Р А З П О Р Е
Ж Д А Н Е
Номер Година Град
Районен съд – Дупница състав
на Година
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
2.
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от
дело №
по описа за г.
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба от Етажна собственост на комплекс „Водолей 1", действаща
чрез „Витоша фасилити" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Витошка Зорница" №3Е, ет.4, ап.18,
представлявано от управителя Димитър Любомиров Димитров, чрез адвокат В.Ц.,
служебен адрес ***, срещу Т.В.А., ЕГН ********** и А.М.А., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
С разпорежданe от 09.01.2020 г. съдът е оставил исковата молба без
движение, като е дал конкретни указания за отстраняване на допуснатите недостатъци по отношение на
процесуалната легитимация на ищеца – претендираното вземане е за неплатена
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на сграда – етажна
собственост.
С
постъпилата молба вх. № 3091/09.03.2020 г. ищецът е уточнил, че „Витоша фасилити" ООД
е управител на посочената етажна собственост съгласно представения по делото
договор при спазване на изискванията на чл.19, ал.8 ЗУЕС и в това качество
представлява етажната собственост в настоящото производство.
По делото е представен
договор от 20.10.2016 г. за поддръжка и управление на общите части в посочената
етажна собственост, сключен между управителния съвет и „Витоша фасилити"
ООД, в чл.23 от който е посочено, че при неизпълнение на задължения за
заплащане на дължимото възнаграждение изпълнителят има право да предприеме
всички необходими действия за събиране на своите вземания, в това число и по
съдебен ред.
С уточнителната молба е
представен протокол от ОС на ЕС от 24.03.2016 г. с решение №17
по който е възложено на управителния съвет събиране на оферти от фасилити
дружества за поддръжка на комплекса.
Други
доказателства относно представителната власт на
„Витоша
фасилити" ООД не са представени.
Видно
от протокола от посоченото общо събрание на етажните собственици, на него е
обсъждано възлагане на поддръжката и управлението на комплекса, а не е обсъждан
въпросът за представителството на етажната собственост. Договорът от 20.10.2016 г.
е за поддръжка и управление на общите части в посочената етажна собственост и в
цитирания в исковата молба чл.23 от него се има предвид дължимото по договора
възнаграждение на изпълнителя, което се претендира по настоящото дело /годишна
такса за управление и поддръжка на общите части на сграда/, а не вземания на
етажната собственост.
Възможно
е на юридическо лице да бъдат възложени правомощията на управителния съвет
(управителя) на етажната собственост или част от тях - при условията на чл.19,
ал.8 ЗУЕС. По делото обаче не са представени доказателства в тази насока: решение
на общото събрание, взето с посоченото мнозинство и договор за възлагане,
одобрен с решение на общото събрание, взето с посоченото мнозинство.
Представеният договор за поддръжка и управление на общите части в посочената етажна собственост
не представлява договор за възлагане по смисъла на чл.19, ал.8 ЗУЕС.
Отделно
от горното, съгласно изричната разпоредба на чл.19, ал.8 ЗУЕС такъв договор не
може да бъде с продължителност повече от две години, няма възможност за
автоматично подновяване и за превръщане в безсрочен, т.е. на 20.10.2018 г. срокът
на представения по делото договор би бил изтекъл и след тази дата липсва
законова възможност „Витоша фасилити" ООД да представлява етажната собственост пред
съда.
„Витоша
фасилити" ООД не е активно легитимирано да предяви настоящия иск от името
на етажната собственост поради липсата на качеството управител на етажната
собственост; не би могло да участва в производството и като пълномощник на
етажната собственост, тъй като не са налице предпоставките за упълномощаване по
чл.32 ГПК. Поради това производството следва да се прекрати, като недопустимо.
На ищеца са
указани неблагоприятните последици при неотстраняване на нередовностите на
исковата молба в определения от съда срок.
Съобразно
указаното в т.13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, с оглед на прекратяването на производството подлежи на
обезсилване издадената заповед за изпълнение.
Воден от
горните съображения и на основание чл.129, ал.3 от ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 18/2020 г. по описа
на Районен съд - Дупница.
Връща
исковата молба заедно с приложенията към нея „Витоша фасилити" ООД.
ОБЕЗСИЛВА
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2191/2019 г. по описа на ДнРС.
Разпореждането
може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в 1-седмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: