№ 2022г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав
на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Румела
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело №1923 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.405 от Кодекса на
труда /КТ/.
Образувано е по жалба от Икономически университет –
Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Княз Борис I“ №77, представлявано от проф. д-р Е.П.С.
– ректор на ИУ-Варна, против принудителни административни мерки обективирани в
протокол № ПР2122085/29.07.2021г. издаден от началник отдел БТКД и гл.
инспектор на ДИТ Варна, а именно: В разчетно платежната ведомост за периода м. октомври
2019 г. – м. юни 2021 г. на Е.Н.Г. на длъжност „главен асистент, висше училище“
да се начисли трудово възнаграждение съобразно уговореното с допълнително
споразумение от 16.01.2019 г., съгласно чл. 128 т. 1 от КТ във връзка с чл. 118
ал. 1 от КТ; В разчетно платежната ведомост за периода м. октомври 2019 г. – м.
юни 2021 г. на Е.Г.Т. на длъжност „доцент, висше училище“ да се начисли трудово
възнаграждение съобразно уговореното с допълнително споразумение от 16.01.20149
г., съгласно чл. 128, т. 1 от КТ във връзка с чл. 118, ал. 1 от КТ. Определен е
срокът за изпълнение на дадените предписания - 30.08.2021 г.
В жалбата се
релевират подробни съображения за допуснати при издаването на оспорения
административен акт процесуални нарушения, такива на материалния закон,
несъответствието му с целта на закона, като се сочат и доводи за неговата
нищожност, а в условията на евентуалност се твърди незаконосъобразност на
оспорения акт и се отправя искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора отправя искане за обявяване на нищожността на
обжалвания индивидуален административен акт. В условие на евентуалност, моли за
отмяна на акта като незаконосъобразен. Твърди, че предписанията са издадени
след неколкократни проверки от ДИТ-Варна, за начина по който се формират
възнагражденията на преподавателите, размера на изплатените възнаграждения и
приетите вътрешни актове от Икономическия университет, които касаят формирането
на работната заплата и натовареността на академичния състав. Счита, че с
приложените принудителни административни мерки се разрешава трудов спор и се
задължава работодателя да начисли възнаграждение за труд, който не е полаган от
заинтересованите страни. Последните подписани допълнителни споразумения от
двете заинтересовани страни са за планова натовареност в размер на 185%, а в
процесния период полагания труд е при планова отчетна натовареност от 170 %. Сочи,
че няма неизплатени трудови възнаграждения за положения труд. Между ИУ-Варна и
ответника ДИТ – Варна е налице влязъл в сила ИАА, който се ползва със
стабилитет, а именно Протокол, с дадени предписания и наложени принудителни
административни мерки в протокол за извършена проверка от 18.12.2019 г. Налице
е влязъл в сила административен акт, който се ползва със стабилитет, поради
което и приложените административни мерки, които са предмет на настоящото
съдебно производство са постановени в едно недопустимо административно
производство.
На следващо място, сочи, че с оспорения
административен акт е нарушена академичната автономия на висшето училище, като
от контролния орган не е извършена проверка дали правилно са прилагани
вътрешните актове и действащи нормативни актове, а се разпорежда изпълнение,
което противоречи на материално-правни разпоредби от същите тези актове.
Принудителните административни мерки, мотивирани в протокола от извършваните проверки,
респективно дадените задължителни предписания, не съдържат мотиви, което по
същество е нарушение на формата на ИАА и представлява съществено нарушение и
основание за отмяна на акта.
Намира, че е нарушен и чл. 35 от АПК, което също
представлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Твърди, че на ДИТ-Варна
са дадени указания от по-горестоящия орган за начина на произнасяне по
конкретната преписка и образувано производство, което представлява грубо
нарушение на административно-производствените правила, съответно и принципа на
безпристрастност. По изложените съображения моли процесния акт да бъде отменен
с присъждане на сторените по делото разноски по представен списък.
Ответната страна – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна в писмено становище с.д. №16986/18.11.2021г.
оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на оспорените
предписания като правилни и законосъобразни. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа писменото становище. По съществото на
спора твърди, че събраните писмени и гласни доказателства, в това число и назначените
експертизи, доказват, че предписанията,
които са дадени, съответстват както на нормативната база, така и на констатациите,
които са направени. Твърди, че не е нарушена академичната автономност, тъй като
става въпрос за нарушение на императивна разпоредба на КТ, която е свързана с
обстоятелството, че всеки работник или служител трябва да получава договореното
възнаграждение, за което се е договорил, съгласно сключено с него допълнително
споразумение. Сочи, че няма доказателства за давани указания от по-горестоящия
орган, а напротив има специален закон за инспектиране на труда, точно за
инспектора по труда, в който закон изрично е посочено, че всеки инспектор, в
случая този, който е направил констатациите, сам по свое вътрешно убеждение
дава съответните предписания, а не на база на това, какво му разпорежда
съответния по-горестоящ административен орган. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Е.Н.Г. в
писмен отговор с.д. № 14218/29.09.2021г. оспорва подадената жалба като
неоснователна и моли за нейното отхвърляне. По съществото на спора твърди, че работодателят
е нарушил императивно нормата на чл. 118 от КТ, като не е спазил сключеното
трудово споразумение. Намира, че в хода на делото не е установен неположен от
нея труд, а напротив от Справката отчети за положения труд е видно, че е
работила над отчетените от работодателя часове, поради което намира, че
издадените принудителни мерки за изплащане на дължимото и на уговореното
възнаграждение са законосъобразни. Претендира присъждане на разноски за вещо
лице.
