Мотиви
по НОХД № 4087/2014г. по описа на СГС, НО, 27
състав.
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу Д.Г.П., за това, че: За времето от 02.06.2014г. до
01.07.2014г. в гр.С., при условията на продължавано престъпление-когато две или
повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите е предложил и
дал подкуп на полицейски орган-разузнавач VI-IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност”
при 04 РУП-СДВР и участващ в извършването на проверка по преписка вх.№19051/14г. по описа на 04 РУП-СДВР, свързана с
изясняване собствеността на апартамент, находящ се в гр.С., ул.Б.№**,
ет.*, ап.*, за да не извърши действия по служба, визирани в длъжностната
им характеристика-да не извърши пълна проверка с цел да не се съберат
достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, а именно: На 02.06.2014г. в гр.С. е предложил подкуп -
пари в размер на 15 000лв. /петнадесет хиляди
лева/ на полицейски орган-В.Н.Т.-разузнавач VI-IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност”
при 04 РУП-СДВР и участващ в извършването на проверка по преписка вх.№
19051/14г. по описа на 04 РУП-СДВР, свързана с изясняване собствеността на
апартамент, находящ се в гр.С., ул.Б.№**, ет.*, ап.*, за да не извърши действия по служба, визирани в длъжностната
й характеристика-да не извърши пълна проверка с цел да не се съберат достатъчно
данни за образуване на досъдебно производство; На 30.06.2014г. в гр.С. е предложил
подкуп-пари в размер на 5 000лв. /пет хиляди
лева/ на полицейски орган - С.Г.М. - разузнавач VI-IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност”
при 04 РУП-СДВР и участващ в извършването на проверка по преписка вх.№ 19051/14г. по описа на 04 РУП-СДВР, свързана с
изясняване собствеността на апартамент, находящ се в гр.С., ул.Б.№**,
ет.1, ап.2, за да не
извърши действия по служба- визирани в длъжностната му характеристика- да не
извърши пълна проверка с цел да не се съберат достатъчно данни за образуване на досъдебно производство; На 01.07.2014г. в гр.С. е дал подкуп - пари в
размер на 4000лв. /четири хиляди лева/ на полицейски
орган-С.Г.М.-разузнавач VI-IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност”
при 04 РУП-СДВР и участващ в извършването на проверка по преписка вх.№
19051/14г. по описа на 04 РУП-СДВР, свързана с изясняване собствеността на
апартамент, находящ се в гр.С., ул.Б.№**, ет.1, ап.2, за да не извърши действия по
служба- визирани в длъжностната му характеристика- да не извърши пълна проверка
с цел да не се съберат достатъчно данни за образуване на досъдебно производство
-пр. чл.304а, вр. чл.304,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В
съдебното заседание представителят на
СГП поддържа обвинението по отношение на подсъдимия Д.Г.П. съобразно
правната квалификация в обвинителния акт, счита че обвинението е доказано от
събраните в хода на проведеното съдебно
следствие - писмени, гласни и веществени
доказателства, вкл. от изготвените ВДС от използваните СРС. Моли за постановяване на осъдителна
присъда и налагане на наказание
„лишаване от свобода” над средния размер предвиден в закона при превес
на отегчаващи отговорността обстоятелства-обстоятелството, че същият и преди е
извършвал обществено опасни деяния, упоритостта, която е проявил при
извършване на настоящото деяние, в сградата на полицейско управление на
територията на гр. С..
Защитата на подс. П., адв. Г. моли същият да бъде
признат за невиновен по предявеното му обвинение.По отношение свид. Т. счита,че не може да се твърди реално и сериозно предложение
за подкуп на длъжностно лице от състава на МВР, каквото изисква закона, в този
смисъл обвинението останало недоказано.
Според защитата свид. М. не е могъл обективно, в кръга на службата си да
извърши твърдяното от СГП –„ да не извърши пълна
проверка с цел да не се съберат данни за образуване на досъдебно производство”,
още повече според защитата няма данни подс.П. да е искал това. Напротив, той
искал преписката да приключи по–бързо, за да може да реализира този апартамент,
без оглед на това спекулативно или не на пазара, или иска спрямо тъжителката да
започнат някакви следствени действия. Адв. Г. твърди, че искането да не се
съберат достатъчно данни не зависи нито от оперативния работник В.Т., нито от оперативния работник М., защото събирането на
достатъчно данни е под контрола на прокуратурата. В заключение смята,че
обвинението е несъставомерно и подс. П. следва да бъде оправдан.
Защитата на подс. П., адв. П. също моли за оправдателна присъда. Поддържа
доводите изтъкнати от адв. Г., на свой ред
моли да се вземе предвид, че между свид. Т. и подс.П.
е имало нерегламентиран контакт, подкрепен с една среща в с. Ж., като в един последващ
момент свидетелка е довела на своите началници за направеното й предложение.
Защитата намира, че данни за това което
е поискано срещу предлаганият подкуп се съдържат само в показанията на свидетелката, които се
опровергават от докладна записка съдържаща
се в материалите по преписка вх. № 19051/14г. и от ВДС за използваните СРС, видно от които подс.П.
няма никакво отношение към удостоверението за наследници, нито е искал от тях
да го укриват, тъй като не е знаел нищо за него.Според защитата единственият
мотив да бъдат дадени от подс. П. на свид. М. 4 000 лв. е било бързината,
за да може да реши по-бързо финансовите си проблеми, но не и да стимулира
двамата полицейски органи да не извършват задълженията си по служба. По тези
съображения моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият П. не дава обяснения, в
лична защита и последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, при съобразяване разпоредбите на чл.14
и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия Д.Г.П. с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български
гражданин, средно образование, женен, неосъждан /реабилитиран по право/,
собственик на фирма със седалище и адрес на управление в чужбина, срещу него се
водят няколко НП за пр.от общ характер.
Свидетелите В.Т. и С.М.
работели в 04 РУП СДВР на длъжност разузнавач разузнавач VI-IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност”.
Двамата се занимавали основно с разкрИ.е на имотни
измами и използвани неистински документи. В 04 РУП СДВР се водела преписка с №
19051/2014г. която била разпредЕ.на св.Т.. Предмет на преписката бил изясняване собствеността на
апартамент, намиращ се в гр.С., ул.Б.№**,
ет.*, ап.2 и
събиране на данни за евентуално извършено престъпление от общ характер. Във
връзка с работата по преписката на 22.05.2014г. при св.Т.
се явила Т.К., която заявила, че получила нотариална
покана да напусне собствения си апартамент, за който разполага с нотариален акт
за право на собственост върху недвижимия имот придобито по давност от
20.11.2013г.
За собственик на
апартамента се представила Е.Б.Ч., чрез нотариален акт
за дарение на имота.
Св. Т. призовала по телефона Е.Ч. заедно
със съпруга й подс. Д.Г.П.. Двамата се явявали
многократно в сградата на 04 РУП СДВР за снемане на обяснения по преписката.
Независимо от това подс. П. започнал да
търси контакт с Т. в работно и извънработно време както лично, така и по
телефона. Той се интересувал от действията, които св.Т.
смятала да предприеме в хода на проверката по посочената преписка, поискал да
не се събират всички документи, имащи връзка със собствеността върху имота.
При едно от явяванията им
в 04 РУП –СДВР, подс. П. обяснил на
свид. Т., че дал 200 000 лева за апартамента, а сделката била под формата на
дарение, тъй като не можел да докаже доходи. На следващата им среща, провела се
в с. Ж., подс.П. се интересувал отново
какво ще стане с преписката, имал купувач за апартамента и искал да го продаде
бързо, казал на свид. Т., да не преглежда гражданското дело, подхвърлил, че има много средства да се усвояват.
Предвид казаното свид.Т.,
разбрала, че именно това гражданско дело следва да провери, в т. ч.
представените документи и др. които се намирали в СРС. Установило се, че във връзка с
деактуването на апартамента от регистрите на публично-държавната собственост е
заведено гр. дело № 9301/2006г. по описа на СРС, ГО, 35 състав. Делото е
заведено по ИМ от И. И. Д. срещу Държавата. С решение по делото съдът обявява Д.
за собственик на имота. Като доказателство, за твърдението, че И. И. Д. е
наследник на собственика И. К. Д., както в ИМ, така и в съдебното решение е
описано удостоверение за наследници № 480/18.04.2006г. Това удостоверение не се
съдържало в кориците на делото. А под този номер, след проверка било установено,
че СО-Възраждане е издала удостоверение за наследници на лицето Г. Андреев
Бисов, нямащ отношение към случая.
На 02.06.2014г. подс. П. и Е.Ч. се явили в сградата на 04 РУП
СДВР, където последната започнала да пише обяснения по визираната преписка пред
св. Т.. Докато Ч. пишела, обв. П. предложил на св. Т. 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, като веднъж
разтворил пръстите на двете си ръце и втори път на едната, шепнешком казвайки
хиляди и ако всичко приключи в негова полза, посочвайки свидетелката Т., тя не обърнала особено внимание, взела материалите и изпатила явилите се лица. Извършвайки проверка
по преписката св.Т. се свързала с лицето Д.В., явяващ се упълномощено лице по нотариалният акт за дарение на Ч. и го призовала по телефона за снемане на
обяснения. След разговора й с В. подс. П. започнал да й звъни настоятелно,
отново търсейки контакт с нея. На 16.06.2014г. св. Т. казала на подс. П. при поредното му позвъняване,
че няма да работи по преписката, тъй като сменяла работното си място.
Междувременно св. Т. уведомила прекия си ръководител св. К.К. за
случая и действията на подс. П., вкл.чрез писмена ДЗ. За случая била уведомена СГП.
На 17.06.2014г. при поредното позвъняване Т. му заявила, че няма
да работи по случая, а подс. П. се интересувал дали
не може да се уреди преписката да отиде при „наш човек, с когото може да се
говори ” и каквото предложил на нея било и за другия й колега.
Във връзка с преместването на св. Т. на
друга работа преписката била преразпредЕ.на св. С.М.. При получаването на
преписката на свидетеля било обяснено, че към Т. е отправено предложение за
материално облагодетелстване в пари,
за да
извърши нарушение на служебната си дейност- да не продължи извършването на проверката в нужната пълнота и материалите да се изпратят в
прокуратурата с мнение за прекратяване .
Подсъдимият продължил да звънни на свид. Т. от различни телефонни
номера и да търси контакт със св. М.. Междувременно свид. Т. и свид. М. дали съгласие спрямо тях да бъдат
използвани СРС.
На 30.06.2014г.
била уговорена среща между подс.П. и
свидетелите Т. и М.. Същата се провела около 16,00 часа в сладкарница Неделя,
намираща се на бул.Ч.В.. На срещата подс.П. многократно заявявал, че иска
преписката да се прекрати и предложил на св. М. 5000 /пет хиляди/ лева,
заявявайки му, че ще е доволен от него и че е свикнал всеки да взима, и че засега ще му даде „петичка”. На следващия ден
01.07.2014г. е проведена нова среща между подс. П. и
св.М., на която П. му казал, че ще му даде четири
хиляди лева сега плюс хиляда следваща седмица, като настоявал занапред да се води проверка не срещу него, а срещу Т.К., като
използвал думите:”...Да
спрем производството към мен. Да почнете към бабата….”. В края на срещата подс. П. казал на свид. М.,
че е взел сандвич от Мак Доналдс да го почерпи, подканил го да отидат до
колата, с която бил дошъл. Двамата отишли до автомобила на подс.
П., последният
отворил вратата на колата, извадил от там кутийка от сандвич от Макдоналдс и я
подал на свидетеля М..Свид. М. отворил кутийката пред подс.П.,
погледнал вътре и видял че има пари, свити на две и хванати с ластиче.Непосредствено
след това подс. П. бил задържан от полицейски служители при СДВР.
Св. М. предал доброволно с протокол на разследващия следовател кутийката от
сандвич от Макдоналдс, в която се намирали 18 броя банкноти от сто лева и 44
броя банкноти от петдесет лева, захванати от червен ластик.
Съгласно заключението на назначената съдебнотехническа експретиза представените и подробно
описани 18броя банкноти с номинална стойност 100 лева емисия 2003г., 11броя банкноти с номинална стойност 50 лева
емисия 1999г. и 33 броя банкноти с номинална стойност 50 лева емисия 2006г. са истински парични знаци.
Съгласно заключението на назначената дактилоскопна експертиза при изследването на предоставения обект-картонена кутия за сандвич
Макдоналдс не се проявяват или откриват годни за сравнително
идентификационно изследване дактилоскопни следи. ВЛ следва потомастния секрет върху кутията, ако човекът няма такъв или е
слаб, не го оставя върху обекта, от значение е също къде се съхранява кутията, колко
време е изминало, защото потомастният
секрет се изпарява. Върху конкретният
обект след изследване са установени само фрагменти от следи, което установява,
че тя е пипана.
По доказателствата:
Възприетата за безспорна
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията
на свид.В. Т., Кр. К., Ст. М. от с.з., заключенията на дактилоскопната л.46- том 2 от ДП и съдебнотехническата
експертизи л.61 том 2 от ДП, протокол за доброволно предаване –.
л.91-93,том 1 от ДП, материалите по пр.0
19051/2014г. по описа на 04 РУП-СДВР л.88-202
от нохд, длъжностни характеристики-том 1
от ДП, Искания и разрешения за прилагане на СРС / в класифицираните томове/, Протоколи за
изготвяне на ВДС от прилагането им / в класифицираните томове/ справка за
съдимост л. 33-35 нохд,справка от НСлС за НП срещу подсъдимия-л.35 от нохд,
справки от мобилните оператори от ДП и
нохд и др. писмени доказателства.
От показанията на свид. Т. се установяват обстоятелствата по възлагането
й за работа преписка№ 19051/2014г., извършеното от нея по същата, предложените
й на 02.06.2014г. в сградата на 04 РУП -С. пари в размер
на 15 000лв. /петнадесет хиляди лева/ от подс. П., чрез разтваряне пръстите на
двете си ръце и втори път на едната, шепнешком казвайки хиляди и ако всичко
приключи в негова полза, последващите действия на подс. П., неговата
настоятелност да научи какво се върши по преписката, желанието му да не се
проверява гражданското дело в СРС, настоятелните опити за срещи както със свид.
Т. и свид.М., обещанието, че какво е обещал на свид. Т.,
ще бъде и за другият служител поел преписката и др.
От показанията на свид. М. се установяват
обстоятелствата при които е осъществена срещата на 30.06.2014г. между него,подс.П. и Т., проведеният разговор,
желанието на подс. П. преписката да се прекрати и предложението му към свид. М.
да му даде 5000 /пет хиляди/ лева, както и за проведената между двамата среща
на 01.07.2014г. при която подс. П. му
подал кутийка от сандвич Макдоналдс, в която били сложени 4 000 лева, с
обещанието за още хиляда следваща седмица, като настоявал занапред да се води проверка не срещу него, а срещу Т.К..
От показанията на
свид. К. се установяват обстоятелства във вр. с предприетото по случая след като свид.Т.
съобщила за отправеното й предложение от подс. П. и докладвала вкл. писмено за
осъществените конткати, и за опитите за такива с нея от страна на подс.П..
При оценка на депозираните от свидетелите показания
съдът намери, че следва да ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелите се отличават с
обективност, добросъвестност, при последователно и убедително изложение на
важните за делото факти и обстоятелства. Намират се в единство помежду си и
кореспондират на писмените доказателства по делото.
Съдът даде вяра на
изготвените и приобщените към доказателствения материал по делото експертни
заключения, като прие, че те са дадени в съответствие със специалните знания и
опит на експертите, от една страна, а от друга не са оспорени от страните.
Съдът кредитира и приложените
писмени доказателства, които кореспондират с другите събрани по делото
доказателства, коректно отразяват и потвърждават правно релевантни
обстоятелства, включени в предмета на доказване.
