№ 462
гр. Плевен, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500738 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 317 вр. чл. 310 и сл.
ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
въззивна жалба от М. П. П. чрез пълномощникаму адвокат А. Д. от ПАК
против решение № 1273/08.09.2022 г. по гр.д. № 4199/2022 г. по описа на
Районен съд Плевен. С въззивната жалба решението на първоинстанционния
съд се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Твърди се, че по делото липсват доказателства за оказано от него насилие
против въззиваемата, като съдът не е обсъдил всички представени по делото
доказателства и не е съобразил възраженията им за невярно съдържание на
декларацията на въззиваемата, която е оспорена своевременно от въззивника.
Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
процесуалните правила като не е открил производство по реда на чл. 193 от
ГПК по оспорване на истинността на декларацията и не е съобразил правото
на ответника да докаже, че не е налице описаното в декларацията насилие.
Твърди се, че определените с решението мерки за защита по чл. 5 ал. 1 от
1
ЗЗДН следва да бъдат съобразени както с поведението на извършителя като
цяло, така и с опасността за постралото лице да стане обект на ново домашно
насилие. Твърди се, че посочените в декларацията заплахи и побоища в
предходен период са опровергани успешно от показанията на разпитаната по
делото в първата инстанция свидетелка Т.М.Н., която е дъщеря на страните и
има преки впечатления от отношенията между тях, която е устанолила пред
съда, че от 2002 г. до 2019 г. майка й е живяла в чужбина. Според въззивника
неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свиделката, която е сестра на въззиваемата и пресъздава казаното от сестра
си, тъй като не е очевидец, а не е кредитирал показанията на дъщерята на
страните, като е приел, че същите са изолирани и очевидно заинтересовани.
Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че въззиваемата носи
очила и при евентуален удар с юмрук в областта на клепачите на дясното око
очилата е следвало да се счупят и стъклата им да наранят въззиваемата, за
което не са събрани доказателства по делото, вкл. от съдебния лекар,
извършил освидетелстването. Не се оспорва, че страните са във влошени
отношения, но категорично се оспорва осъществяване на домашно насилие от
страна на въззивника върху въззаемата. Моли се въззивният съд като
съобрази изложеното в жалбата и събраните в първата инстанция
доказателства в тяхната съвкупност да отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд и да остави без уважение молбата за защита по чл. 5
ал. 1 ЗЗДН. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
Представена е квитанция за внесена държавна такса.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК не постъпил писмен отговор
от въззиваемата В. Р. П..
В с.з. въззивникът лично и чрез пълномощника си адвокат А. Д.
поддържа въззивната жалба. Представя списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
Въззиваемата В. Р. П. не се явява и не се представлява чрез
пълномощника си адвокат М. М. изразява писмено становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази
2
изискванията на закона и намира за установено следното:
Пред ПлРС е постъпила искова молба /ИМ/ от В. Р. П., с която иска от
съда да постанови решение, с което да наложи на основание чл. 5 ал. 1 т. 2 и т.
3 от ЗЗДН на ответника М. П. П. мерките предвидени в закона. В молбата се
твърди, че молителката е съпруга на ответника и от дълго време са във
влошени отношения, като ответникът системно в нетрезво състояние
осъществял физически и психически тормоз върху молителката. Твърди се, че
през последните 3 години поведението на ответника се влошило още повече,
като според молителката със същото той се опитвал да я принуди да се изнесе
от дома им за да бъде свободен. Твърди се, че на 26.07.2022 г. сутринта
между страните възникнал скандал по повод на закупена поливна система,
след който молителката била нападната в гръб от ответника с посочени в
молбата обидни думи и удари в главата, хванал я за врата, удрял я с юмруци
по главата и лицето, свалил я на земята и като й държал ръцете я е ритал.
Твърди се, че това се е случило в семейната ферма на страните в с.
