№ 690
гр. Варна, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:ИвелИ. М. Събева
мл.с. Ивалена Орл. Д.
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д. Въззивно гражданско
дело № 20213100502654 по описа за 2021 годИ.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е след Решение № 60112/18.10.2021 г. на Върховния касационен съд,
постановено по гр. д. № 576/2021 г. по описа на ВКС, г.о., с което е отменено Решение №
260640 от 20.10.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1388/2020 г. по описа на ВОС, и
делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВОС.
Производството по горепосоченото въззивно гражданско дело е образувано въз
основа на:
1. Въззивна жалба с вх. № 23490/27.02.2020 г. и „Допълнение към въззивна жалба“ вх.
№ 28188/18.05.2020 г., подадени от В. ЦВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв.
„Виница“, ул. „Обзор“ № 41, срещу решение № 927/24.02.2020 г., постановено по гр. д. №
6085/2017 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от В. ЦВ. Н. срещу СВ. Й.
АН., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41, иск за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на 75%
ид. ч. от 1/2 ид. ч. от ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м,
находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41, ведно с изградената в него
жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161.1 – югозападен близнак на два етажа,
на основание чл. 23, ал. 1 СК.
Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно в тази част поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и необоснованост. В допълнението към жалбата оспорва извода на съда
относно произхода на средствата, вложени в придобиването на имота, находящ се на адрес:
гр. Варна, ул. „Разлог“, бл. 705, вх. 6, ет. 2, ап. № 80, както и извода, че всяка от страните е
получила от своите родители помощ от по 5000 лв., без да се установи по какъв точно начин
1
тази сума е била разходвана. Счита, че съдът не е обсъдил свидетелските показания
достатъчно задълбочено и обективно, предвид което е извел и неправилни изводи досежно
произхода на вложените в закупуването на
процесния имот средства. Счита, че от събраните по делото доказателства може са се
приеме, че той е вложил в придобиването на имота на ул. „Разлог“ най-малко сумата от 5000
лв., дарени от майка му, равняващи се на 364 268 лв., вложени в закупуването на процесния
имот, както и 300 000 лв., дарени от баща му, или е вложил лични средства в общ размер на
664 268 лв., равняващи се на 41,05%, като след прекратяване на СИО е придобил още
29,25% и по такъв начин се легитимира като собственик на 70,75% ид. части от процесния
имот. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в тази част,
като на негово място бъда постановено друго, с което предявеният от него иск да бъде
уважен за 75% от процесния имот.
С уточняваща молба вх. 262955/30.07.2020 г. ищецът посочва, че процесният имот,
представляващ 1/2 идеална част от ПИ 10135.2575.161 по КККР на гр. Варна, ведно с
изградената в него жилищна сграда-близнак с идентификатор № 10135.2575.161 -
югозападен близнак на два етажа, е придобит срещу продажна цена в размер на 1 600 000
неденоминирани лева. Първоначално страните са договорили продажна цена в размер на 1
000 000 неденоминирани лева, като впоследствие, с анекс от 08.12.1994 г., сключен
единствено с продавача Л.С., продажната цена е завишена на 1 600 000 неденоминирани
лева. Продажната цена е била заплатена на части и в брой, както следва: 150 000
неденоминирани лева - в деня на сключване на предварителния договор с продавачите
Л.Д.С. и А.Х.С. - 07.12.1994 г.; 1 350 000 неденоминирани лева - в деня на сключване на
окончателния договор - 16.01.1995 г.; 100 000 неденоминирани лева - след сключване на
окончателния договор до края на месец февруари, както това е било договорено с анекса от
08.12.1994 г.
Ищецът претендира да бъде признат за изключителен собственик на 75% идеални
части от процесните имоти, като твърди, че вложените в покупката на имотите парични
средства са лична негова собственост със следния произход: 1 300 000 неденоминирани лева
имали за произход получена на 23.12.1994 г. продажна цена от недвижим имот –
апартамент в гр. Варна, ул. „Разлог“, придобит по време на брака на страните, но изцяло със
средства на ищеца; 300 000 неденоминирани лева са получени от ищеца по дарение от
неговите родители чрез предаване на сумата на 16.01.1995 г. целево, за погасяване на
продажната цена на имотите, с дарствено намерение. В същия ден на ищеца са били дарени
и други 200 000 лева за целите на нотариалното производство (такси и др.), ремонт и
дообзавеждане на жилището. По отношение на жилищния имот, находящ се в гр. Варна, ул.
„Разлог“, същият бил придобит срещу цена от 17 844 лева, изплатени както следва: 5000
лева - лични средства на ищеца, получени по дарение от майка му чрез прехвърляне на
жилищноспестовен влог на 24.08.1984 г. в общ размер от 10 000 лева, като сумата била
изтеглена от влога и пазена от майка му, от която ги получил през 1990 г. за заплащане на
първоначалната вноска за закупуване на жилището; банков заем от 02.11.1990 г. от банка
ДСК в размер на 12 840 лева, от които са били опростени по силата на Постановление на
МС 5 000 лева, а остатъкът от 7840 лева е бил погасяван чрез удръжки от трудовото
възнаграждение на ищеца до края на 1992 г.; 600 щатски долара, получени от бащата на
ищеца по дарение лично за него. Ищецът заявява, че суми по представения от ответницата
предварителен договор за покупко-продажба със страни родителите на ищеца, от една
страна, и страните по делото, от друга страна, не са били предавани.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна СВ. Й.
АН..
2. Въззивна жалба с вх. № 23310/25.03.2020 г. от СВ. Й. АН. срещу
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от същата срещу
2
В. ЦВ. Н. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че тя е
изключителен собственик на 37,37 % ид. ч. от ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр. Варна,
целият с площ от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41, ведно с
изградената в него жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161.1 – югозападен
близнак на два етажа, на
основание чл. 23, ал. 1 СК.
Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, неправилно, постановено
при недостатъчно обсъждане на гласните и писмени доказателства, при пренебрегването на
твърдения от гласните доказателства, събрани от свидетелите на С.А., които са довели и до
необоснованост на възприетото със съдебното решение. Твърди се, че не става ясно защо,
ако показанията на свид. А., М. и П. са кредитирани като последователни, непротиворечиви,
отразяващи преки и непосредствени впечатления и се приема за установено даването на
сумата от 5000 лева с цел покупка на имот, както и че средствата са дадени на С.А. и
майката Л. А. не е поискала разписка, „защото ги дава на детето си" за жилището на ул.
