Определение по дело №4/2022 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 35
Дата: 8 февруари 2022 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Петранка Панайотова Кирова
Дело: 20222300600004
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
гр. Ямбол, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в закрито заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Николай Енч. Иванов

Петранка П. Кирова
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно частно
наказателно дело № 20222300600004 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по протест на ЯРП срещу Определение № 453/21.12.2021
г., постановено по ЧНД № 20212330201221/2021 г. по описа на ЯРС, в частта
му, в която е отменено прокурорското постановление от **.**.**** г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № **/**** г. по описа на
ОД на МВР - Ямбол.
В протеста се излагат съображения за незаконосъобразност на
съдебния акт в протестираната му част. Изразява се несъгласие с извода на
районния съд за необходимост от извършване на допълнителни действия по
разследването, като се твърди, че са изчерпани всички процесуални
възможности за събиране и проверка на доказателствата. Относно дадените
указания за изискване от НОИ на уведомленията по чл.62, ал.2 от КТ и
годишните финансови отчети, подавани от „**** ****** **“ ЕООД, с цел
установяване лицето, което ги е подписало, се излага, че тези доказателства
няма да допринесат за разкриване обективната истина, тъй като подлежащите
на установяване обстоятелства са без правно значение за предмета на делото.
По същество се застъпва становище, че липсват доказателства за извършени
измамливи действия по отношение на свидетелите П. и Н., като се счита, че
решението им да вложат свои спестявания при св. А. било мотивирано
единствено от намерението им за увеличаване размера на вложените парични
1
средства със съответната лихва. Поради това се иска отмяна на
протестираното определение и потвърждаване на прекратителния
прокурорски акт.
ЯОС, след като обсъди доводите в протеста и аргументите в
протестираното определение, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Протестът е процесуално допустим – подаден е от надлежна страна и в
законоустановения срок.
Разгледан по същество, протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Досъдебното производство под № **/****г. по описа на ОД на МВР –
Ямбол е образувано с постановление на ЯРП от **.**.****г. и се води за
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК, изразяващо се в това,
че на **.**.****г. в гр. *****, с цел да се набави имотна облага, е възбудено
заблуждение у П. М. П. от гр. *****, че ще му бъдат върнати парични заеми в
уговорени в договори за паричен заем срокове, и с това му е била причинена
имотна вреда в големи размери – 287 000 лева.
С прокурорско постановление от **.**.****г., на основание чл.199 вр.
чл.217, ал.1 от НПК, към досъдебното производство са присъединени
материалите по преписка вх. № ****/****г. на ЯРП, съдържаща данни за
възбудено заблуждение и у М. Н. относно това, че ще й бъдат върнати
парични заеми в уговорени в договори за паричен заем срокове, в резултат на
което й е причинена имотна вреда в размер на 60 000 лева.
С постановление от **.**.****г., на основание чл.199 и чл.243, ал.1,
т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ЯРП е прекратила наказателното производство,
като е приела, че доказателствата по делото сочат за наличие на
гражданскоправни отношения и не е установено поведение, покриващо
признаците на наказателноправна измама. Същевременно, с оглед
заключението на графологическите експертизи, които не са се ангажирали с
отговор на въпроса дали подписът за заемател в договорите за паричен заем
са изпълнени от св. А. или не, е счела, че по делото не са събрани
доказателства и за наличието на договорни отношения със свидетелите Н. и
П.. Поради липсата на писмени доказателства - разписки, приемо-
предавателни протоколи или други документи към договорите за паричен
заем, е прието, че не е установено и реалното предаване на сумите по
2
договорите от страна на заемодателите, в която връзка е направен извод, че
поведението на св. А. не покрива обективните признаци и на присвоително
престъпление.
С определението в протестираната му част ЯРС е отменил
постановлението за прекратяване на наказателното производство и е върнал
делото на ЯРП за продължаване на същото при спазване на дадените
указания, като е приел, че прокурорският акт е вътрешнопротиворечив
(мотивиран двузначно), и не съдържа обсъждане на събраните доказателства.
Намерил е също, че ЯРП се е произнесла по същество без да е проведено
всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване, и е дал множество конкретни указания за
извършване на допълнителни действия по разследването.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ПРАВИЛНО.
Настоящият състав напълно споделя извода на решаващия съд за
необоснованост на обжалваното постановление, като намира, че то подлежи
на отмяна първо на процесуално основание, поради липса на мотиви.
Съгласно разпоредбата на чл.199, ал.2 от НПК, мотивите са задължителна
съществена част на постановлението и следва да съдържат ясно изложение на
фактите, които прокурорът е приел за установени, посочване на
доказателствата, от които са изведени, както и на съображенията за
направените правни изводи. Непълните и неясни мотиви, обуславящи
невъзможност за проследяване формирането на вътрешното убеждение на
прокурора, се приравняват на липса на мотиви, и винаги представляват
достатъчно основание за отмяна на акта.
В случая, макар на пръв поглед постановлението да съдържа коментар
на събраните доказателства, при внимателния му прочит се установява, че
прокурорът не е посочил какво е приел за установено, а е преразказал части
от показанията на повечето разпитани по делото свидетели и заключенията на
вещите лица по назначените графологически експертизи, които съдържат
противоречива информация за правно значимите факти. Именно затова,
доколкото преразказаното от прокурора е вътрешнопротиворечиво и
взаимноизключващо се, в протестираното определение е направен логичен и
обоснован извод за двузначност и неяснота на постановлението. Освен това, в
прокурорския акт липсва анализ на доказателствата и при наличие на
3
противоречиви доказателствени източници относно съставомерните факти не
са изложени съображения кои тях се възприемат, кои не и защо. Вместо с
обстоен анализ и съпоставка на наличните доказателства, становището за
недоказаност на реалното предване на сумите по договорите за заем е
аргументирано с липсата на допълнителни писмени такива, като разписки,
приемо-предавателни протоколи или други документи, и е основано главно на
житейската логика, че при предаването на суми в такива размери било
оправдано изготвянето и на допълнителна документация към съответните
договори. Постановлението по чл.243 НПК обаче, не може да се основава
само на житейската логика и на липсващи доказателства, а следва да почива
на събраните по делото такива, т.к. при решаването на въпросите по чл.243-
НПК приоритет има не житейският, а правният подход, подкрепен от
житейската логика. В този смисъл, районният съд с основание е приел, че
поради липсата на изводи за фактите и анализ на доказателствата,
постановлението се явява необосновано и следва да се отмени, защото
изготвянето му в разрез с изискванията на закона препятства и изпълнението
на контролната му функция.
Правилен е и извода за необоснованост на прокурорския акт поради
липса на всестранно и пълно разследване.
При очертаните от доказателствата две противоположни версии не са
положени необходимите усилия за проверка достоверността на всяка от тях.
Версията за наличие на договорни отношения между свидетелите П. и Н. от
една страна и св. А. от друга, е базирана на показанията на заемодателите, на
писмените и на веществените доказателства – договори за заем с „****
****** **“ ЕООД и предоставен от св. Н. плик, на показанията на
болшинството от разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че
макар като управител на дружеството заемател да е вписано друго лице, то
фактически се управлявало от А., както и на заключенията на
графологическите експертизи, че ръкописният текст и цифрите в горната част
на договора за паричен заем от **.**.****г. са изпълнени от самия А., а
ръкописният текст и цифрите в договора за паричен заем от **.**.****г. и
тексът върху предоставения от св. Н. плик с надпис „М. – **** – **“ са
изпълнени от негови служители – свидетелите А. Д. и Т. М.. Другата версия
се основава на показанията на св. А., който отрича всякаква съпричастност
както към сключените договори, така и към управлението на дружеството
4
заемател, и на заключенията на експертите, че не могат да отговорят дали
подписите, положени за заемател в договорите, са изпълнени от А. или не.
При тези очевидни противоречия и с оглед фактите, установени от
експертните заключения след разпита на свидетелите, е необходимо освен
указаните от районния съд процесуално-следствени действия, да се проведат
внимателно планирани повторни разпити на свидетелите Т. М., А. Д. и С. А.
за изясняване на причината, поради която М., като служител на А., е
адресирала пратка до Н., за съдържанието на пратката и отношенията между
тях, както и за причините, поради които Д. и А. са изпълнили ръкописните
текстове в договорите за паричен заем, след което при необходимост техните
показания относно горните обстоятелства следва да се подложат на обстойна
проверка със съответните способи. Същевременно, с оглед наличните данни
за съпричастност на св. И. И. към регистрацията и воденето на
счетоводството както на дружеството заемател „**** ****** **“ ЕООД, така
и на всички фирми, управлявани от св. А., е необходимо да се изследва и
въпросът дали подписите, положени за заемател в договорите, са изпълнени
от него. Относно въпросите, на които експертът не е могъл да отговори,
следва да се назначат експертизи от специалисти към НИКК. Следва
установят с максимална точност както размерите на предоставените в заем
суми, така и тези на получените лихви, както и времето и мястото на
предоставянето им, за което е необходимо да се извършат подробни разпити
и на свидетелите П. и Н.. Едва след изясняване на тези обстоятелства би
могло да се направи обоснован извод относно наличието или липсата на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, респ. и за наличието на предпоставки за
прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл.24, ал.1, т.1
от НПК.
Като неоснователни се преценят и останалите доводи в протеста за
липсата на измамливи действия по отношение на свидетелите П. и Н. и за
неотносимост към предмета на делото на обстоятелствата, подлежащи на
установяване с предписаните от районния съд действия по разследването.
Фактът, че свидетелите П. и Н. решили да вложат свои спестявания при св.
А., за да увеличат техния размер със съответната лихва, по никакъв начин не
изключва наличието на измамливи действия. За да се установи техния автор
обаче, е необходимо първо да се отговори на въпроса кой и по какъв начин ги
е информирал за очакваната печалба и начина на изплащането й. А доколкото
5
от показанията на свидетелите С. Г., Й. Н. и И. И., както от показанията на
всички работещи в дружеството заемател е видно, че на практика то не се е
управлявало от законния си управител, вписан в търговския регистър,
установяването на лицето, подписвало годишните финансови отчети и
уведомленията по чл.62, ал.2 от КТ, подавани от „**** ****** **“ ЕООД, е от
съществено значение за установяване на неговия фактически управител.
По тези съображения настоящият състав намира извода на решаващия
съд за отмяна на прекратителното постановление за правилен и обоснован,
като счита, че наред с дадените от районния съд конкретни указания, за
изясняване на делото от фактическа страна е необходимо да се извършат и
гореизложените процесуално-следствени действия по събиране и проверка на
доказателствата. В този контекст, по същество протестираното определение
се явява правилно и законосъобразно. Оспореният акт следва да се измени
единствено относно основанието за неговото постановяване от такова по
чл.243, ал.5, т.3 от НПК в такова по ал.6 от текста.
Против определението в останалата му част, с която жалбата на М. Н. е
върната като недопустима, не е постъпила жалба както в погрешно указания
7-мо дневен срок, така и в законоустановения 15-дневен такъв. В тази си част
съдебният акт не е и протестиран, поради което същият е влязъл в законна
сила.
Водим от горното, и на основание чл.243, ал.8 от НПК, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 453/21.12.2021 г., постановено по ЧНД №
20212330201221/2021 г. на ЯРС, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.243,
ал.5, т.3 от НПК, е отменено постановление на ЯРП от **.**.**** г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № **/****г. по описа на
ОД на МВР – Ямбол, относно основанието за отмяна на оспореното
постановление от чл.243, ал.5, т.3 от НПК на чл.243, ал.6, т.3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която жалбата на
М. А. Н. е върната като недопустима, Е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА СИЛА, като
необжалвано и непротестирано.
6

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7