РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000679 по описа за 2021 година
С решение № 260185/10.05.2021 г., постановено по т.д. №
48/2021 г., С. окръжен съд:
ОСЪЖДА З.А.Д. О.-З.“ АД със седалище и адрес на управление -
гр. С., 1301, р-к „В.“ ул. „С. С.“ №*, ет.*, ЕИК ********* да заплати на ИВ. Д.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., ул."Х.Б." **, вх.*, ет.*, ап.**,
със съдебен адрес гр. С.З., ул. „X. Д. А.“ №**, ет.*, офис № *, адв. Р.Ж.,
сумата 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
травматичните увреждания и стрес, настъпили в следствие на претърпяното
от ищеца ПТП на 14.08.2018 г., в гр. С.З., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 24.08.2018 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З.А.Д. О.-З.“ АД със седалище и адрес на управление -
гр. С., 1301, р-к „В.“ ул. „С. С.“ №*, ет.*, ЕИК ********* да заплати на ИВ. Д.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., ул."Х.Б." **, вх.*, ет.*, ап.**,
със съдебен адрес гр. С.З., ул. „X. Д. А.“ №**, ет.*, офис № *, адв. Р.Ж.,
сумата 4245 лв. /четири хиляди двеста четиридесет и пет лева/, разноски по
делото.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от "З.А.Д.
О.-З.“ АД, което го обжалва изцяло. Излага оплаквания за неправилност,
1
незаконосъобразност и необоснованост, като моли обжалваното решение да
се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли изцяло
исковата претенция на ИВ. Д. Д., евентуално да се намали размера на
обезщетението. Претендира присъждане на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна ИВ. Д. Д. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли обжалваното решение като правилно и
незаконосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
разноски пред въззивната инстанция по представен списък на разноските.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Производството пред Окръжен съд С.З. е било образувано по
предявен пряк иск от ИВ. Д. Д. против "З.А.Д. О.-З.“ АД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със
законната лихва, считано от 24.08.2018 година до окончателното изплащане,
настъпило вследствие на ПТП, осъществено на 14.08.2018 г., виновно
причинено от Н.М.Н. като водач на лек автомобил - марка „О.“, модел „К.“ с
per. № *********, за който автомобил е била налице валидна застраховка
„ГО“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
По делото е безспорно обстоятелството, че за л.а. марка „О."
модел „К." с peг. № ********* е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица ******************* със срок на
покритие до 07.09.2018 г. със ответното застрахователно дружество.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за ангажиране
отговорността на същото по предявения пряк иск, тъй като са налице всички
елементи от фактическия състав на деликта, като процесното ПТП е
причинено вследствие виновно и противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил: в конкретната ситуация, при наличие на знак „В
23“ - Забранено е завиването в обратна посока, същият е предприел маневра
за завой в обратна посока; ищецът като водач на мотоциклет е нямал
техническата възможност да реализира спиране преди да удари лекия
автомобил в собствената си лента за движение при реакция чрез
предприемане на аварийно спиране към момента на навлизане на О. в лентата
2
му за движение, при което е предприел маневра за отклоняване на дясно,
която е била технически правилна с оглед предотвратяването на удара.
Изводите на съда относно механизма на настъпване на ПТП са
базирани основно върху приетото повторно заключение на съдебно-
автотехническа експертиза с вещо лице И.И.. Това заключение е било
оспорено с писмена молба от застрахователното дружество от 20.04.21 г.,
като във връзка с оспорването е направено искане за допускане на тройна
автотехническа експертиза, което е оставено без уважение в открито съдебно
заседание от същата дата, като съдът е приел, че повторната експертиза е
изчерпателна, обоснована, компетентно изготвена, като се базира на всички
събрани доказателства по делото.
В тази връзка във въззивната жалба се поддържа оплакване за
допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до
недостатъчно изясняване на делото от фактическа страна.