Съдът кредитира представените по делото ВДС,
резултат от прилагани спрямо лицата специални разузнавателни средства. По
отношение на всички тях са спазени законовите изисквания, въведени както в НПК,
така и в Закона за специалните разузнавателни средства относно реда на
допускане, изпълнение и обективиране на получените от тях резултати, при това
същите изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства.
От правна страна:
С оглед приетата за установена фактическа обстановка, Съдът намери, че
от обективна и субективна страна подсъдимият Д.Г.П. е осъществил състава на престъпление по
чл.304а, вр. чл.304, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 02.06.2014г. до 01.07.2014г. в гр.С., при условията
на продължавано престъпление е предложил и дал подкуп на полицейски орган,
участващ в извършването на проверка по преписка вх.№19051/14г.
по описа на 04 РУП-СДВР, свързана с изясняване собствеността на апартамент,
находящ се в гр.С., ул.Б.№**, ет.1, ап*, за да не извърши действия по служба, визирани в длъжностната им
характеристика-да не извърши пълна проверка с цел да не се съберат достатъчно
данни за образуване на досъдебно производство, а именно: На 02.06.2014г. в гр.С.
е предложил подкуп - пари в размер на 15 000лв.
/петнадесет хиляди лева/ на полицейски орган-В.Н.Т.
разузнавач VI-IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност”
при 04 РУП-СДВР и участващ в извършването на проверка по преписка вх.№ 19051/14г. по описа на 04 РУП-СДВР, свързана с
изясняване собствеността на апартамент, находящ се в гр.С., ул.Б.№**,
ет.1, ап.2, за да не
извърши действия по служба, визирани в длъжностната й характеристика-да не
извърши пълна проверка с цел да не се съберат достатъчно данни за образуване на
досъдебно производство;
На 30.06.2014г. в гр.С.
е предложил подкуп-пари в размер на 5 000лв. /пет хиляди лева/ на
полицейски орган - С.Г.М. - разузнавач VI-IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност”
при 04 РУП-СДВР участващ в извършването на проверка по преписка вх.№ 19051/14г. по описа на 04 РУП-СДВР, свързана с
изясняване собствеността на апартамент, находящ се в гр.С., ул.Б.№**,
ет.1, ап.*, за да не извърши действия по служба, визирани в длъжностната
й характеристика-да не извърши пълна проверка с цел да не се съберат достатъчно
данни за образуване на досъдебно производство;
На 01.07.2014г. в гр.С.
е дал подкуп - пари в размер на 4000лв. /четири хиляди
лева/ на полицейски орган-С.Г.М.-разузнавач VI-IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност”
при 04 РУП-СДВР и участващ в извършването на проверка по преписка вх.№
19051/14г. по описа на 04 РУП-СДВР, свързана с изясняване собствеността на
апартамент, находящ се в гр.С., ул.Б.№**, ет.*, ап.*, за да не извърши действия по служба- визирани в длъжностната
му характеристика- да не извърши пълна проверка с цел да не се съберат
достатъчно данни за образуване на досъдебно производство.
Съдът намира, че в конкретният случай е налице
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. От обективна страна, продължаваното престъпление се характеризира с това,
че се касае за множествено свързани помежду си прояви, насочени към един и същ
непосредствен обект. Първата особеност на тази форма на усложнена престъпна
дейност е, че деецът е извършил две или повече деяния, конкретизирани по време,
място, начин и обстоятелства, при които е извършено, какъвто е настоящият
случай. Втората особеност деянията, съставляващи продължаваното престъпление,
да осъществяват поотделно основния състав на даден вид престъпление, налице в
случая. Необходимо е всички деяния да са съставомерни, за да могат да бъдат
квалифицирани като продължавано престъпление, което също е налице. Третата
особеност на продължаваното престъпление е обективната връзка между деянията,
т.е последващите деяния да се явяват продължение на предшестващите. Тази
обективна връзка между деянията ще е налице, когато те са насочени срещу един и
същ непосредствен обект на посегателство, което също е налице в конкретният случай. Четвъртата особеност на продължаваното
престъпление от обективна страна е, че отделните деяния са осъществени приблизително
при една и съща обстановка, показващ едно трайно отношение на субекта към
обекта на престъплението или осъществяване на деянията по траен повод. Последната
особеност е, че деянията трябва да са извършени през непродължителни периоди от
време, и тези две особености също са налице. От субективна страна,
продължаваното престъпление се характеризира с две особености: еднородност на
вината и наличие на субективна връзка между деянията, включени в този вид
усложнена престъпна дейност. Първата особеност ще е налице тогава, когато
деянията, формиращи продължаваното престъпление, са осъществени при една и съща
форма на вината, в конкретният случай умишлено.
