Р Е Ш Е Н И Е № 551
гр. Бургас, 12.03.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично
съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година,
с
Председател: К. Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8905 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искове по чл.344,
ал.1, т.1 и 2, чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 от КТ, предявени от И.Т. *** срещу
“Мом-чеви – Транс“ ЕООД, гр.Б.
Ищeцът
твърди, че е работил при ответника на
длъжност “шофьор на
товарен ав-томобил /международни превози/” по безсрочен Трудов договор № 9, сключен на 04.07. 2016г.
Твърди също, че със Заповед от 07.11.2017г. трудовото правоотношение е едно-странно
прекратено от дружеството, но на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, по взаимно
съгласие. Предвид това счита, че уволнението му е незаконосъобразно. Иска от
Съда да отмени същото и да го възстанови на заеманата длъжност. Сочи и че
работодателят не му е плащал дължимото трудово възнаграждение през целия период
на действие на тру-довия договор, в брутен размер от общо 7 674.72 лв. –
по 479.67 лв. за 16 месеца. Моли Съда да го осъди да стори това. Претендира
допълнително такова – по чл.2, ал.1, т.3 от трудовия договор, 780 лв. за месец
ноември 2017г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – общо
639.56 лв., и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва така
предявените искове. Излага съображения, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено законосъобразно, както и че на ищеца
са платени всички дължими трудови възнаграждения. Сочи и че той е ползвал платения
си годишен отпуск изцяло. Моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира следното:
Не се спори между страните, а и от
събраните по делото доказателства безспор-но се установява, че ищецът е работил
по трудово правоотношение при ответника – на
длъжност “шофьор на
товарен автомобил /международни превози/” – по безсрочен Тру-дов
договор № 9, сключен
на 04.07.2016г., във връзка и с разпоредбата на чл.71, ал.2 от КТ, до
07.11.2017г., когато му е била връчена Заповед за прекратяване на същото, на ос-нование
чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Тук следва да се каже, че в заповедта
за прекратяването на трудовото правоотно-шение, работодателят е длъжен да
посочи, както правното основание – съответната раз-поредба от закона, така и
фактическото, чрез текстовото му описание, което в случая не е сторено, т. е.
процесната не е мотивирана. Това, само по себе си, е достатъчно основа-ние за
отмяната на уволнението на ищеца, като незаконосъобразно.
На следващото място, съгласно
цитираната по-горе разпоредба, трудовият дого-вор се прекратява,
без която и да е от страните да дължи предизвестие – по взаимно съ-гласие,
изразено писмено. Предвидено е, също така, че тази от тях, към която е отправе-но
предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата в 7-дне-вен
срок от получаването, а ако не направи това – смята се, че то не е прието. Т.
е., дори хипотетично се приеме, че процесната заповед само констатира
прекратяването на тру-довото правоотношение между страните – по взаимно
съгласие, тъй като това, както бе-ше казано, не е посочено изрично в нея, то в
тежест на работодателя беше да установи спазването на уредената в закона
процедура, а именно – изходящо от него или от ищеца писмено предложение,
респективно – аналогично приемане. Такива доказателства не са ангажирани от
дружеството по делото. Положеният от Т. в заповедта подпис удо-стоверява
единствено нейното връчване.
По
изложените съображения, Съдът приема, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да
бъде уважен.
На основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ищецът следва да бъде възстановена на зае-маната преди уволнението
длъжност.
По исковете по чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 от КТ:
В чл.2, ал.1 от трудовия договор
страните са уговорили, че дружеството ще за-плаща на Т. основна работна заплата
от 463 лева на месец, както и допълнително трудово възнаграждение, с постоянен
характер, от 0.6 % върху нея, за всяка година тру-дов стаж и професионален
опит. Уговорено е, че той има право и на такова – за индиви-дуално трудово
представяне, което се определя ежемесечно в размер и по преценка на работодателя,
съобразно вътрешните правила – така и в ал.3.
Не се спори по делото, че ищецът
е престирал работната сила на територията на Кралство Испания.
