество.

В съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Перник  поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по-горе и да му бъде  наложено наказание  при условията на чл.55 от НК. Алтернативно, в случай, че съдът приеме обвинението за недоказано, но установи осъществен друг състав на еднакво или по-леко наказуемо престъпление, пледира  наказателната отговорност на  подсъдимия да бъде ангажирана за него, при липса на съществено изменение на фактите на обвинението.

Частният обвинител, лично и чрез повереника си – адв. Г., пледира за осъждане на подсъдимия по обвинението, по което е предаден на съд, като излага доводи за доказаност на всички признаци от състава на  престъплението по чл.206, ал.1 от НК от обективна и субективна страна. Прави искане и за присъждане на направените разноски в производството.

Подсъдимият Б.Б. дава подробни обяснения и заявява, че не се счита виновен по обвинението. Твърди, че е придобил процесния автомобил за себе си и добросъвестно е направил всичко възможно да получи собствеността върху него по предвидения ред, като отрича да е действал с престъпни намерения, продавайки го по-късно на друго лице. Твърди, че към същия момент собственика на автомобила М.Г. и пълномощника му – неговата майка М.Г. не са имали към него претенция за връщане на автомобила, напротив – съгласни са били да му прехвърлят собствеността, поставяйки като условие към него да заплати дължимия за превозното средство данък. Подсъдимият обяснява, че се е съгласил да заплати първоначално посочената му сума от 150 лв., за да придобие по законен ред превозното средство, което междувременно ремонтирал, и на което поставил нов газов инжекцион, но последвалото неколкократно увеличаване на сумата до 500 лв., формирала у него усещане, че е изнудван за пари, които отказвал да поеме, както и че покупко-продажба  не може да се осъществи с легитимния собственик и пълномощника му. Обяснява, че именно това го мотивирало да се освободи от автомобила по начина, по който сам го придобил – чрез неформална  сделка с друго лице, което уведомил за проблема с прехвърлянето му. Категоричен е, че за първи път свид. М.Г. от името на собственика е предявила претенция към него автомобила да й бъде върнат при проведена между двамата среща в кабинета на разследващия полицай по досъдебното производство, както и че към същия този момент МПС вече не било в негово владение, което съобщил на разследващия, предоставяйки данни за лицето, на което го „продал“. В правото си на последна дума заявява, че е направил това, което смятал, че е честно и  правилно, и ако е нарушил закона, съжалява.

Защитникът му – адв. В.Б.            , пледира подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението като излага доводи за недоказаност  от субективна страна. Алтернативно, в случай, че съдът приеме обвинението за доказано, пледира за прилагане на привилегирования състав по чл.206, ал.6, т.1 от НК, предвид междувременното връщане на моторното превозно средство в патримониума на частния обвинител.  Като последица от това и при наличието на  условията в чл.78а от НК, защитникът пледира за освобождаване на Б.Б. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.    

Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Подсъдимият Б.Д.Б. ***, но живее в гр. ****. Не е женен. Със средно образование е. Работи в „***“ ЕООД на длъжност „***“. Не е осъждан.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 05.05.2015г частният обвинител М.В.Г. закупил лек автомобил марка/модел „БМВ ***“ с per. № ***, който регистрирал на свое име. Прехвърлянето на собствеността върху превозното средство станало с  договор за покупко-продажба с нотариална заверка, рег. № *** от 05.05.2015г.

М.Г. *** заедно с майка си - свид. М.А.Г.. Същият й предоставил генерално пълномощно с нотариална заверка рег.№*** от 29.07.2016г., с което й дал право да го представлява неограничено пред всички лица, органи, учреждения и организации.

След придобиването на превозното средство, Г. не го декларирал в общинската администрация по постоянния си адрес /Съгласно чл.54, ал.4, вр. ал.1 от ЗМДТ, ред. ДВ, бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., същият нямал такова задължение/. Размера на данъка не бил определен в община *** съгласно реда в чл.54, ал.1 от ЗМДТ, като от момента на придобиването на автомобила до м. 12.2018г. такъв не бил начисляван на името на частния обвинител М.Г. и данък върху превозните средства за това МПС не бил заплащан /писмо  на Община *** – л.123 от делото/.

В началото на лятото на 2016г. М.Г. решил да продаде притежавания от него лек автомобил „БМВ ***“ с per. №***. В тази връзка, на 17.07.2016г. той публикувал обява в сайта „***“, като обявил  продажна цена от 1250 лева.

Скоро след това /още същия ден/ с М.Г. се свързал свид. В.В.М. ***/, който видял предлаганата за продажба кола и я харесал за покупка. Двамата се уговорили да се срещнат в гр. *** привечер същия ден.

Вечерта на 17.07.2016г.  М.Г. се срещнал със свид. В.М. в гр. ***. На тази среща присъствали и свид. М.Г. /от страната на сина си/, свид. Ц.Й.М. и още едно лице, неустановено по делото, от страната на свид. В.М.. По време на срещата свид. М. изпробвал лекия автомобил, харесал го и решил да го купи. В хода на преговорите между страните, частният обвинител направил отстъпка от продажната цена с 250 лв., заявил, че ще плати и дължимия данък върху превозните средства, който обявил, че е 250 лв., тъй като знаел, че това е условие за прехвърляне на собствеността върху МПС и за изповядване  на  сделката пред нотариус. Свидетелят В.М. посочил, че познава нотариус, при когото сделката може да се извърши  без да се представя документ за платен данък за автомобила. Свидетелката М.Г. и нейният син останали с погрешното разбиране, че при съответния познат на купувача нотариус лекият автомобил ще може да бъде прехвърлен с договор с нотариална заверка на подписите на страните, при което дължимите данъци за частния обвинител, като собственик, ще отпаднат автоматично. Затова се отказали от първоначалното си намерение да търсят продажна цена, покриваща и неплатеното задължение за данък върху превозното средство.