„Разлог“, съдът не е уважил искането за преобразуване на лично имущество. Излага се, че
като е възприел наличието на съвместен принос при заплащането на вноската от 5000 лева,
съдът е изградил една своя собствена хипотеза, която не е свързана с твърдения на нито
една от страните, нито кореспондира с доказателства, включително и писмени такива по
делото – представената спестовна книжка на бащата на С.А. от ДСК, от която е видно, че
два дни преди пътуването на майката до Варна и предаването на сумата от 5000 лева бащата
е изтеглил сума в размер на 3000 лева и тази сума, допълнена със средства от продажбата на
тютюн, който родителите са отглеждали в Странджа - Сакар, е била предадена на С.А. като
отговор на молбата й да й дарят пари, с които да бъде закупено жилище, тъй като е изгодно,
а семейството не разполага със средствата. Отделно от това се твърди, че семейството на
В.Н. не е разполагало с каквито и да било средства, които да може да даде през 1990 годИ.,
както и през 1995 годИ., в съответствие с показанията на всички разпитани свидетели и най-
вече на свид. И. и свид. Н.а. Счита, че изложеното обосновава изводите, че никакви лични
средства на В.Н. не са били вложени при придобиването на апартамента на ул. „Разлог“,
град Варна, през 1990 годИ. и всичко изложено не представлява истИ. по фактите, а
„стъкмистика“ на дати и цифри, различаващи се с шест, седем години спрямо датата на
придобиване на имота. Аналогично могат да бъдат направени и изводите за липса на
каквито и да било дарени средства през 1995 годИ.. Има само 100000 лева, които са платени
като капаро за закупуване на партерен етаж от родителите на ищеца, и за тях е съставен
предварителен договор, представен като доказателство по делото. Моли се за отмяна на
решението като недопустимо, респективно - като незаконосъобразно, необосновано и
неправилно и с решение по същество да бъде уважен насрещният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от В.Н., в който оспорва жалбата
като неоснователна. Настоява същата да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание В. ЦВ. Н., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
К.М.. Поддържа подадената от страната въззивна жалба и отговора на насрещната такава. В
дадения от съда срок са депозирани писмени бележки.
В съдебно заседание СВ. Й. АН., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Л.Ш.. Оспорва въззивната жалба на насрещната страна, поддържа жалбата, подадена от
С.А.. В срок, чрез пълномощника си представя писмена защита.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. ЦВ. Н., ЕГН
**********, срещу СВ. Й. АН., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 23, ал. 1 СК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
изключителен собственик на 75% ид. ч. от 1/2 ид. ч. от ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр.
Варна, целият с площ от 470 кв. м, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41,
3
ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161.1 –
югозападен близнак, на два етажа, състоящ се от: първи етаж – входно антре, дневна,
спални, баня и тоалет; изба – входно избено антре, складово помещение, гараж и тоалет;
таван – входно антре и две тавански помещения, баня и тоалет.
В исковата молба се излага че, страните са бивши съпрузи, като бракът им, сключен
на 27.05.1984 г., е прекратен с влязло в сила на 05.04.2016 г. решение по гр. д. № 4628/2015
г. по описа на РС-Варна. Процесният недвижим имот, ведно с изградената жилищна сграда,
били придобити по време на брака, по силата на договор за покупко-продажба от 16.01.1995
г., обективиран в НА № 94, том I, дело № 284/1995 г., срещу цена от 1 600 000 лева, като
част от сумата – 1 300 000 лева, била осигурена от продажбата на личен имот – апартамент в
гр. Варна, ул. „Разлог“, бл. 705, придобит от ищеца по време на брака, но с негови лични
средства, а останалите 300 000 лева били дарение от неговия баща.
Ответницата СВ. Й. АН., чрез депозиран писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК,
оспорва основателността на предявения иск, като се позовава на съвместен принос за
осигуряване на средствата за закупуване на процесните имоти. Твърди, че по време на брака
е полагала труд и грижи за семейството, като всички получени от нея трудови
възнаграждения са влагани в семейния бюджет. Оспорва твърдението, че имотът на ул.
„Разлог“ е закупен с лични средства на ищеца. Твърди, че същият е закупен през 1990 г.
срещу цена от 17844,00 лева както следва: 5004 лева – средства, предоставени от
родителите на ответницата, и 12 840,00 лева – заем от ДСК, половИ.та от които опростени
по силата на Постановление от 1989 г. за насърчаване на раждаемостта. Остатъкът от заема,
в размер на 6420,00 лева, е погасяван на вноски, със средства от заплати. Не оспорва, че
апартаментът на ул. „Разлог“ е продаден през 1994 г. за сумата от 1 300 000 лева, като
цялата сума от продажбата е вложена за покупката на процесния имот. Възразява срещу
твърдението, че сумата от 300 000,00 лева е дарена на семейството от бащата на ищеца.
Същата била набавена по следния начин: 2000 щ. д. - предоставени от лицето С.З. по силата
на договор за заем, като сумата била върната със семейни средства с произход заплати;
100000 лева – заплатен задатък по предварителен договор за продажба на първия етаж от
сградата, сключен с родителите на ищеца; 1000 щ .д. – спестявания на семейството. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, от своя страна, предявява насрещен иск за
приемане на установено в отношенията между страните, че тя е индивидуален собственик на
37,37 % ид. ч. от ½ ид. ч. от ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр. Варна, целият с площ от 470
кв. м, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41, ведно с изградената в него
жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161.1 – югозападен близнак, на два етажа.
Твърди, че в придобиването на процесния имот са вложени средства от продажбата на
индивидуална собственост на ищцата в апартамента на ул. „Разлог“, равняваща се на 46 %
ид. ч., или 37,37 % ид. ч. от процесните недвижим имот и сграда са нейна лична
собственост.
Ответникът по насрещния иск В. ЦВ. Н. оспорва основателността на същия. Оспорва
твърденията за дарени 5004,00 лева от родителите на ищцата за покупката на жилището на
ул. „Разлог“ и за начИ. на осигуряване на сумата от 300 000,00 лева, нужни за покупката на
процесните имоти. Твърди, че имотът на ул. „Разлог“ е закупен с негови лични средства,
дарени от майка му, чрез прехвърляне на 10 000 лева от жилищен влог на 24.08.1984 г.
Остатъкът от заема, след опрощаването на 5000 лева, е погасяван ежемесечно от ответника
от трудовото му възнаграждение, а окончателното погасяване на заема е осъществено след
предоставяне на 600 щ. д. от бащата на ответника. Заявява, че сумата от 500 000 лева
(300 000 лева за доплащане на процесния апартамент и 200 000 лева за нотариални такси,
ремонт и дообзавеждане на жилището) е дарена от родителите му, като предаването е
осъществено в дома на сестра му П. Н.а в гр. Варна, ж.к. „Младост“. По изложените
4
съображения моли насрещният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните е безспорно, че на 27.05.1984 г. С.Й. Н.а и В. ЦВ. Н. са сключили
граждански брак, който е прекратен с влязло в законна сила на 05.04.2016 г. решение по гр.
