РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Смолян , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20205440100796 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „****” ЕАД – София, представлявано от ***** и ***** е предявил
установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК срещу Е. З. К. от
с. *****, общ. Смолян, с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че
дължи на „****" ЕАД, сумите, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 417/2020 г. на РС - Смолян, а именно: 6460,20 лева –
главница за периода 05.11.2017 – 20.05.2020 г.; 776,81 лева договорна лихва за периода
05.11.2017 - 05.03.2020 г.; 1544,47 лв. обезщетение за забава за периода 06.11.2017 –
02.06.2020 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 02.06.2020 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване
на дълга.
Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедното и в исковото
производство.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:
На 9.08.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между "****"
ЕАД и „****” ЕАД, ЕИК *****, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № PLUS-**** от дата 4.05.2015 г. е прехвърлено в полза на „****”
ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „****“ ЕАД,
1
чийто универсален правоприемник е „****“ С.А. чрез „****“ ЕАД уведомително писмо с
Изх. № УПЦ/УПИ-С- БНП/PLUS-**** от 04.03.2020 г. за станалата продажба, чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Видно от
известието за доставяне, писмото е получено лично от ответника на 11.03.2020 г.
На 04.05.2015 г. Между "****" ЕАД, като Кредитор и Е. З. К. като
Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-****, при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които
Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за
потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата,
посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 10 000 лв. Страните са постигнали
съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застрахователната премия
да бъде платена директно на застрахователния агент „****“ ЕАД. Застрахователната премия
е в размер на 3 360 лв. и е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения
брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за
заем е включена в размера на договорната лихва. Съгласно условията на сключената
застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния
падеж на погасителната вноска застрахователното покритие се прекратява автоматично,
предвид което за периода считано от 05.11.2017 г. по задължението не са начислявани
месечни застрахователни премии, съответно не се претендират и с настоящото заявление.
Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението
на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати
на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“
и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща
печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер
на 16 405,20 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 6
405,20 лв.
На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.05.2020 г., на 60 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 273,42 лв., при първа погасителна вноска 20.06.2015
г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.05.2020 г. /дата
на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок
2
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение
на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към
договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително
писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 5.03.2020 г. /получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост/.
Съгласно условията към договора за потребителски кредит, при забава в плащането
на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за
кредит. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 6.11.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1 544,47 лева.
Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството, което е
породило правният му интерес от подаване на заявление за издаване на изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК срещу ответника за всички дължими суми по Договор за потребителски
кредит № PLUS-****, сключен на 04.05.2015 г.. Съдът е уважил претенцията и по
образуваното ч.гр.д. № 417/2020 г., по описа на РС - Смолян е издадена заповед за
изпълнение за сума в общ размер на 8 781.48 лв. от които главница 6 460,20 лв., договорна
лихва 776,81лв. и законна лихва за забава в размер на 1 544,47 лв. Длъжникът е възразил
срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна е станало причина за
подаването на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор, с който оспорва исковата молба
като неоснователна, оспорва договора за кредит като недействителен. Оспорва представения
Договор за цесия, като твърди, че същият не поражда права за ищеца, смята, че същият не
доказва действителния размер на задължението по Договора за заем с кредитодателя. Смята,
че липсва яснота дали представените Условия по договора са към самия договор или са част
от общите условия, респ. дали са индивидуално договорени клаузи. Счита, че представеният
от ищеца не е в първоначалния вид, тъй като в договора е нямало клауза за прехвърлянето
на правата на кредитора на друго лице. Твърди, че с ежемесечните плащания е погасил
изцяло главницата по кредита и договорната лихва. Оспорва претенцията за застрахователна
премия и твърди, че не е сключвал договор за застраховка, смята същата за неоснователна.
Счита също че неоснователно се претендира и обезщетение за забава.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, в писмена молба поддържа
исковете и моли да бъдат уважени по изложените съображения по същество, като
претендира да му бъдат присъдени деловодните разноски.
3
Ответникът не се явява. Пълномощникът му адв. М поддържа отговора на
исковата молба и излага съображения по същество. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира присъждане на деловодните разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 417/2020 на СмРС, образувано по подадено заявление на 02.06.2020
г. от „****” ЕАД, Смолянският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 132/05.06.2020 г., с която е разпоредено длъжникът Е. З.
К., ЕГН **********, от с. *****, общ. Смолян да заплати на заявителя сумата от 6 460,20 лв.
- главница по Договор за покупка на потребителски кредит № PLUS-****/04.05.2015 г.,
сключен между „****“ ЕАД и Е. З. К.; 776,81 лв. - договорна лихва за периода 05.11.2017 г.
до 05.03.2020 г., 1 544,47 лв. - обезщетение за забава за периода 06.11.2017 г. до 02.06.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
02.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в
размер на 225,63 лв., от които 175,63 лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу
издадената заповед от длъжника Е.К., че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение. С Разпореждане № 602014/24.07.2020 г. съдът е указал на заявителя, че в
едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника по
издадената заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането
е получено от заявителя на 04.08.2020 г. и на 04.09.2020 г. /товарителницата на л. 37/
ищецът е подал настоящата искова молба.
Ето защо исковете са процесуално допустими, като предявени между надлежно
легитимирани страни – цесионера и длъжника по кредитното правоотношение и в
предвидения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, като предмет на исковете са сумите, за
които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 417/2020..
Видно от представения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-****,
сключен на 04.05.2015 г. в гр. Смолян между „****“ ЕАД и Е. З. К., посоченото дружество е
предоставило на ответника потребителски кредит от 10 000 лв., който същият е следвало да
върне ведно със застрахователна премия 3 360 лв., такса ангажимент 350 лв., платим на 60
погасителни вноски с падеж 20-то число на месеца, с размер на всяка месечна вноска от
273,42 лв., с дата на първа вноска 20.06.2015 г. и 20.03.2020 г.- краен падеж и обща стойност
на плащанията 16 405,20 лв.; с ГПР 13,04 % и лихвен процент 10,79 %, който е фиксиран за
срока на договора.
В чл. 5 от договора е предвидено обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода на забавата на всяка погасителна вноска, ведно с разноските за събирането
на кредита /за телекомуникационни услуги, напомнителни писма или други/ по преценка на
кредитора. Договорена е предсрочна изискуемост на кредита при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска.
Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията,
при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „****" ЕАД,
като застрахователната премия, която е в размер на 3 360 лв., съгласно т. 2 от условията на
договора е разделена на равен брой вноски, съответстващи на броя на вноските по кредита и
е част от всяка месечна погасителна вноска. Таксата ангажимент задължава кредитора да
фиксира лихвения процент за целия срок на договора и се заплаща при усвояването на
кредита.
На същата дата -04.05.2015 г. между страните е подписан и Сертификат за
застраховка „Защита на плащанията“, пакет Защита на плащанията и Злополука и
Комбинирана защита, сключена с „***“. С този сертификат – предпоследно изречение
ответникът се е съгласил при настъпването на застрахователно събитие застрахователното
плащане да бъде извършено в полза на кредитора „****“ ЕАД.
4
Според представеното платежно нареждане от 05.05.2015 г. /л. 64/ „****“ ЕАД е
превело по сметка на ответника в „Алфа Банка“ – кл. София сумата от 9 650 лв. по същия
договор за кредит.
По силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ №
Д-17-00142-1/27.07.2017 г. „****“ ЕАД е прехвърлило на „****“ ЕАД вземанията на
продавача от длъжници, произтичащи от договорите за кредити, посочени в приложение №
1 към договора, заедно с всички привилегии, обезпечения, изтекли лихви и др.
принадлежности.
Видно от приложение № 1/09.08.2018 г. към договора за цесия, с посочения
договор за цесия е прехвърлено и вземането „****“ ЕАД към ответника Е.К. /под № 61 в
приложението/ в общ размер от 7 651,40 лв., от които остатък от главницата към 09.08.2018
г. – 6 460,20 лв.; 776,81 лв. остатък договорна лихва към 09.08.2018 г.; 414,39 лв. остатък
лихва за просрочие към 09.08.2018 г..
С потвърждение за сключена цесия на осн. § 7, ал.7, продавачът – цедент „****“
ЕАД е потвърдил, че в качеството си на кредитополучател по Договор за паричен заем е
прехвърлил на ищцовото дружество кредитите по Приложение № 1/09.08.2018 г. към
договор за цесия от 27.07.2017 г., сред които е и този с длъжника – ответник, и потвърждава,
че е получил договорената покупна цена от съгласно договора за прехвърляне на вземания.
С § 7, ал. 8 от договора за цесия продавачът е упълномощил купувача с правата да
уведомява длъжниците за цесията и да направи изрично пълномощно за това. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по прехвърлените
вземания за извършената цесия с писмените пълномощни на л. 32 и 33.
С уведомително писмо от 04.03.2020 г. длъжникът К. е уведомен от ищеца за
извършената цесия и за размера на задължението му към 04.03.2020 г. – 8 781,48 лв.,
включително начислена лихва за просрочие и същият е била поканена в 5- дневен срок от
получаването на поканата да плати на цесионера цялото вземане. Писмото е изпратено до
длъжника с известие за доставяне /л. 36/ на адреса в с. *****. Уведомлението е връчено на
ответника лично на 11.03.2020 г..
В заявлението и в исковата молба и уточняващата към нея ищецът се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на пълния остатък по кредата, настъпила автоматично на
05.03.2020 г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост. С
уведомителното писмо за извършената цесия ответникът е бил уведомен и за настъпилата
предсрочна изискуемост от страна на цесионера „****“ ЕАД, връчено на 5.03.2020 г. –
преди подаване на заявлението.
Според писмото на „***“ КЧТ от 16.03.2020 г., съгласно извлечение на
информационната система на същото дружество по сключената застраховка е издаден
сертификат PLUS-****/04.05.2015 г. със застраховано лице ответника, по която са платени
38 премии по 56 лв. в периода 01.06.2015 г. – 01.07.2018 г. вкл. или общо 2 128 лв..
Съгласно заключението по назначената СИЕ, изготвена въз основа на
материалите по делото и извършена проверка в счетоводствата на „****” ЕАД и ****” ЕАД,
Е.К. е направил погасителни вноски в общ размер 7 948,25 лева /Таблица 1, к. 20/, от тях са
извършени следните погасявания към ****” ЕАД: 3 931,80 лв. за главница; 2 268,39 лв. за
договорна лихва; 1 736 лв. за такса застраховка на кредит и 12,06 лв. разноски за събиране.
Ответникът не е извършил плащания към ищеца – цесионер. Размерът на законната лихва
върху непогасената главница в размер на 6 068,20 лв. за периода 06.11.2017 г. /обявяване на
предсрочната изискуемост/ – 02.06.2020 г. /подаване на заявлението/ е 1 560,93 лв..
Според втория вариант на заключението, без да се отчитат вноските по
застраховката, които са приспаднати от главницата са погасени: 5 392,41 лв. – главница; за
5
периода 20.06.2015 – 20.08.2018 г. плюс 67,03 лв. – част от непогасената вноска за
главницата към 20.09.2018 г.; 2 543,78 лв. - договорна лихва за периода 20.06.2015 –
20.09.2018 г. вкл. и 12,06 лв. разноски за събиране. Размерът на законната лихва върху
непогасената главница 4 607,59 лв. за периода 06.12.2018 /датата, на която би настъпила
предсрочната изискуемост/ до 02.06.2020 г. /подаването на заявлението/ е 697,59 лв.. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че от начислената застраховка в размер на 2 128
лв., са погасени 1 736 лв. от направените погасителни вноски от ответника и е останал
непогасен остатък от 392 лв..
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено. Същите не е оспорено от страните.
С установителния иск по чл. 422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение в заповедното
производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно наличието на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, като подаването на възражение не
води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а
представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че производството по иска по
чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение, тази пречка отпада и заповедта за изпълнение
влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален установителен иск в
тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането, а на ответника -
възраженията си срещу вземането.
За да бъдат уважени предявените искове дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание - договор за цесия и в претендирания
размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията и за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането. Ищецът следва да докаже изправността на цедента – наличието
на сключен договор за кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в това
число валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва,
настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на остатъка по кредита, както и
на изискуемост на претендираните обезщетения за забава, като установи вземанията си и по
размер. Ищецът следва да докаже също, че кредиторът е изпълнил задълженията си по
договора за кредит, като е предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да докаже
всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания.
Ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси установяване
дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, тъй като на основание сключения
рамков договор за цесия със стария кредитор и подписаното между тях Приложение № 1, в
което цедираното право е индивидуализирано по обем и обхват, вземанията на цесионера по
договора за паричен заем са му прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД. За да се прояви
действието на договора за цесия между страните по него, е достатъчно постигането на
съгласие между стария и новия кредитор. От момента на постигне на съгласието страните
по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него и цесионерът се явява
носител на придобитите имуществени права. Приемането на цесията от длъжника и
неговото участие при сключването на договора не е необходимо, но за да има действие
спрямо него цесията следва му бъде съобщена от предишния кредитор – чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на
вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението му. Изходящото
от цедента уведомяване създава достатъчна сигурност за длъжника относно извършената
замяна на стария кредитор и гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице,
легитимирано по смисъла на чл. 75 ал. 1 ЗЗД.
В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да бъде
извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване от
цедента. В този смисъл е установена и постоянната съдебна практика, напр. решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ІІІ г.о., ВКС. В случая доказателствата по
6
делото сочат, че ищецът е бил упълномощен от цедента да уведоми ответницата за
извършеното прехвърляне на процесното вземане по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което в
случая е направено. С връчването на уведомителното писмо на длъжника цесията поражда
действие по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което ищецът се явява
титуляр на вземането по кредита, както и прехвърлянето на вземането е противопоставимо
на ответницата и има действие спрямо него.
В решение № 204/25.01.2018 г. на ВКС, ТК, I отд., постановено по т.д. №
2230/2016 г. по реда на чл. 290 ГПК, с което настоящият състав на съда напълно се
солидаризира, е прието по поставения правен въпрос, че „При липса на изрично делегирано
право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков
кредит, със сключването на договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем.”. Ето защо съдът приема, че ответникът е надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. В същото решение е прието също, че
„върху новия кредитор преминават всички права, които старият кредитор е имал по
отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на сключване на
цесионната сделка вземане към длъжника, в това число и да обяви кредита за предсрочно
изискуем при наличие на предвидените в договора предпоставки за това, както и че
длъжникът може да прави срещу новия кредитор всички възражения, които има по
отношение на стария кредитор, в това число – за липса на изрично обявена предсрочна
изискуемост. По отношение на длъжника, след като цесията му е съобщена по чл.99, ал.3
ЗЗД, титуляр на вземането е цедентът - чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което той, в качеството си
на кредитор, е легитимиран да иска изпълнение на вземането на падежа и при липсата на
надлежно изпълнение да лиши длъжника от преимуществото на срока, когато същият е
уговорен в полза на длъжника, при наличие на предпоставките, посочени договора,
съответно при осъществяване на установени за това в закона юридически факти за
обявяване на предсрочната изискуемост.“ По изложените съображения по силата на цесията
новият кредитор е поставен в правното положение на стария кредитор с всички права и
задължения, произтичащи от кредитния договор, като длъжникът може да прави срещу
новия кредитор всички възражения, които е могъл да направи на стария.
Като потребител по договора за кредит ответникът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.
Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за
действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са
спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните
законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са
индивидуално договорени.
Между ответника и цедента са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Ответникът изрично е посочил, че приема общите условия, като е подписал същите, поради
и което няма пречка част от изискуемото към договора съдържание да е уговорено в
7
приложените и подписани от страните общи условия.
В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР на
заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорна лихва в общата подлежаща на
връщане сума е включена и дължимата застрахователна премия по сключената застраховка
на плащанията. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички лихвени проценти. В случая лихвеният процент е уговорен като постоянен и е
достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е направено. Страните са подписали
погасителен план, съдържащ необходимата пълна информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото
изискване на чл. 11, т. 11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. Видно от
самия погасителен план /л. 4/, в него са описани всички погасителни вноски, общо 60. При
това положение съдът приема, че е изпълнено условието на чл. 11, т. 11 от ЗПК, тъй като на
кредитополучателя не е предоставена пълната необходима информация във връзка с
погасяването на кредита.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения начин в Приложение № 1
на ЗПК, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал.
1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в условията
към него липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин,
въведено с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Смисълът на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Кредитополучателя не следва да бъде поставян в положението, за да разбере действителния
размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и
8
да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, което противоречи на изискването за яснота. Изискването за посочване на ГПР
включва в себе си и задължение за изрично и изчерпателно посочване на разходите,
отчетени при формирането му. Липсата на яснота и правила за формирането на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
В разпоредбата на чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В случая не е спазено изискването на чл. 10, ал.1
ЗПК, поради което и на основание чл. 22 договорът се явява недействителен.
В чл. 23 от ЗПК законодателят е въвел защита за кредитополучателя като
последица от нищожността на договора, като е прието, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Относно договорената застрахователна премия, която представлява част от
месечните вноски за главница: По делото е представен писмен документ, озаглавен
„Сертификат“, в който се твърди, че удостоверява, че посочен застраховател се е съгласил да
застрахова ответника по застраховка „Защита на плащанията“. Този сертификат обаче не
представлява писмен договор за застраховка, и по делото няма представен такъв договор, а
съгласно чл. 344 от КЗ, писмената форма при застрахователните договори е форма за
действителност. Освен това сертификатът представлява частен свидетелстващ документ,
който доказва единствено направено изявление от неговия издател, но не удостоверява
истинността на това изявление. Видно от общите условия за застраховка „защита на
плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит Класик“, същите са неразделна част от
групов застрахователен договор за застраховка „защита на плащанията“ № 5/2010 г. В
случая не се представя нито груповия договор от 2010 г., посочен в общите условия, нито
доказателство, че същият е приложими за сключения през 2015 г. процесен договор. Нещо
повече, посочената застраховка по груповия договор засяга кредитополучател по договори
„Кредит класик“. Настоящият договор не е такъв и е за отпускане на револвиращ
потребителски кредит с кредитна карта. В случая издателите на сертификата са
декларирали, че застрахователят се е съгласил да застрахова кредитополучателя по
застраховка „Защита на плащанията“, но това не означава, че действително е извършено
застраховане в предвидената в закона форма и плащане по застрахователен договор към
застрахователя, свързано с конкретния договор за кредит също не се установи. Безспорно се
установи, че „****” ЕАД е заплатило премия на застрахователя в посочения от експертизата
размер от 1 736 лв.. но както се посочи не е ясно по какъв точно договор и на какво
основание. Ето защо ответникът не дължи и частта от главницата, представляваща вноска
по застрахователната премия в размера на остатъка от 392 лв., а направените плащания за
застрахователни вноски са недължимо платени.
9
След като договорът е недействителен, на основание чл. 23 ЗПК, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, т.е. на това, което е получил в заем, но не
дължи лихви и други разходи. Следователно ответникът дължи връщане единствено на
главницата по договора. При съобразяване на законовите разпоредби на ЗПК, на цитираната
задължителна съдебна практика и като взе предвид направеното от ответника надлежно
плащане по договора за кредит, непогасеният остатък от главницата по кредита е в размер
на 2 051,75 лева. Така установеният размер на главницата не включва застрахователните
вноски. До този размер следва да бъде уважен установителният иск за главница и да бъде
отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 6 460,20 лв..
Установителните искове за договорна и наказателна лихва следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни и недоказани.
Съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Предвид посоченото
ответникът дължи да плати на ищеца дължимия остатък от главницата в размер на 2 051,75
лева, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2020 г. до окончателното плащане.
Относно разноските: И двете страни са заявили искания за присъждане на
деловодните разноски.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, съобразно уважената част от исковете. Ищецът не е направил разноски по делото. С
разпореждане № 2000/28.09.2020 г. исковата молба е оставена без движение за отстраняване
на нередовности, вкл. и за заплащане на допълнителна държавна такса в размер на 194,56
лв., която не е внесена от ищеца. Същият е останал задължен за заплащането на дължимата
държавна такса, поради което и на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса за настоящото производство по сметка на съда. Тъй като към
този момент такива разноски за държавна такса ищецът не е направил в исковото
производство, то не следва същите да бъдат възлагани на ответника, пропорционално на
уважената част от исковете. Дължимото възнаграждение за юрисконсулт с оглед цената на
исковете е в размер на 450 лв., определено съобразно правилата на чл. 25, ал. 1 и 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода от спора, ще следва да бъде
осъден ответникът да плати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 105,14 лв.
Ответникът е направил разноски в общ размер от 300 лв., от които 200 лв. за вещо
лице и 100 лв. за платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ще
следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника 229,90 лв. деловодни разноски,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът
по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника,
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В
заповедното производство ищецът – тогава заявителят е направил разноски в общ размер
225,63 лв., от които 175,63 лв. за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
10
Дължимите разноски, пропорционално на уважената част от исковете са в размер на 52,72
лв..
Така мотивиран Смолянският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК, предявени от „****” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. София 1335, ****, о****, представлявано от *** срещу Е. З. К., ЕГН **********, от с.
*****, общ. Смолян, че съществува вземането на ищеца срещу ответника по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 132/05.06.2020 г., издадена по ч.гр.д.
№ 417/2020 г. на СмРС за сумата от 2 051,75 лева, представляваща дължима главница по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-****, сключен на 04.05.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.03.2020 г. до окончателното плащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани иска за главницата В ЧАСТТА за разликата
над уважения размер от 2 051,75 лева до пълния предявен размер от 6 460,20 лв., както и
иска за договорна лихва в размер на 776,81 лева за периода от 05.11.2017 г. до 05.03.2020 г.
и иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 1 544,47 лева за
периода от 06.11.2017 г. до 02.06.2020 г..
ОСЪЖДА Е. З. К., ЕГН **********, от с. *****, общ. Смолян, на осн. чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК да заплати на „****” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
София 1335, ****, о****, представлявано от *** сумата от 105,14 лева за направените
деловодни разноски в исковото производство и сумата от 52,72 лв. за направените
деловодни разноски по ч.гр.д. № 121/2019 г. на СмРС, пропорционално на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „****” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София
1335, ****, о****, представлявано от *** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Е. З.
К., ЕГН **********, от с. *****, общ. Смолян, сумата от 229,90 лева за направените
деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „****” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София
1335, ****, о****, представлявано от *** да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на
СмРС държавна такса в размер на 194,56 лв..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ответника чрез адв. М.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
11