След така постигнатото споразумение свид. В.М. дал на  М.Г. сума от 750 лева, а М.Г. му предал свидетелството за регистрация  част I и част II на лекия автомобил „БМВ ***“ с per. № ***, самия лек автомобил и ключовете за същия. Тъй като въпросният ден бил неработен /неделя/ двамата се разделили, като се уговорили  следващата седмица да се срещнат при въпросния нотариус, където сделката да бъде документално оформена по предвидения ред.

Междувременно обаче свидетелят В.М. решил да продаде току-що придобития лек автомобил, след като в електронен сайт видял обява на друга кола, която му харесала повече. Свързал се  по телефона с автора й, а именно подсъдимият Б.Д.Б.. Двамата се срещнали в гр. *** /където живеел Б.Б./ и помежду им била постигната договореност за сделка тип „бартер“ - свид. М. предава на Б.Б. лекия автомобил марка/модел „БМВ ***“ с per. № ***, а от своя страна получава автомобила, който харесал - „БМВ ***“, обявен за продажба от Б..

На неустановена дата до края на месец юли 2016г. свид. В.М. сключил по-горе описаната сделка с подсъдимия Б.Б. ***. При нейното сключване двата леки автомобила били разменени между двамата, като всеки предал на другия и ключовете, заедно с всички налични документи за колите. Тази сделка също се извършила без да се съставят никакви документи и без да се спазят изискванията на закона. При нейното сключване свид. М. уведомил Б., че колата е собственост на друго лице, но го уверил, че няма проблем да бъде прехвърлена, като му предоставил телефонен номер за връзка със собственика, с когото може да разговаря.

 Междувременно, частният обвинител М.Г. и свид. М.Г. се осведомили, че дори да бъде прехвърлен лекият автомобил марка/модел „БМВ ***“ с per. *****без да се плати дължимия данък за съответните години, то първият няма да бъде освободен от плащането му изобщо, а задължението ще продължи да тежи именно върху него. Двамата разбрали, че неправилно са изтълкували изявлението на свид. В.М., и че макар и в един по-късен момент, все пак ще следва да платят въпросните данъци. Станало им известно и  това, че М. вече се е разпоредил с автомобила, докато самите те  очаквали да бъдат потърсени от него, за да подпишат договор за прехвърляне на собствеността пред нотариус.

Поради това, на 01.08.2016г. частният обвинител М.Г. *** за извършено обсебване на притежавания от  него  лек автомобил от свид. В.М..

Получавайки в свое владение лекия автомобил „БМВ *** с рег. № ***, Б.Б. позвънил на дадения му от В.М. телефонен номер и се свързал със свид. М.Г.. Изяснили, че е упълномощена от сина си да се занимава с всички въпроси, отнасящи се до собствения му лек автомобил. Подсъдимият я уведомил за договорения с М. „бартер“ и се поинтересувал за прехвърлянето на колата като предложил той да фигурира като купувач по договора, предвид сключената между него и М. сделка. Недвусмислено заявил желанието си да придобие собствеността на автомобила по предвидения законен ред. Г. нямала нищо против това да се случи, но след като вече били наясно за заблудата си по отношение очакването за отпадане на задължението за данък, от името на сина си, предявила претенция към Б. той да плати данъка на лекия автомобил, а в замяна те да му прехвърлят с писмен договор собствеността на МПС-то. Първоначално, макар да съзнавал, че не дължи такова плащане, Б. приел условието да плати данъка за една година, тъй като желаел да притежава колата, а и вече бил вложил доста пари в нея за ремонт и подобрения, включително за газов инжекцион. В следващи телефонни разговори обаче, претенциите на свид. Г. се променили – вече настоявала за заплащане на данък за две години и то в размер, значително надвишаващ първоначално посочения, който Б. отказал да плати.

За него станало очевидно, че собствеността на автомобила няма да му бъде прехвърлена докато не плати исканата му парична сума и тъй като не желаел да изпълнява чуждо задължение, решил да се освободи от него. Помолил дете на свой  приятел да публикува в електронен сайт обява за продажба на МПС, а по-късно - на 25.05.2017г. сам публикувал такава за цена 2200 лв.  

Междувременно, срещу частния обвинител М.Г., като собственик на лек автомобил БМВ ***, рег. № ***, били издадени и връчени  електронни фишове  за  нарушения извършени при управление на същия автомобил на 08.09.2016г. и 24.02.2017г. Мотивиран от нежеланието на  подсъдимия да изпълни поставеното му условие за прехвърляне собствеността на колата, както и от налаганите му глоби за административни нарушения извършвани при управлението й от владеещото я друго лице, на 02.06.2017г. и на 05.07.2017г. Г. депозирал  молби  до Районна прокуратура - Перник, под наблюдението на която вече се водело досъдебно производство №***/2017г.  по  описа на 01 РУ – Перник, пр. пр. №***/2017 по описа на РП - Перник, от което впоследствие били отделени материали, обособени в нова пр. преписка и ново досъдебно производство /процесното/, с искане да се постанови спиране от движение на горепосочения лек автомобил, негова собственост. В молбите си М.Г. изложил, че същият му е противозаконно отнет от В.М., че неправомерно се  ползва и управлява от друго лице /Б.Б./ и с него се извършват административни нарушения .

На неустановена дата през месец септември 2017г. подсъдимият Б.Б. продал лекия автомобил марка/модел „БМВ ***“ с per. №*** на свид. В.В.Я. за сума от 1800 лв., които последният му заплатил. Тази сделка била извършена в гр. *** и, както и другите предходни, отново не била оформена с никакви документи - автомобилът бил предаден в града заедно с двата регистрационни талона и ключовете, а св. В.Я. заплатил „на ръка“ уговорената  продажна цена. Б. обяснил, че колата по документи е собственост на друго лице и въпреки, че бил наясно с проблема относно прехвърляне на собствеността, уверил „купувача“, че тези проблеми ще се решат и до месец-два ще го потърси, за да се подпише договор за продажба. Самият Я. не се интересувал от историята на колата и какъв евентуално е проблема за прехвърляне на собствеността върху нея, но също желаел това. Автомобилът бил в негово владение около 5 месеца, през които договор така и не се сключил. Поради това и за да излезе от това положение свидетелят решил да продаде колата другиму. В началото м.02.2018 г. сключил сделка тип „бартер“ със свой приятел – свид. А.С.. Няколко дни по-късно С. го продал на друг свой приятел - Х.И., а последният на 14.02.2018г. го продал на свид. Р.А., отново без съставяне на никакви документи, като при всяка от неформалните сделки превозното средство било предавано ведно с ключовете и придружаващите го документи, в т.ч. голям и малък талон на автомобила.

На дата 17.02.2018г. свид. Р.А. пътувал с л.а. „БМВ ***“ с peг. №*** за гр. Пазарджик. При извършена проверка в град Пловдив било установено, че МПС е обявено за издирване, поради което било задържано и иззето от служители на 03 РУ ОД МВР - гр. Пловдив. С протокол за доброволно предаване от същата дата свид. А. предал и ключовете за автомобила, както и  свидетелството за регистрация част I и част II, които били приобщени като веществени доказателства по делото. Лекият автомобил марка/модел „*****“ с peг. №***, с ключовете за него, останал на съхранение в МВР - гр. Пловдив, като през м.09.2018г. бил върнат на легитимния му собственик - М.Г. /писмо на РП – Перник, приложено на л.93 от делото и  показанията на  частния обвинител/.

Свид. Р.А. съобщил на лицето, от което купил автомобила  - Х.И., че колата е иззета от  служители на МВР, тъй като е била обявена за издирване. Последният, заедно със свидетелите  А.  С. и В.Я. отишли в *** и намерили адреса на собственика, с намерение да  говорят с жената, която била упълномощена да го представлява. Срещнали се с нея, уведомили я за задържането на автомобила и поискали прехвърляне собствеността върху него с писмен договор  в полза на последния по веригата  купувач - Р.А.. Свид. М.Г. отказала, както отново изтъкнала като причина наличието на неплатени суми за данък около 500 лв. Въпреки предложението на тримата да ги платят, същата отказала предложението им с мотив, че се „води дело за колата“ и прекратила разговора. 

По тази причина свид. Х.И. върнал заплатените му от Р.А. пари за колата, а впоследствие уредил отношенията си с А.С., от когото той я закупил.  Същото се случило и между лицата по веригата преди тях.

Според заключенията на извършените съдебно-оценителни експертизи стойността на лекия автомобил марка/модел „*****“ с peг. *****е била 1400 лева към момента на деянието /без стойността на поставения от подсъдимия Б.Д.Б. газов инжекцион/, а с това подобрение - 1980 лв.

Фактическата обстановка по-горе съдът прие за установена като взе предвид: обясненията на подсъдимия, показанията на частния обвинител М.  В.Г. и на свидетелите М.  А.  Г., В.В.М.,  Ц.Й.М., А.С.С., Х.С.И. и В.В.Я., дадени пред съдебния състав, а за последните петима, както и за свидетеля Р.В.А. – пред орган на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им изцяло и в отделни части при условията на чл.281, ал.4 и ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК; писмените доказателства, изброени в описа към досъдебно производство №**/2018 по описа на 02 РУ – Перник, и тези събрани в съдебното следствие: писмо на РП – Перник /л.93/, писмо, изх.№11-03-660 от 11.12.2018г. на зам. кмет на Община *** /л.123/, заключенията на съдебно-оценителните експертизи, изготвени от вещите лица Я.А. и Е.З., както и веществените доказателства по делото.

Извършвайки съвкупен анализ и подлагайки на оценка доказателствения материал по делото, съдът приема обвинението срещу подсъдимия за недоказано  по несъмнен начин, съобразно изискването на чл.303, ал.2 от НПК, тъй като установените фактически положения по-горе не изпълват всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл.206,  ал.1 от НК.

Част от тях са безспорни по делото и е необходимо да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:

Между страните не се спори, че процесният лек автомобил „БМВ ***“ с peг. *****юридически е собственост на М.В.Г., и че собствеността върху същия не е преминала в следващ момент в полза на друго лице, предвид несключването на писмен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите на договарящите, като условие за действителност на сделката.

Безспорен е и факта, че собственикът и пълномощникът му - свид. М.Г., са постигнали съгласие за покупко-продажба със свидетеля  В.М., че са получили плащане от него, в замяна на което са му предали автомобила, ведно с ключовете за него и наличните документи, включително двете части на свидетелството за регистрация на същия /голям и малък талон/. 

Не е спорно, че след като получил превозното средство купувачът В.М. се е разпоредил с него в полза на подсъдимия Б.Б., в замяна на което получил от  него  друг автомобил.

Съдът приема за безспорно доказано по делото,  че докато МПС се е намирало във владение на подсъдимия, същият е извършил ремонт и е направил подобрения  по него, в  т.ч. поставяне на  газов инжекцион.

Безспорен е и факта, че по същия неформален начин Б.Б. се е разпоредил с автомобила, продавайки го на друго лице с ключовете и документите за него, както и че  впоследствие,  по аналогичен начин,  още няколко пъти колата е била предмет на възмездни сделки между други лица, докато на 17.02.2018г.  е била иззета от служители на ОД МВР – Пловдив, след като при проверка установили, че е обявена за издирване с тел. №****/16.11.2017г. 

Установено е също, че през м.09.2018г. лек автомобил „*****“ с peг. *****и ключовете за него са върнати на легитимния собственик – частния обвинител М.Г..  

Относно горните факти по делото е събран достатъчен обем доказателства, намиращи взаимно потвърждение помежду си, подробното обсъждане на които не е необходимо,  предвид позицията на страните. 

Тезата на защитата за несъставомерност на деянието по чл.206, ал. 1 НК се основава на оспорване позицията на държавното и частното обвинение, че извършвайки разпореждане с лек автомобил „БМВ ***“ с peг. №***, подсъдимият е действал с умисъл за извършване на вмененото му престъпление, т.е., у него да е било налице съзнание за това, че действа противозаконно, против  волята на собственика на вещта. Поддържа се тезата, че се касае за гражданско- правен спор, възникнал по повод сделката с автомобила, сключена между неговия  собственик и свид. М., породен първоначално от грешката на собственика относно условията, при които е възможно подписването на договор за покупко- продажба /смятайки, че при познатия на М. нотариус сделката е възможна без заплащане на дължимия данък върху превозните средства и така ще се освободи от това задължение/, довело до претенция към „купувача“ за парично доплащане, а впоследствие - след предаване на автомобила  във владение на подсъдимия Б.  - от прехвърлянето към него на тези парични претенции /формулирани като дължим данък за две години/. Изтъква се, че изначално подсъдимият  е  получил  вещта  с намерението да я ползва за себе си  на основание неформалния договор между него и свид. В.М., че това не е било в разрез с волята на легитимния собственик, претенциите на когото са се ограничавали единствено до това да получи доплащане на сумата дължима за данъци, която ако знаел, че следва да плати, би включил в продажната цена на автомобила договорена със свид. В.М..

В контекста на приетите за безспорни факти по-горе, съставът на престъплението по чл.206, ал.1 от НК ще бъде осъществен ако се намери за доказано, че извършвайки описаното фактическо разпореждане с превозното средство в полза на свид. Я., подсъдимият е действал съзнавайки, че липсва съгласие за това действие от страна на собственика на превозното средство, мотивиран от удовлетворяването на свой или чужд интерес .   

Решението си по този въпрос съдът взе след проверка и съвкупен анализ на събраните доказателствени материали и след като подложи на преценка всяка от двете тези – на обвинението и на защитата.

В горния аспект е необходимо да бъде акцентирано на някои принципни  положения относно съставомерността на престъплението, в което е обвинен подсъдимият.

Същностна особеност при обсебването от обективна страна е, че фактическата власт върху чуждата движима вещ се осъществява от дееца на някакво конкретно правно основание, най-често въз основа на договорни отношения, като е и в случая, като по силата на посоченото правно основание чуждата движима вещ се намира във владение на дееца временно и той дължи нейното връщане или трябва да се разпореди с нея  по определен начин, така, както  е уточнено при извършване на акта, с който предмета на престъплението му е поверен. Според наказателно-правната теория владението е по-широко понятие от смисъла, който се влага в него в гражданското право. При владението в наказателен аспект не се поставя въпроса за субективни права, а то се разглежда като факт - фактическо отношение между лица по повод на вещи. Т.е., и лице, което няма вещно право като елемент от правото на собственост върху вещта може фактически да упражнява съдържанието на това право. Затова, обективната страна от състава на престъплението обсебване включва, както правото на владение, така и самото фактическо упражняване на власт върху вещта. Оттук следва, че е правно ирелевантно дали вещта, върху която деецът има фактическата власт, е собственост на лицето, което му я е предоставило на някакво правно основание да я владее или пази, или я владее или пази при същите условия от лице, което е било само владелец на вещта. При наличието на правомерно установена фактическа власт върху една вещ, по-нататъшното разпореждане с нея извън волята на собственика на вещта или на лицето, което е владеело и предоставило фактическата власт върху нея, съставлява вече демонстриране на желание за своене на вещта. То от своя страна би могло да бъде, както в полза на самия деец, така и в полза на другиго, но от значение е, че деецът се е разпоредил с нея по начин, за който собственика или владелецът който му я е предоставил, не е дал своето съгласие. Форма на такова разпореждане при обсебването може да бъде и отказът от страна на дееца да върне чуждата движима вещ, но това задържане също трябва да е противозаконно и да представлява проява на намерение за присвояване.

В конкретния случай, в обвинителния акт са изложени фактически твърдения  и за отказ от страна на подсъдимия да върне автомобила „по време на  провежданото разследване“ /стр.3 от обв. акт, абз. 2/, но по същество  обвинителната теза се основава на извършеното от Б. на неустановена дата  през м. септември 2017г.  възмездно фактическо разпореждане с вещта в полза на свид. В.Я.. Поради това, именно в това действие се проявява изпълнителното деяние на вмененото престъпление и то очертава предмета на доказване от обективна страна,  включително относно времето на извършването му.

Престъплението по чл.206, ал.1 от НК е резултатно и ще бъде довършено, когато вследствие акта на имущественото разпореждане е засегната възможността на собственика на вещта да се разпорежда с нея, когато деецът я е получил от собственик. Когато вещта му е предоставена от владелец - обект на закрила е и засягането на обществените отношения, свързани с владението като фактическо състояние.

По нататък, обсебването е  съставомерно само  при доказан пряк умисъл на дееца – да съзнава, че вещта е чужда, че я владее или пази на съответното правно основание, което определя и правото му да извършва определени действия с нея, както и  да предвижда, че  в резултат на разпореждането вещта ще премине в полза на него самия или на друг субект, извън дадените му правомощия за разпореждане  с нея, и да цели този  резултат.

В контекста на тези принципни положения по приложението на материалния закон относно престъплението обсебване, съдебният състав намира  инкриминираното деяние за несъставомерно.

Значим за казуса факт е, че Б. е получил автомобила не от собственика, а от свид. В.М., който го е владеел на правно основание, купувайки го  от собственика, макар и без спазване писмената форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните за извършване на сделката. В този аспект, определящо значение за решаването на въпроса налице ли са обективните и субективни признаци на престъпно своене в инкриминираното поведение на подсъдимия, следва имат обстоятелствата на какво правно основание  автомобилът е попаднал във владението на подсъдимия и допустимо ли е било последвалото му отчуждаване от Б. от гледна точка основанието и условията, при които го е получил.

Събраните по делото доказателства са еднопосочни, че между свид. В.М. и подсъдимия Б.Б. е сключен устен договор за размяна на превозни средства, които всеки от двамата владеел на правно основание. По силата на договора, подсъдимият е получил процесния автомобил и то не временно, за да го владее или пази за другиго, а го е придобил за себе си в замяна на своята престация към М.. Т.е., естеството на съглашението между двамата не е било свързано с условия и ограничения относно придобитите при замяната превозни средства. Напротив, помежду им е имало уговорка за последващо окончателно оформяне на сделката, в частност за процесното БМВ - М. да прехвърли собствеността му на подсъдимия, когато сам я получи с писмен договор с нотариална заверка на подписите от своя праводател – ч.о. М.Г., или при договаряне с последния, самият Б. да фигурира като купувач по този договор. Гласните доказателствени средства установяват, че още в момента на  сделката Б.Б. е заявил пред свид. М., че желае да получи собствеността на автомобила по предвидения ред, което нееднократно е заявявал и и пред легитимния собственик и пълномощника му. Обясненията на подсъдимия в този смисъл кореспондират напълно не само на показанията на свид. В.М., но и на показанията на частния обвинител М.Г. /“Той искаше да му прехвърля автомобила“/, и на свид. М. Г. /„Той искаше   да прехвърлим колата на негово име, като каза, че той ще плати данъците“; „… предложихме му да му предоставим банкова сметка, ***, за да можем да прехвърлим колата…“./. Предприетите от  Б. действия след придобиване на автомобила - по извършване на ремонт и влагане на средства за значителни подобрения на същия, убедително манифестират субективното му отношение към вещта - че изначално я е придобил за себе си и в нито един момент не е считал, че я държи за другиго. В този аспект, свид. В.М. уточнява: „Той си я караше колата, имаше мерак за нея,  искаше да си е негова“.

Доказателствата по делото сочат, че това му субективно отношение към вещта е било известно не само на лицето, от което я е получил на соченото договорно основание, но  и  на действителния неин собственик.   

В обясненията си Б. изяснява, че в самото начало е разговарял по телефон с пълномощника на собственика – свид. М.Г., уведомил я е за  бартерната сделка между него и В.М., и се разбрали, след като отремонтира получената от него кола, да я потърси, за да му бъде прехвърлена собствеността. Според показанията на свид. М. този  разговор бил проведен в негово присъствие, като Б. бил уверен от Г., че на нея и синът й е безразлично на кого ще продадат колата по договор, но държат това да стане факт. Подсъдимият твърди, че след като завършил ремонта и упоменатите подобрения, изненадващо му било поставено условие - да плати 150 лв. данък на превозното средство, сума, която в следващите разговори, осъществявани отново по телефон,  нараснала до 500 лв. Категоричният му отказ да плати такава сума променил и позицията на собственика и пълномощника му -  отказвали обещаната окончателна  прехвърлителна сделка. Б. обяснява, че след като станало невъзможно да придобие собствеността върху автомобила, който желаел, ако не плати исканата му парична сума, и предвид средствата, които вложил в тази сделка - разменил за него друго превозно средство, направил значителни разходи за ремонт, подмяна на части, боядисване, поставяне на газов инжекцион, решил да се освободи от него като развали бартера и я върне на свид. М.. Намерението му се оказало неизпълнимо, тъй като междувременно последният отчуждил колата, която  подсъдимият му дал, в полза на друго лице. Поставен в тази ситуация, Б. продал  процесния  автомобил „БМВ ***“ с per. *****на  свид. В.Я. за цена, покриваща разходите, направени за поставената газова уредба /„...тя постоянно вдигаше парите, които иска ... беше вече досадна тази работа, реално ме изнудваше, и въпреки, че бях на загуба, исках поне да си взема парите, които похарчих за газовата уредба – 1800 лв., за толкова пари  продадох колата на В. като му обясних как стоят нещата...“/. Категоричен е, че когато за първи път свид. М. Г., представляваща собственика, предявила към него претенция за връщане на МПС, същото  вече не се намирало в негово владение.  

Отчитайки  двойнствената природа на обясненията на подсъдимия в процеса, които извън основната си функция – на средство за защита, са и годно доказателствено средство и подлежат на анализ, проверка и оценка наред с останалите доказателства, съдът приема за достоверни изявленията на Б. по-горе, тъй като съдържащата се в тях информация, от значение за делото,  намира потвърждение и в други гласни доказателствени средства. Свидетелят М. в показанията си в съдебното следствие и в досъдебното производство, дадени при разпит и очна ставка, части от които са приобщени към доказателствения материал  при условията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 НПК, възпроизвежда по аналогичен начин релевантните за спора факти. Същият отрича да е поемал задължение за доплащане на закупения от  частния обвинител лек автомобил и е категоричен, че  сделката между двамата е приключила още при срещата им в ***, когато е  платил договорената продажна цена от 750лв., а в замяна е получил автомобила и всички документи за него. Свидетелят твърди, че е бил добросъвестен и е желаел съобразно уговорката, след няколко дни да подпишат договор за покупко-продажба пред нотариус за прехвърляне собствеността на превозното средство. Уклончиво потвърждава, че е воден разговор с Г.за това, че е възможна продажба и без представяне на документ за плащане на данък върху превозните средства, но отрича да е правил изявление, че с това задължението за собственика ще отпадне, изказвайки предположение, че е бил разбран погрешно. Обяснява, че се е дезинтересирал от официализирането на сделката поради това, че само няколко  дни по-късно направил „бърз бартер“ с подсъдимия, на когото предоставил телефон за връзка със собственика, предвид желанието на Б.  да закупи по установения ред автомобила.

Свидетелят потвърждава и обясненията на Б. относно възникналите впоследствие към него претенции от страна на собственика и пълномощника му - да заплати данъка за превозното средство за една, а на по-късен етап за две години, чийто размер от 150 лв. в началото в един момент достигнал 500 лв., както и че това им искане е било поставено като условие, за да се осъществи обещаното прехвърляне на собствеността в предвидената в закона форма. Изразява недоумение защо изобщо се е претендирала такава сума, при положение,  че  годишния данък за  такъв тип автомобил е около 150 лв., а в още по-висока степен – защо това искане е било насочено към Б., след като към него самия Г.не са имали подобни  претенции, а той самият заплатил цената по сделката с М.Г.  „до стотинка, на място“, преди  да получи  колата и документите за нея.

Показанията на другата страна в спора - частният обвинител и свид. М.Г. също са в синхрон с обясненията на Б. в частта относно  условията, при които са били съгласни да му прехвърлят собствеността на л.а. „БМВ“/след заплащане на искана парична сума за данък/, и поради това утвърждават достоверността на заявеното от подсъдимия. От изявленията на двамата става ясно, че чувствайки се подведени от М., че ще им „спести“ плащането на дължимия данък като намери нотариус, при когото да се сключи договор без  документ за заплащането му, двамата са желаели да получат  тази сума от купувача  по сделката, независимо кой е той – дали М. или Б.Б.. Съдът приема за недостоверно твърдението им, че са предали автомобила  и документите за него  на В.М. след като същият е заплатил само част от продажната цена, задължавайки се да плати остатъка от 500 лв. при подписването на договор -  обстоятелство, което М. и придружаващия го свид. Ц.М. категорично отричат. Последният е присъствал на сделката и свидетелства без колебание, че окончателната цена, договорена след направената отстъпка от 250лв. от собственика, е била платена на ръка изцяло от купувача. Ако фактическото положение е било такова, каквото се твърди от частния обвинител и неговата майка, нелогично е двамата да предадат автомобила във владение на купувача, който за тях е бил напълно непознато лице, ведно с всички документи за него в това число и  свидетелството за регистрация част I. Този факт е индиция за окончателност на  сделката помежду им досежно продажната цена. Обяснението на М.Г., че е предал на купувача и големия талон, тъй като колата му била нужна още същата вечер, е несъстоятелно като аргумент за действието му, особено на фона на следващите му изявления, в които изяснява, че добре знае, че за управление на МПС големият талон не е необходим.

Спорното обстоятелство останали ли са неуредени парични отношения между частния обвинител и свид. В.М. и в какъв размер е било вземането му към него, не е пряко относимо към предмета на настоящия спор, доколкото засяга възникналото между тях облигационно отношение. Въпреки това  следва да се отбележи, че по този въпрос е налице непоследователност в изявленията на ч.о. М.Г. и  свид. М.Г. – според последната М. е дължал още 500 лв.  от договорената цена, а според частният обвинител вземането му към същото лице е било 750 лв. с включена сума за данък от 250лв. Показанията на последния са и вътрешно противоречиви, тъй като нееднократно в разпита си потвърждава, че при договарянето с В.М. е направил отстъпка от 250 лева от цената и се е отказал от намерението да включи в нея и сумата, на която възлизал дължимият данък, като се договорили той, като собственик, знаейки, че данъка е негово задължение, както предписва и чл.53 от ЗМДТ, сам да го плати. В  същото време, обяснява, че включва и него в претендираното вземане срещу М.. По-нататък заявява, че не помни защо  претенциите за данъка  са се прехвърлили към Б.Б..   

Както се посочи по-горе, евентуално останалите неуредени отношения  между Г. и М. са ирелеванти за настоящото производство, в което предмет на доказване е извършил ли е Б.Б. обсебване на получената в свое владение  движима вещ, по каквото обвинение е предаден на съд..

Несъмнено, Б. е бил наясно с това, че между частния обвинител и свид. М. се е породил спор във връзка с извършената помежду им сделка с  процесния автомобил, отнасящ се до продажната цена. Подсъдимият обаче, не е бил страна в тази сделка и не е можел да има каквото и да е отношение към спора им, още повече, че той не е съществувал към момента, в който сам е получил владението върху вещта от своя праводател. В действителност е бил въвлечен в спора им поради желанието си да придобие собствеността върху автомобила, подтикнало свид. М.Г. да насочи претенцията за заплащане на парична сума за данък на превозното средство към него, при това, като условие за прехвърляне на собствеността. Ако частният обвинител не помни защо тази претенция е прехвърлена към подсъдимия, свид. М. Г. обяснява това добре – тъй като в телефонен разговор същият я уведомил, че е придобил автомобила след бартерна сделка с М. и желае собствеността да бъде прехвърлена на него. Разбирайки, че В.М. се е дезинтересирал от  сключване на договор за покупко-продажба, Г.счели, че са сключили сделката при неизгодни условия. Прозрели заблудата си, че нотариус може да „заличи“ задължението за данък върху превозните средства и чувствайки се подведени от М. да не включат тази сума в продажната цена, решили да я получат от следващия по-веригата купувач, силно заинтересован да сключи валиден договор, легитимиращ го като собственик. Свид. М.Г.  заявява: „Казах му, че имаме условие да плати данъците и ще му прехвърлим колата…“; „Предложих на Б.Б. да му дадем банковата сметка на адв. Г.,  по  която да преведе сумата за данък“; „синът ми знаеше  за всичко по въпроса…“. От тези й изявления става ясно, че двамата са знаели за сключената между М. и Б. сделка с предмет собствения на М.Г. автомобил и не само, че не са имали възражения да му прехвърлят собствеността върху него, но са и желаели това, поставяйки условието Б. да плати  натрупаното задължение за данък върху превозните средства, искайки  конкретна сума от него, нарастваща по размер с времето.

В действителност, двамата изобщо не са знаели  на каква точно сума възлиза  задължението за данък, тъй като  видно от  писмо, изх. № ***/11.12.2018г. на Община *** лек автомобил „БМВ ***“ с рег. №***, нито е деклариран, нито има начислени и платени задължения за данък по чл.52 от ЗМДТ. Вярно е, че към момента на придобиване на превозното средство от  частния обвинител /с писмен договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка, рег. №*** от 05.05.2015г./, същият не е имал задължение да декларира придобиването му пред общината по постоянния си адрес, тъй като съгласно новата разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗМДТ /ДВ,  бр.105 от 2014г., в сила от  01.01.2015г./, размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице. Тъй като горното не се е случило по служебен път – данък за процесното превозно средство не е определян и начисляван, видно от писмото по-горе, то и  собственикът  не е уведомяван за неговия размер.

Въпреки отказа на Б. да плати  исканата му сума самият собственик в  продължение на месеци не се е отказвал от намерението да му прехвърли собствеността на автомобила, естествено, при удовлетворяване на поставеното условие, а въпросът за връщане на автомобила не е повдиган. По този въпрос  позициите на подсъдимия и частния обвинител също съвпадат. В показанията си последният посочва: „...мисля, че не е имало искане от наша страна Б. да върне автомобила на нас“; „той се обаждаше за преговори за прехвърлянето на автомобила“; „Тя /има предвид  майка си – свид. М.Г./ искаше  от него данъците да са платени. Друго не знам да е искала от него“; „Не ми е  известно майка ми да е отправяла искане  към Б.Б. той да върне на нас собствения ни автомобил“. Очевидно смятайки, че са продали автомобила си при неизгодни  условия, Г.са целели да получат своеобразна компенсация и тъй като не  са  могли да я получат от М., който загубил интерес от придобиване на автомобила,  са пренесли претенциите си към лицето, в чието владение вещта  вече се намирала – към подсъдимият Б.. Знаейки, че задължението за данък върху превозни средства до отчуждаването на МПС с договор в предписаната от закона форма ще тежи върху М.Г. като юридически собственик, той  и пълномощника му са желаели финализиране на сделката. Допълнителен мотив в тази насока са се оказали двата електронни фиша, издадени междувременно срещу  М.Г. като собственик на превозното средство, с което са били извършени нарушения по чл.21, ал.2 от ЗДвП /л.123 и 124 от дос. пр-во/. От съдържанието на молба, рег. №1006/02.06.2017г., депозирана от частния обвинител до РП - Перник е видно, че електронните фишове са му връчени на 16.03.2017г., когато е узнал, че са му наложени административни наказания глоба, общо в размер 250 лв. Съвпадение или не, според обясненията на Б.,  искането да плати данък за процесния автомобил в размер 250 лева, нараснало на 500 лв.  

Категоричният му отказ на този етап да плаща данък в какъвто и да е размер е довело до промяна в позицията на свид. М. Г., действаща като пълномощник на собственика, за което са показателни изявленията й: „... разбрах, че той няма намерение да плати данъците и реших, че е по-добре да си върна  колата, защото никой няма намерение да плаща данъците“.  Следва да се отбележи, че с това й решение очевидно частният обвинител не е бил запознат, предвид изявленията му цитирани по-горе.

Позицията на подсъдимия е, че за първи път М.Г. е поискала от него автомобила да й бъде върнат при проведена неформална среща между двамата в кабинета на разследващия полицай, но твърди, че към същия този момент колата вече не се е намирала в него, а в следващия от веригата купувачи. По делото липсват всякакви доказателства, от които да се направи  извод, че искане за връщане на процесната вещ е отправяно по-рано, още по-малко, че подсъдимият  противозаконно я е задържал, като проява на намерение за присвояване. Както се посочи обаче в началото на изложението,  инкриминиран е не отказът за връщане на  вещта, а  осъществено  фактическо разпореждане с нея. Липсват и убедителни доказателства за това, извършеното възмездно отчуждаване на автомобила от Б. в полза на свид. Я., да е следствие от искането за връщане и да е извършено въпреки него, с мотив за присвояване.   

Съдът приема, че безспорно установеното отчуждаване на процесния автомобил от подс. Б.Б. в полза на свид. В.Я. не е извършено с умисъл  за обсебване. Правното основание, на което го е получил от свид. В.М. и условията, при които се е случило това – при възмездна еквивалентна за страните насрещна престация, е формирало у него субективната увереност, че я владее за себе си, и че не е ограничен да отстъпи фактическото владение в полза на друго лице. Приетите в казуса факти сочат, че подсъдимият в нито един момент не е считал, че държи вещта за другиго, и че извършеното възмездно отчуждаване е мотивирано от възникнало в определен момент в процеса на владеене присвоително намерение спрямо нея. Напротив, същият я е придобил по възмезден начин, ремонтирал я е и е вложил значителни средства за подобрения /в т.ч. поставил газов инжекцион/, ползвал я по предназначение за себе си, като още в началото е получил уверение от собственика, че ще му бъде прехвърлена по предвидения ред. Наличието на спор за неизпълнен договор между собственика на МПС и свид. В.М. и знанието на подсъдимия за него към момента на отчуждаването на МПС са ирелевантни обстоятелства, тъй като последният е трето, неучастващо в този спор лице. Знанието на подсъдимия, че във връзка със същия спор е образувано и досъдебно производство № **/2017г. по описа на 01 РУ  при ОД МВР Перник, водено за обсебване на същия автомобил от В.М. също не е обстоятелство, от което да се извлече съответен мотив за действието му по отчуждаване на автомобила, тъй като още в първия момент, в който Б. е разпитан като свидетел по ДП е заявил, че автомобила не е у него, а до продажбата му на свид. Я. към него не са били предявени претенции за предаването му на собственика. Подсъдимият е съдействал на разследването като е предоставил данни за установяването на това лице. Елементът противозаконност на извършеното разпореждане не е доказан в случая. Липсва и субективния елемент от състава на инкриминираното престъпление – пряк умисъл при извършването му. Фактите, обстоятелствата и действията предшестващи, съпътстващи и следващи отчуждаването на автомобила, не разкриват такова психическо отношение у Б. .

В съответствие с изложеното, обвинителната теза, че подс. Б.Б. е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, настоящият състав на ПРС приема за фактически и доказателствено необоснована. Осъждането на едно лице следва да почива на доказани факти, позволяващи несъмнен извод за осъществяване на деянието, в което е обвинено, което съдът не установява след анализа на доказателствената съвкупност в казуса.

Мотивиран от изложените съображения, съдът прие, че по делото не се установи подсъдимият да е извършил  престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Не установява и осъществяване състава на друго престъпление, за което да следва да понесе наказателна отговорност, поради което съдът не намира основания за упражняване на правомощието да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление и без намеса на прокурора за изменение правната квалификация на деянието. Алтернативното искане на прокурора за осъждане на подсъдимия за осъществен състав на такова друго престъпление при липса на съществено изменение на фактите на обвинението е необосновано, не се сочи към кое престъпление от Особената част на НК счита, че се отнасят установените факти в казуса, поради което съдът е в невъзможност да обсъди евентуални  доводи в тази насока . 

Поради това, Пернишкият районен съд, в настоящия състав, призна подсъдимият Б.Б. за невинен в това, че на неустановена дата през месец септември 2017г., в гр. ***, противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка/модел „*****“ с peг. *****/на стойност 1400.00лв./, собственост на М.В.Г., която владеел, и на основание чл.304 от НПК го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

С оглед изхода на делото, съдът не осъжда подсъдимия за направените по делото разноски - съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК  същите остават за сметка на държавата.

 

Водим от гореизложеното, съдът  постанови диспозитива на присъдата.                                        

                                  Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