д. № 4628/ 2015 г. по описа на РС-Варна. С решението е постановено след развода съпругата
С.Й. Н.а да носи предбрачното си фамилно име – А. (л. 10 от гр. д. № 729/2017 г. по описа
на ВРС).
Видно от Прехвърлително от дата 24.08.1984 г., със същото Р.Т. Н.а прехвърля на сИ.
си В. ЦВ. Н. сумата 10 000 лева, представляваща целия остатък по жилищния й влог – парт.
№ 14/24141 при ДСК – Плевен, както и всички права и задължения по вписания от нея заем
в размер на 6000 лева. Отразено е, че подписаният приемател заявява, че приема горната
сума на влог, както и правата и задълженията по вписания заем (л. 105 от
първоинстанционното дело).
Видно от копие от спестовна книжка при ДСК – Плевен, серия А, № 206561, издадена
на името на Р.Т. Н.а, а след това – на В. ЦВ. Н., към 24.08.1984 г. размерът на наличната
сума по сметка № 14-2-4-005206-4 е 10 000 лева. В периода от 28.11.1985 г. до 31.12.1989 г.
са предприети няколко тегления на суми в брой, в резултат на което към 31.12.1989 г.
наличната сума е 1140,09 лева, а към 31.12.1990 г. – 1151,49 лева, като между двете
последни дати тегления не са правени (л. 163-165).
Със Заповед № К – 522/11.01.1990 г. на Ген. директор на Стопански
енергоснабдителен комбИ.т – Варна (СЕСК - Варна), е наредено, считано от 01.02.1990 г. В.
ЦВ. Н. да се нанесе с четиричленното си семейство в ап. 80, намиращ се в бл. 705, вх. 6, ет.
2, ул. „Разлог“, считано от 01.02.1990 г., с месечен наем от 19.00 лева (л. 108).
С писмо изх. № 66/01.02.1990 г. Генералният директор на СЕСК – Варна, уведомява
Общински народен съвет – Варна, на осн. чл. 111, ал. 4 от Наредбата за държавните имоти,
че на 30.11.1989 г. с Протокол № 5 Стопанският съвет на СЕСК е дал съгласието си ап. №
80, ет. 2, бл. 705, вх. 6, ул. „Разлог“, гр. Варна, собственост на СЕСК - Варна, да бъде
изкупен при условията на Наредбата от В. ЦВ. Н.. Посочено е, че в задължение на купувача
е да работи най-малкото 10 години в комбИ.та, считано от момента на подписване на
договора, като при виновно прекратяване на трудовия договор, договорът за продажба ще се
развали (л. 111).
Със Заповед № 1908/06.09.1990 г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет
– Варна, е наредено гореописаното жилище да се продаде на В. ЦВ. Н. и С.Й. Н.а за сумата
17 844 лева и 1% режийни разноски - 178 лева (л.110).
Видно от Договор № 15830/24.10.1990 г. за продажба на недвижим държавен имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, В. ЦВ. Н. и С.Й. Н.а, въз основа на Заповед № 1908
от 06.09.1990 г., придобиват собствеността върху държавен имот, ведомствен на СЕСК –
Варна, находящ се на ул. „Разлог“, бл. 705, ет. 2, ап. 80, представляващ апартамент с площ
от 85,80 кв. м, с прилежащо избено помещение с полезна площ 3,61 кв. м, както и 0,8413 %
ид. ч. от общите части на сградата и 0,8413 % от правото на строеж върху мястото, за сумата
от 17844 лева, покрита със собствени средства в размер на 5004 лева и заемни средства от
ДСК в размер на 12 840 лева (л. 65).
С молба от Държавна спестовна каса до Нотариуса при Народен съд – гр. Варна, е
отправено искане за вписване на законна ипотека в полза на ДСК за обезпечение
изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на В. ЦВ. Н. и С.Й. Н.а в размер
на 12 840 лева, платим в срок от 30 години, върху следния недвижим имот: ап. 80 – II етаж,
вх. 6 в сградата, находяща се в гр. Варна, ул. „Разлог“, бл. 705. Видно от направеното
отбелязване, ипотека върху имота е вписана на 02.11.1990 г. (л. 106).
5
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том LIII,
дело 19600/1994 г., на 23.12.1994 г. В. ЦВ. Н. и С.Й. Н.а продават на Д. М. Д. следния свой
недвижим имот: апартамент № 80, находящ се в гр. Варна, 17-и подрайон, ул. „Разлог“, бл.
705, вх. 6, ет. 2, със застроена площ от 85,80 кв. м, ведно с прилежащото му избено
помещение с полезна площ 3,61 кв. м, както и 0,8413 % ид. ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, на цена от 121 439 лева (л. 45).
С Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.12.1994 г.
между Л.Д.С. и А.Х.С. – продавачи, и В. ЦВ. Н. и С.Й. Н.а – купувачи, е уговорена покупко-
продажбата на собствения на продавачите недвижим имот: югозападна част на сграда –
жилище - ул. „Обзор“ № 41, кв. „Виница“, състояща се от: I етаж – входно антре, две спални;
II етаж – входно антре, две спални, баня, тоалет; изба – входно избено антре, складово
помещение, гараж и тоалет; таван – две тавански помещения, баня, тоалет, и дворно място
от 235 кв. м, за сумата от 1 000 000 лева, от които 150 000 лева купувачите изплащат като
капаро, а останалата част от продажната цена се задължават да изплатят в деня на
изповядване на сделката в нотариата (л. 67).
С Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.12.1994 г.,
сключен между Л.Д.С. и В. ЦВ. Н., продавачът се съгласява да продаде, а купувачът да
закупи описания в предварителния договор от 07.12.1994 г. имот не за посочената в него
цена от 1 000 000 лева, а за сума в размер на 1 600 000 лева, като разликата от 600 000 лева
ще бъде изплатена при следните условия: 500 000 лева – при изповядване на сделката в
нотариата, 100 000 лева – в срок до края на месец февруари (л. 24 от гр. д. № 729/2017 г. по
описа на ВРС).
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том I, дело
284/1995 г., на 16.01.1995 г. В. ЦВ. Н. и С.Й. Н.а са закупили от Л.Д.С. и А.Х.С. 1/2 ид. ч. от
дворно място, находящо се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41, цялото с
пространство от 470 кв. м, представляващо парцел VIII-305 в квартал 20в по плана на кв.
„Виница“, ведно с построената в него жилищна сграда – югозападен близнак на два етажа,
състояща се от: първи етаж – входно антре, дневна, кухненски бокс, сервизно антре и тоалет;
втори етаж – входно антре, две спални, баня и тоалет; изба – входно избено антре, складово
избено помещение, гараж и тоалет; таван – входно антре, две тавански помещения, баня и
тоалет, за сумата от 211 772 лева (л. 24-гръб и 25 от гр. д. № 729/2017 г. по описа на ВРС).
Видно от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
16.01.1995 г., със същия между В. ЦВ. Н. и С.Й. Н.а – продавачи, и Ц.С. Н. и Р.Т. Н.а –
купувачи, е уговорена покупко-продажбата на собствения на продавачите недвижим имот:
изба – входно избено антре, складово избено помещение, гараж и тоалет, находящ се в гр.
Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41, за сумата от 200 000 лева, от които 100 000 лева
купувачите изплащат като капаро, а останалата част от продажната цена се задължават да
изплатят в деня на сделката в нотариата, но не по-късно от 31.03.1995 г. Отразено е, че при
отказ от страна на купувачите, продавачите ще задържат капарото (л. 66).
От Удостоверение изх. № 099-3108/06.11.2018 г. се установява, че СВ. Й. АН., ЕГН:
**********, е била студент по специалност „МедицИ.“ в Медицински университет – Варна,
през периода от 09.01.1984 г. до 02.06.1985 г. и през периода от 02.01.1987 г. до 05.06.1988 г.
(л. 223).
От копие на трудовата книжка на С.Й. Н.а се установява, че в периода 15.11.1989 г. -
30.11.2012 г. същата без прекъсване е работила по трудово правоотношение като лекар,
както и размерът на получаваното от нея основно месечно възнаграждение (л. 55-64).
От справка, издадена от „Енерго-про Варна“ ЕАД с изх. № EPRS-404/20.03.2017 г., се
установява брутното трудово възнаграждение, получавано от В. ЦВ. Н. по години и месеци
в периода м. март 1987 г. – м. ноември 1995 г. (л. 168-169).
6
Видно от Заповед № 148/31.01.1983 г. на Главния директор на Стопански
нефтохимически комбИ.т – гр. Плевен, Ц.С. Н. е преназначен от длъжност „спец.
счетоводител“ на длъжност „счетоводител“ по безсрочен трудов договор с индивидуална
щатна месечна заплата от 210 лева и 12% за редовна и продължителна непрекъсната работа,
считано от 01.01.1983 г. (л. 241).
Видно от Заповед № з-3081/19.07.1983 г. на Ген. директор на ИСО „Агракомплект“,
Ц.С. Н. е преведен на задгранична работа в Либия на длъжност счетоводител с месечна
заплата в чуждестранна валута в размер на 157 л. д. (л. 240).
Със Заповед № 3351/27.09.1983 г. на Ръководителя на Нефтохимически комбИ.т – гр.
Плевен, на Ц.С. Н. – счетоводител, е разрешен неплатен отпуск за работа в чужбИ. – Либия,
всичко две години, считано от 26.09.1983 г. (л. 225).
От копие на спестовна книжка серия Д № 451355 на Й.А.М. се установява, че от
същата на 04.09.1990 г. са изтеглени 3000 лева (л. 195).
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 162, том XIII,
дело № 3162/1992 г., на 07.12.1992 г. Ц.С. Н. и Р.Т. Н.а са продали на дъщеря си П. Ц. Н.а
следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр. Плевен, ж. к. „Сторгозия“, бл.
38, вх. Д, ет. 4, със застроена площ от 61,45 кв. м, заедно с прилежащото към него избено
помещение № 11 с полезна площ от 3,81 кв. м, а също така и 1,19% ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, за сумата от 3498 лева (л.
194).
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 162, том XIII, дело №
3162/1992 г. на 07.12.1992 г. Ц.С. Н. и Р.Т. Н.а са придобили при равни права следния
недвижим имот: празно дворно място от 600 кв. м, находящо се в с. Къртожабене, Ловешка
област, за сумата от 4270 лева (л. 190).
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том XVI,
дело № 3087/1994 г., на 07.12.1994 г. П. Ц. Н.а е продала на Ф.Т.Ц. следния свой собствен
недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр. Плевен, ж. к. „Сторгозия“, бл. 38, вх. Д,
ет. 4, със застроена площ от 61,45 кв. м, заедно с прилежащото към него избено помещение
№ 11 с полезна площ от 3,81 кв. м, а също така и 1,19% ид. ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху държавното дворно място, за сумата от 67 606 лева (л. 191).
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том LIX,
дело № 20014/1994 г., на 30.12.1994 г. П. Ц. Н.а е придобила от Д.Н.Г. и Г.С.Г. следния
недвижим имот: апартамент в гр. Варна, к-с „Младост“ (бивш „Г. Петлешев“) – втори
микрорайон, бл. 145, вх. 5, ет. 2, ап. 92, със застроена площ от 66,83 кв. м, изба на ап. 92,
изба на ап. 93, както и 2,1978% ид. ч. от сградата и от правото на строеж върху държавно
място, за сумата 88 885 лева (л. 192).
Първоинстанционният съд е допуснал събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпит на свид. К.А. И., П. Ц. Н.а и С.М.З. – от страна на ищеца, и Л. Й. А., К.
Й. М. и И.Н. П. – от страна на ответницата и ищца по насрещния иск.
От показанията на свид. К. И. се установява, че същата живее в Плевен, съпругът й е
братовчед на майката на ищеца и докато родителите на последния живеели в Плевен от 1884
г. до 1994 г., семействата им много често се събирали и си споделяли всичко. Помни, че
през есента на 1992 г. или 1994 г. ищецът си купил апартамент в гр. Варна, който след това
продал, за да си купи къща. Излага, че непосредствено след сватбата между страните през
1984 г. майката на ищеца му дала влог с 10 000 лева, за да може младото семейство да си
купи жилище – тя ги имала, защото били продали имот на село; не знае дали последната е
имала заем от 6000 лева. Тъй като обаче страните започнали да теглят от влога, Р. Н.а
поискала от сИ. си да върне част от сумата – 5000 лева, които той изтеглил и й ги предал, за
да ги пази. Впоследствие майка му му дала тези пари отново. Свидетелката твърди, че е
7
присъствала на предаването на горната сума в дома на семейство Н.и в гр. Плевен през
пролетта на 1990 г. Била на гости, било почивен ден и В., след раждането на второто му дете
през 1989 г., се бил върнал в Плевен да вземе парите; сигурна е в сумата, тъй като бащата на
ищеца ги преброил пред всички. Знае, че тези пари били дадени като първа вноска за
закупуването на жилището, както и че В. изтеглил и кредит от ДСК, който изплатил. Знае от
баща му, че за да се погаси заемът, през 1992 г. той дал на ищеца и 500-600 долара – казал,
че затова е ходил в чужбИ., за да помогне на детето си. Свидетелката заявява, че не познава
родителите на Светла и не знае какво работят, но от родителите на В. е чувала, че те нямат
възможност да й помагат – казвали: „Каквото помагаме, ние го даваме, от тях нищо не е
дошло“. Светла завършила едва след като родила второто си дете, а докато била студентка, я
издържал В., който работел от 1986 г., като родителите му непрекъснато им пращали храна,
дрехи за детето „и всичко“. Знае, че по-късно те са подпомогнали сИ. си и за покупката на
къща, тъй като средствата от продажбата на апартамента не били достатъчни; дали им пак
долари, но свидетелката не знае колко. Чувала била, че родителите на ищеца искали единият
етаж от къщата във „Виница“ да е на тяхно име - майка му казвала, че един ден страните
може да се разделят, и иска да има нещо на нейно име, за да е сигурна, че синът й няма да
остане на улицата; знае и че са подписали някакъв договор. Свидетелката излага, че бащата
на В. - Ц., се е върнал от Либия през 1982 г., не знае колко долари са донесени; през 1989 г.
купили от Кореком автомобил на дъщеря си. Тя пострадала сериозно след влакова
катастрофа, като свидетелката не си спомня през коя годИ., наложило се продължително
лечение, включително в чужбИ., наложило се да бъдат направени не една и две операции, П.
и майка й били 2 години във Франция; за лечението получавали много субсидии от
Нефтохимическия комбИ.т, но свдетелката не знае колко. Знае, че катастрофата се случила
докато П. била студентка, но не знае през коя годИ. е завършила следването си. Заявява, че
родителите на ищеца са помагали и на сестра му, освен с грижи, и с фИ.нсови средства.
След преустановяване на лечението, апартаментът в гр. Плевен, който бил приписан на П.,
бил продаден, а с получените средства родителите и сестрата на ищеца купили апартамент и
се преместили във Варна, за да са заедно; не знае дали родителите на ищеца са помогнали на
сестра му за закупуването на апартамента й във Варна. Знае, че заради отсъствието си
поради пътуването до Франция майката на ищеца била в неплатен отпуск и съкратена от
работа, след това я назначили отново и до пенсионирането си работила може би една годИ.,
но парите за апартамента на В. не били „от джоба й“, а от продажбата на селския имот.
В показанията си, ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК, поради възможна
заинтересованост от изхода на спора, свид. П. Н.а - сестра на ищеца, излага, че страните са
съпрузи от 1984 г., като в началото са живеели във ведомствено жилище на родителите на
ответницата, а в периода от 1985 до 1986 г. - в дома на родителите на ищеца; били студенти,
не работели и били издържани от последните. През 1986 г. семейството се преместило в гр.
Варна, в малко ведомствено жилище на ул. „Разлог“, като след раждането на второто им
дете през 1989 г. им е предоставено по-голямо такова на същия адрес, което в последствие
било закупено със средства, предоставени от родителите на ищеца - 5000 лв., и чрез банков
заем. Свидетелката сочи, че цената на апартамента, закупен от брат й, била около 18 000 лв.
Излага, че през 1984 г. родителите им продали имот в с. Глава, като получените средства са
внесени в жилищноспестовния влог на Р. Н.а. През м. август 1984 г. набраната във влога
сума била 10 000 лв. и същият бил прехвърлен на ищеца за закупуване на жилище. През
1985 г., по изрично желание на майка си, ищецът изтеглил и й върнал част от сумата по
влога – 5000,00 лв., които тя да съхранява за закупуване на жилище. Майка им считала, че е
по-разумно да остави останалите 5000 лева в книжката, за да може братът на свидетелката да
ги тегли когато има нужда, ако не им стигат парите, които тя им превежда, тъй като не
искала да обръща долари и да тегли долари от сметката на баща им постоянно в голямо
количество. Свидетелката сочи, че към този момент баща ѝ работел в Либия.
През 1988 г., като студентка, свидетелката претърпяла влаков инцидент, след който се
8
наложило да прекъсне следването си за 4 години, завършила през 1994 г. Била в много тежко
състояние, лекувала се в България и във Франция (през 1991-92 г.), като лечението й в
България било поето от родителите й – с долари на баща й от Либия, а във Франция било на
разноски на БДЖ. По време на болничния престой във Франция била придружавана от
майка си, за което на последната от БДЖ били изплащани командировъчни; докато били във
Франция, майка й била съкратена и пенсионирана, след това не била работила повече.
Свидетелката излага, че през 1990 г. се била прибрала от София в Плевен и
присъствала, когато родителите й предали на брат й тези 5000 лева, които по-рано били
изтеглени от жилищния влог. Спомня си и че през 1992 г., когато също била в Плевен,
курсът на долара се бил вдигнал значително и ищецът пред нея поискал и получил от баща
си 600 щ. д., с цел покриване задължението по заема за жилището. През 1994 г. страните
продали апартамента на ул. „Разлог“, за което получили сумата от 1 300 000 лв. Тъй като те
не стигали за закупуването на къщата във „Виница“, бащата на ищеца им предоставил целия
остатък от доларовите си спестявания от Либия - с левова равностойност 500 000 лв. Според
свидетелката 300 000 лв. били вложени за покупката на къщата в кв. „Виница“, а останалите
200 000 лв. – за ремонт на същата, защото състоянието й било окаяно. Знае за тази сума, тъй
като майка й държала тя да бъде разпределена по равно между брата и сестрата, но
свидетелката изрично се отказала от своята част, за да може брат й да си купи къща, както
мечтаел. Сумата била дадена на брат й в Плевен, свидетелката също била там – отишла, за
да заяви отказа си от полагащата й се част от сумата пред баща си. Заявява, че договорът за
покупка на приземния етаж на къщата във „Виница“, подписан между страните и
родителите й, бил фиктивен – родителите й нямали нужда от това жилище, искали обаче да
имат нещо на тяхно име за сигурността на брат й.
Свидетелката сочи, че родителите й закупили апартамента в Плевен „деветдесет и
някоя годИ.“ – преди това живеели във ведомствено жилище на Нефтохим. Семейството
било заможно, заплатата на баща й била голяма, а спестяванията му от Либия били около
30 000 долара, освен това той получил и полагащите му се заплати при пенсионирането си.
