Решение по дело №4289/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260467
Дата: 8 април 2021 г. (в сила от 8 май 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20205330204289
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е            260467

         

                                      гр. Пловдив, 08.04.2021г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 4289/2020 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление  № 20-1030-003154 от 26.03.2020 год., издадено от Началник Група към ОДМВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция” – Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на МВР, с което на В.А.Ч., ЕГН **********, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 180, ал. 1, т.1, пр.3 от ЗДвП, както и административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.3, б. „в” от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

          Жалбоподателят В.А.Ч., моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява, а се представлява от адв. Л., която поддържа жалбата.

         Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител, но по делото е постъпило писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде потвърдено.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

На 15.02.2020 г. около 08:10 часа в гр.Пловдив В.  А.Ч. управлявала личния си лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег.№ ** **** **, като в ж.к. „Тракия“ на кръстовището на ул. „Професор Цветан Лазаров“ и бул. „Санкт Петербург“, в посока юг-север тя позиционирала автомобила си в най-лява лента, от която можело да се завива само наляво. Тъй като имало няколко коли пред нея тя решила да заобиколи колоната като за тази цел извършила завой надясно от лентата предназначена само за ляв завой като не пропуснала движещият се в дясна лента т.а. „Мерцедес“ с рег.№ ** **** ** и го ударила в задна лява част, от което настъпило ПТП с материални щети, след което напуснала мястото на произшествието. След случката жалбоподателката подала сигнал до Пето РУП – Пловдив, като впоследствие св. Г.  В.Д. - полицейски инспектор, призовал нея и другия участник в ПТП, като след снети обяснения и оглед на щетите по автомобилите преценил, че виновна за настъпилото ПТП е жалб. Ч., за което й съставил АУАН с бл. № 432449/09.03.2020г., с който приел, че тя е нарушила разпоредбите на чл.35, ал.1 ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП. В.Ч. подписала акта, като посочила, че не е съгласна с констатациите в него, но в срока по чл.44 от ЗАНН не подала писмени възражения, вследствие на което административнонаказващият орган /АНО/ издал обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание в качеството на свидетел, бе разпитан актосъставителят Г.  В.Д., който поддържа така съставения от него акт. От показанията му се установява, че не е присъствал на самото нарушение. Последното установил, след подадено заявление от районното управление. Огледът бил извършен в сграда на 05 РУ на МВР – Пловдив, като по автомобил „Форд“ с рег.№ ** **** ** имало следи от удар по предна дясна част в района на бронята и на фара, а по товарния автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ** **** ** в средната му лява част. Вследствие на щетите по двете превозни средства и снетите обяснения от водачите актосъставителят ангажирал отговорността на жалбоподателката. Съдът кредитира показанията свидетеля като логични и в съответствие с писмените доказателства събрани по делото, като същите не са опровергани от други доказателства по делото.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите С. Г. Т.  и А. И. Ч. , които потвърждават, че на процесната дата и място жалбоподателката е предприела маневра завой надясно от лента позволяваща само ляв завой, за да изпревари чакащите пред нея за ляв завой коли, вследствие на което е последвал удар между нейния автомобил „Форд“ с рег.№ ** **** ** и товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ** **** **, а след опит за разговор между Ч. и водачът на товарния автомобил последният казал, че бърза и потеглил.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.  и Ч.  като достоверни, логични, последователни, корепсондиращи си и съответни на останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, с оглед на целия доказателствен материал, Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателката В.А.Ч. е извършила нарушение по чл.35, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 15.02.2020 г. около 08:10 часа в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“ на кръстовището на ул. „Професор Цветан Лазаров“ и бул. „Санкт Петербург“, в посока юг-север управлявайки  личния си лек автомобил е завила надясно от най-лява лента предназначена само за завой наляво, като не е пропуснала движещият се в дясна лента т.а. „Мерцедес“ с рег.№ ** **** ** и го ударил в задна лява част, от което настъпило ПТП с материални щети.

