РЕШЕНИЕ
№ 5876
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110150535 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от А. Д. Т. (ищец) срещу ДП „Национална компания
железопътна инфраструктура“ (ответник) с правно основание чл. 357, ал.1 вр.чл.358,
ал.1, т.1, пр.2 от Кодекса на труда (КТ) за отмяна на дисциплинарно наказание
„забележка“, наложено със Заповед № 5/19.08.2022 г. на работодателя.
Ищецът твърди, че полага труд по трудово правоотношение с ответника на
длъжност „ръководител проекти“ на „Гарови комплекси и терминали“ в звено за
подготовка, управление и изпълнение на проекти „Гарови комплекси и терминали“
към отдел „Интегрирани инвестиционни проекти“ в ЦУ на ДП „Национална компания
железопътна инфраструктура“. Твърди, че с посочената заповед му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, за това, че предприетите от него действия не са
били достатъчни за да изпълнил задълженията си по чл. 126, ал. 13 КТ да проследи
цялостното изпълнение на договор № 6582/25.10.2019 г., като с това е допуснал
необезпечаването му относно авансово предоставените средства и доброто
изпълнение, което застрашавало интересите на работодателя. Ищецът заявява, че
работодателят е изискал писмени обяснения, формулирани обаче некоректно, и такива
били представени. Сочи обаче, че писмените обяснения не са взети предвид в тяхната
цялост от работодателя. Възразява срещу мотивите да е извършил описаното в
заповедта нарушение, твърдейки, че е извършвал множество действия, които не са
отчетени, включително изпращането на писма, по отношение подновяване изтичащите
1
гаранции, както и че именно чрез тези му действие е единствено възможно
изпълнението на задълженията му. Твърди, че не следва да му се търси отговорност, а
реализираната такава е недопустима, след като работодателят на 12.11.2019 г е
сключил договор за консултантска услуга за оценка съответствието с основните
изисквания към строежите съгласно ЗУТ, извършването на строителен надзор и
управление изпълнението на договора за проектиране и строителство за обект
„Реконструкция на гаров комплекс Стара Загора“, изпълнителят по който съгласно чл.
4.2.19 е имал грижата да следи за поддържане на валидността на гаранцията за
изпълнение, следствие на което задължението тежи върху това трето лице. Поради
това обстоятелство ищецът счита, че не е налице причинно-следствена връзка между
поведението му и неподновяването на гаранцията. Липсата на нарушение е обоснована
и с доводите, че подновяването гаранцията е възложено от ищеца на други две лица,
както и че гаранциите са подновени след направено от ищеца напомняне и в срок –
17.06.2022 г., за което работодателят бил уведомен преди издаването на оспорената
заповед - на 18.08.2022 г., макар същите да били безполезни за работодателя. При тези
доводи моли предявения иск да бъде уважен. Прави доказателствени искания за
приемане на представените с исковата молба книжа и претендира разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба и приложенията към нея, в срока
по чл. 131 ГПК не депозира писмен отговор.
В съдебно заседание представителя на ищеца моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът – редовно призован, не изпраща представител.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представените по делото допълнителни споразумения /л. 36-37/ дават основание
на съда да приеме, че ищецът А. Т. се е намирал в трудово правоотношение с
ответника ДП „Национална Компания Железопътна Инфраструктура“ на длъжност
главен експерт/ключов координация на договори. Правоотношението между страните е
изменено с допълнително споразумение от 08.11.2019г., по силата на което и от тази
дата ищецът е заел длъжността „ръководител проекти Гарови комплекси и терминали“
до назначаване на титуляр. С допълнително споразумение от 30.11.2021г. ищецът е
преназначен, считано от 01.12.2021г., на длъжността „ръководител проекти Гарови
комплекси и терминали“.
Приета е длъжностна характеристика за длъжността „ръководител проекти
Гарови комплекси и терминали“. От нея е видно, че работата се характеризира със
следните основни задължения досежно управлението, контрола и отчетността на
звеното: представителство на възложителя по договорите, свързани с проекти;
организиране, координиране и контролиране изпълнението на договорите; осигуряване
2
функционално взаимодействие и координация между работодателя и изпълнителните
директори по проектите; следене за спазването на финансовата рамка на проектите и
договорите, свързани с изпълнението им; управление и контролиране графиците за
цялостно изпълнение финансовите параметри и обхвата на проектите; организиране
изготвянето, одобряването и представянето пред СУП и Дирекция „СРИП“ отчети за
изпълнението на дейностите по реализирането на проектите; осъществяване на
цялостна координация, комуникация и кореспонденция с всички страни, свързани с
ежедневното и оперативното управление и изпълнение на договорите по проектите
съгласно Правила на работодателя и Процедурен наръчник на Бенефициента;
осъществява контрол върху качеството на технологичните и технически решения и
съответствието им с нормативната уредба, както и с изискванията на възложителя при
изпълнението на дейностите по проектите; идентифицира, анализира и оценява
рисковете, свързани с изпълнението на проектите, предлага и реализира мерки и
планове за тяхното управление; контролира дейността по спазването на мерките за
публичност и прозрачност, съгласно изискванията на съответните програмни
документи на ЕС и другите финансови институции и извършва всички други
необходими действия, пряко свързани с управлението и изпълнението на проектите.
Приета е Заповед № 5/19.08.2022г. на директора на главен директор на ДП
„Национална компания Железопътна инфраструктура“, с която на ищеца е било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 187, т. 10 и на основание чл. 188, ал. 1 КТ. Заповедта е връчена на
ищеца на 19.08.2022г. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че ищецът в
качеството си на ръководител проекти „Гарови комплекси и терминали“ не е изпълнил
задължението си да проследи цялостното изпълнение на договор № 6582/25.10.2019г.,
като с това си поведение допуснал необезпечаването му относно авансово
представените средства и доброто изпълнение, което от своя страна застрашава
интересите на работодателя.
Представена е покана за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, адресирана до
ищеца, с указана възможност в срок от три работни дни да представи на ръководителя
писмени обяснения във връзка с констатираното от работодателя обстоятелство – че е
изтекъл срокът за гаранция за авансово предоставените средства по договор №
6582/25.10.2019г.
В отговор на поканата ищецът е депозирал писмени обяснения, в които е
посочил, че това задължение тежи върху консултанта по проекта съгласно договор №
6620/12.11.2019г. Заявил е, че е отправил напомняне към консултанта, че срокът на
валидност на две гаранции изтича, но реакция не последвала, както и за това бил
уведомен генералния директор /работодателят/ шест дни преди изтичането на срока.
Налична по делото е молба от ищеца, адресирана до работодателя, с искане да
3
бъде преразгледано решението за налагане на наказание със заповед № 5/19.08.2022г.,
която молба е оставена без уважение /писмо л. 17/.
Приети са като доказателства писмо, ведно с приложени към него добавък № 1 и
№ 2 от 17.06.2022г., от които се установява, че е удължен срокът на полицаите
/№.......... и № ............/ за срок от 01.07.2022г. до 31.12.2022г. и е редуциран лимита по
тях.
Налични по делото са писма /л. 19-26/ на генералния директор на ДП
„Национална компания Железопътна инфраструктура“, с които е изискана информация
за гаранциите по проекта и е посочено, че адресатите са в неизпълнение.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Спорни са две обстоятелства по делото, релевантни към реализиране
дисциплинарната отговорност на ищеца – извършване на нарушението и
съставомерността му.
В тежест на ищцата е било да установи наличието на трудово правоотношение с
ответника и наложеното дисциплинарно наказание, които обстоятелства бяха
установени по безспорен начин в процеса от приложените писмени доказателства.
В тежест на ответника е било да проведе пълно и главно доказване на
обстоятелствата, мотивиращи наложеното наказание, т.е. че служителят е осъществил
посоченото в заповедта нарушение, както и че е издадена в резултат на
законосъобразно проведена процедура. По този начин е била указана
доказателствената тежест на страните с определението на съда по чл.140 ГПК от
09.01.2023г.
Дисциплинарната отговорност е лична и се реализира за допусната простъпка на
трудовите задължения от страна на служителя. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ
предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити - сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му
признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и
правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Оспорената заповед отговаря на изискването на чл. 195, ал. 1 КТ, налагащо
заповедта да бъде мотивирана. Процесната заповед съдържа означение на лицата
/издаващо и наказано/, тяхната длъжност, вида на наказанието, взетите предвид
обяснения, както и че се касае за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. т.
10 КТ и в какво се изразява то - че ищецът в качеството си на ръководител проекти
„Гарови комплекси и терминали“ не е изпълнил задължението си да проследи
4
цялостното изпълнение на договор № 6582/25.10.2019г., като с това си поведение
допуснал необезпечаването му относно авансово представените средства и доброто
изпълнение, което от своя страна застрашава интересите на работодателя.
Преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е спазил
изискването на чл. 193 КТ и е изискал обяснение от служителя. Такива са и постъпили
в указания срок. Съдът не споделя довода, че искането за предоставяне на обяснения не
е формулирано коректно. Искането на работодателя, изпратено до служителя, съдържа
поставени въпроси, които позволяват на последния да реализира защитата си в рамките
на дисциплинарното производство. Защитата на служителя е реализирана пред
работодателя и с оглед подадените от него писмени обяснения, от които личи, че
разбира нарушението, за което е наказан.
Както се посочи по-горе, спорно по делото е дали нарушението е извършено и
съставомерно ли е то с оглед задълженията на служителя.
Ищецът заема длъжността „ръководител проекти Гарови комплекси и
терминали“. Сред задълженията му в представената длъжностна характеристика е да
организира, координира и контролира изпълнението на договорите, да следи за
спазването на финансовата рамка на проектите и договорите, свързани с изпълнението
им, управление и контролиране графиците за цялостно изпълнение финансовите
параметри и обхвата на проектите. Смисловият обхват на възложените задължения
включва обезпечаване изпълнението на договорите, сред което попада осигуряване
гаранционното обезпечаване на авансово предоставените средства. Задължението на
служителя не отпада въпреки възлагане на дейността и на трето лице. Сключването на
договор с трето лице, което да следи за обезпечаване изпълнението на договорите, не
изключва предвиденото в длъжностната характеристика на служителя задължение за
това. В зависимост от действията на всяко едно от лицата обаче се отговаря на въпроса
дали нарушение, изразяващо се в необезпечаване гаранционното изпълнение на
договора, е извършено или не, като в зависимост от лицето, което го е реализирало, ще
се търси съответния вид отговорност.
При все това, съдът намира, че установяване извършване на посоченото по-горе
нарушение от ищеца подлежи на установяване от работодателя – ответника по делото.
Това е така, защото с иска за отмяна на процесната заповед ищецът отрича
потестативното право на работодателя да му наложи дисциплинарно наказание, то
предмет на делото е именно съществуването на това потестативно право. Затова в
производството доказателствената тежест винаги е на работодателя, който следва да
обоснове наличието на всички факти, които пораждат това му право или имат значение
за надлежното му упражняване. В случая доказателствената тежест между страните е
правилно разпределена още с доклада по делото. Въпреки това обаче ответникът не е
предприел действия по повод на възложената му доказателствена тежест, като
5
представи доказателства за наличието на факти и обстоятелства, обуславящи такова
поведение на ищеца, водещо до противоречие със задълженията му и даващо
основание за налагане на дисциплинарно наказание, респ. за възникване на правото му
да наложи такова, поради което следва да понесе и последиците от своето си
бездействие.
В допълнение, представените по делото добавък № 2 /л.29-31/ дават основание
на съда да заключи, че е удължен срока на застрахователната полица по договор №
6582/25.10.2019г., считано от 01.07.2022г. Казано по друг начин, обезпечаване
изпълнението на договора е осъществено преди налагане на дисциплинарното
наказание. Кой обаче е реализирал това обезпечаване, до кога е бил срокът на
гаранцията, кой и кога е реализирал нейното подновяване, не става ясно по делото.
Всички тези обстоятелства имат отношение към съставомерността на нарушение като
част от процедурата по неговото законосъобразно санкциониране и подлежат на
доказване от ответника. Както се посочи по-горе, доказателства за тези обстоятелства
не са налични. Ето защо, ответникът следва да понесе последици от своето
бездействие.
С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че процесната заповед
№ 5/19.08.2022 г. е незаконосъобразна, а искът за отмяната й основателен и доказан.
По разноските
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 1
и чл. 6 ГПК. Ищецът своевременно е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000.00 лева, които не подлежат на намаляване поради
липса на направено възражение за прекомерност, а и възнаграждението е определено
при спазване на прага, определен в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати и дължимата
държавна такса за уважения иск. Искът по чл. 357 КТ е неоценяем и предвид
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден за сумата от 50,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 357, вр. чл.358, ал.1, т.1 КТ, дисциплинарно наказание
„забележка”, наложено на А. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „В. А.“ № ....,
със Заповед № 5/19.08.2022г. на ген.директор на ДП „Национална компания железопътна
6
инфраструктура“, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДП „Национална компания железопътна
инфраструктура“, ЕИК ..........., да заплати на А. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „В. А.“ № ....., сумата 1000.00 лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание, чл. 78, ал. 6 ГПК ДП „Национална компания железопътна
инфраструктура“, ЕИК ........., да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 50.00
лева – държавна такса за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7