Заинтересованата
страна Е.Г.Т. в писмен отговор с.д. № 14441/04.10.2021г. оспорва жалбата като
неоснователна и моли за нейното отхвърляне. По съществото на спора, чрез
процесуалния си представител твърди, че атакувания административен акт е
издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия при спазена
процедура по издаването на акта. Сочи, че проверката, извършена по сигнал е
констатирала нарушение на трудовото законодателство - чл. 118 от КТ, за което е
изготвено и предписанието. Намира, че от събраните доказателства, в частност
експертизата, се установява, че действително има нарушение на трудовото
законодателство, като изплатеното и начислено възнаграждение по чл. 128 не
съответства на това, което е договорено между страните в допълнително трудово
споразумение от януари 2019 г. Претендира присъждане на направените разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Протокол № ПР2122085/29.07.21г. издаден от началник
отдел БТКД и гл. инспектор на ДИТ Варна, на ИУ – Варна са наложени принудителни
административни мерки, като на основание чл. 404, ал.1, т.1, т.10 и т.12 от КТ
и чл. 78, ал.1, т.1 от ЗНЗ и чл. 72, ал.1, т.1, т.3 и т. 4 от ЗТМТМ са дадени
предписания, както следва: В разчетно платежната ведомост за периода м.октомври
2019 г. – м. юни 2021 г. на Е.Н.Г. на длъжност „главен асистент, висше училище“
да се начисли трудово възнаграждение съобразно уговореното с допълнително
споразумение от 16.01.2019 г., съгласно чл. 128 т. 1 от КТ във връзка с чл. 118
ал. 1 от КТ; В разчетно платежната ведомост за периода м.октомвир 2019 г. –
м.юни 2021 г. на Е.Г.Т. на длъжност „доцент, висше училище“ да се начисли
трудово възнаграждение съобразно уговореното с допълнително споразумение от
16.01.20149 г., съгласно чл. 128 т. 1 от КТ във връзка с чл. 118 ал. 1 от КТ.
Срокът на изпълнение на дадените предписания е 30.08.2021 г.
Административният орган е приел, че от представената
документация считано от 01.01.2019 г. със сключването на допълнително
споразумение от 16.01.2019 г. между ИУ - Варна и Е.Г.Т. на длъжност „доцент, висше
училище“ е договорено основно трудово възнаграждение в размер на 2035 лв. за
работа при пълно работно време, като в разчетно платежна ведомост за периода
м.октомври 2019 г. – м.юни 2021 г. е начислявано основно трудово възнаграждение
по - малко от постигнатата договореност с последното подписано допълнително
споразумение между страните по трудовото правоотношение /съгласно представените
платежни фишове за периода м.октомври 2019 г. - м.февруари 2020 г. за база за
изчисляване на основното трудово възнаграждение е вписана сумата от 1870 лв.,
за периода м. март 2020 г. - м. декември 2020 г. за база за изчисляване на
основното трудово възнаграждение е вписана сумата от 1100 лв. и за периода м.
януари 2021 - м. юни 2021 г. за база за изчисляване на основното трудово
възнаграждение е вписана сумата от 1870 лв., в нарушение на чл.128 т.1 от КТ
във връзка с чл.118 ал.1 от КТ. От страна на работодателя са изготвени
допълнителни споразумения за намаляване на трудовото възнаграждение, по които
не е постигната договореност с Е.Г.Т..
По отношение на Е.Н.Г. административният орган е
приел, че считано от 01.01.2019 г. със сключването на допълнително споразумение
от 16.01.2019 г. между ИУ - Варна и Е.Н.Г. на длъжност „главен асистент, висше
училище" е договорено основно трудово възнаграждение в размер на 1536 лв.
за работа при пълно работно време, като в разчетно платежна ведомост за периода
м.октомври 2019 г. – м.юни 2021 г. е начислявано основно трудово възнаграждение
по - малко от постигнатата договореност с последното подписано допълнително
споразумение между страните по трудовото правоотношение /съгласно представените
платежни фишове за периода м.октомври 2019 г. - м.февруари 2020 г. за база за
изчисляване на основното трудово възнаграждение е вписана сумата от 1411 лв.,
за периода м.март 2020 г. - м.декември 2020 г. за база за изчисляване на
основното трудово възнаграждение е вписана сумата от 830 лв. и за периода
м.януари 2021 - м.юни 2021 г. за база за изчисляване на основното трудово
възнаграждение е вписана сумата от 1411 лв., в нарушение на чл.128 т.1 от КТ
във връзка с чл.118 ал.1 от КТ. От страна на работодателя са изготвени
допълнителни споразумения за намаляване на трудовото възнаграждение, по които
не е постигната договореност с Е.Н.Г..
Процесният протокол е обжалван по административен ред пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, който с Решение на основание чл. 97, ал.1 от АПК от 17.08.2021г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.
По делото са приобщени писмените сигнали, подавани от
заинтересованите страни Т. и Г. и Протоколи за извършени предходни проверки на
ИУ от ДИТ-Варна, обхващащи период от м.декември 2019 г. до м.май 2021 г., както
следва:
1. Протокол №ПР1937405/18.12.2019г. с констатирани
нарушения:1. Работодателят ИУ-Варна, не е начислил и изплатил в пълен размер
допълнително възнаграждение /ДТВ/ с постоянен характер, за научно образователна
степен „доктор“ на Е.Т. - на длъжност „доцент, висше училище“ (както и на други
служители), в размер на една минимална работна заплата, съгласно чл.9 /1/ т.2
от Вътрешните правила за организация на работна заплата /ВПОРЗ/ , видно от
представената разчетно-платежна ведомост за м. октомври 2019 г. 2. Размерът,
посочен в сключените трудови договори /ТД/ и допълнителни споразумения/ДС/,
като основна работна заплата /ОРЗ/ за съответната длъжност, е различен от този
съгласно представеното щатно разписание. Несъответствието се получава от
различния начин на изписване на сумите. Сумата посочена като ОРЗ в своята
същност представлява брутно трудово възнаграждение /БТВ/, включващо ОРЗ за
съответната длъжност по щатно разписание и допълнителни трудови възнаграждения
/ДТВ/ определени с вътрешен нормативен документ и ВПОРЗ, като ДТВ за
натовареност над 100%, ДТВ за научно образователна степен /НОС/ „доктор“, както
и ДТВ за продължителна работа /клас/. 3. Във ВПОРЗ не е определен ясно и
конкретно реда по който се определят ДТВ за - натовареност над 100%, НОС
„доктор“, ДТВ за продължителна работа и други ДТВ с постоянен характер,
свързани със заеманата длъжност.
За отстраняване на нарушенията са дадени предписания:
- Работодателят
в срок до 16.01.2020 г. да начисли и изплати пълния размер за допълнително
възнаграждение с постоянен характер за НОС „доктор“ на служителите за м.
октомври 2019 г. в съответствие с чл.9 /1/ т.2 от ВПРЗ.
