О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр.Враца, 04.01.2019г.
ВРАЧАНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
като разгледа докладваното от мл. съдия И.Никифорски ВЧГД № 661/2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 418, ал. 4 вр. чл. 275 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 16613/14.11.2018 г.
на " Уникредит Булбанк" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр. София, пл.***, чрез пълномощника си адв. Я.Д. срещу
разпореждане от 12.10.2018 г. на Районен съд - гр. Враца, постановено по ч.г.д.
4485/2018 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу А.Х.А., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***, Г.Г.А., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** ***, Т.В.Л.,
ЕГН: **********, е постоянен адрес: *** N 6 и Х.П.Л., ЕГН: **********, с
постоянен: гр. Мездра, ул, *** за следните суми: 64,896.22 лева - главница по
Договор за банков ипотечен кредит Хе TR 1766074_4 от 10.04.2009 г., Анекс Хе 1
от 07.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от10.10.2018г. до
изплащане на вземането; 20,758.99 лева - договорна лихва за периода от
25.09.2016 г.до 09.10.2018 г.; 1,713.10 лева-разноски за държавна такса и 2
177,80 лева-адвокатско възнаграждение.
Твърди се в жалбата, че атакуваното разпореждане от
12.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4485/2018 г.
по описа на Районен съд-гр. Враца е неправилно, поради незаконосъобразност,
необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила.Посочват се
аргументи в тази насока. Твърди се, че кредиторът е положил необходимите усилия
волеизявлението му, с което обявява кредита за предсрочно изискуем да достигне
до кредитополучателя А.Х.А.. Посочва се, че поради обстоятелството, че нотариус
С.Б. въпреки положеното усърдие, чрез търсене на въпросния длъжник на
известните й адреси, не успява да връчи лично на адресата нотариалната покана,
поради което е пристъпила към залепване на уведомление съгласно чл. 47 от ГПК,
като се твърди че са изпълнени всички законови изисквания за това. Твърди се,
че при връчване на Нотариална покана с рег. №214, том 1, акт 8, на Нотариус С.Б.,
рег. № 482, нотариус Б. е извършила всички необходими действия в рамките на
обикновената си дейност, които са позволени от закона и след изчерпването им
законосъобразно е счела поканата за редовно връчена.
На следващо място се твърди, че А.Х.А. не е главен
длъжник по Договор за банков ипотечен кредит № TR 1766074_4 от 10.04.2009 г.,
Анекс № 1 от 07.06.2012г., като се аргументира тезата, че е налице солидарна
отговорност, която произтича от
договорно правоотношение, въз основа на което А.Х.А., Г.Г.А., Т.В.Л. и Х.П.Л.
са солидарни длъжници по процесния договор.Посочва се, че в настоящия случай
солидарността не е акцесорна, поради което отхвърлянето на заявлението по чл.
417 от ГПК по отношение на кредитополучателя А.Х.А. не влече като последица
отхвърляне на заявлението по отношение и на останалите длъжници.Твърди се, че в
атакуваното разпореждане съдът е приел, че А.Х.А. не е уведомена надлежно за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, а по отношение на другите длъжници - Г.Г.А., Т.В.Л.
и Х.П.Л. съдът не е направил подобни констатации, поради което кредитора счита,
че спрямо тях съдът е приел, че е надлежно реализирано задължението на
кредитора до уведоми длъжниците за предсрочната изискуемост, като постановеното
от съда е именно в тази насока.
Във връзка с изложеното се отправя искане до въззивния
съд да отмени Разпореждане от 12.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4485/2018 г. по описа
на Районен съд - гр. Враца, VII-ми състав и да върне делото на Районен съд -
гр. Враца с указания да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, като осъди А.Х.А., ЕГН: **********, Г.Г.А., ЕГН: **********, Т.В.Л., ЕГН:
********** и Х.П.Л., ЕГН: ********** да заплатят солидарно претендираните в
заявлението суми. В случай, че съдът счете, че А.Х.А. не е надлежно уведомена
за обявяването на кредита за предсрочно изискуем да разпореди да бъдат издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на другите
длъжници - Г.Г.А., Т.В.Л. и Х.П.Л., по отношение на които Районен съд - гр.
Враца е приел, че са надлежно уведомени.
Врачанският окръжен съд намира, че частната жалба е
процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в срок и срещу
подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да я разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд съобрази събраните
доказателства и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по ч.гр.д. по ч.гр.д. № 4485/2018 г. по
описа на Районен съд - гр. Враца, VII-ми състав е образувано по заявление на "
Уникредит Булбанк" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.