В исковата молба се твърди, че през
целия период на трудовото правоотношение ищецът не е получавал уговореното
трудово възнаграждение, като с изключение на ме-сец ноември 2017г. ответното
дружество му е заплащало допълнителното такова, от по 14 евроцента на километър
пробег. Твърди се и че Т. не е ползвал платения си го-дишен отпуск. Съответно,
работодателят, чиято е доказателствената тежест за положи-телното установяване
на тези обстоятелства, оспорва твърденията, на които се основава ищцовата
претенция. Ангажирал е и доказателства.
От показанията на свидетеля Д.Д.
се установява, че в ответното дружеството се е наложила практика да се работи
по два месеца, след което служителят да се изпраща в ”отпуск” за около месец в
България, като работодателят закупува само-летните билети, внася осигуровките и
другите задължения към държавата, но не изпла-ща работната заплата. Междувременно,
камионите са управлявани от други водачи. Ус-тановява се също така, че на шофьорите
са заплащани по 35 евро на ден командировъч-ни и по 14 евроцента на километър
пробег – под формата на бонуси.
Не се спори по делото, а и от
представените писмени доказателства – самолетни билети, се установява, че за
периодите 03.03. – 03.04.2017г. и 15.09. – 28.10.2017г. ище-цът е пребивавал в
България, а на 01.06.2017г. е пътувал с нов камион на ответника до страната,
като след пристигането си го е регистрирал в КАТ и е осигурил техническото му
обслужване. В Испания се е завърнал със самолетен полет на 30.06.2017г., отново
с билет, закупен от работодателя.
С писмения отговор са представени
заповеди от 31.05.2017г. и от 29.09.2017г., с които работодателят е разрешил на
Т. да ползва платен годишен отпуск, съответ-но 22 работни дни, считано от
01.06.2017г. и 20 работни дни – от 01.10.2017г. За третия, посочен по-горе
период, такава липсва.
Съгласно разпоредбата на чл.22,
ал.2 от Наредбата за работното време, почивки-те и отпуските, приета с
ПМС № 72 от 30.12.1986г., вр. с чл.173, ал.1 от КТ, платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на
писмено искане на работника или служите-ля до
работодателя. В
случая такова не е представено, още повече, че както беше казано вече – на
01.06.2017г. ищецът е потеглил за Р България с нов влекач, пътувал е няколко
дни, а след като е пристигнал, е извършвал дейности във връзка с регистрацията
и тех-ническата му поддръжка, т. е. реално е изпълнявал трудовите си функции, а
не е почи-вал. За следващия период, пък, Т. е пътувал на 15.09.2017г. с предоставен
му от дружеството самолетен билет, което не кореспондира с отразеното в цитираната
запо-вед от 29.09.2017г. Или при липсата на доказателства за надлежно искане от
страна на ищеца в тази насока, не може да бъде направен извод, че той е ползвал
платен годишен отпуск по реда на чл.173, ал.1, вр. с чл.172 от КТ.
С огледа на установения по делото
факт, че през около два месеца ищецът е пре-бивавал в България за продължителни
периоди от време, значително надвишаващи по-лагащия му се брой дни платен
годишен отпуск, с уточняваща молба от 28.11.2018г., неговият процесуален
представител се е позовал на разпоредбата на чл.267, ал.1 от КТ, излагайки
съображения, че в случая се касае за хипотезата на престой не по вина на
То-доров, поради което последният има право на брутното трудово възнаграждение.
Тази теза – в действителност, намира
опора в събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата
съвкупност. От показанията на разпитания свидетел без-спорно се установява, че
шофьорите на ответника са се редували да работят, като през цялото време всички
камиони са били в движение. Т. е., когато ищецът е бил изпращан в България – на
разноски на дружеството, за него не е имало свободна машина, която да управлява.
Същевременно Т. не е знаел кога ще се завърне в Испания – очаквал е да бъде
извикан на работа и да получи самолетния си билет, бидейки по такъв начин на разположение
на работодателя.
В тази връзка – следва да бъде
разгледана и нормата на чл.173, ал.4, пр.1 от КТ, която предвижда, че работодателят има право да предостави
платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по
време на престой повече от 5 ра-ботни дни. Това, обаче, може да стане само
с нарочна, мотивирана заповед, която след-ва да бъде сведена до знанието на
адресата си. В случая, коментираните вече две такива не притежават подобна
характеристика.
В крайна сметка, налага се
изводът, че през целия период на процесното трудово правоотношение ищецът не е
ползвал платен годишен отпуск и коректно е престирал работната си сила на
ответното дружество, когато са му осигурявани съответните усло-вия, а в
случаите на престой – не по негова вина, е бил на разположение на работодате-ля,
в очакване отново да стори това. Респективно – за “Момчеви – Транс“ ЕООД е съ-ществувало
задължение да му заплаща уговореното трудово възнаграждение.
От заключението на вещото лице по
ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено Съдът изцяло кредитира, се
установява, че за периода от 04.07.2016г. до 07. 11.2017г. дължимото на Т.
брутно трудово възнаграждение, формирано като сбор от основната заплата и класа
от 0.6 % за всяка прослужена година, е 7 718.81 лв., а чис-тата сума за
получаване, след удръжките, е 6 180.42 лв. Пропорционално на отработе-ното
време, на ищеца се полагат 27 дни платен годишен отпуск, от които 10 за 2016г.
и 17 за 2017г., а обезщетение по чл.224 от КТ е в общ размер от 595.62 лв.
Съгласно пред-ставените по делото дневни отчети за дейността на Т. – за периода
от 01. до 04. и на 06. и 07.11.2017г., той е изминал общо 1 982 км. /х 14
евроцента = 278.88
евро/.
От постъпилото по делото писмо от
ТД на НАП Бургас се установява, че дължи-мите за ищеца осигурителни вноски и
данък са заплатени от работодателя.
С оглед
правилата на доказване в процеса – чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на от-ветника
бе да установи, че е изплатил на ищеца дължимите нетни
трудови възнагражде-ния и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Съгласно
чл.270, ал.3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на ра-ботника или
служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на съ-щия – на
негови близки, или се превежда по влог в банка.
По делото
са представени осем РКО с дати, съответно – 01.09. и 09.11.2016г., и 03.01.,
03.03., 29.04., 04.07., 15.09. и 28.10.2017г., с които работодателят твърди да
е за-платил на Т. дължимите трудови възнаграждения. Те са оспорени от последния,
досежно положените от негово име подписи в тях. С протоколно определение,
постано-вено в откритото съдебно заседание, проведено по делото на 21.03.2018г.
по отношение на същите е открито производство по реда на чл.193 от ГПК и е
допуснато извършване на СГЕ за установяване истинността на документите.
От
приетото в съдебното заседание на 09.05.2018г. заключение на вещото лице Щ.Н., чиито
изводи се потвърждават и от колегите му – по тройната СГЕ, из-слушани на 19.09.2018г.,
безспорно се установява, че подписите в осемте РКО не са по-ложени от ищеца.
Показанията
на свидетелката Елена Момчева, разпитана в съдебното заседание на 07.11.2018г.,
която твърди, че е изплащала парите на ищеца в брой без да се съставят писмени документи,
а впоследствие на 15.09.2017г. е изготвила процесните РКО, пред-ставила му ги е
и той ги е подписал лично, в едната си част са недопустими, а в другата не
следва да бъдат кредитирани. На първо място – с оглед и противопоставянето на
ищ-цовата страна, не може да се установява с тях заплащането на трудовите възнагражде-ния,
защото законът изисква писмен акт за това, цитираният чл.270, ал.3 от КТ –
чл.164, ал.1, т.3, във вр. с ал.2 от ГПК, както и да се опровергава
съдържанието на изходящите от страната частни документи, а именно – за датите
на издаването им, съобразно т.6 на последната разпоредба. На второ място –
гласните доказателства, досежно релевантни-те за оспорването факти – подписал
ли е или не Т. процесните РКО, следва да бъ-дат преценявани при условията на
чл.172 от ГПК, като се отчете заинтересоваността на свидетелката, която е
едноличен собственик на капитала на ответното дружество, а за периодите от
08.05. до 05.11. и от 22.11.2018г. до настоящия момент е и негов управи-тел.
Най-накрая, показанията на Момчева не се подкрепят от останалия доказателствен
материал по делото – заключенията на единичната и тройната СГЕ, а и
противоречат на елементарната житейската логика – ищецът да разпише набързо и
без да се е запознал подробно с представените му документи за получавани от
него големи парични суми, в това число и бъдещи такива – последният РКО е с
дата 28.10.2017г.