- Работодателят
в срок до 16.01.2020 г. с допълнително споразумение /ДС/ на осн.чл.119 от КТ да
договори точно и конкретно размера на ОРЗ за съответната длъжност, съгласно
размера посочен в щатното разписание, да определи всяко едно ДТВ за
натовареност над 100%, ДТВ за НОС „доктор“ и ДТВ за продължителна работа
/клас/.
- Работодателят в срок до 16.01.2020 г. да актуализира
ВПОРЗ, като определи точно и конкретно реда по който се определят ДТВ за
натовареност над 100%, ДТВ за НОС „доктор“ и ДТВ за продължителна работа /клас/
и други ДТВ с постоянен характер.
2. Протокол №ПР2004705/13.03.2020 г. - констатации от
проверка на изпълнение на предходните предписания Констатирани нарушения:1.
Видно от представените фишове за заплати за месеците ноември, декември 2019 г.
и януари 2020 г., работодателят ИУ - Варна не е начислил и изплатил в пълен
размер ДТВ за НОС „доктор“ на Е.Г., изпълняваща длъжността „главен асистент“, „висше
училище“, като същото нарушение се констатира и при други служители,
притежаващи НОС „доктор“. Дадени са предписания работодателят в срок до 07.05.2020
г. да начисли и изплати пълния размер за ДТВ с постоянен характер за НОС, „доктор“
на служителите за м. ноември, декември 2019 г. в размер на 560 лв. и за януари
2020 г. в размер на 610 лв. в съответствие с чл.9 /1/ т.2 от ВПРЗ.
3. Протокол №ПР2022323/08.09.2020 г. с констатирано нарушение,
че по време на проверката са представени ВПОРЗ, противоречащи на някои
нормативни документи, в нарушение на чл.22 от НСОРЗ. Дадени са предписания работодателят
в срок до 08.10.2020 г. да актуализира ВПОРЗ, така, че да не противоречат на
нормативните актове и условията договорени с Колективния трудов договор /КТД/.
4. Протокол №ПР2031324/26.11.2020 г. с констатирано
нарушение, че работодателят не е включил в правилника за вътрешния трудов ред
/ПВТР/ на ИУ - Варна, разпределението на работното време /РВ/ и почивките по
време на работа на административния и помощно-технически персонал. Дадено е
предписание работодателят в срок до 31.12.2020 г. да актуализира ПВТР, като
включи в него конкретното разпределение на РВ и почивките по време на работа на
административния и помощно технически персонал.
5. Протокол №ПР2112229/12.05.2021 г. с констатирано
нарушение, че видно от представената документация са извършени промени по
трудовите правоотношения /ТПО/ със служителите в т.ч. и на гл. ас. д-р Е.Г.,
като в досиетата липсва предоставянето на писмена информация за същите. Дадено
е предписание работодателят в срок до 10.06.2021 г. да предостави необходимата
писмена информация с данни за настъпилите изменения на ТПО със служителите в
т.ч. с гл.ас.д-р Е.Г..
Оспореният в настоящото производство Протокол №ПР2122085/29.07.2021г.,
с обективираните в него ПАМ е издаден във връзка с изпълнението на предходните
предписания.
По делото са представени допълнителни споразумения на
заинтересованите страни Г. и Т.. За доц. Т. с допълнително споразумение /ДС/ заповед
№РД-17-2776/12.09.2018г., подписано от доц. Т., считано от 01.09.2018 г. е
определена ОРЗ в размер на 2035 лв., ДТВ „доктор“ - 510 лв., допълнително
натоварване-преподаватели 40 лв., за ТСПО в размер на 1,6 за всяка година
действителен трудов стаж. С ДС заповед №РД-17-55/16.01.2019 г., подписано от
доц. Т., считано от 01.01.2019 г. е определена ОРЗ-2035 лв., ДТВ „доктор“ - 560
лв., допълнително натоварване-преподаватели 40 лв., за ТСПО в размер на 1,6 за
всяка година действителен трудов стаж. С ДС заповед №РД-17…./2019г.,
неподписано от доц. Т., считано от 01.10.2019 г. ИОРЗ става 1870 лв., в т.ч.
НРЗ - 1100 лв., възнаграждение при планова учебна натовареност за уч. 2019/2020
г. от 170% - 770 лв., ДТВ „доктор на науките“ - 400 лв., допълнително
натоварване-преподаватели 40 лв., за ТСПО в размер на 1,6 за всяка година
действителен трудов стаж. С ДС заповед №РД-17…../2020г., неподписано от доц. Т.,
считано от 01.03.2020 г. ОРЗ -1100 лв., ДТВ - възнаграждение за планова учебна
натовареност над 100% за уч.2019/2020 г. 70% - 770 лв., за ТСПО - 1,6 за всяка
година - 457,60 лв., за образователна и научна степен „доктор“ - 400 лв., за
индивидуално възнаграждение от постоянен характер - 360,32 лв. С ДС заповед
№РД-17…./2020г., неподписано от доц. Т., считано от 01.09.2020 г. ОРЗ става 1100
лв., ДТВ - възнаграждение за планова учебна натовареност над 100% за
уч.2019/2020 г. 70% - 770 лв., за ТСПО-1,6 за всяка година - 457,60 лв., за
образователна и научна степен доктор — 400 лв., за индивидуално възнаграждение
от постоянен характер-360,32 лв. С ДС заповед №РД-17…../2021г., неподписано от
доц. Т., считано от 01.01.2021 г. ИРЗ за 2020/2021 - 1870 лв., ДТВ - за ТСПО -
1,3 за всяка година - 656,37 лв., за образователна и научна степен „доктор“ -
400 лв., за индивидуално възнаграждение от постоянен характер - 191,47 лв.
Аналогични документи са представени и за гл. ас. Г.
