Решение по дело №990/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№  260143 / 19.10.2020 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Кристина Стоева  

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия М. Ангелова

Гражданско дело номер 990 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Предявен е от Т.Г.Д. с ЕГН ********** ***; против М.Р.Р. с ЕГН ********** ***; иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че през целия м.10.2019 г. бил служебно командирован в гр. Варна, когато на 04.10.2019 г. му се обадила ответницата, с която поддържал близки приятелски отношения, и тя му поискала в заем сумата от 2 000 лв. Ищецът се съгласил, да й предостави сумата, като се уговорили, че тя ще му я върне до 31.12.2019 г. На следващия ден, 05.10.2019 г., към обяд в 12,20 ч., ищецът като заемодател, и ответницата, като заемател, сключили устен договор за заем в гореизложения смисъл. На посочената дата и час, ищецът превел на ответницата заемната сума, с паричен превод чрез Изипей от офис на фирмата за парични преводи в гр. Варна, която сума той преди това изтеглил от своя банкова сметка ***. След превода, той й се обадил, да получи сумата в някой от офисите на Изипей в гр. Димитровград. Към 13-13,30 ч. ответницата се обадила на ищеца, че е получила сумата от 2 000 лв. След изтичане на уговорения падеж, той водил многократни разговори, ответницата да му върне заетата сума, но тя отказвала и до момента. Ищецът й изпратил и писмена покана за плащане с обратна разписка, получена на 24.04.2020 г., но плащане не последвало. Това пораждало правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата, да му заплати търсената заемна сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, като му присъди и направените по делото разноски. Това си искане той поддържа в открито съдебно заседание, лично и чрез пълномощник – адвокат, като иска и постановяване на неприсъствено решение по делото.

Ответницата не депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК. Не се явява и не се представлява в проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание.

Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в настоящия процес, съдът намира че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предвид следните съображения:

Ответникът не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви в първото и единствено открито съдебно заседание по делото, нито изпрати свой пълномощник, не направи и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощник, направи искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК. Ето защо, налице са положителните процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Налице са и общите законово установени предпоставки за постановяване на такова решение по чл.239 ал.1 от ГПК, а именно -  на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови неприсъствено решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без решението да се мотивира по същество.

Предвид изцяло уважения иск /чл.78 ал.1 от ГПК/, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 535 лв., от които 85 лв. за държавни такси и 450 лв. за адвокатско възнаграждение.  

  Мотивиран така и на основание чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

           

 

ОСЪЖДА М.Р.Р. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Д. с ЕГН ********** ***; сумата от 2 000 лева, представляваща дължима главница по сключен помежду им на 05.10.2019 г. устен договор за заем; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 03.06.2020 г. до окончателното изплащане; както и направените по делото разноски в общ размер на 535 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.

ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.

 

 

СЪДИЯ:/п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

Секретар:Г.С.