Другата особеност изисква субективната връзка между деянията, включени в
продължаваното престъпление. Тази връзка е налице тогава, когато последващите деяния
се явяват и от субективна страна продължение на предшестващите. В разглежданият
случай и тези особености са налице.
От обективна страна, подсъдимият на 02.06.2014г. е предложил на св. Т. - подкуп, какъвто съставлява сумата от 15 000 лева, на
30.06.2014г. подс. П. е предложил на свид. М., подкуп, какъвто съставлява
сумата от 5 000 лева и на 01.07.2014г. е дал на свид. М. подкуп, какъвто
съставлява сумата от 4 000 лева. Несъмнено парите са с материален характер и с характер на имуществено
благо и ценност, доколкото се намират в свободно обръщение. Те са и с характер
на "дар", "подкуп" доколкото не се следват на полицейския
орган, като той не ги получава нито като трудово възнаграждение, нито като
паричен еквивалент на престация в гражданскоправен смисъл. Даването им е с
безвъзмезден характер.
На
следващо място подсъдимият е предложил
подкуп на свид. Т. в размер на 15 000 лева на горепосочената дата, чрез разтваряне пръстите на двете си ръце и втори път на едната,
шепнешком казвайки хиляди и ако всичко приключи в негова полза, в последствие се
интересувал от действията, които св.Т. смятала да
предприеме в хода на проверката по посочената преписка, поискал да не се
събират всички документи, имащи връзка със собствеността върху имота.
Подсъдимият
на горепосочената дата е предложил на свид. М. подкуп в размер на 5 000 лева
искайки преписката да се прекрати, заявявайки му, че ще е доволен от него и че
е свикнал всеки да взима и че засега ще му даде „петичка”. Подс.П.
на горепосочената дата е дал подкуп на свид. М. в размер на 4000 лева, като
настоявал за напред да се води проверка не
срещу него, а срещу Т.К..
Подсъдимият предложил и дал подкуп на полицейски орган,
каквито несъмнено са свид. Т. и М., те са
орган на власт, назначени по съответния ред и притежаващи всички правомощия произтичащи от
длъжността им, вкл. да откриват, водят, приключват и прекратяват дела на
оперативен отчет и преписки на предварителен отчет с цел противодействие на
икономическата престъпност. Следователно установено е също така, че подсъдимият е предложил
и дал подкуп на горепосочените полицейски органи за да не извършат действие по служба - да не извършат пълна проверка по преписката, която им е възложена с
цел да не се съберат достатъчно данни за образуване на досъдебно производство.
Предметът на подкупа е категорично установен,
при предложението към Т. е бил в размер
на 15 000 лева ,при предложението към свид. М. е бил в размер на 5000 лева,
при даването му 4000 лева, това
са 18броя банкноти с номинална стойност 100
лева емисия 2003г., 11броя банкноти с номинална стойност 50 лева емисия 1999г.
и 33 броя банкноти с номинална стойност 50 лева емисия 2006г., подробно описани
в протокола.
От протокола за изготвените ВДС е видно, че
подс. П. настоява той да излезе „ редовен”, преписката „ да се обърне” срещу
„бабата”. От показанията на на свид. Т. е видно, че бидейки наясно с начина на придобИ.е на имота, той е настоявал да не се проверява
гражданското дело, респ. съдържащите се в него
документи, който касаят праводателят на Е. Ч., от ВДС е видно,че подс. П. е наясно и със ролята
на упълномощеното лице Д.В., извикан от полицейските органи за обяснения по
преписката ,за него той казва че е „бушон”.
Предвид изложеното версията лансирана от
защитата, че подсъдимият е
искал да продаде по-бързо имота и за да приключи по-бързо преписката е предлагал и дал
подкуп, съдът намери за несъстоятелна. От друга страна законът инкриминира и
действията по предлагане и даване на подкуп, за да бъдат извършени действия по
служба.
Също толкова несъстоятелна
е и защитната версия, че подс. П. не е бил наясно с
гражданското дело и за него всичко е било наред по придобИ.ето
на имота, защото е житейски
неиздържано и нелогично да
предлагаш и даваш подкуп, ако знаеш, че сделката е законна. В случая от
доказателствата /ВДС от използваните СРС/ е видно, че имота не е придобит от Е. Ч. чрез
дарение, напротив подс.П. сочи, че за имота е платил цена, но е оформена
сделката като дарение, защото не може да докаже /обясни/ произхода на парите си.
Същият много добре е съзнавал, че извършва
незаконосъобразни
действия, целящи да избегне извършване на пълна
проверка на собствеността върху имота,
предмет на разследване по преписката, с цел
да не се съберат достатъчно данни за образуване на досъдебно производство. Ето защо, действията на подс.П. безспорно покриват признаците на престъпния състав по чл.304а, вр. чл.304, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК.
От субективна страна извършеното е виновно, с
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал всички признаци на поведението си - че предлага
пари на полицейски
органи- свид. Т. и свид. М., че дава пари на полицейски орган- свид. М., за да
не извършат действия по служба. Предвиждал е
общественоопасните последици и ги е искал.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от
подс. П. престъпление по чл.304а, вр. чл.304, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода” до десет години и глоба до петнадесет хиляди
лева.
При индивидуализация на наказанието на подс.П.
съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелства-чистото му съдебно
минало /реабилитиран/.
Съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства:
-високата степен
на обществена опасност на извършеното
деяние- подс.П. демонстрира липса
на какъвто и да било респект към полицейските органи в Република България, игнориране на държавността
и правовия ред в страната ни.
- упоритостта, с
която е преследвана престъпната цел;
-високата стойност на
предложените парични суми и дадената
такава ;
-мястото
на извършване на едно от деянията вкл. в продължаваното
престъпление- в сграда на полицейско управление.
При този съществен превес на отегчаващите отг. обстоятелства Съдът намери, че за постигане целите на закона и с оглед
личната и генерална превенция е съответно на извършеното и справедливо от
гледна точка на закона да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и „ГЛОБА” в размер на 7000 лв. /седем хиляди лева/.
Размера на кумулативно предвидената „глоба” съдът съобрази с тежестта на
извършеното и материалното състояние на подс.П..
На основание чл. 59, ал.1, вр. с чл. 61, т.3 от ЗИНЗС, Съдът
определи първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Д.Г.П. наказание
„лишаване от свобода" в затворническо общежитие от открит тип
На основание чл.59 НК Съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия П., както и
времето, през което е бил с МН ”Домашен арест” по настоящето дело.
На основание чл.30** от НК Съдът ОТНЕ в полза на Държавата предмета на
престъплението- парична сума в размер на 4000лв./четири
хиляди лева/, в банкноти подробно описани в протокол за доброволно предаване на
л.91-93,том 1 от ДП.
По веществените
доказателства:
Съдът прие, че не са налице основания да бъде отнет 1 брой мобилен
телефон, ведно със сим карта подробно описани в протокол за доброволно
предаване–л. 38 ,том 2 от ДП и същите следва да бъдат върнати на подс.П. след влизане в сила на присъдата. Съдът прие,
че 1 брой картонена кутия, описана в протокол за доброволно предаване л.91-93, том 1 от ДП и приложена по делото-л.48, том 2 от ДП,
в която са били поставени банкнотите следва да
остане по делото.
По разноските:
При този изход на делото, съдът възложи в тежест на подсъдимия да
заплати в полза на Държавата направените по делото разноски, като такива са
направени само в досъдебната фаза в размер на 119,07 лева и по 5 лева държавна такса за служебно
издаване на всеки един
изпълнителен лист.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: