Решение по дело №478/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260036
Дата: 24 февруари 2021 г.
Съдия: Соня Ангелова Стефанова
Дело: 20203600500478
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  260036

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

град Шумен, 24.02.2021г.

 

Шуменски окръжен съд в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:      

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова                                                                                                            2. мл. с. Соня Стефанова

 

При секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 478 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260151 от 29.10.2020 год., постановено по гр. д. № 542/ 2020 год. по описа на Шуменски районен съд е уважена исковата претенция на Р.Е.С. с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от Прокуратурата на Република България, вследствие образувано против ищеца наказателно производство за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 17-СЛ-ХІ-2/ 2019 год. по описа на Военно-окръжна прокуратура - Сливен, приключило с Решение № 45/ 17.12.2019 год. по ВАНД № 65/ 2019 год. по описа на Военно-апелативен съд- София, с което е потвърдено Решение № 19/ 31.10.2019 год. по АНД № 91/2019 год. по описа на Военен съд – гр. Сливен, с което ищецът е признат за невиновен за повдигнатото му обвинение и е оправдан, като за горницата до претендираните 15000 лева исковата претенция е отхвърлена. Със същото решение ответникът е уважен и искът за сумата от 2008 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Ответникът остава недоволен от така постановеното решение в частта, в която е осъден да заплати на ищеца сумата от 10000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта, в която е осъден да заплати на ищеца сумата от 2008 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, като го обжалва в атакуваните части. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че доколкото ищецът е привлечен като обвиняем едва на 13.06.2019 год., преди тази дата същият не е имал качеството на лице, което може да пострада от действията на прокуратурата по см. на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ. Счита, че останалите критерии, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на обезщетението не са били обсъдени от съда. Релевира, че направеното от прокуратурата възражение за принос на ищеца към претендираното увреждане, е основателно. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ГПК въззиваемият Р.Е.С. чрез процесуалния си представител адв. М.П.,***, е депозирал писмен отговор на жалбата, в който взема становище по неоснователността й. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Тъй като не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над горницата от 10000 лева до претендираните 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, по отношение на същата решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложените Писмо рег. № ВН - 4688/ 25.10.2018 год., Писмо рег. № 314-52/ 11.2018 год., изд. от Регионална служба „Военна полиция“ – Варна, се установява, че в Регионална служба „Военна полиция“ – Варна е регистрирана военно-полицейска проверка на осн. чл. 9 от ППЗВП (ЗМ) с рег. № 52/ 24.10.2018 год. срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК. Образувана е прокурорска преписка № 750/ 30.10.2018 год. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен. С Разпореждане от 05.11.2018 год. е възложена предварителна проверка по случая. От ищеца са снети обяснения по повод образуваната военно-полицейска проверка, в които излага обстоятелства относно обитаваното от него под наем жилище, заплащания наем и сключения договор за наем.

Приложено е Постановление за образуване на досъдебно производство  ДП № 17-СЛ-ХІ-2/2019 год. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен от 12.03.2019 год., за това, че на 26.06.2018 год. в гр. Ш. е бил съставен неистински частен документ – договор за наемна недвижим имот от дата 26.06.2018 год., в който подписът под позиция „наемодател“ не бил положен от лицето, посочено като наемодател – Д.Г.П. и бил употребен чрез представянето му пред жилищната комисия и командването на в.ф. *– Ш., за да бъде доказано съществуването на наемни правоотношения с П..

Тъй като в постановление за привличане на обвиняем от 14.06.2019 г. е допусната техническа грешка, майор Р.Е.С. е привлечен като обвиняем с ново постановление от 13.08.2019 год. за това, че: за периода от 09.07.2018 год. до 08.03.2019 год. в гр. Ш., във в.ф. *- Ш., на единадесет пъти при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински документ – копие на договор за наем на недвижим имот от 26.06.2018 год. – двустаен апартамент, находящ се в гр. Ш., ул. ..., сключен между Д.Г.П. от гр. Д.и майор Р.Е.С., в който подписът под позиция „наемодател“ не бил положен от лицето, посочено като наемодател – Д.Г.П. и бил употребен чрез представянето му пред жилищната комисия и командването на в.ф. *– Ш., за да докаже съществуването на свое наемно правоотношение с П., когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност  – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По отношение на обвиняемия не са били взимани мерки за неотклонение.

С Постановление от 14.08.2019 год. ДП № 17-СЛ-ХІ-2/2019 год. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен срещу обвиняемия майор Р.Е.С. за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е внесено във Военен съд – Сливен с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а от НК.

С Решение № 19/31.10.2019 год., постановено по а.н.д. № 91 по описа за 2019 год. на Военен съд – Сливен обвиняемият е признат за невиновен за повдигнатото му обвинение и е оправдан. За да достигне до този извод, съдът е приел, че действително процесният договор за наем на недвижим имот от 26.06.2018 год. съставлява неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, доколкото подписът срещу графата „Наемодател“ не бил положен от Д.П.. Въпреки че от назначената съдебно-почеркова експертиза се е установило, че подписът не е бил положен и от подсъдимия, съдът е приел за безспорно установено, че именно С. е съставил процесния документ и го е използвал, като го е представил 11 пъти във в.ф. към Заявления-декларации за картотекиране и за получаване на компенсационни суми през периода 09.07.2018 год. - 08.03.2019 год. На база събраните по делото доказателства съдът е приел, че деянието е малозначително, поради което и на осн. чл. 304 от НПК, вр. чл. 9, ал.2, предл. 2 от НК е оправдал С.. Срещу така постановеното решение е депозиран протест. С решение № 45/ 17.12.2019 год., постановено по в.а.н.д. №65 по описа за 2019 год. на Военно-апелативен съд – София, влязло в сила на същата дата, първоинстанционното решение е изцяло потвърдено с идентични мотиви. Апелативният съд също е приел, че подсъдимият формално е осъществил състава на повдигнатото му с обвинението престъпление като съзнателно се е ползвал от неистински частен документ. Достигнал е до извод, че доколкото за периода от 09.07.2018 год. до 15.11.2018 год. е бил налице друг валиден договор за наем, то неистинският документ, съставен на 26.06.2018 год., е бил ползван 4 пъти (от м. декември 2018 год. до м. март 2019 год.), а не 11 пъти, както е приел първоинстанционният съд. Апелативният съд е споделил доводите на първата инстанция, че в конкретния случай следва да се приложи нормата на чл. 9, ал.2 от НК.

По делото са приложени длъжностна характеристика, кадрова справка, благодарствен адрес, грамота, диплома от Военна академия – София, факултет „Командно-щабен“ за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование – магистър, удостоверения за допълнително обучение или специализация и за владеене на чужд език, от които е видно, че ищецът е бил награждаван многократно, полага усилия за кариерното си развитие и израстване, не са му били налагани наказания.

Приложена е медицинска документация, удостоверяваща настъпила на 10.12.2019 год. бъбречна криза на ищеца.

По делото са представени договори за правна защита и съдействие, по силата на които ищецът е упълномощил като свой защитник в хода на наказателното производство адв. М.П. от ШАК, като в същите е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева – за процесуално представителство и защита в досъдебното производство и по 700 лева – за процесуално представителство и защита пред Военно-окръжен и Военно-апелативен съд. Приложени са 2 двупосочни автобусни билета от гр. В. до гр. С.и обратно на обща стойност от 108 лева (по 54 лева всеки).

От заключението на назначената пред първоинстанционния съд съдебно-психологична експертиза се установява, че през периода на воденото наказателно разследване до произнасянето на съда с окончателен акт ищецът субективно е преживял емоционален стрес. Нарушена е била способността му за стресоустойчивост, изразена в повишена тревожност, усещане за несигурност, емоционална напрегнатост, лесна възбудимост, общо безпокойство, повишаване на стойностите на кръвното налягане, влошена концентрация на вниманието, преживяване на срам и унижение, леки трудности в организирането и справянето със служебните си задължения, влошаване на семейните отношения. Експертът е посочил, че двукратното повдигане на обвинение за извършено престъпление, получаване на призовки  и явяването в съдебни заседания са довели ищеца до състояние на остър стрес с наситени негативни емоции на унижение, притеснение, срам, съпътствани с повишена тревожност и безпокойство. Вещото лице е допълнило, че ищецът се е страхувал за бъдещето си като военен, имал е нарушения в апетита и съня, концентрацията му била намалена, избягвал е социални контакти. Уточнило е, че по време на развилата се преди датата на съдебното заседание в гр. С.бъбречна криза, ищецът е бил с високи стойности на артериалното налягане (180/100), което допуска хипотезата за интензивността на стреса, който С. преживява като психосоматичен отговор към ситуацията. Експертът е достигнал до извода, че поради борбено изградената личностова структура и добрите копинг стратегии, ищецът не е влязъл в психиатрична проблематика. В съдебно заседание допълва, че ищецът не е потърсил специализирана психологическа помощ.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водени от ищеца свидетели. Свид. М., бивш началник на ищеца, излага, че в резултат на проведеното наказателно производство С. се чувствал дискредитиран пред колегите и подчинените си на работа. Бил подтиснат и не можел да се съсредоточи на работа. Поведението му се променило, затворил се в себе си и не искал да контактува с никого, чувствал се неуверен. Свидетелят твърди, че въпреки дискретността на колегите, информацията, че срещу С. се води дело, се разчула в батальона, което допринесло за неувереността и липсата на настроение у ищеца. От показанията на свид. У., колега на ищеца, се установява, че след като воденото срещу С. разследване станало достояние на подчинените му, последните започнали да коментират помежду си случката, да проявяват „ехидно отношение“ спрямо ищеца. Свидетелят сочи, че въпреки че доверието на подчинения състав не било паднало рязко надолу, ищецът се свил в себе си, намалил контактите си с останалите офицери от батальона. Свид. Т., съжителка на ищеца, разказва, че стресът, който е преживял С. във връзка с воденото срещу него наказателно дело, е повлиял негативно на семейния им живот. Излага, че С. имал сериозни опасения за професионалното си развитие, не можел да спи спокойно, изпитвал срам и притеснение от това, че може да бъде признат за виновен в престъпление, което счита, че не е извършил. Свидетелката е на мнение, че именно изживения стрес и негативните емоции са довели до проблемите им със зачеването, които и към момента не са преодолени. 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искови претенции срещу Прокуратурата на Република България за заплащане обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – ищецът е признат за невиновен и е оправдан по така повдигнатото му обвинение, като Военно окръжният съд - Сливен и Военно апелативният съд - С.са възприели, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК.

Разпоредбата на  чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дава възможност да бъде ангажирана отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от правозащитните органи (дознание, следствие, прокуратура, съд) вследствие на незаконно обвинение – ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, а нормата на чл. 4 от ЗОДОВ сочи обема на отговорност на държавата - обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, т.е. отговорността на държавата е обективна.

Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 17-СЛ-ХІ-2/2019 год. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен, за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Безспорно е установено и че с Решение № 19/31.10.2019 год., постановено по а.н.д. № 91 по описа за 2019 год. на Военен съд – Сливен, окончателно потвърдено с решение № 45/ 17.12.2019 год., постановено по в.а.н.д. №65 по описа за 2019 год. на Военно-апелативен съд – С.Р.Е.С. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение като Военно окръжният съд - Сливен и Военно апелативният съд - С.са възприели, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК.

Не е налице спор относно обстоятелството, че в резултат на образуваното срещу жалбоподателя досъдебно производство и воденото срещу него наказателно дело, последният е претърпял неимуществени вреди.

Повдигнатият във въззивната жалба спор касае размера на присъденото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, предвид направеното от ответника възражение по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.

Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, общи и специфични за отделния спор правнорелевантни факти, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението – данните за личността на увредения, възрастта, съдебното му минало, начина му на живот, социалната среда, контактите, личния и социалния му живот, положението му в обществото, работата му; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; продължителността на неблагоприятното засягане с факта на образуваното и водено наказателно производство; наложените спрямо лицето мерки за процесуална принуда и техния вид и интензитет; последиците от незаконното обвинение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания; отражение на незаконното обвинение при умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, върху възможностите му за професионални изяви, върху изградения авторитет.

В настоящия случай, от момента на привличането на ищеца като обвиняем – на 13.06.2019 г., до постановяване на окончателното решение № 45/ 17.12.2019 год. по в.а.н.д. №65 по описа за 2019 год. на Военно-апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 19/31.10.2019 год., постановено по а.н.д. № 91 по описа за 2019 год. на Военен съд – Сливен, с което ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, са изминали 6 месеца. Не без значение за определяне размера на претърпените неимуществени вреди, обаче, е и обстоятелството, че именно срещу ищеца е заведена военно-полицейска преписка на 24.10.2018 год. за извършено от него престъпление, което обстоятелство през ноември месец 2018 год. е достигнало до знанието на командира на в.ф. *, в което ищецът и към настоящия момент работи. На 30.10.2018 год. е образувана и Преписка № 750 по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен като на ищеца са снемани обяснения, а от командира му са изискани кадрова справка, длъжностна и служебна характеристика, справки за поощрения и наказания на ищеца именно във връзка с възможността последният да е извършил документно престъпление няколко месеца преди привличането му като обвиняем. През целия период от 30.10.2018 год. до 17.12.2019 год. въззиваемият безспорно е търпял душевен дискомфорт, свързан с постоянна несигурност от изхода на производството, с това, че срещу му се води наказателно производство и е привлечен като обвиняем за престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 2 години. Ищецът е бил на 35 години, когато наказателното производство е започнало, т.е. той е бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие. Видно от приложените по делото материали, същият безспорно има отлична служебна характеристика, изявява се като трудолюбив, изпълнителен, дисциплиниран, честен, отговорен и амбициозен офицер с отлични професионални постижения. Никога не е бил наказван, напротив, бил е награждаван многократно (благодарствен адрес от 23.08.2016 год., грамота за отлично изпълнение на задълженията си по подготовка и провеждане на РТУ с БС и БТУ на ПУП „Корен“ 2011 г.), постоянно се стреми да се самоусъвършенства като посещава различни курсове (за командири на роти, за квалификации, езикови курсове), в края на 2017 год. е придобил образователно- квалификационна степен „магистър“ по военна специалност във *с много добър успех (Мн. Добър 5,36). Именно заради постиженията си и личностните си качества ищецът на млада възраст е достигнал до висока офицерска длъжност (майор), заместник е на командира на военното формирование, в което работи. Безспорно работата му се изразява в това да ръководи личния състав на батальона, като извършеното разследване и повдигнатото срещу него обвинение неминуемо е повлияло върху отношението на подчинените му към него, уронило е престижа му като офицер.     Действително по отношение на ищеца не е взимана мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, която да е ограничила личната свобода на лицето, но това обстоятелство не омаловажава претърпените от него стрес, тревога и негативни емоции. От показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, се установява, че действително по време на наказателното производство ищецът се е изолирал, ограничил контактите си с колегите си, изпитвал дискомфорт и най-вече унижение и срам, че е отъждествяван с престъпник. Всички негативни изживявания закономерно са повлияли и на семейния му живот, хармонията в дома била нарушена. В подобен смисъл са и констатациите на вещото лице по назначената пред първоинстанционния съд СПЕ, което категорично заявява, че разследването и водените дела са довели ищеца до състояние на остър стрес с наситени негативни емоции на унижение, притеснение, срам, съпътствани с повишена тревожност и безпокойство. Ищецът се е страхувал за бъдещето си като военен, имал е нарушения в апетита и съня, концентрацията му била намалена, избягвал е социални контакти.  

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази още и обстоятелството, че по делото са извършвани процесуални действия с участието на ищеца в съдебната фаза на процеса, провеждани са открити съдебни заседания пред военен съд, на които последният се е явявал с официалната си униформа, а делото се е водило на 2 инстанции. От представената медицинска документация и от заключението на вещото лице може да се достигне до извода, че преживеният от ищеца стрес във връзка с повдигнатото обвинение и водените дела, е довел до влошаване на здравословното му състояние като последният един ден преди съдебното заседание пред Военно-апелативния съд е получил бъбречна криза и силни болки в лявата поясна област. Вещото лице сочи, че предвид високите стойности на артериалното налягане (180/100, които са особено завишени за здрав 35 годишен мъж)  се допуска хипотезата за интензивността на стреса, който ищецът преживява като психосоматичен отговор към ситуацията. 

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че за възмездяване на претърпените от Р.С. неимуществени вреди  следва да бъде заплатено обезщетение в размер на 10000 лв. В останалата част, до пълния предявен размер, претенцията  следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, както правилно е постъпил първоинстанционният съд.

Съгласно т.4 от ТР№3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, или в настоящия случай от 17.12.2019 год., както правилно е преценил районният съд.

Неоснователно е релевираното от ответника възражение за съпричиняване. Съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ е налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведение на пострадалия - когато с действията си по време на наказателното преследване той недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение (при недобросъвестно направени неистински признания; при въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление) (в този см. мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГК; Решение № 62 от 3.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2308/2018 г., III г. о., ГК; Решение № 188 от 14.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 982/2018 г., III г. о., ГК). В конкретния случай, според настоящия съдебен състав не са налице никакви данни за недобросъвестно поведение на ищеца в хода на воденото срещу него наказателно производство, поради и което нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ е неприложима.

По отношение на претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди:

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/ 2012 год. по т.д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС страната, в чиято полза е постановено съдебното решение има право на осн. чл. 78 от ГПК да претендира да му бъдат възстановени сторените от него разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв. Разноските, както и адвокатското възнаграждение следва да бъдат действително заплатени, като трябва да бъдат приложени доказателства в този смисъл, за да бъде претенцията основателна. Видно от представените по делото доказателства (договори за правна защита и съдействие от 14.06.2019 год., от 26.09.2019 год. и от 30.11.2019 год.), след като му е повдигнато обвинение, ищецът е упълномощил адвокат, който да го представлява в досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса пред двете съдебни инстанции, като му е заплатил възнаграждение в общ размер на 1900 лева. Видно е от приложените автобусни билети на обща стойност 108 лева, че същите са били закупени във връзка с явяването на ищеца и процесуалния му представител за съдебното заседание пред Военно-апелативния съд в гр. София, насрочено за 11.12.2019 год.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени от жалбоподателя имуществени вреди в размер на 2008 лева е основателна и доказана, поради което същата следва да бъде уважена изцяло.

С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, с която е уважена претенцията за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с образуваното наказателно производство за сумата от 10000 лева, както и в частта, с която е уважена претенцията за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2008 лева.

По разноските:  

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и обстоятелството, че въззивната жалба е изцяло отхвърлена, се следват разноски на въззиваемата страна за заплатено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 600 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Не следва да се присъжда сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото пред настоящата инстанция, тъй като такава не е била плащана от въззиваемия. Делото е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, която съгласно Тълкувателно решение № 7/ 16.11.2015 год. по т.д. № 7/ 2014 год. на ОСГК на ВКС  при въззивно и касационно обжалване като ответник по иск за обезщетение на вреди по ЗОДОВ, е освободена от държавна такса. Предвид изхода на спора, заплащането й остава за сметка на бюджета на съдебната власт.

Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260151 от 29.10.2020 год., постановено по гр. д. № 542/ 2020 год. по описа на Шуменски районен съд, в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на Р.Е.С. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с образуваното срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 17-СЛ-ХІ-2/ 2019 год. по описа на Военно-окръжна прокуратура - Сливен, приключило с Решение № 45/ 17.12.2019 год. по ВАНД № 65/ 2019 год. по описа на Военно-апелативен съд- София, с което е потвърдено Решение № 19/ 31.10.2019 год. по АНД № 91/2019 год. по описа на Военен съд – гр. Сливен, с което ищецът е признат за невиновен за повдигнатото му обвинение и е оправдан, както и в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р.Е.С. сумата от 2008 лева, представляваща обезщетение за причинени от прокуратурата имуществени вреди във връзка с горепосоченото наказателно производство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.12.2019г. до окончателното изплащане.

В останалата необжалвана част, с която е отхвърлена исковата претенция за горницата над 10000 лева до претендираните 15000 лева, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Прокуратура на Република България – гр. София, *, да заплати на Р.Е.С., ЕГН: **********, с адрес за призоваване – гр. Ш...сумата от 600 лева, представляваща сторените пред настоящата инстанция съдебно деловодни разноски.

Решението, в частта, в която е уважена исковата претенция за сумата от 2008 лева, представляваща обезщетение за причинени от прокуратурата имуществени вреди, е окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Решението, в частта, в която е уважена исковата претенция за сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени от прокуратурата неимуществени вреди, подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.