Определение по дело №1100/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 2/12.01.2012 г., постановено по гр.д. № 188/2010 г., Крумовградският районен съд е осъдил “Б.” О. – Г. да заплати на “О. М. Б.” – Г. сумата в размер на 3 297.01 лв., представляваща незаплатена цена за доставени материали по фактура № */26.09.2003 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2010 г. – датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение “Б.” О. – Г. е осъдено да заплати на “О. М. Б.” – Г. и сумата в размер на 1 624.61 лв., представляваща законната лихва върху неизплатената цена за доставени материали по фактура № */26.09.2003 г., за периода от 20.12.2007 г. до 23.12.2010 г. – датата на завеждане на исковата молба, както и направените по делото разноски в размер на 960 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят “Б.” О. –гр.Крумвград, който го обжалва чрез процесуалния си представител, като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при съществени процесуални правила. В жалбата се твърди, че между страните нямало сключен договор за доставка на взривни материали, като не била установена и договорената цена, тъй като не била представена процесната фактура. Твърди се също, че нямало безспорно извънсъдебно признание на ответника, че дължи претендираната сума. Не били ангажирани доказателства за цената на доставената стока или на пазарната й стойност, както и кога задължението станало изискуемо, поради което не можело да се установи размера на дълга и законната лихва за забава. Моли съда да отмени обжалваното решение на Крумовградския районен съд и да отхвърли предявените искове като неоснователни. В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата и в представена писмена защита съображения. Претендира разноски.

Въззиваемото дружество “О. М. Б.” – Г. оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. Твърди се, че жалбодателят нямал правото да твърди нови обстоятелства, че сключването на сделката, извършването и приемането на доставката са недоказани, тъй като тази възможност била преклудирана съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК. Ответникът не бил оспорил сключването на сделката, факта на доставката, както и количеството и качеството на доставените взривни материали. Задължението било признато безусловно и изрично в пълния му размер на 28.10.2009 г. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение на Крумовградския районен съд. В съдебно заседание въззиваемият не изпраща представител. В представена писмена молба се поддържат изложените в отговора съображения.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е частично основателна.

Обжалваното решение на Крумовградския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Предявеният иск за заплащане на сумата от 3 297.01 лв., представляваща незаплатена цена за доставени взривни материали е основателен и доказан и правилно е бил уважени от първоинстанционния съд, а решението в тази му част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Установява се от събраните по делото доказателства, че между страните е бил сключен договор за продажба на взривни материали, които са били приети от ответното дружество. С искане вх. № 2651/18.09.2003 г. “Б.” О. – Г. е поискало от РПУ - Крумовград издаване на разрешение за закупуване и пренасяне на взривни вещества от “Д.Н.” – Г., като такова разрешение е било издадено на 19.09.2003 г. Видно от представения протокол № 1 с дата 25.09.2003 г. взривните материали са били предадени от ищеца на ответника, като същите са били и употребени. Т.е., налице са безспорни данни, че между страните по делото е бил сключен договор за продажба на взривни материали, като доводите, изложени във въззивната жалба в тази насока са неоснователни. Що се отнася до цената на взривните вещества, то същата се установява от направеното от ответното дружество признание на вземането с факс от 28.10.2009 г. (л.11 от гр.д. № 188/2010 г.), където изрично е посочено, че задължението не е изплатено поради финансови затруднения, като е поискано отсрочване на изпълнението до 30.08.2010 г. Разбира се, в това писмо не е посочен размерът на задължението, но е цитирано писмото на ищцовото дружество № **-**-***/29.09.2009 г., където този размер е изрично посочен – 3 297.01 лв. С това изявление ответникът признава задължението си към ищеца и прекъсва погасителната давност съгласно разпоредбата на чл.116, б.”а” от ЗЗД и от този момент започва да тече нова давност, поради което това задължение не е погасено по давност и се дължи от ответното дружество. Неоснователно е твърдението, изложено във въззивната жалба, че няма безусловно признание на задължението, тъй като такова признание е налице както от представения факс от 28.10.2009 г., така и от извършените частични плащания от ответното дружество. По отношение на обстоятелството, че не е представена фактура № */26.09.2009 г., то от това не може да се направи извод, че между страните не е съществувал договор за продажба на взривни материали. Както бе посочено вече, доставката на взривните вещества се установява по безспорен начин от искането за покупка и пренасяне на взривни вещества именно от ищцовото дружество, както и от протокол № 1 с дата 25.09.2003 г., съгласно който взривните материали са били предадени от ищеца на ответника.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение за сумата от 1 624.61 лв., то същият е неоснователен и неправилно е бил уважен от първоинстанционният съд, чието решение в тази му част е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а искът отхвърлен. Задължението за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение е погасено по давност и при наличие на възражение от страна на ответното дружество същото е недължимо. С цитираното по-горе писмо, изпратено по факс на 28.10.2009 г., ответното дружество е признало единствено задължението за заплащане стойността на взривните материали, т.е. главницата, но не и дължимите лихви за забава. Поради тази причина не е налице прекъсване на давността и по отношение на законната лихва и това задължение е погасено по давност съгласно разпоредбата на чл.11, б.”г” от ЗЗД, а искът е неоснователен.

В хода на производството е било променено фирменото наименование на ищцовото дружество от “Д.н.М.” на “О. М. Б.” , като това обстоятелство е било съобразено от първоинстанционния съд.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 2/12.01.2012 г., постановено от Крумовградския районен съд по гр.д. № 188 по описа за 2010 г. на същия съд, в частта, с която “Б.” О. – Г. е осъдено да заплати на “О. М. Б.” – Г. сумата в размер на 1 624.61 лв., представляваща законната лихва върху неизплатената цена за доставени материали по фактура № */26.09.2003 г., за периода от 20.12.2007 г. до 23.12.2010 г. – датата на завеждане на исковата молба, като предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на ищеца се следват разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 570.66 лв., а на ответника се следват разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 138.12 лв. Или по компенсация на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 527.72 лв., като решението в частта му за разноските следва да бъде отменено за разликата от 527.72 лв. до 960.26 лв.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2/12.01.2012 г., постановено от Крумовградския районен съд по гр.д. № 188 по описа за 2010 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която “Б.” О. – Г., У.К. и М.” № 22, ЕИК ********** е осъдено да заплати на “О. М. Б.” – Г., У.Г. Б. № 20, ЕИК ********** сумата в размер на 1 624.61 лв., представляваща законната лихва върху неизплатената цена за доставени материали по фактура № */26.09.2003 г., за периода от 20.12.2007 г. до 23.12.2010 г. – датата на завеждане на исковата молба, както и В ЧАСТТА, с която “Б.” О. – Г., У.К. и М.” № 22, ЕИК ********** е осъдено да заплати на “О. М. Б.” – Г., У.Г. Б. № 20, ЕИК ********** направените по делото разноски ЗА РАЗЛИКАТА от 527.72 лв. до 960.26 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “О. М. Б.” – Г., У.Г. Б. № 20, ЕИК ********** против “Б.” О. – Г., У.К. и М.” № 22, ЕИК ********** иск за заплащане на сумата от 1 624.61 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху неизплатената цена за доставени материали по фактура № */26.09.2003 г., за периода от 20.12.2007 г. до 23.12.2010 г. – датата на завеждане на исковата молба, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.