както следва: С ДС заповед №РД-17-2888/13.09.2018г., подписано от гл. ас. Г.,
считано от 01.09.2018 г. ОРЗ е 1536 лв., ДТВ „доктор“-510 лв., допълнително
натоварване-преподаватели 40 лв., за ТСПО в размер на 1,6 за всяка година
действителен трудов стаж. В т.5 и при следните други условия ...б.“б“ има запис
..ПУН учебна 2018/2019 г. - 185%. С ДС заповед №РД-17-55/16.01.2019 г., подписано
от гл. ас. Г., считано от 01.01.2019 г. ОРЗ става 1536 лв., ДТВ „доктор“-560
лв., допълнително натоварване-преподаватели 40 лв., за ТСПО в размер на 1,6 за
всяка година действителен трудов стаж. С ДС заповед №РД-17…./2019 г., неподписано
от гл. ас. Г., считано от 01.10.2019 г. ИОРЗ - 1411 лв., в т.ч. НРЗ - 830 лв.,
възнаграждение при планова учебна натовареност за уч. 2019/2020 г. 170%-581лв.,
ДТВ „доктор на науките“ - 400 лв., допълнително натоварване-преподаватели 40
лв., за ТСПО в размер на 1,6 за всяка година действителен трудов стаж. С ДС заповед №РД-17-…/2020г.,неподписано
от гл. ас. Г., считано от 01.03.2020г. ОРЗ 830лв.,ДТВ-възнаграждение за планова
учебна натовареност над 100% за уч.2019/2020 г. 70% - 581 лв., за ТСПО - 1,6 за
всяка година - 146,08 лв., за образователна и научна степен „доктор“ - 400 лв.,
за индивидуално възнаграждение от постоянен характер - 142,26 лв. С ДС заповед №РД-17…/2020г., неподписано от гл. ас. Г.,
считано от 01.09.2020г. ОРЗ-830лв., ДТВ- възнаграждение за планова учебна
натовареност над 100% за уч.2019/2020 г. 70% - 581 лв., за ТСПО -1,6 за всяка
година - 159,36 лв., за образователна и научна степен „доктор“ - 400 лв., за
индивидуално възнаграждение от постоянен характер - 151,55 лв. С ДС заповед №РД-17…./2021г.,
неподписано от гл. ас. Г., считано от 01.01.2021г. ИРЗ за 2020/2021 - 1411 лв.,
ДТВ - за ТСПО-1,3 за всяка година - 220,12
лв., за образователна и научна степен „доктор“ - 400 лв., за индивидуално
възнаграждение от постоянен характер - 90,80 лв. С ДС заповед №РД-17-574/15.06.2021
г., неподписано от гл. ас. Г., считано от 15.06.2021 г. с ИРЗ за 2020/2021
-1411 лв., ДТВ-за ТСПО - 1,3 за всяка година - 220,12 лв., за образователна и
научна степен „доктор“ - 400 лв., за индивидуално възнаграждение от постоянен
характер - 90,80 лв.
Представени са и действащите в процесния период
Вътрешни правила за организация на работната заплата /ВПОРЗ/. Във ВПОРЗ е сила
от 12.02.2020 г. (изготвени във връзка с дадени предписания от ответника с
протокол от 18.12.2019 г. за промяна на същите) се извършва преструктуриране на
получаваното основно трудово възнаграждение (редуцирано от 01.10.2019г.), като
в чл.8 е разписан принципа на договаряне на ОРЗ - при 100% ПУН, определена по
нормативи, утвърдени със заповед на Ректора. Разписват се
текстове, регламентиращи процентното намаляване на ОРЗ, при отчетено ПУН под
100% , ограничено до размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната,
както и такива регламентиращи преизчисляване на ОРЗ всяка учебна година, като
полученото в повече БТВ подлежи на възстановяване по сметка на ИУ-Варна. При определяне на ДТВ в чл.11(1) - (във връзка с
извършеното преструктуриране на възнагражденията) - в т.1 се въвежда ДТВ за ПУН
над 100% (не повече от 70%), като същото не е регламентирано, като ДТВ с
постоянен характер. В т.3 възнаграждението за ОНС „доктор“ се
определя на 400 лв., а в т. 5 е разписан начина за изчисляване на нововъведено
индивидуално възнаграждение с постоянен характер по формулата - (0,016*n*К)+40, където „n“ е броя на годините тр. стаж; „К“ - доп. възнаграждение
за натовареност над 100%.
Във ВПОРЗ в сила от 18.12.2020 г. в чл.8, ал. 1 се
дефинира понятието индивидуална работна заплата (ИРЗ) заплата за длъжностите
асистент, главен асистент, доцент и професор и нейното договаряне при 100% ПУН,
определена по нормативи, утвърдени със заповед на Ректора, както и нейния
минимален размер. Отпадат текстовете регламентиращи преизчисляването и
възстановяването на суми по сметка на ИУ-Варна. При ДТВ на академичния състав и
преподавателите в чл.11(1) - т.1 отпада; в т.2 за ТСПО се заплаща по 1,3% за
всяка година; в т.5 – е разписано индивидуалното възнаграждение от постоянен
характер по формулата (0,003*n*ИРЗ)+40, където „n“ са годините трудов стаж към определена дата, както и
ИРЗ е също към определена дата. В ал.7 е регламентирано, че при ПУН над 100%,
разликата между 100% и фактическата не се изплаща като ДТВ. За тези часове (над
100) се сключва граждански договор и се изплаща
възнаграждение като хонорар.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото са изслушани показанията на свидетелката М. П., от които се установява, че същата работи в ИУ-Варна от
2008 г. Започнала работа като инспектор учебна дейност и от около 5 години е
ръководител отдел „Учебна дейност и студенти“, като част от задълженията й
включват административното обслужване на планиране и отчитане на натовареността
на преподавателите. С възнагражденията на преподавателите не се занимава.
Отговорността й стига до планиране на часовете за лекции и упражнения.
Свидетелката сочи, че натовареността се планира в катедрата, там се извършва
разпределение на часовете по дисциплини, за които катедрата е водеща. Това се
извършва на катедрени заседания, с решение на катедрата се създава това
разпределение на часовете между състава на катедрата – преподавателския състав.
За целта се използва специализиран софтуер, който е част от информационната
система на университета. След решението на катедрения съвет за разпределение на
часовете информацията се внася за обсъждане и вземане на решение за това
разпределение за потвърждаване на решението от факултетен съвет. След като
факултетния съвет потвърди разпределението на часовете, информацията се връща
към сектор „Учебна дейност“. В резултат на това планирано натоварване се
генерира така наречената справка прогноза, която включва броя на планираните
аудиторни и извън аудиторни часове за всички катедри и преподаватели.