София, пл.*** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по чл.417, т.2 ГПК и чл.418 ГПК срещу
А.Х.А., Г.Г.А., Т.В.Л. и Х.П.Л.. В заявлението са посочени длъжниците,
общите размери и вида на вземанията, дължими по Договор за банков ипотечен
кредит № TR 1766074_4 от 10.04.2009 г. и Анекс № 1 от 07.06.2012г. Относно
изискуемостта на вземанията е посочено, че същата е настъпила, след като
кредитора е известил длъжниците, че счита кредита за предсрочно изискуем.
Врачанският районен съд е отхвърлил изцяло заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение
на визираните в него длъжници, като е приел, че кредитора не е уведомил
надлежно длъжника А.Х.А., за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния
кредит.
Спорните въпроси по делото са два. Първият е
връчена ли е редовно нотариалната покана по правилата на чл. 47, ал.1 и ал.3 от ГПК по отношение на А.Х.А., респективно налице ли е фикцията на чл. 47, ал.5 от ГПК, следва ли нотариусът да връчва поканата по месторабота, съответно по
местослужене или мястото за осъществяване на стопанска дейност.Вторият въпрос е
нередовността на връчването по отношение на кредитополучателя А.Х.А. основание ли е за отхвърляне на
заявлението и по отношение на останалите длъжници.
При преценка обстоятелството дали нотариусът може да
връчва изявлението на кредитора за обявяване на договора за кредит за предсрочно
изискуем, съдът съобразява разпоредбите на законите уреждащи неговите
правомощия, а именно: нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване
на предвидените в законите нотариални действия, включително и връчване на
нотариални покани, като в чл. 50 от ЗННД е предвидено, че нотариусът може да
възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и
книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.
Налице е и постоянна съдебна практика на ВКС по
приложение на разпоредбата на чл. 50 от ЗННД, постановени по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК, определения по ч. т. дело № 623/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., по ч.
т. дело № 496/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., по ч. т. д. № 496/2009 г., I т. о.,
ТК и др., в която изрично е прието, че при връчване на нотариални покани по
реда на чл. 47 от ГПК следва да са налице както предпоставките за връчване по
този ред, така и да е спазена разписаната в закона процедура.
Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата
нотариусът следва да приложи нормата на чл. 47 от ГПК във всичките й хипотези,
като издири и връчи съобщението/книжата на постоянния или настоящ адрес на
адресата или по месторабота на същия.Настоящата съдебна инстанция намира, че не би могло да се извърши и корективно
тълкуване на разпоредбата на чл. 47, ал.3 от ГПК, като изключи от приложимия за
нотариусите ред за връчване на книжа изискването за връчване по месторабота,
доколкото предвиденият в чл. 47 от ГПК ред за връчване на книжата представлява
разписана от законодателя фикция за получаване на съобщението, при наличие на
точно определени предпоставки. За да бъде приложена, ведно с всички последици
от това – изтичане на процесуални срокове, настъпване на преклузии, упражняване
срещу страната на преобразуващи права и осигуряване участието й в процеса, е
необходимо пълно и точно изпълнение на предпоставките за приложението й,
включително реда и условията за връчване. Още повече, че разпоредбите на чл. 50
от ЗННД и чл. 540 от ГПК изрично препращащи към приложението на чл. 37-58 от ГПК не са изменени с измененията на чл. 47, ал.3 от ГПК.
Допускането на различен ред за връчване на книжата
според субекта /нотариус, съдебен изпълнител, съд/, осъществяващ връчването и
вида на връчваните книжа, както и възможността да се достигне до различно
тълкуване на вида на предпоставките, които следва да са налице, за да се
приеме, че е осъществено "достигане на изявлението на банката до
длъжника" в хода на заповедното и исковото производство, означава страните
по делото – както кредитора, така и длъжника да бъдат поставени в неизвестност
за това дали са упражнили надлежно правата си, да се стигне до противоречиво
прилагане на разпоредбите на закона по отношение на едни и същи страни в
различни производства и да се наруши принципа на правната сигурност, според
който когато един спор се разрешава от съдилищата, той трябва да бъде разрешен
окончателно. Прилагането и неприлагането на изречение последно на чл. 47, ал.3
от ГПК в зависимост от субекта е в разрез с целта на изменението на нормата,
тъй като то цели, правата на ответника, респективно длъжника в заповедното
производство да бъдат достатъчно охранени и същия да може да реализира своята
защита.
Така даденото разрешение е в съответствие и с
постановките на решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което
Регламент (ЕО) № 44/2001 допуска прилагането на разпоредба от вътрешното
процесуално право на държава членка, която поради заинтересованост да се
избегне ситуация на отказ на правосъдие позволява провеждането на производство
срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, ако
юрисдикцията, сезирана със спора, се увери преди произнасянето по него, че за
откриването на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от
принципите на дължимата грижа и на добросъвестността, а именно приложение на разписаната
процедура по връчване.
Предвид липсата на разписани правила за достъп до
осигурителна информация, нотариусите не могат да прилагат разпоредбата на чл.
47, ал.5 от ГПК, когато не е извършено връчване, в случая до длъжника по
месторабота. Ограничението на приложението на разписаната в закона фикция не
води до ограничаване правото на достъп до съд за кредитора, който претендира
упражняване на преобразуващото си право за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, тъй като същият може да връчи изявлението си чрез ЧСИ или чрез
предявяване на осъдителен иск, в което производство ще бъдат защитени правата и
на двете страни по спора. Според чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ /след изменението й с ДВ,
бр.86/2017 г./ съдебният изпълнител може да връчва всякакви покани и отговори
във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения
и призовки по граждански дела, като при връчването им става отново при
условията на и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс".
Съгласно чл. 431, ал.3 на ГПК /след
изменението й с ДВ, бр.86/2017 г./ съдебният изпълнител има право на достъп до
информация в съдебните и административните служби, в това число органите на
НАП, поделенията на НОИ, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на
държавни ценни книжа, на контролните органи по ЗДвП и др.лица, които водят
регистри за имущество или разполагат с данни неговото имущество. Съдебният
изпълнител има право да поиска осигурителна информация от НАП досежно
местоработата на длъжника.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция
намира за правилен извода на първостепенният съд, че кредитополучателя не е
уведомен надлежно за волята на кредитора да направи кредита предсрочно
изискуем, поради което правилно и законосъобразно е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Настоящия състав намира за
неоснователно възражението на кредитора, че в конкретния случай е налице
солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 и сл. ЗЗД.От приложения по делото
екземпляр от договор за банков ипотечен кредит № TR 1766074_4 от 10.04.2009 г. не може да се
направи извод за наличие на такава солидарност.Видно е, че в уводната част на
договора, под името на кредитополучателя А.Х. е записано, че Г.Г.А., Т.В.Л. и Х.П.Л.
са солидарни длъжници.Прави впечатление обаче, че на последната страница от
договора, фигурира подписа на кредитополучателя, а под него срещу подписите на двама
от останалите дължници е изписано - солидарни длъжници, а срещу подписа на един от
тях е изписано - поръчител.Следва също така да се отбележи, че само по себе си
обстоятелството, че Г.Г.А., Т.В.Л. и Х.П.Л. са посочени в договора като солидарни
длъжници не води до извода за наличие на солидарност по смисъла на 121 и сл.
ЗЗД.Видно е, че кредита е отпуснат и усвоен единствено от кредитополучателя А.А.,
а останалите три лица се явяват гаранти за изпълнение на поетото от А.
задължение, поради което даденото от тях обезпечение се доближава най - много
до правната фигура на поръчителя. В тази връзка следва да се има предвид, че
поръчителят е лице, което се задължава да отговаря за чужд дълг солидарно с
длъжника на задължението към кредитора. Съдлъжникът е лице, което отговаря за собствен
дълг солидарно с другия длъжник за едно тяхно общо задължение.Определянето на
длъжниците по договора като солидарни не поставя знак за равенство относно
правата и задълженията им като поръчители или съдлъжници. При това положение
законосъобразно, съгласно задължителните
указания по т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, първостепенният съд е приел, че в случая предсрочна изискуемост на кредита
на е настъпила, тъй като заявителят не е уведомил надлежно кредитополучателя А.Х.А., поради което правилно
е отхвърлил заявлението, както по отношение на кредитополучателя А., така и по
отношение на останалите длъжници.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира,
че Районен съд - гр. Враца е постановил едно правилно и законосъобразно
разпореждане, което следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран,
Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7907 /12.10.2018г., постановено по ч.г.д. 4485/2018 г. по описа на РС -
гр. Враца, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя "
Уникредит Булбанк" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.
София, пл.*** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу А.Х.А.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, Г.Г.А., ЕГН: ********** с постоянен
адрес: ***, Т.В.Л., ЕГН: **********, е постоянен адрес: *** N 6 и Х.П.Л., ЕГН: **********,
с постоянен: гр. Мездра, ул, *** за следните суми: 64,896.22 лева - главница по
Договор за банков ипотечен кредит № TR 1766074_4 от 10.04.2009 г., Анекс № 1 от
07.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.10.2018г. до
изплащане на вземането; 20,758.99 лева - договорна лихва за периода от
25.09.2016 г. до 09.10.2018 г.; 1.713.10 лева-разноски за държавна такса и 2
177.80 лева - адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.