Заявява, че купената с долари „Лада“ не била за нея, карал я баща й. Докато свидетелката
била студентка, родителите й я издържали само една годИ., през останалото време
получавала стипендия от завод в Разград. Апартаментът на свидетелката във Варна бил
купен през 1994 г. с парите от продажбата на апартамента в Плевен, който родителите й й
прехвърлили преди това. Наложило се символично долащане от 1000 долара, които
свидетелката взела назаем от леля си и вуйчо си. Излага, че по време на ремонта на къщата
във „Виница“, страните, заедно с двете си деца, живели в дома на свидетелката във Варна, на
нейни режийни разноски - след като завършила следването си, баща й й дал 5000 лева от
получените заплати при пенсионирането си, за да си отвори аптека, и доходите й по това
време вече били добри. Сочи, че в този период родителите й живеели в Плевен, в една
почивна станция, тъй като вече нямали жилище.
Излага, че към момента на сключване на брака между страните, родителите на
ответницата работели в Странджа – Сакар, като за всички било ясно, че не са заможни. От
бившата си снаха знаела, че преди да замИ.т живеели във ведомствено жилище заедно с
друго семейство. После също не им стигнали парите да си купят апартамент във Варна;
построили си къща в с. Червена, но нямали пари даже покрив да си изградят – от
ответницата била чувала как баща й бил спал в стаята без покрив и как капел сняг; нямали
пари и за плочки и взели плочките от апартамента на ул. „Разлог“. Дори за сватбата на по-
малката си дъщеря бащата на ответницата нямал костюм и бащата на свидетелката му дал
такъв. Докато страните били студенти, родителите на ответницата не давали никакви пари за
издръжката им, издържали ги родителите на свидетелката. Свидетелката си спомня как при
огледа на къщите във „Виница“, в колата на леля й и вуйчо й, бащата на ответницата заявил,
че го били извикали само да си даде мнението, никакви пари не можел да даде.
9
В показанията си свид. С.З. сочи, че от края на 1987 г. са колеги с ищеца, като
оттогава познава и бившата му съпруга; станали семейни приятели и си ходели на гости.
Излага, че през 1990 г. 4-5 семейства, които работили заедно, между които и неговото и
семейството на ищеца, по едно и също време закупили жилища на ул. „Разлог“. Спомня си,
че ищецът получавал основно пари от родителите си и знае, че за да си купи апартамента,
получил от тях сумата от 5000 лева. В този период семействата им се събирали често и
ищецът бил споменавал, че е взел пари от родителите си; заявява, че при това споменаване
Светла трябва да е била там, но свидетелят не бил чул да е оспорвала получаването на
парите. Излага, че и той, и ищецът са взели заеми от ДСК, които изплатили предсрочно по
едно и също време, към края на 1992 г. Предполага, че въпросните 5000 лева ищецът е
получил именно за да погаси заема си; той бил споменавал освен това и за някакви долари –
500-600, от баща си, който бил работил в Либия. Заявява, че не е давал заем от 2000 долара
на В. и Светла и дори не би си представил, че ищецът би поискал пари от него, тъй като
самият той също е имал нужда от такива. Сочи, че заплатите им били по-високи, защото
работели в отдалечен район, в специален обект на енергетиката, и били достатъчни да
посрещат ежедневните си нужди. Свидетелят потвърждава, че съпругата му понастоящем
работи на трудов договор в аптеките на ищеца.
В показанията си, ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК, поради възможна
заинтересованост от изхода на спора, свид. Л. А. – майка на ответницата, излага, че със
съпруга си в началото на 1884 г. отишли на работа в Странджа – Сакар, за да могат да
издържат дъщерите си. Два месеца по-късно голямата й дъщеря се обадила, че ще се жени,
на 19 години. Мъжът й бил студент и първоначално двамата живеели в апартамента на
свидетелката, докато им дали жилище от „Енергото“. След раждането на второто им дете, от
„Енергото“ предложили на зет й да ги преместят в по-голям апартамент в същия блок, с
опция за закупуването му. Заявява, че по това време семейството на ищеца е нямало пари,
баща му работел в Либия и към момента нямало преводи, а когато се върнал, купили „Лада“,
апартамента в „Сторгозия“, после апартамента във Варна - и всичко това в същото време,
когато дъщеря й и зет й трябвало да платят апартамента. Дъщеря й се обадила по телефона,
че им предлагат апартамент, но няма с какво да го платят, и я помолила да й занесат каквото
могат. Те били в Странджа – Сакар. Отишли там, защото с мизерната заплата на учителка от
160 лева, която получавала свидетелката, и с 220 лева на съпруга й не можели да издържат
две студентки. В Странджа – Сакар по 22-ро Министерско постановление веднага им
наброили 10 000 лева, дали им жилище, заплатата на свидетелката станала над 400 лева, на
съпруга й – над 700. Отделно отглеждали зеленчуци – оранжерийно производство, гледали и
10 дка тютюн. През лятото малката им дъщеря идвала да им помага да нижат тютюна.
Тютюна го изкупувала Държавата, получавали по 3000, 3500-3600 лева само от него на
годИ.. По телефона не се уточнили с дъщеря й каква сума иска, но те преценили да й дадат
5000. Мъжът й изтеглил 3000 лева от заплатата си, която внасял, тя взела парите от тютюна
и заедно с малката си дъщеря пристигнали във Варна. Предаването на парите станало в
малкия апартамент, присъствали С., В., както и другата й дъщеря К.. Свидетелката им
казала, че това е помощ за апартамента, тези пари ги дала за детето си. Дали парите
септември месец 1990 г., били сложени в бял плик, който свидетелката оставила на масата.
Не знае с какви други пари са платили цената на жилището. Сочи, че родителите на В. били
фИ.нсово много затруднени по време на покупката на апартамента на ул. „Разлог“. Заявява,
че С. е вършила цялата домакинска работа.
В показанията си, ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК, поради възможна
заинтересованост от изхода на спора, свид. К. М. - сестра на С.А., излага, че за да могат да
издържат нея и сестра й, родителите й замИ.ли за Странджа - Сакар, тъй като заплатите
били неколкократно по-високи. Преди да замИ.т, родителите й живеели във ведомствено
жилище. Знае, че сестра й С. е поискала пари от родителите им за закупуване на жилище.
Лятото или преди есента – средата на месец септември 1990 г., свидетелката, заедно с майка
10
си, донесли пари, сумата, която се обсъждала, била 5000 лева. Свидетелката присъствала на
даването на парите в стария, по-малък апартамент, в който живеели С. и В.. Майка й
оставила парите в плик на масата. Освен свидетелката и нейната майка, присъствали и С. и
В., не е сигурна дали са присъствали и децата им. Заявява, че С. изпълнявала всички
домакински задължения вкъщи. Чувала е, че жилището на ул. „Разлог“ е закупено за около
15 000-16 000 лева; знае, че са платили цената му със заем.
От показанията на св. И. П. се установява, че същата е в приятелски отношения
със С. от 1979 г. Помни, че в началото С. и В. живеели при родителите на последната, но
после В. започнал работа и получил две ведомствени жилища. Помни, че есента на 1990 г.
С. й се похвалила, че са успели да си купят ведомствено жилище, като за първоначалната
вноска нейните родители са й дали пари, около 5000 лева, а те изтеглили и заем на
преференциални цени, който щели да изплащат по-нататък. Свидетелката заявява, че С.
полагала всички грижи за дома и изпълнявала домакинските задължения. Няколко години
след закупуването на апартамента, свидетелката чула от С., че заедно с В. искат да си
купуват къща. С. помолила свидетелката да й услужи с пари, но последната нямала
възможност и се разбрали да помоли баща си; на следващия ден обаче С. й се обадила и й
казала, че са намерили пари – приятел на В. обещал да им даде каквото не им достига за
къщата. Не помни колко пари й е поискала С., но били много, няколко хиляди лева. Не знае
какви пари са получили от продажбата на жилището на ул. „Разлог“. Не са коментирали
дали В. и С. са имали спестявания към 1995 г. Заявява, че С. е работила откакто е
завършила висшето си образнование.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 23 от СК (обн. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) е посочено, че
лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а когато
вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е
съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
В конкретния случай се твърди частично придобиване с лично имущество - дарени
средства от родителите на ищеца Н., респ. на ищцата по насрещния иск А.. Доколкото
нормата на чл. 22 СК предвижда, че лични са придобитите по време на брака вещни права
по наследство или дарение, то и дарените по време на брака парични средства в полза на
единия съпруг представляват лично имущество за този съпруг. По предявен иск по чл. 23,
ал.1 СК следва да бъде оборена презумпцията по чл. 21, ал.3 от СК за съвместен принос в
придобитото по време на брака имущество, затова и следва да бъде установено от ищеца по
пътя на пълно и главно доказване обстоятелството, че средствата, които са вложени в
закупуване на имота, не прИ.длежат на двамата съпрузи, а са дарени лично само на единия
съпруг (Решение № 371 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2840/2008 г., V г. о.). Както е
разяснено в Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГТК, критерият за преобразуване на
лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се
характерът на вложените в придобиването средства. Ако произходът на средствата не е
семеен и другият съпруг няма принос в набирането им, върху възмездно придобитото с тези
средства през време на брака имущество няма да възникне съпружеска имуществена
общност. Обстоятелството дали имотът е придобит на името само на единия или и на
двамата съпрузи е ирелевантно, доколкото според задължителните указания по
приложението на СК, дадени в т. 4 от ТР № 5/2013 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и при придобиване на недвижим имот по време на брака на името на
двамата съпрузи може да се установява пълна или частична трансформация на лично
имущество на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), респ. чл. 23, ал. 1 и ал. 2
СК. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в
придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият
няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в
11
придобивната сделка. В този смисъл решение № 86/01.07.2015 г. по гр. д. № 896/2014 г. на
ВКС, I г. о.
При твърдения за пълна или частична трансформация на лично имущество при
придобиване на право на собственост върху недвижим имот по време на брака, законът
изисква пълно (създаващо сигурно убеждение на съда) и пряко (с документи за
притежаването и отчуждаването на личното имущество и влагането на получените средства
в процесния имот) доказване на всички фактически твърдения, от които зависи изводът за
спорното право.
По този спор е ирелевантен приносът, тъй като трансформацията се основава на
влагане на лични средства, т. е. такива, които са от преди брака, или получени по дарение
или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това
основание.
Такова доказване в настоящото производство обаче не се проведе нито от В.Н., нито
от С.А..
Искът за трансформация на лично имущество, предявен по реда на чл. 23 СК, е
положителен установителен, а искът за липса на принос в придобиването (чл. 21, ал. 4 СК) –
отрицателен установителен. Както беше посочено по-горе, в настоящия случай съдът е
сезиран с положителен установителен иск по чл. 23 СК съответно и от двамата съпрузи, а не
с отрицателени установителни искове за липса на принос, поради което не следва да се
обсъждат доказателствата за липса на принос от страна на Н. и А. - при предявен по реда на
чл. 23, ал. 1 СК иск ответникът не е длъжен да доказва, че е разполагал с лични средства към
момента на придобиването.
По делото не се установи с категоричност, че при придобиване на процесните имоти
са вложени лични средства на ищеца Н., респективно да са му били дарени лично на него от
неговите родители. Същото не се установи и по отношение и на ищцата по насрещния иск
С.А.. Твърденията и на двамата не бяха подкрепени с писмени доказателства, а показанията
на разпитаните по делото свидетели относно предоставянето на паричните средства не
установиха категорично изложените и от двамата обстоятелства.
От друга страна, дори да се приеме, че родителите на С.А. са предоставили пари за
закупуване на процесния имот на ул. „Разлог“, то разпитаните по делото св. Л. А. (майка на
ищцата по насрещния иск) и К. М. (сестра на същата), вкл. и И. П., посочват, че именно за
закупуване на жилище на младото семейство родителите й събрали пари за първа вноска. Т.е
дори и да е имало даване на пари от страна на родителите на ищцата А., то те са били за
закупуване на жилище на младото семейство, а не изключително само за ищцата. Тези пари
са били предоставени на двамата съпрузи, за да могат да си закупят жилище.
Аналогично, от показанията на свид. И., а и от тези на свид. Н.а, се установява, че
жилищноспестовният влог на Р. Н.а, макар и прехвърлен на името на сИ. й, е бил
предоставен именно за закупуване на жилище на младото семейство непосредствено след
сватбата им през 1984 г. – а не изключително само за него. Дори изтеглените от този влог
през 1985 г. 5000 лева да са предадени на майката на ищеца за съхранение и впоследствие
върнати на В.Н., те, видно от показанията на двете свидетелки, са върнати със същата цел –
закупуване на жилище за семейството, т. е. отново са предоставени на двамата съпрузи.
Изразена е воля за надаряване на семейството.
Що се отнася до твърдението за получена сума от 600 долара, предоставена на В.Н. от
неговия баща през 1992 г. за погасяване на изтегления заем предсрочно, същото остава
недоказано. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.З., че основно пари В.
получавал от родителите си, доколкото от писмените доказателства се установи, че
последният е получавал високи доходи, като заемът е бил погасен за две години вместо за
предвидените тридесет Не могат да се кредитират и показанията на П. Н.а, че В. поискал
12
долари за доплащането, тъй като курсът на долара се увеличил много; това не е така, тъй
като курсът е почти еднакъв през цялата 1992 г. – справка на л. 68. Отделно, от показанията
на горепосочената свидетелка се установят прекомерни разходи, които родителите на Н. са
имали към момента на закупуване и изплащане на имота на ул. „Разлог“; посоченото
кореспондира и с показанията на свид. Л. А. и свид. К. И..
Наведените твърдения от страна на С.А., че сумата от 100 000 лева е получена като
капаро по предварителен договор, сключен с родителите на В.Н., изцяло се потвърждават с
приложения по делото предварителен договор от 16.01.1995 г. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на свид. П. Н.а в частта, че горепосоченият договор е фиктивен,
защото родителите й нямали нужда от жилище; така изложеното се оборва от показанията
на същата свидетелката, доколкото тя сама излага, че родителите й в този период са живели
в почивна станция в гр. Плевен, тъй като нямали жилище. Недоказано остана наведеното от
В.Н., че родителите му са предоставили сумата от общо 500 000 лева: 300 000 - за допълване
сумата на продажната цена на имота в кв. „Виница“, и 200 000 – за извършване на ремотни
дейности и заплащане на такси. Както беше посочено по-горе, още към 1990 г. се
установиха значителните разходи, които Р. и Ц. Н.и са имали. До момента на продажбата на
имота във „Виница“, а именно 5 години по-късно, последните не са притежавали
спестявания в такъв размер. Още повече че, според показанията на дъщеря им, Р. и Ц. Н.
закупуват жилищен имот в гр. Плевен през 1991-92 г., като, видно от писмените
доказателства по делото, в края на 1992 г. го продават на дъщеря си П. Н.а за символична
сума, а от своя страна последната се разпорежда с имота през декември 1994 г. Горното
безспорно потвърждава извода, че към датата на сделката с процесния имот в кв. „Виница“ –
респективно датата на коментирания предварителен договор, родителите на В.Н. не са
имали собствено жилище и в действителност в периода до 1995 г. са имали значителни
разходи.
Отделно съдът констатира противоречие между показанията на св. П. Н.а, която
твърди, че сумата от 300 000 лева била предадена в гр. Плевен, и изложеното от В.Н. в
исковата молба, че цитираната сума му е предоставена в апартамента на Н.а в гр. Варна, ж.к.
„Младост“.
По делото безспорно се установи, че С. Н.а е била трудово ангажирана и е
получавала трудово възнаграждение от 1989 до 2012 г. Установи се и че В.Н. е имал високи
доходи, много над средните. Страните безспорно са разполагали със свои средства, като
твърдението на С. Н.а в тази насока се потвърждава от ангажираните доказателства досежно
доходите им.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни направените искания за
частична трансформация на лични средства при придобиването на процесния имот в кв.
„Виница“. Съдът счита, че твърдяната частична трансформация на лични средства остана
недоказана както от страна на В.Н., така и от страна на С. Н.а.
Въззивните жалби и на двете страни се явяват неоснователни, като
първоинстанционното решение следва да се потвърди, включително в частта за разноските.
В мотивната част на Решение № 60112/18.10.2021 г. на ВКС е посочено, че
разноските пред касационната инстанция, съгласно чл. 294, ал. 2 на ГПК, следва да бъдат
взети предвид в настоящото производство.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, на нито една от страните не се следват разноски за
подадените от тях самите въззивни жалби поради неоснователността на същите;
същевременно обаче и на двете страни разноски се дължат за защита по неоснователна
въззивна жалба. Тъй като в списъците по чл. 80 от ГПК и представените договори за правна
13
защита и съдействие не е прецизирано каква част от адвокатските възнаграждения на
страните за двете производства пред въззивна инстанция са за процесуално
представителство по собствените им въззивни жалби и каква – за защита срещу въззивната
жалба на насрещната страна, съдът служебно приема, че възнаграждението за всяко от двете
е една втора от общата сума.
Следва да се уточни, че В.Н. е представил договор за правна защита и съдействие за в.
гр. д. 1388/2020 г. по описа на ВОС – с претендирано адвокатско възнаграждение в размер
на 2000 лева, но не е представил такъв за настоящото производство. В съответствие с
изложеното, за въззивна инстанция следва да му бъдат присъдени 1000 лева.
С.А., от своя страна, е представила договор за правна защита и съдействие за
настоящото производство, но не е представила такъв за в. гр. д. 1388/2020 г. по описа на
ВОС. Съответно, при претендирана сума от 2300 лева, следва да й бъдат присъдени
разноски в размер на 1150 лева.
За производството пред ВКС, на осн. чл. 294, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски се следват на С.А., съобразно уважената част от претенциите й - за отмяна на
Решение № 260640/20.10.2020 г. по в. гр. д. 1388/2020 г. по описа на ВОС в частта, с която
на В.Н. е призната лична собственост върху 18,75% ид. ч. от процесния имот. Доколкото
претенцията й за отмяна на решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното
решение, с което е отхвърлен насрещният й иск за признаване на нейна лична собственост
върху 37,37% ид. ч. от процесния имот, не е уважена, съдът намира, че уважената част от
претенциите й е една втора. Доказаните разноски на А. за тази инстанция са в размер на
1788 лева, включващи държавна такса за допускане до касационно обжалване – 30 лева,
държавна такса за гр. д. 576/2021 г. по описа на ВКС – 258 лева, и платено в брой адвокатско
възнаграждение – 1500 лева. Следва да й бъдат присъдени сторени съдебно-деловодни
разноски в размер на 894 лева.
За касационна инстанция разноски на В.Н. не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 927 от 24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 6085/2017
г. по описа на ВРС, XXXV състав.
ОСЪЖДА СВ. Й. АН., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“
№ 41, да заплати на В. ЦВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Виница“, ул.
„Обзор“ № 41, сумата от 1000,00 лева (Хиляда лева), представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. ЦВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“
№ 41, да заплати на СВ. Й. АН., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Виница“, ул.
„Обзор“ № 41, сумата от 1150,00 лева (Хиляда сто и петдесет лева), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и
сумата от 894,00 лева (Осемстотин деветдесет и четири лева), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски по гр. д. 576/2021 г. по описа на ВКС, на осн. чл. 294, ал. 2 от
ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
14
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15