Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 29.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Сименова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Д.
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното
от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12518 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
от 14.08.2020 год., постановено по гр.дело №59575/2016 год. по описа на СРС,
ГО, 120 с-в, са отхвърлени предявените от В.Ц.Д. – починал в хода на процеса и
заместен от наследниците си по закон З.Н.Д., В.В.Т. и Ц.В.Д., В.Т.Д., А.Е.Д. и Б.Е.Д. *** „С.“ ООД искове с правно
основание чл. 108 ЗС и с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ищците притежават правото на собственост въз основа на
земеделска реституция по ЗСПЗЗ – първите трима на 1/2 ид.ч., а всеки един от
останалите на по 1/6 ид.ч., върху следния недвижим имот: НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО
МЯСТО в урбанизирана територия, находящо се в гр.София, район „Слатина“,
местността „Заешки герен“, проектни №№1951 и 1952, СПЗ „*******, с площ от
1 080 кв.м., целия с площ от 1 700 кв.м., идентичен с ПИ №4985,
кад.лист №14 от стар кадастрален план от 1939 год., представляващ ливада,
описана в п. І на Решение №480 от 08.03.2006 год. на ОСЗГ-Панчарево, с
идентификатор 68134.706.2563 /съобразно скица-проект на л. 207 – 209 от
първоинстанционното дело/ и за осъждане на ответниците да предадат
владението на гореописания недвижим имот, както и за осъждане на ответниците да
заплатят на всеки един от ищците сумата от по 6 541.67 лв., представляваща
обезщетение за лишаване на ползването на площта, на която е изградена ж.п.
линия, както и сумата от по 3 250 лв. – за площта, на която е изградена
асфалтова улица и ищците са осъдени да заплатят на ответника Столична община на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК направените разноски по делото в размер на 600
лв., а на ответника „С.“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените
разноски по делото в размер на 2 950 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищците З.Н.Д., В.В.Т., Ц.В.Д., В.Т.Д., А.Е.Д. и Б.Е.Д.. Жалбоподателите поддържат, че
първоинстанционният съд не бил изложил мотиви, което съставлявало съществено
процесуално нарушение. Неправилно СРС бил приел, че процесната ж.п. линия била
осчетоводена като дълготраен материален актив от ответното дружество – втория
ответник. Тази линия минавала през невъзстановената площ на имота, като тя била
неизползваема по предназначение. Ищците били уведомени с писмо от 25.06.2012
год. на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, че ж.п. линията,
граничеща с поземлени имоти пл.№1951 и пл.№1952, СПЗ „******* /железния път и
земята под него/ не се стопанисва и управлява от предприятието и не се води в
неговия счетоводен баланс, т.е. не е собственост на БДЖ и е неизползваема. Ж.п.
линията не била собственост на ответното дружество – тя била извън границите на
имота, който бил собственост на ответното дружество и била неизползваема.
Ставало въпрос за две различни ж.п. линии – в имота на ответното дружество,
която вероятно била използваема и тази в имота на ищците, която била
неизползваема. От заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани в
първоинстанционното производство съдебно-технически експертизи било видно, че
по местоположение имотите били идентични с документа за собственост на
наследодателя на ищците Б.М.Г.. Установено било, че първият ответник Столична
община владеел процесния имот, като този факт бил удостоверен в удостоверение
от 07.03.2006 год. /приложено към исковата молба/, както и че по отношение на
бивш имот пл.№4985, кад.лист №482 по кадастралния план от 1939 год., с площ по
графични данни от 1 700 кв.м. , можело да бъдат възстановени на
собствениците 620 кв.м., а за останалите 1 080 кв.м. собствениците
следвало да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Установено било
също така, че след образуване на делото ответникът Столична община бил
асфалтирал пътя и дал наименование на улицата, а именно „В.Б.“, която до
подаването на исковата молба нямала име. СРС бил приел, че улицата не била
оформена напълно, тъй като липсвали бордюри и тротоари, имало само асфалтово
платно, т.е. ответникът владеел част от имота без правно основание. Неправилно първоинстанционният
съд бил отхвърлил и евентуалните претенции по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като от една
страна приел, че с невъзстановяването на част от имота с площ от 1 080
кв.м. в стари реални граници, било налице обедняване за ищците, тъй като самото
решение на ОСЗГ-Панчарево сочело, че собствениците могат да получат
обезщетение, тъй като имотът не може да бъде възстановен, а от друга – че не е
установено разместването на блага, при което ищците да са обеднели за сметка на
ответниците. Също така СРС бил посочил, че ищците не били доказали, че са били
обезщетени за невъзстановената площ от 1 080 кв.м. Ищците били уведомени,
че поземлени имоти №1951 и №1952, кв.9, местност „СПЗ Слатина юг“, не са били
включени в инвестиционната програма за придобиване в собственост на Столична
община чрез отчуждаване и район „Слатина“ не разполагала с осигурени бюджетни
средства за обезщетение на собствениците на имоти, като според заключението на
вещото лице за имота нямало данни за проведени отчуждителни процедури. Ето защо
молят обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендират и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата Столична община счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено
в частта му, в която са отхвърлени предявените срещу него искове. Поддържа, че възраженията
на ищците – че част от невъзстановения им имот с площ от 1 080 кв.м.,
който попадал в част от изградената улица „Виктор Балан“, която била публична
общинска собственост, не била собственост на ответника, са неоснователни.
Запитването на ищците се отнасяло да възстановените им 620 кв.м. Те не били
доказали, че са собственици на спорния недвижим имот. С решението на
ОСЗГ-Панчарево, което било влязло в била на 05.04.2006 год., било отказано възстановяване на процесните
1 080 кв.м., тъй като мероприятието е реализирано, поради изграждане на
асфалтов път, собственост на Столична община и поради изграждане на ж.п. линия,
собственост на „С.“ ООД. Доказано било по делото, че асфалтовият път бил
реализиран, ж.п. линията също била реализирана и осчетоводена като дълготраен
материален актив от „С.“ ООД, като тази линия била и действаща. Поради
конститутивното действие на решението на ОСЗГ-Панчарево, не можело да се
постигне повторен реституционен ефект чрез завеждане на иска за собственост по
чл. 108 ЗС с цел възстановяване на застроения недвижим имот. Правилно първоинстанционният
съд бил отхвърлил и предявените евентуални искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй
като тяхната основателност зависела от претенциите за собственост. Търсеното
обезщетение за невъзстановената част от имота с площ от 1 080 кв.м. се
определяло от Общинската служба по земеделие, като при определяне на неговия
размер ищците можели да го обжалват по реда на ЗСПЗЗ и АПК. Претендира и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата „С.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
частта му, в която са отхвърлени предявените срещу него искове. Поддържа, че
ищците не са активно легитимирани по исковете по чл. 108 ЗС. С решение №480 от
08.03.2006 год. на ОСЗГ-Панчарево им били възстановени само 620 кв.м., като за
останалите 1 080 кв.м. бил постановен отказ поради изграден асфалтов път и
ж.п. линия. Това решение не било обжалвано и било влязло в сила. С подобно
решение не можело да бъде обоснована активна легитимация за иск за собственост
за спорните 1 080 кв.м. За невъзстановената площ на собствениците следвало
да бъде определено обезщетение. Наследодателката на ищците била поискала обезщетение
с молба от 15.06.1993 год. за отказаната част от 970 кв.м. в местността „Заешки
герен, но липсвали доказателства дали искането е удовлетворено. Сочи, че само
решение, с което се признавали правата на правоимащите не било достатъчно, за
да обоснове активната легитимация на ищците по вещния иск, а било необходимо
ОСЗ да издаде позитивно решение за възстановяване на правата върху бившата
нива/ливада в реални граници, придружено със скица по чл. 11 ППЗСПЗЗ.
Следователно исковете по чл. 108 ЗС били недопустими. Отделно от това не
подлежала на възстановяване земеделска земя, върху която било изпълнено
обществено мероприятие – прокаран асфалтов път и железопътна линия с прилежащ
сервитут /чл. 10б ЗСПЗЗ/. Желозопътната линия, минаваща през терена от
1 080 кв.м., за който бил постановен отказ за възстановяване, бил
собственост на ответното дружество. Тази линия била законно изградена, като към
момента на построяването й била предназначена да обслужва ДСО „Булгарплод“, а
сега – ответното дружество. Статутът на железопътната линия бил регламентиран в
специални нормативни актове – Закона за железопътния транспорт и Наредбата за
категоризацията на железопътните линии в Република България, включени в
железопътната инфраструктура, и закриване на отделни линии или участъци от
линии. Използването на този вид инфраструктура било под специален режим. В този
смисъл ОСЗГ-Панчарево законосъобразно била отказала възстановяване на правото
на собственост върху този имот. Същият бил загубил земеделския си характер и не
можел да бъде предмет на земеделска реституция – не съществувал в реални
граници. Процесният имот не можело да се счита за незастроен по смисъла на § 1
от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като върху него били реализирани мероприятия, които според
§ 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ представлявали строителни дейност, непозволяващи
възстановяване на собствеността. /виж и § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ/. Неоснователни
били и исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Първоинстанционният съд бил допуснал
нарушение на разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК. Не ставало ясно дали ищците
твърдят хипотеза на неоснователно обогатяване, дали заявяват искане за
обезщетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ или
предявяват други искове. Единственият орган, който можел да определи вида и
начина на обезщетение за отказа от възстановяване на земя в реални граници била
Общинската служба по земеделие, която се произнасяла в решение за стойността на
обезщетението и броя на поименните компенсационни бонове. В частта за оценката
това решение подлежало на обжалване пред административния съд съгласно нормата
на чл. 19а, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Съдът сам не можел да определя обезщетение, както и
неговия вид – с компенсаторни бонове или със земя от общинския поземлен фонд, а
още по-малко било допустимо ответникът да бъде осъждан да заплати такова обезщетение,
вместо това да стори държавата в лицето на Общинската служба по земеделие по
предвидения в закона ред. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните
страни, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с
правно основание чл. 108 ЗС и евентуални искове с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По отношение на фактическата обстановка:
Установено е, че с решение №480 от
08.03.2006 год. на ОСЗГ-Панчарево, което влязло в сила на 05.04.2006 год.
/обстоятелство, което не е спорно между страните/, на наследниците на Б.М.Г.,
признато правото на собственост по отношение на следния недвижим имот: ливада
от 1.700 дка., ІV категория, находящ се в строителните граници на Слатина, в
местността „Заешки герен“, имот пл. №4984, кад.лист №14 от кадастралния план,
изработен през 1939 год., заявен с пореден №2 от заявлението и установен с
декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ от 16.04.1992 год., като правото на
собственост било възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху 0.620 дка. от посочения имот и било отказано възстановяване на
правото на собственост върху 1.080 дка., тъй като имотът е застроен с път,
железопътни линия и собствениците подлежат на обезщетяване – чл. 10б, ал. 1 и
чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Като доказателство по делото са
приети и заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ на кмета на район „Слатина“, с която
е одобрено решение по преписка №АГ-94-А-4 от 27.01.2006 год. по молба на
наследниците на Б.М.Г., за ПИ №4985, кад.лист 482, местност СПЗ „Слатина юг“,
за определяне на свободната от застрояване площ – 620 кв.м. и застроената площ
– 1 080 кв.м. /асфалтов път, ж.п. линия с предпазна канавка/, която е
влязла в сила на 07.03.2006 год. /обстоятелство, което не е спорно по делото/, както
и издадени въз основа на тази заповед удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ и скица по чл. 13, ал. 6 ЗСПЗЗ.
Видно е от удостоверение за
наследници от 18.07.2014 год., че Б.М.Г. е починала на 14.09.2010 год. и е
оставила за свои наследници по закон сина си В.Ц.Д., сина си Е.Ц.Д. – починал
на 16.09.2013 год. и оставил за свои наследници по закон съпругата си В.Т.Д. и
децата си А.Е.Д. и Б.Е.Д..
Първоначалният ищец В.Ц.Д. е починал
на 24.04.2019 год. /в хода на първоинстанционното производство/ и е оставил за
свои наследници по закон съпругата си З.Н.Д. и децата си В.В.Т. и Ц.В.Д..
Установено е въз основа на
заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани в първоинстанционното
производство първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи, които
при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, че имотът,
описан в п.І-1 от горепосоченото решение на ОСЗГ-Панчарево бил частично
идентичен с имота, описан в т. 8 от нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по обстоятелствена проверка от 02.02.1915 год. /който е приет
като доказателство по делото/. Първият кадастрален план на местността бил от
1939 год., като имотът със стар пл.№4985 е бил нанесен в кад.лист №14 –
с.Слатина, Напоително поле и бил с площ от 1 685 кв.м. по данни от
разписната книга. Процесният имот бил нанесен в следващия неодобрен кадастрален
план от 1975 год. в кад.лист 482 с №4985. Регулационният план на СПЗ
„Слатина-юг“ бил одобрен с Решение №20 по Протокол №23 от 19.03.2001 год. на
СОС, бил изработен върху кадастралната основа от 1975 год., текущо попълвана с
реституираните по ЗСПЗЗ имоти. Процесният имот бил нанесен с пл.№1951 и
пл.№1952 – частите от имота, върху които е възстановена собствеността. В
кадастралната карта на район „Слатина“ имотът бил нанесен с частите, които били
възстановени – имоти с идентификатори 68134.706.1951 и 68134.706.1952. Удостоверението по чл. 13, ал.
4 и 5 ППЗСПЗЗ било издадено въз основа на помощен план, на който били граници и
номера на бившите имоти и частите от тях, които могат да бъдат възстановени на
бившите собственици. Бившият имот с пл.№4985, кад.лист 14 по плана от 1939 год.
понастоящем се намирал в строителните граници на София. През бившия имот
пл.№4985 минавал асфалтов път, като площта на пътя в границите на имота била
194 кв.м. За имота нямало данни за проведени отчуждителни процедури. Улица „******“
била прокарана пред0и възстановяването на имота, като улицата не била напълно
оформена – липсвали бордюри и тротоари, имало само асфалтирано платно с ширина
5 – 6 м., което не съвпадало с одобрения ПУП. Площта от имота, която оставала,
след като се изключи асфалтовия път, била 1 497 кв.м. Площта, попадаща в
територията на железопътната линия /по кадастрална карта/ била общо 877 кв.м.
Общата застроена площ била 1 071 кв.м., като оставали 620 кв.м., колкото
била и възстановената площ. Железопътната
линия, попадаща в процесния имот, съществувала на място. Установява се също
така, че кадастралната карта е изработена въз основа на данните от
регулационния план, т.е. ПИ с идентификатор 68134.706.243 с начин на трайно
ползване „за второстепенна улица“ съответствал по местоположение на улицата,
показана на регулационния план /но в действителност асфалтовият път не бил на
това място/. В ПИ с идентификатор 68134.706.254 с начин на трайно ползване „За
линии на релсов транспорт“ по кадастралната карта били разположени терени без
номера с отреждане „за озеленяване“ и „за ж.п. линии“ по регулационния план.
Видно е от заключението на вещото
лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, което следва да бъде кредитирано /чл. 202 ГПК/,
че ж.п. линията била заведена в счетоводните регистри на ответното дружество на
07.03.1983 год., заедно с съоръжения, необходими за ползването й, със стойност
1 216 603 лв., а на 12.12.2012 год. била заведена счетоводно по
сметка 208/1 „Съоръжения“ актив „ж.п. коловоз ремонт“ с инвентарен
№20804391.
Установено е въз основа на
заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, което подлежи
на кредитиране /чл. 202 ГПК/, че пазарната стойност на находящия в процесния
имот асфалтов път от 194 кв.м. възлиза на 19 500 лв., а пазарната стойност
на невъзстановената част от имота с площ от 877 кв.м., през който преминава ж.п.
линия – на 59 000 лв.
СГС не намира за необходимо да обсъжда
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства по съображения,
които ще бъдат изложени при формиране на правните изводи.
По отношение на правните изводи:
За да бъде уважен иск, основан на
нормата на чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени
предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта, предмет на иска /т.е. да докаже фактите, от които възниква за него право на собственост върху имота/; вещта да
се намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее или
държи вещта без основание /т.е. за това
фактическо състояние да липсва основание в отношенията между страните/.
Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две от
горепосочените предпоставки е в тежест на ищците – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Въззивният
съд на първо място трябва да изследва въпроса придобили ли са ищците по собствеността
върху вещта, чиято ревандикация се иска, на твърдяното придобивно основание,
защото ако отговорът на този въпрос не е положителен, обсъждането на останалите
предпоставки е безпредметно.
Ищците основават
възникването в техния патримониум на правото на собственост върху процесния
недвижим имот на наследство и реституция по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ – влязло в сила решение №480 от 08.03.2006 год. на
ОСЗГ-Панчарево.
От своя страна първият ответник –
Столична община поддържа, че частта от процесния имот, върху която е разположен
асфалтов път, е негова собственост на основание § 7, ал. 1, т. 4 и 6 от ПЗР на
ЗМСМА, а вторият ответник „С.“ ООД – че частта от процесния имот, върху която е
разположена ж.п. линия, е негова собственост в качеството му на универсален правоприемник
по реда на чл. 264 ТЗ на „С.Б.“ ЕАД, а отделно от това сочи, че процесния имот
попада изцяло в границите на друг имот, който е бил отчужден по ЗПИНМ и
мероприятието – строителство на Зеленчукова база ДСО „Булгарплод“, за което е
отчужден имотът, е реализирано и той е загубил земеделския си характер /виж чл.
17а ЗППДОбП – отм./.
Настоящият
съдебен състав приема, че правото на собственост върху земеделските земи по чл.
10 ЗСПЗЗ не се възстановява по силата на закона, а след провеждането на
административно производство по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Това производство води до
придобиване на собственост върху възстановявани земи само ако са били налице
предпоставките по чл. 10 ал. 1 ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен акт
/решение на Поземлена комисия, Общинска служба по земеделие и гори, сега
Общинска служба по земеделие/ за възстановяването на собствеността. Решението
на органа по поземлената собственост има конститутивно действие, което се
разпростира както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по
отношение на субекта. Решението действа за в бъдеще и е актът, който легитимира
като собственици лицата, на които се възстановява собствеността – т.е., то е
годно основание за придобиване на собствеността върху възстановената земя по
смисъла на чл. 77 ЗС. Значението на придобивно основание имат само две
категории решения на органа по поземлената собственост, а именно: 1/ решението, с което се възстановява правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници върху индивидуално определен
имот – чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ и 2/ решението по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което се
възстановява собственост върху индивидуално определен имот от влезлия в сила
план за земеразделяне – виж т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 по гр.дело № 11/1997 год. на ВКС, ОСГК. Когато с
решение органът по поземлената собственост откаже възстановяване на
собствеността, това решение подлежи на обжалване по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Това
производство е съдебно-административно и в него съдът решава спора по същество,
според изричната разпоредба в закона, но относно наличието на предпоставките за
реституция.
Съгласно разпоредбата на чл. 11
ППЗСПЗЗ, собствеността върху земеделски земи, които попадат в границите на
урбанизираните територии, се възстановява с решение на Общинската служба по
земеделие въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ.
Целта на тези документи е да се установи дали имотът е застроен изцяло или
частично със сгради и/или съоръжения, съставляващи пречки по смисъла на чл. 10,
ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяването им, респ. има ли незастроена
част, която да се възстанови. Законът е възложил издаването на тези документи
на техническата служба на общината. Решението на техническата служба, с което
се определя застроената/незастроената част от имота, предмет на искане за
реституция, се одобрява със заповед на кмета на общината, която подлежи на
обжалване по реда на АПК от претендиращите възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи и подали заявление за това, съгласно чл. 11,
ал. 4 ЗСПЗЗ – т.е. производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се явява
преюдициално по отношение на произнасянето от Общинската служба по земеделие по
искането за възстановяване на собствеността – виж Тълкувателно решение № 5 от
18.10.2011 год. на ВАС по тълк.дело № 8/2010 год., Решение
№ 254 от 26.05.2010 год. на ВКС по гр.дело № 1134/2009 год., II г. о., ГК, Решение № 245 от 25.05.2011 год. на ВКС по гр.дело № 806/2010 год., I г. о., ГК, Решение № 26
от 12.06.2013 год. на ВКС по гр.дело № 12/2011 год., I г. о., ГК.
След влизане в сила на заповедта по чл.
11, ал. 4 ППЗСПЗЗ въпросът за наличието на строителство, съставляващо пречка за
реституция по смисъла на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. на
незастроената част, подлежаща на възстановяване, съгласно чл. 11, ал. 2
ППЗСПЗЗ, не може да бъде пререшаван както в административното производство пред
Общинската служба за земеделие по възстановяване на собствеността /влязлото в
сила решение или заместващото я съдебно съдебно решение са задължителни за
нея/, така и в производството по спор за собственост, в който постановеното от
органа по поземлената собственост решение съобразно с издадените въз основа на
влязлото в сила решение по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ удостоверение и скица по чл.
13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, са твърдян от ищеца източник на права. Да се приеме
друго, означава да се обезсмисли цялото състезателно по своя характер
съдебно-административно производство по обжалване заповедта на кмета за
определяне на застроена/незастроена част от заявения за възстановяване имот.
В разглеждания случай се касае за
имот, за който няма спор, че е бил собственост на наследодателя на ищците към
момента на включването му в ТКЗС, но за който е налице както влязла в сила
заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, така и влязъл в сила валиден отказ за
възстановяване на правото на собственост на административния орган по
земеделска реституция поради наличието на пречки по чл. 10б ЗСПЗЗ. Несъмнено е,
че ищците са били заинтересовани да оспорят заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ
и решението №480 от 08.03.2006 год. на ОСЗГ-Панчарево /тъй като се явяват
участници в административното производство/, поради което и гражданският съд не
може да се произнася инцидентно по законосъобразността им – чл. 17, ал. 2, изр.
2 ГПК. Липсата на положително решение с конститутивен ефект за възстановяване
на собствеността по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или решение по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ
сочи на неосъществяването на фактическия състав, от който ищците твърдят, че се
поражда правото им на собственост върху спорния имот. Само на това основание
релевираните ревандикационни претенции по чл. 108 ЗС се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне, както законосъобразно е приел и първоинстанционният
съд.
Следва да се посочи също така, че в
частност не е налице хипотеза на незавършена процедура по възстановяване на собствеността
по реда на ЗСПЗЗ, в който само случай би липсвал правен интерес от търсената
защита с иск за собственост по чл. 108 ЗС – защото ищците биха били в състояние
на легитимно правно очакване, но все още не биха могли да се легитимират като
собственици на заявен за възстановявяне имот /виж например Решение № 144 от 15.01.2021 год. на ВКС по гр.дело № 3694/2019 год., I г. о., ГК и Решение № 399 от 9.01.2013 год. на ВКС по гр.дело № 987/2011 год., I г. о., ГК/, поради което и възражението на оответното
дружество за недопустимост на първоинстанционното решение се явява
неоснователно.
Доколкото се е сбъднало
вътрешно-процесуалното условие, при което са били предявени исковете по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, същите подлежат на разглеждане по същество.
Фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта.
С оглед изложеното вече по-горе настоящият съдебен състав
приема, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот. А щом е
така, за тях не би могло да настъпи обедняване, още повече че с решението №480
от 08.03.2006 год. на ОСЗГ-Панчарево е прието, че те са правоимащи лица по чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, т.е. подлежат на обезщетяване по друг начин, тъй като поради наличието
на пречка по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, имотът не може да бъде реално
възстановен. Ето защо и само на това основание релевираните претенции подлежат
на отхвърляне, както законосъобразно е приел и СРС.
За пълнота трябва да се посочи, че в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ се
съдържа забрана да се възстановява собствеността на земеделски земи, върху
които са осъществени благоустройствени мероприятия на държавата или на общината
– чл. 10б ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 1 на посочената норма, в тези случаи
собствениците или техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане
с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или поименни
компенсационни бонове,, според ал. 2 – когато лицата по ал. 1 са поискали
обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е: 1/ със земи от общинския
поземлен фонд, определени от общинския съвет във основа на мотивирано
предложение на общинската служба по земеделие, когато земите, върху които
собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал.
1, са застроени с обекти, които са общинска собственост и 2/ със земи от
държавния поземлен фонд – в останалите случаи. ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ обаче въвеждат
специален административен ред за това обезщетяване. Съгласно чл. 19а, ал. 4
ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 и ал. 17 ППЗСПЗЗ при обезщетяване на собствениците
Общинската служба по земеделие се произнася първо с решение за определяне
правото на обезщетяване по чл. 10б, чл. 10в или чл. 35 с посочване на
стойността на обезщетението, а след влизане в сила на това решение – с друго
решение за обезщетяване на собствениците с конкретна земеделска земя /когато се
обезщетява със земеделска земя/ или с поименни компенсаторни бонове /когато не
е възможно обезщетяване със земя/.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на
разноски.
Жалбоподателите /ищците/ следва да бъдат осъдени да
заплатят, както следва: на ответника Столична община – на основание чл. 78, ал.
8 вр. с ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство и на ответника „С.“ ООД – на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 2 020 лв.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 14.08.2020 год., постановено по
гр.дело №59575/2016 год. по описа на СРС, ГО, 120 с-в, с което са отхвърлени
предявените от З.Н.Д., В.В.Т. и Ц.В.Д. /встъпили по реда на чл. 227 ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса първоначален ищец В.Ц.Д./, В.Т.Д., А.Е.Д. и Б.Е.Д. *** „С.Б.“ ООД искове с правно
основание чл. 108 ЗС и евентуални искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ищците притежават правото на собственост въз
основа на земеделска реституция по ЗСПЗЗ – Решение №480 от 08.03.2006 год. на
ОСЗГ-Панчарево, а именно първите трима – на 1/2 ид.ч., а всеки един от
останалите – на по 1/6 ид.ч., върху следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ
от 1 080 кв.м., находящо се в гр.София, район „Слатина“, представляващо имот
пл.№4985, кад.лист №14 от кадастрален план, изработен през 1939 год., местност
„Заешки герен“, а съобразно регулационния план представляващ ПИ №4985, местност
СПЗ „*******, който имот по кадастралната карта на гр.София представлява част
от имот с идентификатор 68134.706.243 с площ от 195 кв.м. и част от имот с идентификатор
68134.706.254 с площ от 877 кв.м. /или общо 1 072 кв.м./ – съобразно скицата-проект
№15-31199 от 17.01.2019 год. СГКК-гр.София /на л. 207 – 209 от
първоинстанционното дело/, които са показани като защриховани части на комбинираната
скица – Приложение №1 към заключението на вещото лице по първоначалната
съдебно-техническа експертиза на л. 701 от първоинстанционното дело /която да
се счита за неразделна част от настоящото решение/ и за осъждане на всеки от ответниците
да предаде владението на гореописания недвижим имот /съответната част/, както и
за осъждане на ответниците да заплатят на всеки един от ищците съответно сумата
от по 3 250 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на площта,
на която е изградена асфалтова улица и сумата от по 6 541.67 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване на ползването на площта, на която е
изградена ж.п. линия и ищците са осъдени да заплатят на ответника Столична
община на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК направените разноски по делото в
размер на 600 лв., а на ответника „Слатина- Булгарплод“ ООД на основание чл.
78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 2 950 лв.
ОСЪЖДА З.Н.Д. с ЕГН **********, В.В.Т. с ЕГН **********, Ц.В.Д.
с ЕГН **********, В.Т.Д. с ЕГН **********, А.Е.Д. с ЕГН ********** и Б.Е.Д. с
ЕГН **********, всички със съдебен адрес: адв. Я.А.,***, да заплатят на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр.София, ул.“*******, на основание чл. 78, ал. 8 вр.
с ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
ОСЪЖДА З.Н.Д. с ЕГН **********, В.В.Т. с ЕГН **********, Ц.В.Д.
с ЕГН **********, В.Т.Д. с ЕГН **********, А.Е.Д. с ЕГН ********** и Б.Е.Д. с
ЕГН **********, всички със съдебен адрес: адв. Я.А.,***, да заплатят на „С.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски
във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на
2 020 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/