Справката, след генерирането й се подписва за верността на това разпределение
от ръководител „Катедра“, ръководител „Учебна дейност и студенти“ и
заместник-ректор по учебна дейност и акредитация. След това копие от нея се
предава в отдел „Човешки ресурси“ и Отдел „Финансово-счетоводен“. Самото
отчитане на натовареността се извършва отново по катедри, като там всеки път се
генерира справка индивидуален отчет, тя е за всеки преподавател, в нея той
трябва да отрази реално отработените часове – аудиторна и извън аудиторна
дейност по семестри. След това информацията се предава отново в сектор „Учебна
дейност“ и след въвеждане в системата се генерира годишна база сведение за
общата отчетна натовареност на преподавателите, която съдържа всичките
преподаватели за всички катедри. Тази справка се подписва след проверка от
ръководител „Катедра“ и ръководител „Учебна дейност и студенти“ и
заместник-ректор по учебната дейност. Планова учебна натовареност включва
аудиторна заетост и извън аудиторна заетост. Извън аудиторната дейност, това са
лекции и упражнения. За формиране на плановата натовареност се използват
определени правила в правилника за определяне на заетостта на преподавателите,
които преобразува примерно един час лекции, че е равен на два часа упражнения.
По аналогичен начин се оформят различни
видове извънаудиторна дейност, които с различни коефициенти се преобразуват в
часове упражнение. Общата планова натовареност се формира като сбор от часове
аудиторна заетост и извън аудиторна заетост в часове. Не се включва цялата
формирана извън аудиторна заетост в нормативите за извън аудиторна заетост. Въз
основа на правилата за планиране, например часове аудиторна заетост са 450
часа, плюс 60 часа извънаудиторна заетост. Нормативите за отчетна натовареност
се приемат от Академичния съвет. През м.09.2019 г. е приет правилник за
определяне заетостта на преподавателите, с който е променен процента планова
учебна натовареност от 185% на 170%. През м.12.2020 г. е взето решение от
Академичния съвет, с което са променени базовите часове по длъжности за
аудиторна заетост и са индексирани с 1,5 за аудиторна заетост и 60 ч. извън
аудиторна заетост. Това решение не е довело до промяна на плановата
натовареност като брой часове за аудиторната заетост.
Свид.П. сочи, че в извънаудиторната влизат
дейности като отчитане на брой изпитани студенти, участие в държавни изпитни
комисии, рецензии на дипломни работи и др., те са описани в приетите правила. Планирането
става в края на текущата година и се прави за учебна година, тоест в края на
текущата година – м.05-м.06 се планира натовареността за следващата учебна
година. През 2019 г. в края на м.06. е
планирана натовареността за следващата учебна година, тя не е преразпределяна
отново, а се е ползвала същата натовареност. В правилата се описва каква част
от часовете участват при формиране на плановата натовареност, съответно при
отчетната. Задължението включва водене на часове и участие в изпити. Свид.П. сочи,
че в отчетите преподавателите отчитат пълния брой изпитани студенти, а при
формиране на отчетните часове натовареност се счита този брой, който е
максимално допустимия. Показанията на свидетеля съдът кредитира като обективни
и достоверни, т. к. съответстват на писмените доказателства по делото и са
вътрешно логични и непротиворечиви.
По делото е допусната ССчЕ, по която вещото
лице К.К., установява, че начислените за доц. д-р Е.Т. и гл. ас. д-р Е.Г.
месечни трудови възнаграждения за периода месец октомври 2019г. - месец юни
2021г. съответстват на изплатените трудови възнаграждения. Съгласно
справките-прогнози, сведенията за отчетна натовареност и индивидуалните отчети
на преподавателите за съответната учебна година, начислените и изплатени
трудови възнаграждения за доц. д-р Е.Т. и гл. ас. д-р Е.Г. за периода месец
октомври 2019г. - месец юни 2021г. съответстват на плановата учебна
натовареност, гласувана и утвърдена за преподавателите за учебните 2019/2020г.,
2020/2021г.
Вещото лице установява, че според
вътрешните правила за организация на работната заплата, чл.5, ал.1, основната
работна заплата в ИУ Варна е определената в длъжностното разписание за
съответната длъжност и служи за база при договарянето на индивидуалната работна
заплата по трудов договор. Основната работна заплата на преподавателския състав
по щатните разписания е при 100% планова учебна натовареност. За всяка
академична длъжност в длъжностно разписание е определена основна работна
заплата. В Приложение №3 вещото лице посочва всички данни за ОРЗ на длъжностите
„доцент“ и „главен асистент“ в Щатните длъжностни разписания, утвърдени от
Ректора на ИУ Варна в периода 01.01.2018г.- 15.06.2021г. Към 16.01.2019г.
основните работни заплати на членовете на академичния състав, заемащи
длъжностите „доцент“ и „главен асистент“ са в размер съответно на 1 100,00 лв.
и 830,00 лв.
Според вещото лице за учебната 2018/2019г.
в допълнителните споразумения към трудовите договори на преподавателите към
основната заплата е включена освен сумата за 100% учебна натовареност и сумата
за натовареност над 100% и върху сбора им е начислено допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. От 01.03.2020г. основната
работна заплата на преподавателския състав се формира от 100% планова учебна
натовареност. Компонентите, които включват трудовите възнаграждения на
академичния състав за длъжностите „доцент“ и „главен асистент“ са следните: -основна
заплата;- % за стаж и проф. опит в/у основната заплата;-допълнително
възнаграждение за ОНС„Доктор“;-допълнително възнаграждение за ПУН над 100%;-индивидуално
възнаграждение с постоянен характер;- други в т.ч. „докторанти - изпити“,
„допл. маг. програма“, „едн. възн. Еразъм“.
Плановата учебна натовареност на
академичния състав се гласува за всяка учебна година. През учебните
2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г. са извършвани промени в начина на формиране
на основната заплата. Промените се изразяват в промяна на щатната основна
работна заплата на академичния състав. Промените са извършвани по силата на
следните актове: Наредба за определяне на заетостта на преподавателите и
формиране на работната заплата; Правилник за определяне натовареността на
академичния състав и формиране на работната заплата; Вътрешни правила за
организация на работната заплата; Щатно длъжностно разписание; Правилник за
планиране и отчитане на натовареността на академичния състав.
В съдебно заседание вещото лице К.
пояснява, че начисляването и плащането от 01.10.2019 г. е съобразено с
подписаните между заинтересованите лица и ИУ – Варна договор и допълнително
споразумение, а след 01.10.2019 г. начислените и изплатени възнаграждения
отговарят на предложените за подписване допълнителни споразумения, но не
подписани от заинтересованите лица.