Доколкото изводите за механизма на настъпване на ПТП в
първоначалната комплексна СМАТЕ и повторната САТЕ, приети в
първоинстанционното производство, са изцяло противоположни, съставът на
ПАС е уважил доказателственото искане на жалбоподателя за назначаване на
тройна САТЕ във въззивното производство. Предвид невнасянето на
определения депозит за експертизата тройната САТЕ е заличена.
Съставът на ПАС намира, че по отношение механизма на ПТП
следва да бъде възприето заключението на повторната САТЕ, като споделя
доводите на първоинстанционния съд, че същото е компетентно изготвено,
аргументирано, изчерпателно, като се основава на всички събрани по делото
доказателства. Оспорването, направено от застрахователното дружество, не е
доказано, като на практика същото се е дезинтересило от оспорването, като е
проявило процесуално бездействие във въззивното производство и не е
внесло определения депозит за тройна експертиза, каквато е назначена по
негово искане.
Същевременно, автотехническата част на първоначалната
КСМАТЕ е била оспорена от ищцовата страна в с.з. на 23.03.21 г. с твърдения
за необоснованост, тъй като вещото лице е направило анализ на твърденията
3
на страните в исковата молба и отговора на ответника, а не е взел предвид
данните от наказателното произвоство. Няма основание именно това
заключение да се възприеме от настоящата съдебна инстанция, като се
дискредитира повторната експертиза. Първоначалното заключение е в много
голяма степен схематично и не се основава на надлежно събрани
доказателства, като са налице и вътрешни противоречия, както и
противоречия с други, събрани по делото доказателства и данни:
Например, в същото се твърди, че в материалите по делото няма
данни, на базата на които да е възможно да се изчисли или определи
скоростта на движение на двете МПС, участващи в инцидента. Такива
изчисления, обаче са направени както в повторната експертиза, така и в двете
автотехнически експертизи, назначени в досъдебното производство.
Последните действително не могат да бъдат ценени като експертизи в
настоящото гражданско производство, но съдържат индиции, че такива
изчисления могат да бъдат направени.
Освен това, в отговора на редица въпроси, вещото лице е
описало и анализирало твърденията на страните, съответно в исковата молба
на ищеца и отговора на ответника, като е направило изводи единствено на
тази база /напр. отговор на въпроси 14, 22 и др./
В заключението е констатирано, че протоколите за разпит на
свидетели от досъдебното производство не са приети като доказателство по
делото, респ. не могат да бъдат ползвани при анализа. Въпреки това такива
показания са възпроизведени и коментирани от вещото лице /напр. отговор
на въпрос 9/.
По отношение на водача на лекия автомобил О. вещото лице, от
една е посочило, че същият е предприел маневра "обратен завой" на място, на
което това е било забранено, като това представлява една от причините за
настъпване на ПТП, а от друга страна прави заключение, че „от техническа
гледна точка в действията на водача няма пропуски и нарушения".
Всичко посочено мотивира състава на ПАС да възприеме като
обоснован изводът на първоинстанционния съд, че в случая следва да се
кредитира заключението на повторната САТЕ, което не страда от подобни
пороци, базирано е на надлежно събрани по делото доказателства, съдържа
подробна аргументация, като по делото не са налице доказателства, които да
4
оборват изводите в това заключение или да всяват съмнение в неговата
добросъвестност и достоверност, като направеното му оспорване от
застрахователя остава недоказано, включително поради проявено
процесуално бездействие от негова страна в хода на въззивното
производство.
От заключението на повторната САТЕ са направени обосновани
изводи относно конкретния механизъм на настъпване на ПТП:
На 14.08.2018 г, около 11:30 часа, в гр. С.З. по бул. „Св. П.Е.“,
състоящ се от две платна за движение с по две ленти за всяка от посоките, лек
автомобил О. К. с per. № *********, управляван от Н.М.Н. се е движел в
посока от север на юг. Малко преди достигане на пешеходната пътека пред
ветеринарния техникум, водача на О. предприема маневра за завой в обратна
посока, от крайна дясна лента, с пресичане на съседната лява лента и на място
обозначено с пътен знак „В 23“ - Забранено е завиването в обратна посока.
Лекият автомобил навлиза в съседната за него лява лента със скорост на
движение около 28 км/ч и опасна зона за спиране около 13 м, след което се
установява косо в лявата лента за движение, заемайки я по цялата и ширина.
В същия този момент и зад лекия автомобил О. се е движел мотоциклет Я. с
per. № *********, управляван от ИВ. Д. Д., със скорост на движение от около
33 км/ч и опасна зона за спиране от около 15 м. Към момента на навлизане на
лекия автомобил в лентата за движение на мотоциклета, водачът на
последния няма техническа възможност да спре преди да се реализира удар. С
оглед на това, технически правилно водачът на мотоциклета предприема
отклоняване на дясно към дясната лента за движение. Мотоциклетът изпада
на терена и заедно с тялото на водача му се установяват в дясната лента за
движение. В резултат на това, водачът на мотоциклета получава счупване на
дясната ключица и натъртване на ребрата.
Изчислени са скоростите на движение на мотоциклета преди
изпадането му на терена - около 33 км/ч и на лекия автомобил към момента
на навлизане в лентата за движение на мотоциклета - около 28 км/ч., като
вещото лице е мотивирало извод, че така изчислените скорости на движение и
на двете МПС са технически съобразени с пътноклиматичните условия в този
участък на пътя.
5
Освен че водачът на лекия автомобил О. не е следвало да
предприема забранената маневра за завиване в обратна посока при наличие на
знак „В 23“, същият е имал техническата възможност да се съобрази с
посоката, разположението и скоростта на движещият се в съседната лява
лента и зад него мотоциклет, да го пропусне да премине и чак тогава да
извърши маневрата.
Като техническа причина за настъпване на ПТП е посочено
навлизането на л.а. О. в съседната лента за движение при наличие на
движещо се по нея МПС в момент, в който ПТП е било непредотвратимо за
мотоциклета. При предприемане на забранената маневра водачът на л.а. О. не
се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движещия се по нея и
зад него мотоциклет и не да го пропуснал да премине и чак тогава да извърши
маневрата.
Водачът на мотоциклета не е имал техническата възможност да
реализира спиране преди да удари лекия автомобил в собствената си лента за
движение при реакция чрез предприемане на аварийно спиране към момента
на навлизане на О. в лентата му за движение. Така предприетата маневра за
отклоняване на дясно е била технически правилна с оглед предотвратяването
на удара.
От застрахователното дружество е поддържано в хода на
процеса възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, което е прието от първоинстанционния
съд за недоказано и неоснователно. В тази връзка във въззивната жалба се
излагат оплаквания за допуснато нарушение на чл. 51, ал.2 от ЗЗД и
необоснованост на обжалваното решение, като жалбоподателят се позовава на
първоначалната КСМАТЕ.
Тези оплаквания се преценяват от състава на ПАС като
неоснователни. Законосъобразни са изводите на първоинстанцинния съд, че
за да е налице съпричиняване, следва с поведението си пострадалият да е
допринесъл за вредоносния резултат с извършването на определени действия
или бездействия, като този принос следва да бъде конкретен и да е доказан от
страната, навела възражението чрез осъществяване на пълно доказване.
6
В случая такова пълно доказване не е осъществено.
Неоснователно е позоваването на автотехническата част на КСМАТЕ, за
която по-горе се изложиха подробни съображения защо не следва да бъде
кредитирана, които е ненужно да бъдат повтаряни. А от заключението на
повторната експертиза не може да се мотивира извод за наличие на
противоправно поведение на водача на мотоциклета, което да е допринесло за
настъпване на произшествието. Напротив, експертизата е категорична, че
ищецът като водач на мотоциклета не е имал техническата възможност да
спре чрез предприемане на аварийно спиране без да се предизвика удар в
лекия автомобил; предприетата маневра за отклоняване надясно е била
технически правилна с оглед предотвратяването на удара. Обстоятелството,
че не е имало съприкосновение между мотоциклета и лекия автомобил само
по себе си не означава, че има съпричиняване от страна на ищеца.
Действително, вещото лице сочи, че техническата причина за т.н.
„поднасяне“ и изпадане на мотоциклета върху терена е била употребата на
предна спирачка с интензивност на прилагане на спирачен момент върху
предното колело, водещ до възникване на момент спрямо напречната ос на
мотоциклета, намаляване на нормалната реакция в задното колело,
краткотрайното му плъзгане по терена и оттам загуба на управление за
водача. Това обаче е резултат на технически правилната маневра за
отклоняване надясно, която е предприета от водача на мотоциклета за
избягване на удара с лекия автомобил.
Недоказано е останало твърдението на ответното
застрахователно дружество, че ищецът е управлявал мотоциклета без
предпазна каска. Обратното се установява от показанията на свидетеля
Д.Д.Г.. Наличието на данни за ползване на обезопасителна каска се
потвърждава и от САТЕ.
По отношение твърдението, че мотоциклетистът не е носил
специализирано облекло, се споделят изводите на първоинстанционния съд,
че макар действително да няма данни такова облекло да е ползвано, то този
факт не обуславя наличието на съпричиняване, тъй като, от една страна, няма
такова законово задължение, а от друга СМЕ е категорична, че дори и да са
ползвани протектори на раменните зони, при конкретната посока на
травматичния фактор, силовият натиск върху ключицата пак би се предал
7
върху нея и тя би се счупила. Т.е. липсата на специализирани протектори по
никакъв начин не е допренесла за настъпване на увреждането.
По делото е прието доказателство и за преминат технически
преглед на мотоциклета - справка от ИА Автомобилна Администрация, с
което се опровергава твърдението за липса на такъв.
Всичко посочено мотивира извод, че в обжалваното решение е
направено обоснован извод, че възражението за съпричиняване е останало
изцяло недоказано. При това положение не е налице материалноправно
основание по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.
По отношение размера на присъденото обезщетение във
въззивната жалба се поддържат оплаквания, че същият е силно завишен, като
не съответства на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД с оглед
действително претърпените от ищеца болки и страдания, характера на
увреждането, времето за възстановяване, както и обстоятелството, че ищецът
се е възстановил напълно към настоящия момент и не са налице остатъчни
увреждания.
Получените травматични увреждания и наличието на пряка
причинно-следствена връзка с ПТП са установени от медицинската част на
КДМАТЕ с в.л. д-р С., което не е оспорено от страните: в резултат на
процесното ПТП на 14.08.2018г ищецът ИВ. Д. Д. е получил счупване на
дясната ключица /фрактура клавикуле декстра/. В тази връзка на ищеца са
направени редица прегледи и изследвания, без болнично лечение, като му е
наложена ортопедична имобилизационна ортеза и е бил освободен за
долекуване в домашни условия; ортезата е носена 35 дни; за купиране на
болковия синдром са използвани аналгетични средства; след изтичане на
имобилизационния период ищецът не е провеждал специализирана
рехабилитация, а е раздвижвал близката раменна става самостоятелно в
домашни условия. Получената травма от ищеца не е налагала оперативно
лечение, т.е. проведеното консервативно лечение е било адекватно и
пълноценно. На 11.01.2021 г. вещото лице е осъществило преглед на ищеца
ИВ. Д. Д., като към този същият е бил напълно възстановен след травмата;
движенията в дясната раменна става - близка до обсъжданата фрактура била с
напълно възстановени движения, но с умерена болка в крайната фаза на
8
абдукция/странично отвеждане, в която фаза ищецът усещал опъване, като
съобщавал за намалена мощ на дясната ръка. Вещото лице не е установило
видима хипотрофия на раменната мускулатура на дясната ръка, а палпаторно
се установявало хиперкалус в зоната на фрактурата, която е напълно сраснала
- касаело се само за палпаторен, козметичен дефект, който не е външно
видим. Констатирано е, че по време на провежданото консервативно лечение
на фрактурата на дясната ключица при ищеца не са настъпили усложнения,
като проведеното лечение е протекло гладко.
По отношение претърпените от ищеца болки и страдания по
делото са разпитани като свидетели В.М.Д.-М. и Н.А. Д.А – майка на ищеца.
От техните показания е установено, че ищецът изпитвал силни болки, за
които пиел Аулин, често викал от болка; след травмата носел ортеза, като не
можел да спи в легнало положение, само седнал; не можел да стане сам и да
се обслужва сам, за ставане, къпане, преобличане му помагали майка му и
нейният партньор, което продължило към три месеца; помощ му била
необходима за всичко - да стане от леглото, до отиде до тоалетна, да се
изкъпе, да се облече. Към Коледа и Нова година продължавал да ходи с тази
превръзка, като имал нужда от чужда помощ. ПТП се отразило изключително
зле и върху психиката му - бил съсипан, отчаян, не бил с неговия стандартен
весел нрав; преди инцидента контактувал с много приятели, а след това се
ограничил до двама-трима; мотор вече не можел да шофира изобщо, а като
шофирал кола бил напрегнат, несигурен, страхлив. Преди инцидента ходел на
фитнес, а след това не можел. И към момента на разпита им /23.03.21 г./
свидетелите заявяват, че ищецът не се е възстановил напълно, като в
психиката му продължавало да има разлика, а имал и все още ограничение в
движението на ръката, не можел да я разтяга докрай.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е
направил обоснован извод, че са доказани твърдените в исковата молба
болки и страдания: ищецът е изпитвал силни болки, за което е приемал
обезболяващи; имал е нужда от чужда помощ в период повече от 60 дни,
чувствал е сериозен дискомфорт от обстоятелството, че не може сам да се
обслужва при преобличане, къпане, ставане и т.н.; преживял е остра стресова
реакция, която се е отразила изключително негативно върху психо –
емоционалното му състояние, като е престанал да общува с повечето си
9
приятели, станал затворен, престанал да управлява мотоциклет, изпитвал
страх, напрежение и несигурност при шофиране; престанал да ходи на
фитнес.
Установено е от свидетелските показания, че и към настоящия
момент ищецът не се възстановил напълно както физически, така и
психически. В този смисъл твърденията във въззивната жалба, че е налице
пълно възстановяване, не са основателни и не се подкрепят от събраните по
делото доказателства, включително СМЕ. Вещото лице, макар да е заявило,
че ищецът е напълно възстановен от травмата, сочи, че към момента на
осъществения личен преглед все още е налице умерена болка в крайната фаза
на абдукция /странично отвеждане/, като се усеща опъване, както и намалена
мощ на дясната ръка. В този смисъл са и свидетелските показания, които
сочат, че ищецът все още не може докрай да разпъне спокойно ръката, тъй
като изпитва все още болка. Що се отнася до отражението върху психиката,
от свидетелските показания по категоричен начин се установява,
психическите травми и негативните промени в социален и личен план все
още не са преодолени напълно.
С оглед тежестта на полученото увреждане, интензитета на
преживените болки и страдания и тяхната продължителност, негативната
промяна в психиката на ищеца, съставът на ПАС приема, че присъденият
размер на обезщетението е справедлив и отговаря на изискванията на чл. 52
от ЗЗД.
По отношение присъдената законна лихва с начален момент
24.08.18 г. оплаквания не се правят, поради което този въпрос не се обсъжда.
Мотивиран от горното съставът на ПАС приема, че жалбата се
явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
За разноските:
Предвид резултата от въззивното производство в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски в размер на 1580 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение за
представителство пред въззивната инстанция, съгласно представения списък
на разноски и приложен договор за правна защита и съдействие, който
10
установява изплащането на сумата.
Ето защо съставът на ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260185/10.05.2021 г.,
постановено по т.д. № 48/2021 г., С. окръжен съд.
ОСЪЖДА З.А.Д. О.-З.“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. С., 1301, р-к „В.“ ул. „С. С.“ №*, ет.*, ЕИК *********, да
заплати на ИВ. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., ул."Х.Б."
**, вх.*, ет.*, ап.**, сумата 1580 лв. – разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11