************, викала е за помощ, но работничката, която работи във фермата
се е скрила от страх. Твърди, че след случилото се е избягала от дома им и
отишла в дома на родителите си в гр. Гулянци, където се намира към датата
на подаване на молбата – 02.08.2022 г..Твърди, че в деня на твърдяното
насилие се е явила пред съдебен лекар и се е снабдила с удостоверение, както
и е направила снимки на следите от побоя, които били по-ясни на следващия
ден.
С определение № 3178/02.08.2022 г. по гр.д. № 4199/2022 г. ПлРС въз
основа на изложеното в ИМ и приложената декларация е постановил мерки за
закрила по чл. 18 ал. 1 вр. чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН по отношение на
молителката в качеството на пострадал.
В о.с.з. пред ПлРС ответникът М. П. П., въззивник в настоящото
производство чрез пълномощника си адвокат А. Д. оспорва изцяло
твърденията в ИМ, както и представената с нея декларация по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН.
С обжалваното решение ПлРС е постановил мерки за закрила на
основание чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, като е задължил М. П. П. да се
въздържа от домашно насилие по отношение на В. Р. П. и му е забранил да я
приближава на по – малко от 20 м. за срок от шест месеца, както и е осъдил
3
същия да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лв. и глоба
в размер на 400 лв..
За да уважи предявеният иск и да постанови посочените по - горе мерки
за защита, ПлРС е приел, че от събраните по делото доказателства може да се
направи обоснован извод, че на 26.07.2022 г. от страна на въззивника М. П. е
оказано физическо насилие върху въззиваемата В. П., негова съпруга,
изразяващо се в нанасяне на побой - удряне с юмруци по главата и тялото и
стискане по ръцете. ПлРС е приел, че осъществяването на физическото
насилие е безспорно доказано по делото и се установява от представената по
делото декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, от съдебномедицинско
удостоверение, издадено от съдебен лекар и от показанията на свидетелката
Д. Р. П., сестра на молителката, която установява състоянието й на същата
дата. ПлРС е приел след преценка по чл. 172 от ГПК, че не следва да
кредитира с доверие показанията на свидетелката Т.М.Н., дъщеря на
страните, като изолирани, неподкрепени от друго събрано по делото
доказателство и очевидно заинтересовани. ПлРС е приел, че ответникът не е
оборил доказателствената сила на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, която
е годно доказателство, установяващо факта на домашното насилие по смисъла
на ЗЗДН. Приел, че законът е придал самостоятелно доказателствено
значение на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и дори при липсата на други
доказателства, само въз основа на нея, съдът издава заповед за защита, но в
конкретният случай извършването на акта на домашно насилие над
пострадалата В. П. от страна на ответника се установява и от другите събрани
по делото писмени и гласни доказателства. При тези правни изводи, ПлРС е
приел, че молбата за идване на заповед за защита е основателна и следва да
бъде уважена, извършил е преценка при определянето на мерките по чл.5 ал.1
от ЗЗДН на поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на
домашно насилие, цялото предходно и последващо поведение на
извършителя и на околните, което има значение за степента на опасност
пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие и като е
съобразил установената по делото фактическа обстановка, както и че страните
по делото не живеят в общо домакинство и липсват твърдения и данни за
други актове на домашно насилие или поведение на ответника в тази насока е
приел, че следва да бъдат наложени мерките за закрила по чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3
от ЗЗДН и глоба на ответника в размер на 400 лв..
4
Спори се между страните по делото пред въззивната инстанция: налице
ли е извършено домашно насилие, изразяващо се във физическо насилие от
страна на въззивника срещу въззиваемата и адекватни ли са постановените от
първоинстанционния съд мерки за закрила.
Не се спори по делото, че страните са съпрузи от 1986 г. и имат родени
две пълнолетни дъщери, едната от които е Т.М.Н..
Не се спори по делото, че до 26.07.2022 г. страните са живеели заедно в
семейно жилище в с. ************, обл. Плевен, което въззиваемата е
напуснала в същия ден и се е установила да живее в дома на родителите си в
гр. Гулянци.
Не се спори по делото, а видно и от представените в първата инстанция
писмени доказателства, че въззивникът не е осъждан и не се води на
диспансерно наблюдение поради психически заболявания.
Пред ПлРС с ИМ ищцата, въззиваема в настоящото производство е
представила декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, от която се установява, че на
26.07.2022 г. е осъществен акт на домашно насилие по отношение на нея,
изразяващ се в нанасяне на побой в трезво състояние. В декларацията се
твърди, че е била подложена на заплахи, побои и психически тормоз и в
предходен период, който не е уточнен.
Установява се от представеното в първата инстанция
съдебномедицинско удостоверение № 232/2022 г., издадено от съдебен лекар
доц. д-р Сергей Костадинов, началник на ОСМ при УМБАЛ Плевен, че
въззиваемата се е явила пред него на 26.07.2022 г. в 11 ч. и е съобщила, че
същият ден в 7,30 ч. е била бита от съпруга си с юмруци по главата и тялото,
стискана по ръцете и се оплаква от болка в травмираните места. Установява
се, че при прегледа на въззиваемата съдебният лекар е констатирал, че
клепачите на дясното око са кръвонаседнали петнисто с морав цвят, на лицето
в дясно под окото има слабо набелязан оток и зачервяване, по страничната
повърхност на дясната мишница в долната трета има окръглено, мораво-
синкаво кръвонасядане, около 2 см. в диаметър, както и че подобно слабо
набелязано кръвонасядане има по задната повърхност на лявата подмишница
в горна трета. Не са констатирани други травматични увреждания.В
заключение съдебният лекар е посочил, че е установил оток и зачервяване по
лицето, кръвонасядане на десните клепачи, кръвонасядания по горните
5
крайници, които увреждания са резултат от тъпи травми и могат да бъдат
получени по начин и време, както се съобщава и са довели до болка и
страдание.
За установяване на спорните обстоятелства във връзка с възникналият
на 26.07.2022 г. между страните конфликт и като цяло отношенията между
тях преди и след тази дата по делото пред ПлРС са разпитани свидетелките Д.
Р. П. /сестра на въззиваемата/ и Т.М.Н. /дъщеря на страните/, чиито показания
следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК с оглед евентуалната им
заинтересованост. Свидетелката П. установява, че живее в гр. Гулянци и на
26.07.2022 г., докато била на работа, сестра й се е обадила по телефона много
разстроена и е казала, че мъжът й я е ударил. Установява, че същият ден
сестра й се прибрала да живее в дома на родителите им в гр. Гулянци, където
живее и свидетелката. Установява, че сестра й е споделила, че след конфликт
за едно пръскало е била хваната за ръцете от мъжа си, като свидетелката е
видяла синини по ръцете й. Установява, че не са обсъждали в подробности
случилото се, тъй като баща им е болен от рак и цялото семейство има много
грижи по този повод. Установява, че дълги години въззиваемата е работила в
чужбина, както и свидетелката, не е била свидетел на насилие между
страните, но е имало случай преди години, когато сестра й напуснала мъжа си
и отишла да живее при нея в гр. София като споделила, че се е скарала с мъжа
си. Свидетелката Н. установява, че живее със семейството си в гр. Плевен, но
често гостува с децата си на родителите си в с. ************. Установява, че
не е била свидетел баща й да е оказвал насилие над майка й, да е имал
агресивно поведение или да е заплашвал майка й, баща й е спокоен и
уравновен човек, не злоупотребява с алкохол и след прием на алкохол се
държи нормално и уравновесено и му се доспива. Установява, че е разбрала
за случилото се на 26.07.2022 г. от баща си няколко дни по-късно, когато се
прибрали от почивка и не намерили майка й в дома им в ************.
Установява, че от баща си знае, че е имало конфликт за поливната система, но
нищо повече. Установява, се е срещната с майка си на 30.07.2022 г. и не е
видяла следи от насилие, като майка й е казала, че има доказателства за това
насилие. Установява, че майка й е споделила със сестра й какво се е случило,
но на нея не й дала обяснения. Установява, че от този момент майка й живее
заедно с баба й и родителите й не са се събирали.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо,
6
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които
обитават едно жилище.”