По делото е допусната допълнителна СИЕ, по
която вещото лице И.С.-Д. описва по отношение на заинтересованата страна Т. в Приложение
1 трудовите възнаграждения за периода от м.10.2019 г. до м.06.2021 г. като
формирани и изплатени на база разписаното в неподписаните от доцент Т. ДС,
промени във вътрешните актове, и начисленото във фишовете за заплати. Вещото
лице онагледява по периоди размерът, структурата и наименованието на РЗ за
периода м.09.2019 г. до м.06.2021, както в Приложение 1 така и в Приложение 2. В
случай, че работодателят в лицето на ИУ — Варна би продължил да изплаща
възнаграждение, съгласно постигнатите договорености в последното подписано от
доцент Т. ДС №РД-17-55/16.01.2019 г. в сила от 01.01.2019 г., вещото лице
установява разлика в начисленото и изплатено по месеци трудово възнаграждение
от м.10.2019 г. до м.06.2021 г., спрямо последно подписаното от доцент Т. ДС, в
размер на 7651.96 лв., онагледена в Приложение 2.
В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че за 2018 г. и 2019 г. натовареността е 185%, а за следващите години
натовареността е 170%. От учебната 2019 – 2020 г. има промяна в планирането
учебна натовареност, която е 170%, от
които 120% извън аудиторни и 150% аудиторна заетост. Съгласно приложените
фишове отчетеното, начисленото и изплатеното съответства на натовареност от
170% за този период. За периода от октомври 2019 г. до януари 2021 г. и след
01.01.2021 г. има приложено щатно разписание за 2018 г. и в него понятието
„основна работна заплата“. Има „начална основна заплата“ и е разписано какво
представлява за най-ниската длъжност, как служи за база за определяне на
индивидуалната работна заплата. Експерта счита, че под „индивидуална работна
заплата“, т.к. по трудовото правоотношение всеки трябва да има основна работна
заплата, се разбира не индивидуална, а се разбира - индивидуално за доценти, за
главни асистенти, формиране на индивидуална основна работна заплата. Не може да
се счита началната основна заплата, посочена в щатно разписание, което е
разписала в кавички, защото за нея това в никакъв случай не е щатно разписание,
а справка, да се приеме като основна, след като има подусловие, разписано във
Вътрешни правила за организация на работната заплата, как се формират. В това
щатно разписание заплатата е 1100лв. След това вече се променя, съгласно
Вътрешните правила има ново наименование, става „основна работна заплата“ и се
запазва в същия размер 1100 лв. След
01.01.2021 г. е в размер на 1100 лв. плюс 770 лв. и става 1870 лв., но вече
липсва понятието „основна работна заплата“, а
се появява „индивидуална работна заплата“, така, както е посочено в
приложението.
Вещото лице посочва и по отношение на
заинтересованата страна Г. в Приложение 1 трудовите възнаграждения за периода
от м. 10.2019 г. до м.06.2021 г. като формирани и изплатени на база разписаното
в неподписаните от гл. асистент Г. ДС, промени във вътрешните актове и
начисленото във фишовете за заплати. Размерът, структурата и наименованието на
РЗ за периода м.09.2019 г. до м.06.2021 г. е онагледен по периоди, както в
Приложение 1, така и в Приложение 2. В случай, че работодателят би продължил да
изплаща възнаграждение, съгласно постигнатите договорености в последното
подписано от гл. асистент Г. ДС №РД-17 -55/16.01.2019 г. в сила от 01.01.2019
г., то разликата в начисленото и изплатено по месеци трудово възнаграждение от
м.10.2019 г. до м.06.2021 г., спрямо последно подписаното от гл. асистент Г.
ДС, би била в размер на 5875.50 лв. онагледена от вещото лице в Приложение 2.
В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че e прибавила допълнителното трудово възнаграждение с
временен характер пункт към начислената във фишовете основна заплата, защото тя
е изплатена на заинтересованата страна. Логиката на документите е да разделят
основната заплата, която е получавана през месец септември на две части –
едната да бъде основна заплата, другата да бъде заплащане над 100% на основната
заплата. Във вътрешните документи на ИУ се променя наименованието на заплатата
– основна заплата, индивидуална заплата, в това число начална, основна и т.н. Взема
се решение основната заплата да бъде в размер на 830 лв. и към нея да има
доплащане, т.н. пункт за работа над 100%, което на практика формира възнаграждение от 1411 лв. и то е
изплатено на заинтересованата страна Г..
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица като обективно и компетентно дадени в частта на фактическите констатации и
не кредитира същите съдържащи правни изводи.
Въз основа на така установено от фактическа страна,
съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ, за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на
законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по
труда, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат
да прилагат принудителни административни мерки. В конкретния случай процесните
предписания са дадени именно на основание чл. 404, ал. 1 от КТ. Според чл. 405 от КТ принудителните административни мерки
по чл. 404, ал. 1 могат да се обжалват по реда на АПК. Доколкото последният съдържа изборност
на оспорването по арг. от чл. 148 от АПК, жалбоподателят е
оспорил наложените му
принудителни административни мерки пред горестоящия административен орган –
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда". С Решение изх. № 21062191/17.08.2021 г. жалбата е отхвърлена като
неоснователна. Следвайки правилото на чл. 98, ал. 2, изр. 2-ро от АПК, жалбоподателят е оспорил
първоначалния акт като по жалбата му е образувано производството по настоящото
дело. Решението е съобщено на оспорващия на 19.08.2021 год., видно от
приложеното на л.90 от делото известие за доставяне. Недоволен от постановеното
решение, оспорващият обжалвал първоначалния административен акт, с който са
наложени ПАМ по реда на чл. 404, ал.1 от КТ с жалба с вх.№ 21081325/25.08.2021
год. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
предписанията дадени на основание чл. 404, ал.1, т.1, т.10 и т.12 от КТ, са
принудителни административни мерки имащи задължителен характер за жалбоподателя
и следователно представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал.1 от АПК, който съгласно разпоредбата на чл. 405 от КТ подлежи на
обжалване по реда на АПК.
По изложените съображения съдът приема, че е сезиран
с допустима жалба – подадена срещу
подлежащ на оспорване пред съда
индивидуален административен акт, от лице, което е негов адресат и чиято правна
сфера неблагоприятно е засегната,
в преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 3 от АПК вр. чл. 405, изр. 1-во от КТ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предвид релевираното
искане за обявяване на нищожност на оспорения акт съдът следва да посочи, че
недействителността на административните актове се проявява в две форми -
нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият административен
акт, за да бъде обявен за такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от
петте изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК. Разликата между
унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е
засегнат и последиците от засягането.
