№ 39
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000719 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „Сафко“ ЕООД, ЕИК *********
срещу решение № 260 676/26.04.2021 г. по т. д. № 1873/2020 г. по описа на
СГС, ТО, 2 състав, с което е уважен предявения от „Кей Ем Си Ес“ ЕООД,
ЕИК ********* иск и е прекратено на основание чл. 517, ал. 4 ГПК
търговското дружество „Сафко“ ЕООД.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и следва да бъде
отменено.
Твърди, че решението е недопустимо, защото е постановено по
недопустим иск. Поддържа, че основанието за недопустимост на иска е
липсата на процесуална легитимация за ищеца да предяви иска, тъй като,
овластяването е извършено от съдебен изпълнител с район на действие
различен от съдебния район, където се намира адреса на длъжника или при
нарушаване на правилата за местна компетентност от съдебния изпълнител.
По същество твърди, че иска е неоснователен, тъй като С.К. не бил
едноличен собственик на дружеството. Съобразно представения с отговора на
исковата молба протокол от 29.02.2016 г., М. С. К. бил приет като скрит
съдружник в дружеството и притежавал 15, 9% от капитала на същото.
Навежда доводи, че участието в дружеството като скрит съдружник било
допустимо на основание чл. 65 ТЗ. Споразумението със скрития съдружник
било разновидност на договора за поръчка и спрямо третите лица, относно
1
притежаваните дялове, съдружникът действал от свое име, но за сметка на
скрития съдружник. Правата по дяловете били на скрития, а не на явния
съдружник. По делото бил представен протокол, установяващ скритото
съучастие на М. С. К. и след като този протокол не бил оспорен, то той
свидетелствал, че същият е съдружник в „Сафко“ ЕООД.
Въззиваемата страна „Кей Ем Си Ес“ ЕООД оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено.
Оспорва възражението за липсата на местна компетентност на съдебния
изпълнител, да овласти ищеца за предявяването на иска, с доводите, че
местната компетентност за съдебния изпълнител, била от значение само при
насочено изпълнение върху вещи, докато за предявяване на исковете по чл.
517 ГПК нямало законови ограничения.
Противопоставя се на доводите, че ответното дружество не е еднолично
с аргументите, че съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ приемането на съдружник в
дружеството има действие от вписването в Търговския регистър, а там
сочения за съдружник М. С. К. не фигурирал като такъв.
Съдът констатира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимирана да
обжалва страна в процеса, поради което е процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и
правилно.
За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е
изложил съображения за установено от фактическа и правна страна, които
САС напълно споделя и към които препраща, с оглед дадената му за това
възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на решението, съдът е обвързан
от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.
Неоснователно е възражението за недопустимост на предявения иск.
Доколкото е налице нарушение от частния съдебен изпълнител на правилата
за местната подсъдност по чл. 417 ГПК, то това е основание за
незаконосъобразност на постановлението за овластяване по реда на чл. 517,
ал. 4 ГПК на взискателя „Кей Ем Си Ес“ ЕООД. Незаконосъобразните
действия на съдебния изпълнител могат да бъдат основание за ангажиране на
отговорността му по реда на чл. 441 ГПК, но не и за нищожност на
постановлението за възлагане и свързаните с това правни последици /в т. см.
и решение № 236/ 18.01.2017 г. по т. д. № 2309/ 2015 г. на ВКС/, в която
хипотеза само, иска би бил недопустим.
Неоснователно е и възражението, че дружеството не е еднолична
собственост на С.К., с оглед тезата за наличието на скрит съдружник за част
от дяловете. Доколкото за целите на данъчното облагане, законът дава право
на скрито съучастие, дефинирайки с §1, т. 5 от ЗДВДФЛ като „дивидент“ и
скритото разпределение на печалба от участие в неперсонифицирани
дружества, то действащите разпоредби на Търговския закон, не легитимират
2
възможността за „скрит съдружник“. Съгласно чл. 129, ал. 3 ТЗ
прехвърлянето на дружествен дял се извършва с договор с нотариално
удостоверяване едновременно на подписите и съдържанието и се вписва в
Търговския регистър. Лицето М. С. К. може да е „скрит съдружник“ в
отношенията му със собственика на дяловете С.К., но за всички трети лица,
това обстоятелство е без правни последици, защото за тях, съдружници са
само вписаните в Търговския регистър лица.
По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 676/26.04.2021 г. по т. д. №
1873/2020 г. по описа на СГС, ТО, 2 състав.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3