При това
положение и съгласно чл.194, ал.3, във вр. с ал.2 от ГПК, следва да се приеме,
че оспорените РКО са неистински документи, които следва да бъдат изключе-ни от
доказателствения материал по делото.
Превеждането
на суми по сметка на бащата на ищеца, пък, е ирелевантно, докол-кото по делото
липсват доказателства за наличието на писмено искане от правоимащо-то лице за
това – чл.270, ал.3 от КТ.
И тъй
като ответникът не е ангажирал надлежни доказателства да е заплащал на Т.
дължимите трудови възнаграждения за целия период на трудовото правоотно-шение,
искът по чл.128, т.2 от КТ се явява доказан по основание и до размер от 6 180.42 лв. – така
заключението на вещото лице по ССЕ. За разликата над тази сума до 7 674.72
лв. претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Безспорно се установи по делото и
че ищецът не е ползвал полагащия му се пла-тен годишен отпуск от общо 27 дни,
нито по реда на чл.173, ал.1 от КТ, нито по този на ал.4 от същата разпоредба.
Следователно, ответникът му дължи обезщетение по чл.224 от същия кодекс от общо
595.62 лв., съобразно заключението на вещото лице по ССЕ, като за разликата над
тази сума, до пълния предявен размер от 639.56 лв., искът е неос-нователен и
следва да се отхвърли.
Като неоснователна следва да се
отхвърли и претенцията на Т. за заплаща-не на сумата от 780 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение по чл.2, ал.1, т.3 от трудовия договор, за
периода от 01 до 04 и за 06 и 07.11.2017г. Действител-но – от показанията на
свидетеля Д. се установява, че дружеството е плащало на работещите за него
шофьори по 14 евроцента на километър пробег под формата на бо-нуси, но видно от
самата формулировка на уговорената клауза, те се дължат за индиви-дуално
трудово представяне и се определят ежемесечно, в размер и по преценка на ра-ботодателя,
съобразно вътрешните правила, каквито в случая безспорно липсват, т. е. те нямат
постоянен характер и получаването им не представлява конкретно, надлежно
ин-дивидуализирано, субективно право на служителя.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски – 400 лв. платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, а по сметка на РС
Бургас – 417.22 лв. ДТ, в това число – 247.22 лв. по иска по чл.128, т.2 от КТ,
50 лв. по този – по чл.224, ал.1 от КТ, и по 60 лв. за неоценяемите по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, и 410 лв. за ССЕ и
СГЕ.
Т. следва да бъде осъден да
заплати на ответното дружество направените по делото разноски за превод на
документи, възнаграждения за вещи лица и процесуал-но представителство, общо 300
лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО уволнението
на И.Т.Т., с ЕГН: **********,***,
извършено със Заповед от 07.11.2017г., издадена, на основание чл.325, ал.1, т.1
от КТ, от работодателя ”Момчеви – Транс“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.Б, ЖК ”, бл., ет., ап. и като такова го Отменя.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.Т.Т., ЕГН: **********, на заеманата пре-ди уволнението длъжност – “шофьор на товарен автомобил /международни превози/”.
ОСЪЖДА ”Момчеви
– Транс“ ЕООД да заплати на И.Т.Т.
су-мата от общо 6 180.42 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение, дъл-жимо за времето от
04.07.2016г. до 07.11.2017г. по сключен между тях Трудов
договор № 9 от първата дата, и сумата 595.62 лв. – обезщетение за 27 дни неизползван платен годишен отпуск за същия период, като за
разликите над тях, съответно – до 7 674.72 лв. и до 639.56 лв., както и по
отношение на сумата от 780 лв., претендирана като допълни-телно трудово
възнаграждение – по чл.2, ал.1, т.3 от трудовия договор, за времето от 01 до 04
и за 06 и 07.11.2017г., ОТХВЪРЛЯ
исковете, като неоснователни.
ОСЪЖДА ”Момчеви
– Транс“ ЕООД да заплати на И.Т.Т. су-мата
400 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от ис-ковете, а по сметка на РС
Бургас – 417.22 лв. държавна такса и
410 лв. за ССЕ и СГЕ.
ОСЪЖДА И.Т.Т. да заплати на ”Момчеви – Транс“ ЕООД су-мата от общо 300 лв. – разноски по делото съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на
страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
|
Вярно
с оригинала: З. М. |