В.Ч. не спори, че се е намирала по това време на процесното място и че е настъпил удар между нейния автомобил и товарния, като съдът счита, че вина за настъпилото ПТП носи именно тя, тъй като въпреки, че се е намирала в лента само за ляв завой и при непресечена пътна маркировка, видно от транспортната схема приложена по преписката, е предприела маневра завой надясно, без да пропусне движещия се с предимство тежкотоварен автомобил, вследствие на което е настъпило съприкосновение между двата автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.2 от Закона за движение по пътищата, когато се извършва маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В тази насока с предимство е бил водачът, който се намира в дясната пътна лента, а именно товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ** **** **. А съгласно разпоредбата на чл. 35, ал.1 от Закона за движение по пътищата, когато се извършва маневрата завиване надясно, това трябва да става от най-дясната пътна лента по посока на движението, а не от най-лявата пътна лента както е в процесния случай. Следователно с това си поведение В.А.Ч. е нарушила разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗДвП. Обстоятелствата в АУАН и в НП изцяло се потвърждават от свидетелските показания както на актосъставителя, така и на свидетелите Т.  и Ч. , както и от протокола за ПТП, като не са представени и събрани доказателства, които да ги опровергават, а презумптивната доказателствена сила на АУАН, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП не се разколеба, но дори се потвърждава от доказателствата по делото, поради което съдът възприема именно изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.

На жалбоподателя е наложено съответстващото на нарушението административно наказание по чл. 180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за това, че е нарушила правилата за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението, а именно глоба. Съдът приема, че неправилно е наложено административно наказание над минималния предвиден в закона размер от 20 лв. Предвид това неправилно е приложена разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и съдът следва да намали наложената административна санкция към минимума предвиден в закона, като измени наказателното постановление в тази му част и глобата от 100 лв. стане 20 лв. Като по делото липсват данни за завишена обществена опасност на конкретното деяние и на дееца, което да налага административна санкция към средния размер предвиден в санкционната разпоредба. Липсват доказателства за други нарушения от този вид от страна на нарушителя и въобще за нарушения от същия на ЗДвП. Като при определяне на глоба в минималния размер съдът намира, че ще бъдат спазени изискванията на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН

По отношение на второто констатирано нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП /пункт 2 от НП/, съдът намира,че процесното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ пр.1 от ЗДвП за това, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП - то В.А.Ч. не е уведомила органите за контрол на МВР, като е напуснала местопроизшествието. Съгласно посочената по – горе разпоредба, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и изпълняват дадените им указания. При описание на нарушението в АУАН обаче е посочено единствено, че В.Ч. като участник в ПТП е напуснала местопроизшествието. Съгласно посочената разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП участниците в произшествието са длъжни да уведомят съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, без да напускат местопроизшествието в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието. В акта обаче не е посочено, че между участниците в ПТП – то е имало разногласия относно обстоятелствата на произшествието. Едва в постановлението е посочено, че водачът е напуснала местопроизшествието без да уведоми органите за контрол на МВР при наличие на разногласия относно обстоятелствата на ПТП – то и то в шаблонния текст под изложението на обстоятелствата. Предвид горното съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на жалбоподателя, поради което и в тази му част обжалваното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.  

Мотивиран от гореизложеното Съдът

 

 

                                Р        Е       Ш       И       :  

 

 

          ИЗМЕНЯВА наказателно постановление  № 20-1030-003154 от 26.03.2020 год., издадено от Началник Група към ОДМВР гр. Пловдив сектор „Пътна полиция” – Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год., с което на В.А.Ч., ЕГН **********, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 180, ал. 1, т.1, пр.3 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 20 /двадесет/ лева.

ОТМЕНЯ наказателно постановление  № 20-1030-003154 от 26.03.2020 год., издадено от Началник Група към ОДМВР гр. Пловдив сектор „Пътна полиция” – Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. в частта, с която на В.А.Ч., ЕГН ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.3, б. „в” от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

 

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред  Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                              /п/

Вярно с оригинала!

ВК