В конкретният случай от представените по делото писмени и гласни
доказателства може да се приеме за безспорно установено по делото, че
въззивникът и въззиваемата са съпрузи над 30 години, имат две пълнолетни
деца, въззиваемата е работила дълги години в чужбина и от 2019 г. до
26.07.2022 г. страните са живеели заедно в семейното им жилище в с.
************, в което имат ферма. Безспорно се установява също, че на
26.07.2022 г. сутринта страните са били във фермата си в с. ************ и
между тях е възникнал конфликт, след което в 11 ч. въззиваемата се е явила
пред съдебен лекар в гр. Плевен, съобщила е за нанесен й побой от съпруга й,
съдебният лекар е констатирал оток и зачервяване по лицето й, кръвонасядане
на десните клепачи и на горните крайници на въззивнаемата и е заключил, че
тези увреждания са резултат от тъпи травми и могат да бъдат получени по
начин и време, както се съобщава от въззиваемата. Установява се, че в
същият ден въззиваемата е съобщила и на сестра си свидетелката П. за
нанесени й удари от мъжа й, напуснала е семейното жилище в с.
************ и се е установила в дома на родителите си в гр. Гулянци,
където живее и към момента.
Неоснователни според въззивния съд са доводите, изложени във
въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд поради липса на открито производство по реда на
чл. 193 от ГПК, както и възраженията, че не е налице обективно оценяване на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Декларацията по чл.
9 ал. 3 от ЗЗДН е частен документ, поради което при липса на оспорване на
авторството й не са налице предпоставки за откриване на производство по
реда на чл. 193 от ГПК. Въззивният съд приема, че медицинският документ,
установяващ увреждания по лицето и крайниците на въззиваемата,
констатирани от компетенно длъжностно лице – съдебен лекар няколко часа
след конфликта на страните на 26.07.2022 г. и показанията на свидетелката
П., която има преки впечатления от емоционалното и физическото състояние
на въззиваемата в същия ден кореспондират изцяло с декларацията по чл. 9
7
ал. 3 ЗЗДН, която се ползва с доказателствена сила съгласно разпоредбата на
чл. 13 ал. 3 ЗЗДН относно упражненото физическо насилие върху
въззиваемата на същата дата от въззивника и дават основание въззивният съд
да приеме наличието на осъществено физическо насилие от въззивника върху
въззиваемата. Показанията и на двете свидетелки следва да се ценят с оглед
на тяхната евентуална заинтересованост поради близките им отношения със
страните, като се съобрази обстоятелството, че свидетелката Н. няма преки
впечатления от деня на твърдяното насилие. Въззивният съд приема, че при
кредитиране на показанията на тази свидетелка, само въз основа на
показанията й не може да приеме за оборени както декларацията на
въззиваемата по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, така и констатациите на съдебния лекар и
показанията на свидетелката П.. Обстоятелството, че въззивникът е спокоен и
уравновесен в присъствие на свидетелката със или без употреба на алкохол,
както и обстоятелствата, че същата не е била свидетел на конфликти между
родителите си и не е видяла никакви външни белези върху лицето или тялото
на майка си няколко дни по-късно след конфликта не опровергават както
констатациите на съдебния лекар, така и показанията на свидетелката П.,
които са възприели следи от физическо насилие непосредствено в деня,
посочен от въззиваемата. При липса на доказателства друго лице освен
въззивника да е оказало физическо насилие върху въззиваемата и безспорни
следи от такова насилие на 26.07.2022 г. при съобразяване в съвкупност на
събраните по делото доказателства може да се направи единственият
обоснован извод, че такова е осъществено от въззивника върху въззиваемата.
В декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН се твърдят обстоятелства относно
осъществено физическо и психическо насилие от въззивника върху
въззиваемата в предходен период, който не е уточнен, поради което
декларираните обстоятелства в тази им част не се ползват с доказателствена
сила съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 3 ЗЗДН и не следва да бъдат
обсъждани подробно. Следва да се посочи, че по делото липсат доказателства
за друг акт на насилие освен описания по - горе на 26.07.2022 г. в период от
един месец преди подаване на молбата за защита, а в случай, че декларацията
касае обстоятелства, случили се повече от месец преди подаването й, то
същите са иревантни към предмета на спора.
Като съобрази гореизложеното, въззивният съд приема за доказано по
делото, че въззивникът е нанесъл най-малко един удар по лицето на
8
въззиваемата и е упражнил физическо насилие върху ръцете на въззиваемата
със сила, които действия са довели до кръвонасядания по десния клепач и
ръцете на въззиваемата, предизвиквайки болки и страдания и съставляват
форми на насилие, които са недопустими независимо от конфликтите между
страните, още повече с оглед обстоятелството, че страните са съпрузи и
закона и добрите нрави изискват да си помагат и да се грижат един за друг, а
не да се нараняват.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че по делото е доказано
оказването на физическо насилие от страна на въззивника върху въззиваемата
на 26.07.2022 г. , поради което правилно и законосъобразно районният съд е
приел, че следва да издаде заповед за защита на молителката, въззиваема в
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 ал. 1 ЗЗДН съдът налага една или
повече мерки за защита, като преценката следва да е съобразена с вида на
оказваното домашно насилие и последиците от същото за здравето, живота,
психиката на пострадалото лице. Мерките за защита срещу домашно
насилие, които съдът може да наложи с решението по чл. 15 ал. 1 ЗЗДН са
изброени в чл. 5 ал. 1 от закона, като тези по т. 2, 3 и 4 са ограничени със
срок, който може да бъде минимум 3 месеца и максимум 18 месеца. Във
всички случаи съгласно чл. 5 ал. 3 ЗЗДН съдът с решението налага и глоба на
нарушителя в размер от 200 лв. до 1 000 лв..
Според въззивния съд с оглед тежестта на нарушенията, установени по
делото, с определените от ПлРС мерки по чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН ще се
постигне степен на защита съответстваща на нуждата от тази защита. Като
съобрази обстоятелството, че страните имат деца и внуци и в техен интерес
следва да комуникират помежду си спокойно занапред, съдът намира, че
правилно и законосъобразно районният съд е преценил както, че за период от
6 месеца /който е под средният предвиден в закона/ страните следва да се
дистанцират и да не приближават помежду си, така и нуждата от промяна на
отношението на въззивника към въззиваемата като се задължи занапред да се
въздържа от домашно насилие спрямо нея.
При тези правни изводи въззивният съд намира, че решението на ПлРС
се явява правилно и законосъобразно в частта относно издаването на
заповедта за защита и определените мерки и следва да бъде потвърдено в тази
9
му част, а въззивната жалба оставена без уважение.
Въззивникът е направил искане за присъждане на разноски по делото,
но с оглед изхода на делото, съдът приема, че такива не следва да му се
присъждат. Въззиваемата не е представила доказателства за направени
разноски, поради което в нейна полза също не следва да се присъждат
разноски.
Въззивният съд приема, че наложената на въззивника глоба в размер
над минималния предвиден в закона от 200 лв. следва да бъде отменена, тъй
като по делото не се събраха данни за друг акт на физическо или психическо
насилие от страна на въззивника върху въззиваемата.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1273/08.09.2022 г. по гр.д. № 4199/2022 г. по
описа на Районен съд Плевен в частта, в която на основание чл.5 ал. 4 от
ЗЗДН извършителят М. П. П., ЕГН **********, от с. ************, общ.
Долна Митрополия, ************ е осъден да заплати по сметка на РС
Плевен ГЛОБА в полза на Държавата за разликата над 200 лв. до 400 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1273/08.09.2022 г. по гр.д. № 4199/2022
г. по описа на Районен съд Плевен в останата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 17 АЛ. 5 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10