О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
Номер 1025 Година 2017, 20.10 Град Бургас
Бургаски окръжен
съд ………………..…… граждански състав ………………………….
На двадесети октомври
................................… Година две хиляди и седемнадесета
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар …………………………………………....……………………………………………
Прокурор
…………………………………………………………………………………………
като разгледа
докладваното от …………… Радостина Калиманова…………………
търговско дело
номер ………… 382…… по описа за ..…… 2015….. година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на „Деф“ЕООД
със седалище град София и адрес на управление община Столична, район „Лозенец“,
ж.к.“Лозенец“, ул.“Персенк“№1, вх.Б, ет.1, ап.9, представлявано от Петя
Любомирова Войнова чрез процесуалните му представители против „Обединена българска
банка“АД със седалище град София и адрес на управление район „Възраждане“,
ул.“Света София“№5, представлявано от Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова
Тончева, „Вайцман България“ЕООД със седалище град
София и адрес на управление район „Лозенец“, ул.“Златен рог“№22, ет.8, ап.20,
представлявано от Кирил Стоянов Калудов и „БМ Трейдинг 2010“АД със седалище
град София и адрес на управление район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“№4, вх.А, ет.1, ап.20 - в несъстоятелност за
прогласяване нищожността на учредената с нотариален акт №29, том I, рег.№ 1391,
дело 1168 от 02.07.2007 година на Районен съд-Средец договорна ипотека върху
складова база „Средец“, състояща се от административна, производствени и други
нежилищни сгради, съставляваща УПИ XIV-501.87 за промишленост, с площ по
нотариален акт 21500 кв.м., а съгласно скица №436/24.06.2015 година на Община
Средец - 18593 кв.м., находящ се в квартал 150 по плана на град Средец, одобрен
със Заповед № РД-09-166 от 24.09.1986 година, при граници на имота: УПИ
XV-501.2179; 501.9636-улица; 501.9654-улица; УПИ XVII-501.2183; УПИ
ХІІІ501.2186; УПИ XIV-501.85; УПИ IV за ПП, ведно с всички построени в него
сгради, а именно: административна сграда, едноетажна, масивна, със застроена
площ от 98.20 кв.м.; лабораторна сграда, едноетажна, масивна със застроена площ
от 30.40 кв.м.; елеваторна кула, масивна със застроена площ от 45.50 кв.м.;
склад №1, масивен със застроена площ от 1425.43 кв.м.; склад №2, масивен със
застроена площ от 1612.90 кв.м., склад за брашно, масивен със застроена площ от
557.70 кв.м.,; кантарна сграда, масивна със застроена
площ от 28.14 кв.м.; машинна работилница, масивна със застроена площ от 75
кв.м.; метален навес с разтоварище и елеваторна кула 8000 тона, с обща площ от
400 кв.м.; бетонен силоз 5000 тона, с площ от 200 кв.м. разтоварище с площ от
120 кв.м. и тоалетна, масивна, със застроена площ от 4 кв.м. за обезпечаване на
вземането на „Обединена българска банка“АД по сключения между нея и „Вайцман България“ЕООД като кредитополучател и „БМ Трейдинг
2010“АД /с предишно наименование „Зърнобаза Шабла“АД/ като съкредитополучател
договор за банков кредит №118 от 15.05.2007 година и за обезпечаване на
вземането на „Обединена българска банка“АД по сключения между нея и „БМ
Трейдинг 2010“АД /с предишно наименование „Зърнобаза Шабла“АД/ като
кредитополучател договор за банков кредит №117 от 15.05.2007 година частично
поради противоречие със закона и частично поради заобикаляне на закона. В
подкрепа на отправените искания са представени и ангажирани от ищеца доказателства.
Твърди се от ищеца
в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че той
е собственик на недвижим имот, представляващ складова база „Средец“, състояща
се от административна, производствени и други нежилищни сгради, съставляваща
УПИ XIV-501.87 за промишленост, с площ по нотариален акт 21500 кв.м., а
съгласно скица №436 от 24.06.2015 година на Община Средец - 18.593 кв.м.,
находящ се в квартал 150 по плана на град Средец, при съответно посочени граници,
ведно с всички построени в него сгради, а именно: административна сграда със
застроена площ от 98.20 кв.м., лабораторна сграда със застроена площ от 30.40
кв.м., елеваторна кула със застроена площ от 45.50 кв.м., склад №1 със
застроена площ от 1425.43 кв.м., склад №2 със застроена площ от 1612.90 кв.м.,
склад за брашно със застроена площ от 557.70 кв.м., кантарна
сграда със застроена площ от 28.14 кв.м., машинна работилница със застроена площ
от 75 кв.м., метален навес с разтоварище и елеваторна кула 8000 тона с обща
площ от 400 кв.м., бетонен силоз 5000 тона, с площ от 200 кв.м., разтоварище с
площ oт 120 кв.м. и тоалетна със застроена площ от 4
кв.м. Собствеността върху него той придобил от „Нокс инжинеринг“ЕООД
с договор за покупко - продажба, обективиран в
нотариален акт № 58, том IV, рег.№ 2273, дело 596 от 30.06.2015 година на
нотариус с район на действие Районен съд - град Средец.
От своя страна
„Нокс инжинеринг“ЕООД е придобило собствеността на
процесния недвижим имот посредством извършена публична продан по реда на чл.37
ал.1 от Закона за особените залози, за която е бил съставен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 82, том VII, рег.№ 3923, дело 1169 от
13.12.2014 година на нотариус с район на действие Районен съд - град Средец, по
силата на който „Адм енд Ко“ЕООД в качеството си на
заложен кредитор по договор за особен залог на търговско предприятие от
05.11.2014 година от свое име и за сметка на залогодателя „СИСП-ИН“ЕООД е
продал на „Нокс инжинеринг“ ЕООД процесния недвижим
имот за сумата от 100000 лева.
Предходният
собственик - залогодателят „СИСП-ИН“ЕООД е придобил процесния недвижим имот по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 66, том V, рег.№ 2957, дело 616 от 14.09.2009 година от „Вайцман България“ЕООД при наличието на учредена и вписана
върху него договорна ипотека в полза на „ОББ“АД за обезпечаване вземанията на същата
от длъжниците „Вайцман България“ и „БМ Трейдинг
2010“АД /предишно наименование „Зърнобаза Шабла“АД/ по договор за банков кредит
№117 от 15.05.2007 година и договор за банков кредит №118 от 15.05.2007 година.
За учредената ипотека е съставен и подписан нотариален акт №29, том I, рег.№
1391, дело 1168 от 02.07.2007 година на Районен съд - Средец.
Поради
неизпълнение на задълженията по договор за банков кредит №117 от 15.05.2007 година
и договор за банков кредит №118 от 15.05.2007 година от страна на „Вайцман България“ЕООД и „БМ Трейдинг 2010“АД, банката се снабдила с изпълнителен лист и образувала
изпълнително дело № 20108000400158/2010 година по описа на ЧСИ с район на
действие Окръжен съд - Бургас. В хода на изпълнителното дело наложила възбрана
върху процесния имот и предприела редица изпълнителни действия, в това число
опис и насрочване на публична продан. Съдебният изпълнител приел, че поради
наличието на вписана договорна ипотека в полза на взискателя „ОББ“АД,
тогавашният собственик на имота „СИСП-ИН“ЕООД е трето задължено лице,
отговарящо със собственото си имущество за чуждо задължение, в случая за
задълженията на „Вайцман България“ЕООД и „БМ Трейдинг
2010“АД.
При тези данни
ищецът счита учредената с нотариален акт №29 от 02.07.2007 година договорна
ипотека, в частта, с която е обезпечено вземането по договор за банков кредит
№118 от 15.05.2007 година за нищожна поради заобикаляне на закона - чл.26,
ал.1, предл. второ от ЗЗД, а в частта, с която е
обезпечено вземането по договор за банков кредит №117 от 15.05.2007 година за нищожна поради противоречие със закона - чл.
26, ал.1, изр. 1 от ЗЗД.
Сочи се в тази
връзка, че със ЗСТЗ /отм./ е въведен лицензионен режим за складовете за
съхранение за зърно, като е осигурена засилена защита на лицата, които са
вложители на зърно в тези складове. В тази насока е предвидено, освен другите
мерки, допълнително ограничаване дейността на публичните складове за зърно чрез
въвеждане на абсолютна забрана публичният склад за зърно да бъде поръчител,
залогодател, както и гарант по заеми на трети лица /чл.10 ал.1 от ЗСТЗ/, водеща
до абсолютна нищожност на сделките, с които се обезпечават такива задължения и
разрешителен режим относно възможността на публичните складове да ипотекират
складовите си помещения за обезпечаване на своите задължения. Тези сделки са
обявени за относително недействителни спрямо влогодателите
и легитимираните държатели на складови записи - чл.10 ал.2 и 3 от ЗСТЗ /отм./.
На 07.12.2006 година,
с лицензия за публичен склад за зърно № 79 от 07.12.2006 година Министърът на
земеделието и горите лицензирал „Вайцман България“ЕООД
като публичен склад за зърно със срок на валидност на лицензията до 29.08.2009
година. От момента на лицензирането му същото следвало да се съобразява с
ограниченията, предвидени в чл.10 от ЗСТЗ /отм./ и да не предприема действия, с
които да уврежда влогодателите си и легитимираните
държатели на складови записи. В нарушение на това свое задължение, в резултат
на поредица от сделки, пряко нарушаващи закона или имащи за цел да го заобикалят,
имуществото на „Вайцман България“ЕООД било ипотекирано
за обезпечаване задълженията на „БМ Трейдинг 2010“АД.
С договор за
банков кредит №117/15.05.2007 година „ОББ“АД е отпуснало на „БМ Трейдинг
2010“АД като кредитополучател /длъжник/ кредит в размер на 3000000 евро.
Въпреки, че „Вайцман България“ЕООД не било задължено
лице и не участвало при подписване на договора, „БМ Трейдинг 2010“АД се задължило
да обезпечи цялото вземане на банката с учредяване на ипотека и върху описания
по-горе недвижим имот, собствен на публичния склад „Вайцман
България“ЕООД. На същия ден, със следващия по поредност банков кредит №
118/15.05.2007 година, „ОББ“АД предоставило на „Вайцман
България“ЕООД като кредитополучател /длъжник/ и на „БМ Трейдинг 2010“АД като съкредитополучател /съдлъжник/
ползването на кредитна линия в размер на 2500000 евро за закупуване на зърно
/ечемик/ реколта 2007 година. Този кредит също бил обезпечен с имота на „Вайцман България“ЕООД, посочен по-горе. На 02.07.2007 година,
с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, вписан
под №29, том I, рег.№ 1351, дело № 1168/02.07.2007 година, „Вайцман
България“ЕООД учредило ипотека върху собствения си недвижим имот складова база
„Средец“, с която в противоречие на чл.8 от договора за банков кредит №118 се обезпечавало
не цялото вземане по него, а само до размера от 1500000 евро. Със същия договор
„Вайцман България“ ЕООД учредило в полза на „ОББ“АД
ипотека върху същия имот за обезпечаване вземането на банката към „БМ Трейдинг
2010“АД отново не в пълен размер, както е договорено в чл.8 от същия, а в размер
на 2100000 евро. Едва 23 дни по-късно, към двата договора било сключени
допълнителни споразумения, съгласно които била извършена промяна в тях така, че
те да отговарят на размера на вземането на банката, съобразно записаното в
процесния договор за учредяване на ипотека.
Сочи се, че
очевидно двете дружества осъществявали свързани действия, които не се
ограничават със сключването на договора за ипотека. Въпреки, че кредитната
линия била отпусната целево за закупуване на зърно /ечемик/ реколта 2007 година,
такова не било закупено. Съгласно чл.4 ал.2 от договор №118, усвояването на
кредита ставало след отправено до банката от дружеството-кредитополучател
„искане за усвояване“, в което се посочвала сумата, която се иска да се усвои и
се представяла фактура, от която е видно, че тази сума се използва за целта, за
която е отпусната. Кредитополучателят „Вайцман
България“ ЕООД не бил представял в банката такива искания, а наред с това
липсвали каквито и да са разходооправдателни
документи. Средствата по кредита били отпуснати еднократно и са били дадени
впоследствие от „Вайцман България“ ЕООД като заем на
„БМ Трейдинг 2010“АД и на свързани с това дружество лица. Всички преводи между
дружествата ставали като са използвани банковите им сметки, открити в „ОББ“АД,
поради което на банката и било известно, че средствата по отпуснатия от нея
кредит не отиват за закупуване на зърно, а за предоставяне на заеми на трети
лица. Всичко това показва, че още към момента на отпускане на кредита, банката
кредитор „ОББ“АД знаела, че той няма да се използва от кредитополучателя за
закупуване на зърно, а ще бъде предоставен като заем на „БМ Трейдинг 2010“АД и
свързаните с него лица. На практика „Вайцман
България“ ЕООД не бил действителният кредитополучател, а бил използван като
лице, което обезпечава чужди задължения и гарантира за тяхното изпълнение. Тъй
като към момента на сключване на договора за кредит „Вайцман
България“ЕООД било публичен склад за зърно, то същото попадало под наложените с
чл.10 от ЗСТЗ /отм./ забрани, поради което не е могло да бъде поръчител,
залогодател, както и гарант по заеми на трети лица. За да бъде една ипотека
действителна, лицето, което учредява ипотеката, трябва да има право да е
учреди. „Вайцман България“ ЕООД като публичен склад
за зърно нямало право да учреди действителна ипотека върху своя имот, за да
обезпечи задължения на третото лице, поради което не можело законно да
гарантира изплащането на кредита със собственото си имущество.
За да избегнат
забраната на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./ и да могат да учредят действителна
ипотека, като по този начин осигурят възможността „Вайцман
България“ЕООД да отговаря с имуществото си за изплащането на задължението по
договора за банков кредит №118, трите дружества били постигнали съгласие,
кредитът в размер на 2500000 евро да се отпусне освен на истинския
кредитополучател „БМ Трейдинг 2010“АД, и на „Вайцман
България“ ЕООД. По този начин последното със съгласието си да бъде посочено
като кредитополучател, въпреки, че средствата не били предназначени за него и
същото нямало каквато и да е полза от получаването на този заем, на практика било
поело лични гаранции, а с учредяването на ипотеката върху собствените си имоти
и вещни гаранции, че отпуснатият от банката на трети лица кредит ще бъде
изплатен, с което в нарушение на абсолютната забрана на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ
/отм./, дружеството се задължило да отговаря заедно с тези трети лица за
връщането на кредита. С тези свои действия трите дружества са заобиколили
закона, поради което учредената с нотариален акт №29 от 02.07.2007 година, в
частта с която е обезпечено вземането по договор за банков кредит №118 от
15.05.2007 година е нищожна поради заобикаляне на закона - чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД.
Тъй като със
същия нотариален акт страните са учредили ипотека и за обезпечаване вземането
по договор за банков кредит №117 от 15.05.2007 година с кредитополучател „БМ
Трейдинг 2010“АД, с оглед изричната забрана на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./,
учредената ипотека в тази и част е нищожна поради противоречие със закона.
Съдът изпратил препис
от исковата молба и приложенията към нея на ответниците по делото. В
съответствие с предоставената му от закона и съда възможност за това отговор на
исковата молба е депозирал единствено ответникът „Обединена българска банка“АД,
към който са приложени от него писмени доказателства и са направени
доказателствени искания. С него всички така изложени твърдения са оспорени от
този ответник изцяло. Сочи се, че след като едно лице, в качеството си на
кредитополучател сключи договор за банков кредит, по силата на който
кредитодателят му отпуска определен кредит, то само за това лице и за никое
друго възниква задължението за връщане на сумите. След като задължението
възниква и остава за кредитополучателя, то в този случай, с учредяването на
ипотека това лице обезпечава свое, а не чуждо задължение. Това сочи на липса на
фактическия състав на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./, тъй като тази норма
категорично изисква заемът, който обезпечава публичният склад да е на трето
лице, т.е. да се гарантира едно чуждо задължение. Забрана за обезпечаване на
собствени задължения няма, поради което не се установява твърдяното от ищеца
заобикаляне или противоречие на закона. Твърденията, че кредитополучателят „Вайцман България“ЕООД не се бил разпоредил със средствата,
получени от кредита съобразно договореното с договора за кредит били ирелевантни
и неотносими към предмета на спора, тъй като не
променяли безспорният факт, че задължението да върне сумата по кредита било на
„Вайцман България“ЕООД и че с учредяване на процесната ипотека то било обезпечило именно свое
задължение. На кого то било предоставяло след това пари, дали те са били
предназначени за някой или нещо друго са въпроси, които нямат връзка с предмета
на спора, тъй като биха касаели евентуални последващи отношения между трети
лица.
Оспорени също
така и твърденията, че „Вайцман България“ ЕООД не било
действителният кредитополучател, а е било използван като лице, което обезпечавало
чужди задължения. В тази връзка се изтъква, че банката се била снабдила с
изпълнителен титул и образувала изпълнително дело за събиране на дължимите на
основание договор за кредит № 118/15.05.2007 година суми, т.е. именно за
задълженията лично на „Вайцман България“ ЕООД в
качеството му на кредитополучател. Изпълнителното дело, по което била наложена
и възбрана на процесния имот, имала за предмет
погасяване само на личните на „Вайцман България“ЕООД
задължения. Това сочило и на това, че правилно съдебният изпълнител действия
предприел изпълнение върху ипотекирания в полза на „ОББ“АД имот, въпреки последващото
му /след ипотеката/ придобиване от третото лице „СИСП ИН“ЕООД. С оглед на това
и в съответствие с нормата на чл.173 от ЗЗД върху имота в хода на
изпълнителното производство съдебният изпълнител бил наложил възбрана, вписана
в имотния регистър на 18.04.2010 година. Съгласно чл.452 от ГПК, извършените от
третото задължено лице, в случая разпореждания с възбранения
имот, са недействителни спрямо взискателя. С постановление за възлагане от
22.07.2015 година имотът бил продаден чрез публична продан на трето лице „Дикс 94“ЕООД. Съгласно чл.175 от ЗЗД, с извършването на
публична продан на имота всички вещни права върху имота, учредени след първата
ипотека се погасяват, поради което за погасени следвало да се считат правата на
всички последващи ипотеката приобрататели, а именно
„СИСП ИН“ЕООД, „Нокс Инженеринг“ЕООД, „Деф“ЕООД. Това
от своя страна сочело на липса на активна материалноправна легитимация на
ищеца.
Твърди се, че не
е налице фактическия състав на чл.26 ал.1 предложение второ - нищожност на
ипотеката поради заобикаляне на закона. Учредената ипотека от „Вайцман България“ЕООД не била недействителна поради
заобикаляне на закона доколкото чрез нея не се постигал забранен от закона
резултат. Резултатът от ипотеката бил обезпечаване на едно свое, а не чуждо
задължение, което не било забранено от закона, още повече, че чл.10 ал.1 от
ЗСТЗ /отм./ не уреждал забрана за учредяване на ипотека. Според него, в случая
не може да бъде приложено разширително тълкуване с оглед характера на нормата и
по-специално недопустимо е чрез разширително тълкуване на нормата, в понятието
„гарант“ да се включва забрана за учредяване на ипотека. Законодателят неслучайно
е използвал термина „гарант“, а не „гаранция“. Тълкуването на употребения
термин налага извод, че се имат предвид само лични гаранции - поръчителство или
авал. Поради това не можели да бъдат приети за
основателни твърденията на ищеца, че забраната по чл.10 ал.1 включвала и
учредяването на ипотека за обезпечение заеми на трети лица от страна на
публичния склад като вещна гаранция. Изброяването било изчерпателно -
поръчител, залогодател и гарант, а не гаранции. От вещните гаранции бил посочен
само залога, като това изцяло кореспондирало с целта на закона, която е да
бъдат защитавани интересите на влогодателите на
зърно. Именно, за да не бъдат нарушени правата на влогодателите,
чиято стока може да се окаже предмет на залог, била въведена забрана за
учредяване на залог. Никаква забрана не се предвиждала, обаче за учредяване на
ипотека. Подобна забрана би била в противоречие с принципа за абсолютност и ненакърнимост на правото на собственост.
Публичният склад можел да се разпорежда свободно с недвижимите си имоти,
включително и да учредява ипотека. Учредяването на ипотека би могло да бъде
единствено обявено за относително недействително само по отношение на лице,
имащо качеството влогодател или държател на складови
записи.
Освен това, „Вайцман България“ЕООД поело солидарна отговорност и за
задълженията по договор за кредит № 117/15.05.2007 година. Солидарният длъжник
отговаря за дълга като за свой дълг. За разлика от поръчителството, при което
поръчителят отговаря за чужд дълг, при солидарната задълженост всеки от
солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма
акцесорен характер. Независимо от това нищожността на една част от договора не
влече нищожност на целия договор, съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД.
Наред с това със
Закон за закриване на Националната служба по зърното, обнародван в ДВ брой 57,
от дата 28.07.2015 година е отменен Закона за съхранение и търговия със зърно,
включително разпоредбата на чл.10 от същия закон. С отпадане на уредената
забрана в този текст, отпадали и последиците от нейното евентуално нарушаване и
сключените в нарушение на разпоредбите му сделки се валидирали;
към настоящия момент обезпечаването на чужд дълг от публичен склад за зърно е
на общо основание валидно и допустимо. Отново се изтъква, че въвеждане на
подобна забрана и ограничение на абсолютното право на собственост, включващо
правото на разпореждане и правото на управление би представлявало абсолютно
нарушение на гарантираното с протокол 1, чл.1 към Европейската конвенция по
правата на човека право на собственост. Освен това, би излязло и извън целите
на закона, които са да бъдат уредени условията за съхранение и търговия със
зърно. Въведените ограничения в чл.10 от ЗСТЗ /отм./ имали за цел да защитят
единствено правата, които влогодателите на зърно имат
досежно притежаваната от тях стока, но тази защита не можела да надмине целите
поради които е въведена, като се стигне до неправомерно ограничаване на правото
на собственост върху недвижимите имоти, притежавани от публичния склад.
Въведените гаранции целяли да гарантират влогодателите, че при едно евентуално принудително изпълнение,
кредиторите на публичния склад няма да насочат изпълнение и върху зърното,
което се съхранява в складовите му помещения, собственост на трети лица.
Ищецът признава
сам, че е придобил имота след налагането на възбрана по изпълнително дело
№158/2010 година. Твърденията му, че тази възбрана нямала действие спрямо „СИСП
ИН“ЕООД, респективно че нямала действие и не можела да се противопостави на
всички последващи приобретатели на имота, включително
и на него били неоснователни. Търговското дружество „СИСП ИН“ЕООД не било
оспорвало наложената възбрана и именно след налагането и и при нейното действие
учредило особен залог в полза на „АДМ Енд Ко“ЕООД, който е непротивопоставим на
„ОББ“АД. Както извършената продажба по реда на ЗОЗ от 13.12.2014 година, така и
последваща продажба от 30.06.2015 година са деривативни
способи на придобиване, при които имотът се прехвърля с учредените върху него
тежести.
Ищцовата страна, на която съдът е изпратил
препис от отговора на исковата молба и приложенията към нея в срока, указан и
от закона и съда е депозирала по делото допълнителна искова молба. В нея е
посочено, че поддържаните от банката доводи са неправилни и неоснователни. Сочи
се в тази връзка, че действително задълженото лице по договора за кредит №118
от 15.05.2007 година било „Вайцман България“ЕООД. При
нормални правоотношения, отношенията на дружеството с трети лица и техните
уговорки за банката били непротивопоставими, но с
оглед твърдяната от нищожност на сделките, извършени с цел да се заобиколи
закона, тези отношения, респективно доказателствата, с които това заобикаляне
се доказва, били от съществено значение. Според нея, нормалната практика е,
когато едно дружество вземело кредит, да го използва за задоволяване на свои
нужди - материални или инвестиционни. Тогава можело да се приеме, че като
ипотекира свое имущество, това дружество обезпечава свои задължения. Когато
обаче, вместо да използва средствата в своята дейност, дружеството ги
предоставяло на трети лица, без от това да има печалба, то очевидно е, че
съществували други уговорки и причини за отпускането и получаването на кредита,
респективно други причини, за ипотекиране на имуществото. Следвало да се има
предвид, че без наличието на забраната на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./, нямало
пречка да се ипотекира собствено имущество за чуждо задължение, но след като
имало такава забрана, за да се постигне същия резултат, трябвало да се създаде
привидност, че кредитът се отпускал на собственика на имота.
Ако се установяло
твърдението, че двете дружества са действали така, че да заобиколят забраната
на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./, при което банката е знаела за тези техни действия
и те са извършвани с нейното мълчаливо съгласие, то тогава следвал извода, че е
налице симулация, която води до нищожност на сделката. В конкретния случай, за
да могат да избегнат забраната на закона да се ипотекира имуществото на
публичния склад за зърно за задължения на трети лица, двете ответни дружества,
заедно с банката се споразумели вместо да се отпусне кредит директно на „БМ
Трейдинг 2010“АД /„Зърнобаза Шабла“АД/, такъв да се отпусне привидно на
дружеството „Вайцман България“ЕООД, като веднага след
това средствата по този кредит да се прехвърлят към „БМ Трейдинг 2010“АД
/„Зърнобаза Шабла“АД/ и свързаните с него лица. По този начин, с едни
правомерни действия, се целяло заобикалянето на закона и постигането на
неправомерен резултат, обезпечаване на чуждо задължение в противоречие със
забраната на закона. За пред всички останали лица, извършените сделки били
валидни и всяка една от страните имала право да реализира правата си по тези
сделки в съответствие със закона и уговореното в тях, но тази реализация на
правата не налагала друг, по-различен извод.
Оспорени са и
твърденията по отговора на исковата молба относно приложимостта и тълкуването
на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./. Сочи се в тази връзка, че при
съобразяване на посочената в чл.1 и 2 от ЗСТЗ /отм./ цел на закона, която
следвала да е определяща при тълкуване нормите му, законодателят бил предвидил
повишени изисквания за публичните складове за зърно, които да бъдат гаранция,
че след като вложи в тях своето зърно, влогодателят,
когато и да поиска, ще може да получи зърно от същия вид и качество или да
получи неговата равностойност, ако зърното не се намира в склада, като се удовлетвори
от имуществото на дружеството - публичен склад. Ако липсвала тази защита, влогодателят, който оставял на продължително съхранение
своето зърно, нямал гаранции, че ще си го получи, респективно, че ще получи
стойността му. Изхождайки от целта на закона и повишените изисквания към
публичните складове на зърно, единственото възможно тълкуване на разпоредбата
на чл.10 било, че под „гарант“ законът имал предвид лице, което гарантирало
чужди или свои задължения със своето имущество, при което се имало предвид
както личните гаранции, които изрично са посочени в нормата на чл.10, така и
вещните гаранции - залог и ипотека. Да се приеме друго тълкуване, означавало да
се забрани на публичните складове да предприемат действия, които могат да
доведат до по-малка вреда, а именно да са поръчители, в който случай
вложителите щели имат право да претендират наравно с кредитора, на когото било
дадено това поръчителство за получаване на някаква част от имуществото на
публичния склад, а да им се разрешало действия, които можели да доведат до
по-голяма вреда - цялото недвижимо имущество да се окаже ипотекирано, при което
вложителите няма да имат никакви права. По същия начин стоял въпросът и със
залога и ипотеката. Не можело да се приеме, че законодателят бил забранил да се
залага движимо имущество, чиято стойност била многократно по-ниска от
стойността на недвижимото имущество, а да не бил забранил учредяванетана
ипотеки като гаранции за изпълнение на чуждо задължение.
Ответникът „БМ
Трейдинг 2010“ЕООД - в несъстоятелност е депозирал отговор на допълнителната
искова молба. В него на първо място се сочи, че в съответствие с чл.637 ал.1 от
Търговския закон, производството по настоящето дело следва да бъде спряно. При
условията на евентуалност е изразено и становище по искове и по-точно се
поддържа, че началото на 2007 година то било във финансови затруднения, поради
което се наложило тегленето на значителен по размер кредит. Тъй като
дружеството не разполагало със собственост, която да е в състояние да послужи
като обезпечение пред „Обединена българска банка“ АД, била постигната
договореност с „Вайцман България“ЕООД, същото да
учреди ипотека на притежаваните от него недвижими имоти, представляващи складова база „Средец“ и Производствена
база-Бургас. Договорили се също така, част от необходимата му сума, а именно
2500000 евро да бъде получена като кредит от „Вайцман
България“ЕООД, като след постъпване на сумата по банковата му сметка, то се
задължило да преведе горната сума на него или на посочени от него дружества.
Било постигнато и споразумение между двете дружества на всяка дата на падежа на
вноските по кредита „БМ Трейдинг 2010“ЕООД да предоставя необходимата сума на „Вайцман България“ЕООД за погасяване на задълженията му към
„Обединена българска банка“АД.
Ответникът „Обединена
българска банка“АД също е депозирал допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, препис от която му е бил надлежно връчен. С него е изразено
становище за погрешно интерпретиране и недопустимо разширително тълкуване на
законовите разпоредби от ЗСТЗ /отм./ от страна ищеца. Според него, за да бъдело
правилно тълкуването, разпоредбите трябвало да се разглеждат не извадени от
контекста на нормативния акт, а в единство с останалите норми и с оглед тяхното
систематично разположение. Оспорено е твърдението, че чрез въведените
ограничения в чл.10 се целяло да бъдат защитени влогодателите,
като им бъде осигурена възможност да се удовлетворят от имуществото на влогоприемателя в хипотеза, в която същите не могат да
получат вложеното от тях зърно, а следва да получат неговата равностойност.
Подобна гаранция не представлявала защита на интересите на влогодателите
в по-голяма степен в сравнение с тази, при която били гарантирани всички
кредитори на вземания, съобразно общите разпоредби в ЗЗД. Не е споделено и изложеното
относно това кое от действията на публичния склад би могло да причини вреди на влогодателите, съответно в по-малка степен
/поръчителството/ или в по-голяма степен /ипотеката/. В тази връзка се сочи,
поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник и отговоря с цялото си
имущество за всички последици от неизпълнението, поради което в зависимост от
размера на задължението, поръчителството можело да бъде много по-обременително
отколкото учредяването на ипотека.
Поддържа се вече
изтъкнатото, че нормата на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ не забранявала учредяването на
ипотека за обезпечаване както на свои, така и на чужди задължения.
Изчерпателното изброяване на забранените от закона обезпечения не било случайно
и можел да бъде направен категоричен извод, че и трите вида били свързани със
защита на вложеното в публичния склад зърно, а не с недвижимите имоти,
притежавани от съответното лице. Акцентът се поставял върху хипотезите, при
които публичният склад би отговарял с движимото имущество и най-вече със
зърното, предоставено при него на съхранение, като тази разпоредба целяла да
защити влогодателите на зърно от изпълнение, което
можело да бъде насочено и към вложеното от тях в публичния склад зърно. При
учредяването на ипотека не съществувал риск от насочване на изпълнение върху
движимите вещи, тъй като отговорността на ипотекарния длъжник била ограничена
само до имота, предоставен като обезпечение. За разлика от ипотеката, както при
поръчителството, така и при другите видове лични гаранции /съдлъжничество
или авал/, публичният склад би отговарял с цялото си
имущество, в които случаи за влогодателите съществува
риск и непредвидимост дали евентуално кредиторите на публичния склад нямало да
насочат изпълнение и върху движимите вещи, намиращи се във владение на последния.
Забраната за учредяване на залог била ясна - залог можел да бъде учреден върху
движимите вещи, сред които попада и зърното, намиращо се във владение на
публичния склад. За разлика от трите посочени в закона обезпечения,
учредяването на ипотека не застрашавало интересите на влогодателите,
поради което и не се налагало включването му сред останалите обезпечения,
забранени от закона, при които такъв риск съществувал. Следвало да се има
предвид и това, че законодателя бил учредил специални гаранции в полза на влогодателите по изричен начин, поради което не било
необходимо допълнителни такива да бъдат извеждани чрез превратно тълкуване на
закона - чл.9 ал.3, ал.5 и чл.9а.
При съобразяване
на изложените от страните становища, възражения и направени оспорвания и
най-вече на задължителното за настоящия съд определение под №400 от закрито
заседание на 28.07.2017 година, постановено по частно търговско дело №637/2917
година на ВКС, І т.о., съдът намира, че предявените от ищеца искови претенции,
по повод на които е образувано настоящото производство за нищожност на
договорна ипотека върху недвижим имот от 2007 година с правно основание чл.26
ал.1 предл.1-во от ЗЗД във връзка с чл.10 ал.1 от
ЗСТС /отм./ и чл.26 ал.1 предл.2-ро от ЗЗД във връзка
с чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./ са допустими; спорът е родово и местно подсъден на
настоящия съд. Съдът намира, че не съществува пречка предявените исковете да
бъдат разгледани по същество с оглед дадените му задължителни указания, като
наред с това следва да се посочи, че не са налице и основания за спиране на
производството по делото, съобразно отправеното в тази насока искане от страна
на ответника „БМ Трейдинг
2010“ЕООД - в
несъстоятелност. Съгласно чл.637 ал.1 от Търговския закон, с откриване на
производство по несъстоятелност се спират съдебните производства по имуществени
граждански и търговски дела срещу търговеца - длъжник. Тази разпоредба се
отнася за имуществени граждански или търговски дела за вземания, които могат да
се предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл.685
ал.1 от Търговския закон - за притезателни права
/вземания/ и то парични. Не се спират с откриване на производство по
несъстоятелност съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и
търговски дела, които нямат за предмет вземания, които могат да се предявят в
производството по несъстоятелност по реда на чл.685
ал.1 от Търговския закон и за които претендираното
право може да се упражни само съдебно. Такива са делата, образувани по
конститутивни искове; дела, образувани по установителни искове по чл.124
ал.4 от ГПК за собственост, за прогласяване на нищожност
на договор; дела, образувани по иск за възстановяване нарушено владение, иск за
връщане на наета или заета за послужване вещ /така и в определение №175 от
02.08.2017 година на ВКС по търг. дело № 1365/2017 година, II т.о./.
Конкретният случай, с оглед вида на предявените искове, попада именно в групата
на тези дела, които не подлежат на спиране на основание сочената разпоредба на
чл.637 ал.1 от Търговския закон.
Съдът намира на
следващо място, с оглед на обстоятелството, че с депозираната искова молба са
били предявени и поддържани и евентуални искове от страна на ищеца,
производството по които е прекратено с влязло в сила определение, че на
страните следва с настоящия съдебен акт да бъде указано в определен срок от
получаване на съобщението за това чрез връчване на препис от настоящото
определение да прецизират и пояснят доказателствените си искания, които предвид
начина на заявяване на исковете първоначално са били формулирани заедно, т.е.
същите са обхващали както главните, така и евентуалните претенции. След като
към настоящия момент производството по делото по отношение на последните е
прекратено, то очевидно по тях доказателства не следва да бъдат допускани и
съответно събиране. Разграничението им, обаче не следва да бъде предприето от
съда, по негов почин и служебно, а направено от страните. В тази връзка ищецът
следва да стори това в 10-дневен срок от посочения по-горе момент, а ответникът
в нов 10-дневен срок от получаване на изисканото от ищеца пояснение, препис от
което след неговото реално постъпване в съда ще му бъде изпратено. След като
бъдат конкретизирани доказателствените искания, което следва да стане в
посочените по-горе срокове и запознаване на всяка от страните със становището
на другата, съдът ще се произнесе по тяхното допускане, съответно по
разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, а с
настоящия си съдебен акт същият следва единствено да насрочи делото за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, в рамките на
което най-късно ще следва да бъде разрешен посочения по-горе въпрос с
доказателствата и доказателствените искания.
Ето защо и по изложените съображения и на основание
чл.130 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „Деф“ЕООД със седалище град София и адрес на
управление община Столична, район „Лозенец“, ж.к.“Лозенец“, ул.“Персенк“№1,
вх.Б, ет.1, ап.9, представлявано от Петя Любомирова Войнова чрез процесуалните
му представители против „Обединена българска банка“АД със седалище град София и
адрес на управление район „Възраждане“, ул.“Света София“№5, представлявано от
Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова Тончева, „Вайцман
България“ЕООД със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“,
ул.“Златен рог“№22, ет.8, ап.20, представлявано от Кирил Стоянов Калудов и „БМ
Трейдинг 2010“АД със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“,
ул.“Димитър Хаджикоцев“№4, вх.А, ет.1, ап.20 - в
несъстоятелност искови претенции за прогласяване нищожността на учредената с нотариален
акт №29, том I, рег.№ 1391, дело 1168 от 02.07.2007 година на Районен
съд-Средец договорна ипотека върху складова база „Средец“, състояща се от
административна, производствени и други нежилищни сгради, съставляваща УПИ
XIV-501.87 за промишленост, с площ по нотариален акт 21500 кв.м., а съгласно
скица №436/24.06.2015 година на Община Средец - 18593 кв.м., находящ се в
квартал 150 по плана на град Средец, одобрен със Заповед № РД-09-166 от
24.09.1986 година, при граници на имота: УПИ XV-501.2179; 501.9636-улица;
501.9654-улица; УПИ XVII-501.2183; УПИ ХІІІ501.2186; УПИ XIV-501.85; УПИ IV за
ПП, ведно с всички построени в него сгради, а именно: административна сграда,
едноетажна, масивна, със застроена площ от 98.20 кв.м.; лабораторна сграда,
едноетажна, масивна със застроена площ от 30.40 кв.м.; елеваторна кула, масивна
със застроена площ от 45.50 кв.м.; склад №1, масивен със застроена площ от
1425.43 кв.м.; склад №2, масивен със застроена площ от 1612.90 кв.м., склад за
брашно, масивен със застроена площ от 557.70 кв.м.,; кантарна
сграда, масивна със застроена площ от 28.14 кв.м.; машинна работилница, масивна
със застроена площ от 75 кв.м.; метален навес с разтоварище и елеваторна кула
8000 тона, с обща площ от 400 кв.м.; бетонен силоз 5000 тона, с площ от 200
кв.м. разтоварище с площ от 120 кв.м. и тоалетна, масивна, със застроена площ
от 4 кв.м. за обезпечаване на вземането на „Обединена българска банка“АД по
сключения между нея и „Вайцман България“ ЕООД като
кредитополучател и „БМ Трейдинг 2010“АД /с предишно наименование „Зърнобаза
Шабла“АД/ като съкредитополучател договор за банков
кредит №118 от 15.05.2007 година и за обезпечаване на вземането на „Обединена
българска банка“АД по сключения между нея и „БМ Трейдинг 2010“АД /с предишно
наименование „Зърнобаза Шабла“АД/ като кредитополучател договор за банков
кредит №117 от 15.05.2007 година частично поради противоречие със закона и
частично поради заобикаляне на закона.
ОСТАВЯ без
уважение искането на „БМ Трейдинг
2010“ЕООД - в несъстоятелност за спиране на производството по
настоящото дело.
УКАЗВА на ищеца в
10-дневен срок от получаване на съобщението за това чрез връчване на препис от
настоящото определение, на ответника в нов 10-дневен срок от получаване на
изисканото от ищеца пояснение, препис от което след неговото реално постъпване
в съда ще му бъде изпратено да прецизират и пояснят доказателствените си
искания, съобразно мотивната част на настоящия
съдебен акт.
ОБЯВЯВА, че по
допускането и приемането на представените от страните писмени доказателства и
доказателствените им искания, както и по разпределението на доказателствената
тежест между тях ще се произнесе след постъпване на делото на изисканата от тях
конкретизация на първите.
НАСРОЧВА търговско дело №382/2015 година по описа на
Бургаския окръжен съд за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.12.2017
година - 13.30 часа, за която дата и час да бъдат призовани страните.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от същото да се изпрати на страните по делото.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: