О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1195 04.11.2019 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
като разгледа докладваното от
член-съдията Семкова ВЧНД №2024 по описа на ПдОС за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.8 НПК.
С определение №1606/14.10.2019 г. по ЧНД №6154/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХIII н.с. е потвърдено постановление на РП
- Пловдив от 17.09.2019 г. за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство №127/2017г. по описа на „ИП“ при ОДМВР – Пловдив, образувано
за престъпление по чл.209, ал.1 НК.
Горепосоченият съдебен акт е
обжалван от И.И. с искане за отмяната му.
Пловдивският окръжен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно
и в тяхната съвкупност и вземайки предвид изложените в жалбата оплаквания, прие за установено следното:
Досъдебното производство е образувано през 2017 г. за това, че през
м.декември 2008 г. в гр. Пловдив с цел да бъде набавена имотна облага е
възбудено заблуждение у И.И. *** и с това му е причинена имотна вреда в размер
на 1200 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
В хода на разследването било
установено следното :
Досъдебното производство е било
образувано след извършена проверка във връзка с изпратен сигнал до РП-Пловдив
от Комисията за борба с корупция, конфликт на интереси и парламентарна етика
при Народното събрание на Р. България. Сигналът е бил подаден от И.И. *** за
това, че при приемане на баща му И. З.И. по спешност на 08.12.2008 г. в Клиника
по инванзивна кардиология при УМБАЛ „***“ са го накарали да заплати сумата от
1200 лева за лечение. Сумата била заплатена от сина — И.И. и съпругата- А. И.
при изписването на пациента И. З. И. на 09.12.2008 г., като след скандал им
били издадени бележка от касов апарат за сумата от 1200 лева и бележка, която
„да минава за фактура с №24863." Тъжителят е посочил в сигнала, че при
направено запитване до РЗОК - гр. Пловдив относно извършеното лечение на
пациента И. З. И., бил получен отговор, от който се установявало, че лечението е
било заплатено от НЗОК по КП№ 45, като при извършеното лечение не бил поставян
коронарен стент, „за какъвто им били отмъкнати парите чрез измама". В
сигнала до НС, подаден от И.И. – син, е посочено, че са били предприети
действия от А. И. /вдовица на пациента И. З.И. / да й бъде върната сумата от
1200 лева, като е бил подаден сигнал до управителя на УМБАЛ „***" с искане
за връщане на сумата, а също така е било заведено гр. дело №19965/2013 г. по
описа на ПРС 4-ти гр. състав на основание чл. 49 от ЗЗД.
При извършеното разследване е
установено, че И. З. И. е бил лекуван в УМБАЛ „***" гр. Пловдив няколко
пъти през периода 2004-2008 г. в клиниките по Кардиология и Инвазивна
кардиология. Сигналът, подаден от И.И. - син се отнася за извършено лечение на И.
З. И. в клиника по Инвазивна кардиология през периода 08.12.2008 г.- 09.12.2008
г.
И. З. И., ЕГН ********** е починал на
06.02.2012 г., за което е съставен акт за смърт №153/06.02.2012 г.
От разпита на лекуващия лекар - свид.
М., се установило, че пациентът е бил приет на 08.12.2008 г. в „Клиника по
инвазивна кардиология", където му бил поставен дилатиращ балонен катетър,
освобождаващ лекарство - цитостатик, което възпрепятства растежа на клетки,
запушващи артерията, в която при предишно лечение е бил поставен коронарен
стент. Според същия, още през м.октомври 2008 г. пациентът И. З. И. е бил приет
в клиника по „Кардиология" при УМБАЛ „***" за провеждане на лечение.
На 26.10.2008 г. е изписан от същата и на 27.10.2008 г. е бил приет в „Клиника
по инвазивна кардиология" в УМБАЛ, където било извършено изследване и
инвазивна оценка на коронарните артерии. Установени били стеснения на артерии и
същите били третирани с коронарна интервенция (с обикновени балонни катетри). Обсъдени били възможности за
продължаване на лечението, като тогава бил направен избор за бъдещо лечение с
прилагане на нов метод на лечение, при който се поставя лекарство-освобождаващ
балонен катетър. Тъй като това бил нов метод на лечение, по онова време НЗОК не
извършвала заплащане на консумативите, а същите се заплащали от пациента.
Според показанията на свид. М., на 08.12.2008 г. пациентът е бил приет планово
в „Клиниката по инвазивна кардиология", където му е поставен лекарство-освобождаващ
балонен катетър, за който той е заплатил сумата от 1200 лева.
Според близките - синът и вдовицата на
И. З. И., последният е бил приет по спешност на 08.12.2008 г. в Клиниката по
инвазивна кардиология при УМБАЛ, откъдето се обадил на близките си, че трябва
да съберат 1200 лева за плащане на лечението му. На 09.12.2008 г. при
изписването му това било направено, за което били издадени квитанция и касови
бележка. Посочват, че не им е известно при предишни хоспитализации да е било
обсъждано предстоящо лечение с поставяне на лекарство-освобождаващ катетър.
От разпита на свид. П. Д. - бивша
касиерка на УМБАЛ „***“, се установява, че квитанцията за плащане на сумата от
1200 лева е попълнена и подписана от нея. Свидетелката твърди, че сумата е била
платена в касата на болницата за консуматив, използван от „Клиниката по
инвазивна кардиология“.
От приложения препис на съдебно
решение № 967/28.03.2017 г. по гр. дело № 19965/2013 г. по описа на ПРС IV гр.
състав е видно, че по същото дело е била изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението по която се установява, че сумата от 1200 лева,
платена с квитанция № 24863/09.12.2008 г. и фискален касов бон №159/09.12.2008
г., се явява доплащане за консумативи и че същата е осчетоводена в УМБАЛ „***“.
Направено е запитване до НЗОК с
приложено копие от епикризата за извършеното лечение на И. З. И. в Клиниката по
инвазивна кардиология през периода 08-09.12.2008 г., като е поставен въпросът
дали към м. декември 2008 г. НЗОК е заплащала лечението и консумативите,
отразени в приложената епикриза. Получен
е отговор изх.№24-00-12/13.04.2018 г., подписан от Директора на РЗОК гр.
Пловдив, съгласно който И. З.И. е бил хоспитализиран на 08.12.2008 г. и
дехоспитализиран на 09.12.2008 г. в УМБАЛ „***" по клинична пътека № 45 -
интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при
сърдечно-съдови заболявания - ИЗ №70143/2008г. Лечението е било заплатено по КП
№45 /3518 лв./, като не е извършено заплащане на консуматива - посоченият в
епикризата лекарство-освобождаващ балонен катетър не е заплатен от НЗОК. Според
Националния Рамков договор за 2008 г., Приложение №17 към Решение
№РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК, консумативи, сред които и посочения
консуматив /лекарство-освобождаващ балонен катетър/, не спада към
консумативите, които тогава са заплащани от НЗОК.
За нуждите на разследването е
назначена СМЕ, възложена на специалист-кардиолог от Медицински институт на МВР
гр. София с поставени въпроси: какво лечение е било проведено на пациента И. З.
И. ЕГН ********** в клиниката по инвазивна кардиология при УМБАЛ „***"
гр.Пловдив; при хоспитализирането му на 08.12.2008 г., пациентът планово ли е
бил приет или по спешност и в зависимост от това кой е следвало да поеме
разходите за проведеното лечение; проведеното лечение с използването на балонен
катетър,освобождаващ цитостатик, било ли е заплащано към онзи период
08-09.12.2008 г. от НЗОК или същото е било за сметка на пациента; какви
документи, удостоверяващи информираността и съгласието на пациента за заплащане
на проведеното лечение, е следвало да бъдат изготвени.
За осигуряване на необходимите
документи, въз основа на които вещото лице да изготви заключението на поставените
въпроси, са направени запитвания и искане за предоставяне на съответните
документи до „Бърза помощ", УМБАЛ „***" и НЗОК.
На направеното запитване до „Бърза
помощ" относно това дали пациентът И. З.И. е бил приет по спешност на 08.12.2008
г. е получен отговор, от който е видно, че за този период не е запазена
съответната документация.
Няколко пъти са отправени и писмени
искания до УМБАЛ „***" за предоставяне на ИЗ за извършеното лечение на И.
З. И. на 08-09.12.2008 г., като такава не е предоставена. От писмо
№3057/30.05.2018 г. , подписано от завеждащ Централен архив при УМБАЛ „***"
е видно, че въпросната ИЗ не е намерена в архива, а там се съхранява само
епикризата за проведено лечение през периода 08-09.12.2008 г.
От УМБАЛ „***" са предоставени
копие от ИЗ №10551 от.08.01.2004 г.-14.01.2004 г. и И3№59348 от 19.10.2008 г.
до 26.10.2008 г., двете издадени от Клиниката по кардиология в УМБАЛ „***"
и два броя ИЗ, издадени от Клиниката по инванзивна кардиология, както следва :
ИЗ №59785 от 12.05.2004 до 13.05.2004г. и ИЗ №60358 от 19.05.2004 г. до
21.05.2004 г. Освен описаните по-горе ИЗ, са предоставени копие от квитанция
№24863/09.12.2008 г., копие от фискален бон от 09.12.2008 г. за сумата от 1200
лв., копие от епикриза за лечението на И. З. И. в клиника по инвазивна
кардиология за периода 08.12.2008 г. - 09.12.2008 г., декларация от И. З. И. от
08.12.2008 г. за доплащане на сумата от 1200 лв. за поставяне на лекарство -
освобождаващ балон, модел ELUTAX.
На направеното искане до УМБАЛ за
предоставяне на копие от разходния протокол, с който лечебното заведение
предоставя на лекуващия лекар медицинския консуматив - лекарство-освобождаващ
балонен катетър, е получен отговор, че такъв не може да бъде предоставен, тъй
като към 09.12.2008 г. не е функционирала единна интегрирана информационна
система.
Съгласно заключението на извършената
експертиза, при осъщественото лечение в Клиника по инвазивна кардиология през
периода 08-09.12.2008 г. и съгласно катетеризационен протокол №**********, е
извършена дилатация с лекарство-освобождаващ балонен катетър. Вещото лице
посочва, че поради невъзможно съпоставяне на данните от базисната документация
- история на заболяването, която не е намерена в архива и въз основа на която е
изготвена епикризата, не може категорично да се потвърди осъществената
процедура - дилатация с лекарство-освобождаващ балонен катетър. По отношение на това дали пациентът е бил
приет планово или по спешност, експертът също не може да даде еднопосочен отговор
на база на наличните документи. Според епикризата, пациентът е приет
планово, а според показанията на близките му - приет е по спешност.
Документацията на Бърза помощ за въпросния период не е запазена, както и ИЗ не
се съхранява в архива на болницата.
С писмо от 21.03.2019г. от Служба
Архив - PC Пловдив, по делото са приложени заверени копия от документи,
приложени по гр. д. № 19965/2013г. по описа на ПРС, IV гр. с. относно
проведеното лечение в Клиника по инвазивна кардиология през периода 8-9.12.2008
г.
По отношение заплащането на лечението
от НЗОК е установено, че съгласно посоченото в епикризата лечение, същото е
заплатено от НЗОК по КП №45, като указаният консуматив - лекарство-освобождаващ
балонен катетър, не е бил заплатен, тъй като по това време разходите за този
консуматив не са заплащани от НЗОК. От 01.07.2014 г. въпросният консуматив се
заплаща от НЗОК по 770 лева. Въпреки направените запитвания до фирми, доставящи
към момента подобни консумативи, не може да се установи точната цена на
консуматива към 09.12.2008 г.
Въз основа на изложената в постановлението фактическа
обстановка, прокурорът е приел, че липсват достатъчно доказателства за
реализиран от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.209,
ал.1 НК, от една страна, а от друга, е констатирал изтичането на 10 годишен
давностен срок по чл.80, ал.1, т.3 НК, препятстващ наказателното преследване,
поради което и на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК е прекратил
наказателното производство.
Контролираната съдебна инстанция се е солидализирала изцяло с доводите
на държавното обвинение и доколкото е счела прекратителното постановление за правилно
и законосъобразно, е потвърдила същото.
Недоволен от
първоинстанционния акт е останал пострадалият, поради което е депозирал жалба срещу
същия в законоустановения срок. В този смисъл последната е допустима, а разгледана
по същество - неоснователна поради следните съображения:
Коректен се явява изводът
за наличието на доказателствен дефицит по делото, доколкото Клиниката по
инванзивна кардиология при УМБАЛ „***“ не е предоставила поисканата й ИЗ
№70143;4803 за периода на хоспитализация на И. З. И. 08.12.2008 г. - 09.12.2008
г. и ИЗ №60896;096 за периода на хоспитализация на същия 27.10.2008 г.-30.10.2008
г. Това от своя страна е поставило експерта в невъзможност да съпостави данните
от липсващата и наличната документация /епикризи/ и да даде категорично становище по поставените въпроси.
Не е представен и изисканият разходен протокол за предоставяне на лекарство –
освобождаващ балон на лекуващия лекар. Същото е положението и с документацията,
от която би могло да се установи планово или по спешност е бил лекуван И. З. И.
в Клиниката. Ето защо изводът за недоказаност на обвинението следва да бъда
изцяло споделен.
Съвсем правилно е било
констатирано също така изтичане на предвидената в закона давност за реализиране
на наказателното преследване. За
престъплението по чл.209, ал.1 НК към момента на извършването му се е
предвиждало наказание “лишаване от свобода“ до 6 години, поради което и на осн.
чл.80, ал.1, т.3 НПК давностият срок за реализиране на наказателното преследвани
е 10 години. В хода на образуваното едва на 05.04.2017 г. наказателно производство
не са реализирани действия, даващи основание за прекъсване на давностния срок,
а именно такива, насочени спрямо конкретно лице за неговото наказателно
преследване - било възбуждане на наказателно производство срещу него, било
привличането му в качеството на обвиняем или повдигане на обвинение в съда.
След като давностният срок е 10 години и същият е нито спиран, нито прекъсван,
то същият изтича към месец декември 2008 г., поради което и след правилна констатация
в тази насока, държавният обвинител напълно законосъобразно е прекратил
наказателното производство, а долустепенният съд съвсем коректно е потвърдил
постановения прекратителен акт. Ето защо първоинстанционното определение следва
да бъде потвърдено.
Действително
първостепенният съд в мотивите си е посочил, че жалбата на пострадалия е освен
допустима и основателна, а същевременно е цитирал и нормата от НПК,
установяваща отмяна на прокурорското постановление /макар и към настоящия
момент претърпяла вече и допълнителна редакция/. Това обаче не води до извод за
незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото не се констатира непримиримо
противоречие между мотивите и диспозитива на същото. В съдебния акт се излагат
доводи в насока потвърждаване на обжалвания прокурорски акт и в този смисъл
навеждащи за неоснователност на жалбата, като същевременно е и указано, че
актът на държавния обвинител следва да бъде потвърден. Ето защо неоснователно
се явява наведеното в този смисъл в жалбата възражение.
По изложените съображения и на осн. чл.243, ал.8 НПК
Пловдивският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№1606/14.10.2019 г. по ЧНД №6154/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХIII н.с.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: