Р E Ш Е Н И Е
№ 445
гр.Плевен, 29.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Катя Арабаджиева
Ралица Маринска
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 526 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 27 от
31.03.2021 г., постановено по анд № 20204440200269/2020 г., Районен съд – Червен бряг е отменил
Наказателно постановление № 20-0374-000697 от 17.08.2020 г. на Началника на РУ
Червен бряг към ОД на МВР – Плевен, с което на П.С.П. ***, п.к.1359, ж.к.***, с
ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 предл.2
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП за това,
че на 1.08.2020 г. около 12,40 часа на път ІІІ-306 /пътна отсечка от гр.Червен
бряг на 1900 м в посока село Чомаковци/, управлява собствения си лек автомобил
„Нисан Премиера“ с рег.№ СА5767НМ, като не спазва
необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил с рег.№ ЕН8740КР,
който намалява скоростта рязко, за да помогне на участници в ПТП с автомобил с
рег.***и реализира ПТП с материални щети.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от РУ – Червен бряг при ОД на
МВР – Плевен чрез Началника, който счита същото за неправилно, немотивирано и
постановено в съществено противоречие с материалния закон. Сочи, че в решението
на въззивния съд е описано, че съставеният АУАН е неправомерен,
т.к. в него са вписани като свидетели лица, които не са очевидци на настъпилото
ПТП, при наличието на водача на другия автомобил, участник в събитието, както и
при наличие на други хора на мястото на процесното
събитие. Твърди, че на 1.08.2020 г. на горепосоченото място непосредствено
преди настъпването на ПТП с участието на П.П., е
настъпило тежко ПТП със загинал гражданин. Навежда доводи, че на мястото
действително е имало други лица, но т.к. вниманието на всички е било насочено
към настъпилото тежко ПТП, никой от тях не е видял настъпването на процесното ПТП и поради това не са снети сведения от тях и
не са посочени като свидетели в съставения АУАН, а водачът на другия автомобил
е страна в процесното ПТП и не може да се впише като свидетел
очевидец. Сочи, че поради тези причини и на основание чл.40, ал.3 от ЗАНН, актосъставителят е
съставил АУАН в присъствието на други двама свидетели, които не са очевидци на
случилото се, което е отбелязано в акта. Сочи също, че за настъпилото ПТП е
издаден констативен протокол, както и план/схема на събитието и в протокола са
описани участниците в настъпилото ПТП, нанесените щети по двата автомобила,
пострадалите хора, както и механизмът на настъпването му. Заявява, че
извършилият огледа на събитието, мястото и начина на настъпването му и
преценката, че причината за настъпването на ПТП-то е неспазване на дистанция от
страна на водача П.П., е дългогодишен служител в
звено „Пътна полиция“ при РУ – Червен бряг. В заключение моли съда да отмени
решението и да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът
не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът П.С.П., е депозирал по делото отговор на
касационната жалба, в който навежда доводи, че въззивното
решение е мотивирано, правилно, постановено при правилно приложение на
материалния и процесуалния закон. Описва подробно фактическата обстановка.
Счита, че вменената му вина не е доказана. Моли съда да остави в сила решението
на Районен съд – Червен бряг.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че на 1.08.2020 г. около 12:40 ч., в общ. Червен бряг, на път III - клас
№ 306 /пътна отсечка от гр. Червен бряг, посока и на 1900 м. преди моста за с.
Чомаковци/, управлява МПС лек автомобил – Нисан
Примера с рег***, като не спазва необходимата
дистанция с движещия се пред него лек автомобил, с рег
№ ЕН 8740КР, който намалява скоростта рязко, за да помогне на участници в ПТП с
автомобил с рег. ***и предизвиква ПТП с материални щети, представляващо
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт за
установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление
№ 20-0374-000697 от 17.08.2020 г. на Началника на РУ – Червен бряг, към ОДМВР –
Плевен, с което на П.С. *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба
в размер на 200.00 лв. /двеста лева/. Съдът приел за безспорно установено от доказателствата по делото, че
на процесната дата П. е управлявал МПС в посочения
пътен участък. В същото време другият участник в процесното
ПТП и свидетелите, намиращи се на местопроизшествието не са изслушани като
такива, а като свидетел на нарушението е записан в АУАН-а лице, което не е
свидетел. Въззивният съд приел това за нарушение на
процесуалните правила по констатиране на нарушението и съставянето на АУАН,
обосновало издаването на атакуваното наказателно постановление. Съдът счел, че
изначално актосъставителят е приел и описал
фактическа обстановка в АУАН, напълно неподкрепена от обстоятелствата,
установени тогава на местопроизшествието, както и от дадените от двамата водачи
сведения, след което същата обстановка е изцяло пресъздадена и в процесното НП. Според въззивния
съд актосъставителят е приел, че жалбоподателят е
управлявал собственото си МПС, като не спазва необходимата дистанция с движещия
се пред него лек автомобил, и е реализирал ПТП, като е квалифицирал деянието му
именно по чл.23, ал.1 от ЗДвП, за което въобще не са налице доказателства. Въз
основа на показанията и на тримата свидетели установил, че ударът между двете МПС е осъществен в района
непосредствено преди моста, както и че самият удар е бил страничен/отзад за
МПС-то на жалбоподателя. Съдът изложил съображения, че към административната
преписка липсват протокол за ПТП, схеми
и декларация от водачите- участници в ПТП-то. Всичко това мотивирало у съда
извод, че П. се е движил напълно
законосъобразно и със скорост, осигуряваща безопасното завършване на
предприетата маневра, навлизане от главен в земен път, каквото е предвидено в
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съдът направил извод, че П. не е
извършил вмененото му нарушение. Свидетелите З. и Г.не са очевидци на
възникналото ПТП, респективно не са свидетели на извършването на нарушението,
вменено на П., но съдът кредитирал техните показания, в частта в която се
установяват водачите на двата автомобила, участвали в ПТП и обстоятелствата,
които те са възприели при пристигането си на местопроизшествието, като
деформации по МПС и разположение на части от МПС по платното за движение. Съдът
не кредитирал показанията на св. З.относно механизма на възникването на ПТП, а
именно, че автомобилът на жалбоподателя се е движил, неспазвайки необходимата
дистанция с движещия се пред него лек автомобил и предизвиква ПТП. Съдът счел
показанията на св. З.в тази им част като неточни и неподкрепени с каквито и да
е писмени доказателства – местоизвършване на самия
удар между двата автомобила, а именно станал почти в края и извън пътното
платно, снимков материал, схема на ПТП-то, разположение на автомобилите на
пътното платно след идването им, обяснения на водачите и др. Въззивният съд приел още, че не се установява по несъмнен и безспорен начин
наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение.
Фактическата обстановка в акта за установяване на административно нарушение
(респективно в наказателното постановление) се основава единствено върху
твърденията на контролните органи по КАТ, а не са издирени и разпитани
свидетели на ПТП-то, като дори на другия участник в пътнотранспортното произшествие
не е установена самоличността и не са снети обяснения. На въпросното ПТП е
имало много свидетели – очевидци, както в участващите в него МПС-та, така и
такива, стоящи в близост до местопроизшествието. При съставяне на акта не са
разпитани свидетели – очевидци според императивните изисквания на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН. Не е изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП, като към
преписката не е представен Протокол за ПТП и не са разпитани свидетели и не са
извършвани каквито и да е измервания – на спирачния път и т.н. Актът е съставен
от неочевидец и свидетелят по акта също не е очевидец, като само въз основа на
тези данни е недопустимо ангажирането на административната отговорност на
единия участник в ПТП-то. При извършената проверка относно формалните
изисквания на ЗАНН, съдът констатирал допуснато съществено процесуално
нарушение още при съставяне на АУАН. Съдът направил извод, че свидетели от
категорията на посочените в чл.40, ал.3 от ЗАНН могат законосъобразно да се
впишат в съставения акт за нарушение, само при липса на свидетели измежду
посочените в чл.40, ал.1 от ЗАНН. В конкретния случай АУАН е съставен в
присъствието на свидетели от третата група, въпреки че водачът на другия лек
автомобил, както и множество др. лица са били на мястото на съставяне на АУАН и
не са посочени каквито и да било причини за невъзможността акта да се състави в
тяхно присъствие, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, което
води до отмяна на НП. На следващо място съдът приел, че неспазването от страна на
административнонаказващия орган на изискването на
цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде
посочено не само датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на
нарушението, обстоятелството, при които е извършено, но и на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение, води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването
на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните
постановления На тези основания РС отменил атакуваното НП.
Оспореното решение е неправилно. Съдът е анализирал
едностранчиво събраните по делото доказателства, не в тяхната взаимна връзка и
обусловеност и е извел на това основание неправилни правни изводи.
Актосъставителят З.е бил изпратен на ПТП на пътя гр.Червен бряг и с.Чомаковци,
където е установил лек автомобил в канавката с две лица в него, които са били
натоварени от екип на Бърза помощ. При пристигане на местопроизшествието полицейският екип е установил още, че на пътя
е имало специален автомобил, водачът на който , след като е чул, че от
канавката викат за помощ, внезапно е спрял. Аналогични показания дава и свидетелят
Г.. В тази част показанията на горните свидетели кореспондират изцяло с
вписаните в Протокола за ПТП №1740794/1.08.2020 год. обстоятелства, в който е
посочено, че участник 1, в случая П.П. не спазва необходимата дистанция с участник 2, който-участник 2 намалява рязко
скоростта, за да помогне на участниците в ПТП и така се произвежда ПТП. Тази
констатация не се опровергава и от
обясненията на наказаното лице П., дадени в съдебното заседание пред РС и от
оплакванията в самата жалба против НП. П. съобщава, че се е движил зад участник
2 през цялото време, не го е изпреварвал. Вниманието му обаче е било отклонено
от пътната обстановка в момент, когато е преминал покрай махащи и викащи за
помощ хора от банкета и канавката на пътя. Според обясненията на П. той се е
обърнал „за секунда“ и след като е погледнал напред, камионът вече е бил спрял
и П. не е могъл да реагира. Налага се извод, че за кратък времеви период
вниманието на водача П. е било отклонено от пътната обстановка пред него, той
не е следил в този времеви интервал движещият се пред него автомобил, което
вероятно е причината той да продължи да управлява автомобила си след
спирането/рязкото намаляване на скоростта на товарния автомобил пред него.
Поради и което той не е спазил необходимата дистанция. А именно такава е
повелята на чл.23, ал.1 от ЗДП-водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. Моментното отклоняване на вниманието на П. и неподдържането на
необходимата, достатъчна дистанция с автомобила, управляван пред неговия, са
станали причина при рязко спиране на товарния автомобил да се произведе сблъсък
между двете МПС. Това е било установено от органите на полицията, посетили
мястото на нарушението и извършили огледа, които са свидетели по установяване
на нарушението в хипотезата на чл.40, ал.1, а не са свидетели в хипотезата на
чл.40, ал.3 от ЗАНН, както неправилно е приел въззивният
съд. Те законосъобразно са били вписани като свидетели в съставения акт, тъй
като са установили нарушението, а доколкото другият участник в ПТП-то-водачът
на товарния автомобил, макар и очевидец на наруишението,
е заинтересован от изхода на спора именно поради участието си в ПТП, вписването
му като свидетел в АУАН не би могло да допринесе за изясняване на обективната
истина. Доколкото има данни за намирали
се други хора на мястото на произшествието, според показанията на св.З.именно
поради „напрегнатата ситуация“ не е доказано дали те са възприели процесното ПТП или са били ангажирани с предходно
осъщественото ПТП с пострадали хора, поради което се явява недоказан извода на
съда за други свидетели-очевидци именно на това процесно
ПТП. Ето защо изводът за допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта за нарушение и при издаването на НП и за недоказаност на
вмененото на П. деяние се явява необоснован на събраните по делото
доказателства и неправилен. Оспореното решение следва да се отмени и да се
постанови друго, по съществото на спора, с което НП да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 27 от 31.03.2021 г., постановено по анд № 20204440200269/2020 г. на Районен съд – Червен бряг,
с което е отменено Наказателно постановление №
20-0374-000697 от 17.08.2020 г. на Началника на РУ Червен бряг към ОД на МВР –
Плевен, с което на П.С.П. ***, п.к.1359, ж.к.***, с ЕГН **********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 предл.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на
чл.23 ал.1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0374-000697 от 17.08.2020 г. на Началника на РУ Червен бряг към ОД на МВР –
Плевен, с което на П.С.П. ***, п.к.1359, ж.к.***, с ЕГН **********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 предл.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на
чл.23 ал.1 от ЗДвП
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.