При унищожаемия
административен акт нарушението, което го опорочава е съществено, а при
нищожния - особено съществено. При унищожаемия административен акт той поражда
предвидените в правната норма последици и до отмяната му е редовен акт. При
него отмяната има действие за в бъдеще, докато при нищожния, от момента на
издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има
конститутивно действие, докато решението по отмяната на нищожния акт има
декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на
отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на
изпълнение.
В случая неоснователни
се явяват възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на издателите
на оспорения административен акт. Нищожен би бил актът, който не е издаден от
компетентен орган, като компетентността на органа следва да се преценява по материя,
по място и по степен. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ определя като
компетентни органи по прилагане на принудителни административни мерки за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици органите на
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", Дирекциите
"Инспекция по труда", като поделения в системата на ИА
"ГИТ", които са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната
администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово
правоотношение по арг. от чл.12 от ЗА. Съгл. чл.21, ал.1 от Устройствения
правилник на ИА "ГИТ" /обн. ДВ, бр.6 от 21.01.2014 г. в сила от
28.01.2014 г./, действащ към датата на постановяване на оспорваните предписания
и понастоящем, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ,
вкл. и тези по чл.404, ал.1, т.1 - да дава задължителни предписания на
работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство. Същото изрично е посочено в чл.21,
ал.4, т.1 от същия правилник. Според ал.2 на чл.21 правомощия на инспектор имат
ръководителите на административни звена в специализираната администрация,
служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други
служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично
упълномощени от изпълнителния директор. Видно е, че лицата подписали протокола
са на длъжност началник отдел БТКД и гл. инспектор в Дирекция "ИТ" - гр.
Варна. В представената длъжностна характеристика за длъжността Началник на
отдел „БТКД“ в раздел V „Преки задължения“ е предвидено, че последният прилага принудителни
административни мерки при констатиране на административни нарушения от
работодатели, длъжностни лица, работници и служители за отстраняване на
нарушенията. Следователно лицата, извършили проверката и постановили процесните
принудителни административни мерки към момента на постановяването им са били в
служебно правоотношение в Д „ИТ“ Варна и са били компетентни да наложат ПАМ.
Друг критерий за
разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове се
очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при
издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност,
е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва
случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на
компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно
от останалите изисквания за законосъобразност на административния акт, както са
регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да
бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод
за нищожност.
Порокът във формата е
основание за нищожност само, когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е
начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо
тя да предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно
действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента
на порока. В настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма, поради
което не е налице порок във формата.
Съществените нарушения
на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако
са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Според
правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта;
когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на
поставения пред административния орган въпрос. Не се установява и подобен
порок.
Нарушенията на
материалния закон се отнасят до правилността на административния акт, а не до неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито
една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само
пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Следователно, нищожност на административния
акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно
липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание;
когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган. Иначе казано, административният акт е нищожен поради
противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици
са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната
норма така, че са нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при тези
случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
Настоящият казус не е от категорията, при която материалната
незаконосъобразност да води до толкова тежък порок.
Несъответствието с целта
на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е
налице и когато целта на закона не би могла да бъде постигната с
волеизявлението, отразено в административния акт. В разглеждания спор
компетентният орган е издал принудителна административна мярка, с която се цели
постигане на целта, определена в приложимата правна норма.
Независимо от горното
съдът намира, че при издаването на обжалвания административен акт са налице
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
довели до неправилно приложение на материалния закон.
Задължителните
предписания чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ се дават на работодателите за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на
задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на
задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този
кодекс, но не и за разрешаване на спорове между работодателите и наетите на
работа работници или служители, в случая относно дължимите трудови
възнаграждения. Ако задължителното предписание е издадено по искане на
работника или служителя, то има действие само до предявяването на иск пред
съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда по арг. от чл. 404,
ал. 3 от КТ. В случая видно от всички подадени сигнали от заинтересованите
страни Г. и Т., същите претендират изплащане на трудово възнаграждение
съобразно подписаните от тях последни допълнителни споразумения към трудовите
им договори /стр.467, 551, 580, 591, 700, 706/. В писмения отговор по жалбата
заинтересованата страна Г. също излага твърдения, че в предходните проверки не
е получила отговор дали има нарушение конкретно на чл. 118 и чл. 119 от КТ,
като така основният въпрос, който поставяла оставал без коментар /стр. 134/. В
предходните проверки по тези сигнали административният орган безпротиворечиво
приема, че между заинтересованите страни Г. и Т. е налице възникнал трудов спор
по отношение формирането и изплащането на трудовото им възнаграждение, който
може да бъде решен единствено по съдебен ред съгл. чл. 360, ал.1 от КТ /писмо
изх.№19097713/19.12.2019г. от ДИТ-Варна; писмо изх.№ 19098344/27.12.2019г. от
ДИТ-Варна; писмо изх.№20068910/24.09.2020г.; писмо изх.№20075624/03.11.2020г.
от ДИТ-Варна; писмо изх.№20080092/02.12.2020г. от главния секретар на ИА ГИТ;
писмо изх.№21025636/21.04.2021г. от директора на ДИТ-Варна до изпълнителния
директор на ИА ГИТ; писмо изх.№21039367/05.05.2021г.; писмо
изх.№21060061/04.08.2021г. от директорът на ДИТ-Варна; писмо изх.№21060077/04.08.2021г./. Независимо
от горното обаче в последната проверка контролният орган дава оспорените
предписания, като едновременно с това уведомява и подателите на сигналите, че е
налице трудов спор. Следователно установените по делото фактически
обстоятелства сочат, че между страните по трудовото правоотношение е налице
материалноправен спор по КТ, чието разрешаване е извън правораздавателната
компетентност на административния съд. Не е допустимо и инцидентно произнасяне
по материалното право. Нормата на чл. 404, ал. 3 от КТ допуска отстраняване на
нарушение на трудовото законодателство по искане на работника или служителя единствено
като временна мярка до предявяването на иск пред съда. Предвид естеството на
спора в настоящия случай, отнасящо се до формирането и изплащането на основното
трудово възнаграждение, издаването на временна принудителна мярка по искане на
служителя не е възможно преди произнасянето на гражданския съд. Този спор
представлява "трудов спор" по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ. Съгласно
чл. 360, ал. 1 от КТ тези спорове са подсъдни на общите съдилища и се
разглеждат по реда на ГПК. Дирекция "Инспекция по труда" не е
компетентна да разрешава трудови спорове между работници или служители и
техните работодатели. В конкретния случай от съществено значение е обстоятелството,
че работодателят отрича, че изобщо дължи претендирания размер на основно трудово
възнаграждение от заинтересованите страни с твърдение, че същите не са били
намалявани, поради което е недопустимо под формата на даване на задължителни
предписания по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ да се разрешава правния спор
относно дължимостта на претендираното възнаграждение и неговия размер. За
яснота следва да се посочи, че случаят не е идентичен със случаите, в които
съответният работодател е начислил трудовото възнаграждение във ведомостта за
заплати или е признал дължимостта му в друг издаден от него документ, но поради
определени причини не го изплаща. В тези случаи действително Инспекцията по
труда може да се намеси като издаде задължително предписание за изплащане на
възнаграждението, което е признато за дължимо. В случая обаче видно от оспореното
предписание същото не е дадено в хипотезата на чл. 404, ал. 3 от КТ, нито е
свързано с нея по някакъв начин, а е насочено директно към разрешаване на спора
относно размера на основната работна заплата и задължението на работодателя да
я начислява за конкретни периоди на заинтересованите страни. Следователно в
хода на административното производство контролният орган е пропуснал релевантни
за правоотношението факти и не е изяснил действителните отношения между
страните, което е довело до незаконосъобразност на оспорените предписания.
На второ място, съдът
приема, че в протокола за прилагане на ПАМ липсват конкретни фактически
констатации, които да обуславят дадените предписания. Не е съобразена
разпоредбата на чл. 124 от КТ, разписваща съдържанието на трудовото
правоотношение - работникът или служителят да изпълнява работата, за която се е
уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, насрещни на които са
задълженията на работодателя - да осигури на работника или служителя условия за
изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. В
този смисъл, не е изследвано обстоятелството, каква е извършената в
действителност работа от заинтересованите страни Г. и Т., съответно – изпълнени
ли са точно и добросъвестно трудовите им задължения с оглед определената
планова учебна натовареност и изпълнения норматив. Не е изяснено дали посочената
сума за основна работна заплата представлява в своята същност брутно трудово
възнаграждение, тъй като включва според обяснението на жалбоподателя, както
основната работна заплата за съответната длъжност по щатно разписание, така и
допълнителните трудови възнаграждения, като допълнителното възнаграждение за
натовареност над 100% е обединено с щатната основна работна заплата. Не е
изяснено и какъв е размерът на задълженията на работодателя за изплащане на
основното трудово възнаграждение съобразно приетите вътрешни актове на
ИУ-Варна, не е изяснено каква е вътрешната уредба и организацията на изплащане
на основните трудови възнаграждения на служителите каква е структурата на
работната заплата с оглед на ВПОРЗ и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Не са обсъдени и представените от жалбоподателя в хода на
административната проверка писмени доказателства, касаещи вида на трудовото
възнаграждение – основно и допълнително. При това издаденият акт се явява
немотивиран, разписаната в него фактическа обстановка е непълна, не съответства
изцяло на събрания по преписката доказателствен материал, което обуславя и
изводи за неправилното й подвеждане под материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.
Недостатъчните, неточни и нелогични мотиви водят до невъзможност да се разбере
от какви съображения се е ръководил административният орган и в трайната
практика на съдилищата се приема, че всъщност липсват мотиви. Липсата на мотиви
представлява нарушение на формата на акта и съставлява самостоятелно основание
за отмяната му.
Отделно от горното от
протокол №ПР2122085/29.07.2021г. не могат да бъдат установени и конкретните
правни основания за прилагане на ПАМ. Разпоредителната част на предписанията предвижда
„да се начисли трудово възнаграждение съобразно уговореното с допълнително
споразумение от 16.01.2019г." Разпоредбата на чл.404 от КТ не съдържа
разпоредба, която да дава право на контролния орган да издаде подобно
разпореждане. Единствено т.8 на чл. 404 от КТ предвижда даване на задължителни
предписания на работодателите за нарушение, свързано с начисляване във
ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят е
изплатил на работника или служителя за извършената от него работа, т.е. при
укриване на реално заплатено трудово възнаграждение. Общото позоваване на
чл.404, т.1 от КТ предполага контролните органи да посочат конкретно за кой
положен труд от преподавателите не е начислено трудово възнаграждение от
работодателя. Издаването на предписание по чл.404, ал.1, т.1 от КТ изисква
изрично посочване на нарушение на трудовото законодателство. Освен това цитираните
в протокола т.10 и т.12 на чл.404, ал.1 от КТ касаят изпращане на уведомление
за сключен трудов договор и изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения, каквито хипотези в
конкретния случая не са налице.
Следователно административният
орган не е изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства в нарушение
на чл. 35 от АПК, както и не е събрал служебно всички допустими, относими и
необходими доказателства по чл. 36 от АПК.
Горното съставлява нарушение на
изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи
дали при издаването на акта са спазени материалноправните разпоредби за
издаването му по арг. от чл.146, т.4 от АПК и дали актът е в съответствие с
целта на закона по арг. от чл.146, т.5 от АПК, поради което този порок обуславя
незаконосъобразността на оспорения Протокол със съдържащи се ПАМ. Липсата на
мотиви в горния смисъл представлява и нарушение на чл.146, т.3 от АПК.
С оглед на изложеното
съдът приема, че жалбата е основателна. Оспореният акт за прилагане на
принудителна административна мярка, като постановен при неспазване на
изискванията на чл.404, ал. 3 от КТ и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК; при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; при
неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна следва
да бъде възложено заплащането на разноски
съобразно приложен списък в общ размер на 490 лева, от които държавна такса в
размер на 50 лева, депозит за ССчЕ – 200 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 240 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ принудителни
административни мерки обективирани в протокол № ПР2122085/29.07.2021г. на
началник отдел БТКД и гл. инспектор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна да заплати на Икономически университет – Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ №77, представлявано от
проф. д-р Е.П.С. – ректор на ИУ-Варна сумата в размер на 490 /четиристотин и
деветдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: