Р Е Ш Е Н И Е
№ 509
гр.Русе, 09.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева и с
участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 364 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Р.П.К., чрез процесуалния му представител, против решение № 626/26.09.2023
г., постановено по АНД № 972/2023 г. на Районен съд – Русе, с което e потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0004796/26.04.2023
г. на директора на РД ”Автомобилна администрация” - гр.Русе. С наказателното
постановление, за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1,
т.2, б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл.177, ал.3,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3 000 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от
въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение
на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Касаторът
твърди, че той, като водач на МПС, не е надлежен субект на извършеното
нарушение. Навежда доводи, че
превишението на общата допустима маса не е доказано чрез измерване по
регламентирания за това ред в Наредба № 11 от
03.07.2001 г. Счита, че съдът не е обсъдил възраженията му във връзка със
създадената от превозвача организация по недопускане на претоварване на
товарните автомобили. Сочи се, че при индивидуализиране на наказанието е
нарушена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН като наказващият орган не е изложил
мотиви защо санкцията е определена в максималния предвиден в закона размер. Иска
се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се
отмени НП. Алтернативно моли съда да постанови решение, с което НП да бъде
изменено като се намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона
минимум.
Ответникът
по касационната жалба – директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Русе не взема
становище. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна районният съд е приел
за установено, че на 15.02.2023 г. касаторът управлявал товарен автомобил,
марка „Скания“ от категория N 3, с рег. № СН 9681 АМ, с прикачено към него
полуремарке марка „Велтон“, с рег. № СН0625ЕК, като извършвал обществен превоз
на товар – въглища, с маршрут на движение от с. Медникарево за гр. Русе. На
същата дата, около 14:40 ч., на общински път 59106, кръстовище с главен път
І-5, км. 18, посока на движение към гр.Русе, той бил спрян за проверка на
документите на ППС и на товара от служители на РД „Автомобилна администрация“
гр. Русе. В хода на проверката, въз основа на представената кантарна бележка № 14041-2
от 15.02.2023 г., било установено, че при допустима максимална маса на управляваното
от касатора съчленено ППС от 40 000 кг., същата била 48 500 кг. За констатираното
нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него наказващият орган издал и обжалваното
НП, с което на нарушителя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1,
т. 2, б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв.
При тези факти въззивната инстанция приела
от правна страна, че с оглед конкретните технически характеристики на ППС (съчленено
ППС, състоящо се от моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и
повече оси) масата му не може да превишава 40 тона. Районният съд е посочил, че
от доказателствата по делото се устнаовява, че е било налице превишение на
максимално допустимата маса с 8 500 кг. Не е констатирано съществено
нарушение на процесуалните правила в извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство. Направен е извод, че нарушението е доказано,
а предвиденото за него наказание е правилно индивидуализирано като е определено
в максималния предвиден в закона размер, тъй като същото е съобразено с
наличието на отегчаващи отговорността на касатора обстоятелства.
Решението е
правилно.
Касационната инстанция не възприема
изложените от касатора доводи, според които не водачът е субектът, чиято
административнонаказателна отговорност следва да се ангажира. Административнонаказателната
отговорност по смисъла на чл. 177, ал. 3 т. 1, пр. второ от ЗДвП е предвидена именно
за водача, поради което касаторът,
като водач на ППС, е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на
чл. 139, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба №
11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. Санкционната норма чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП изрично предвижда, че
с глоба от 500 до 3000 лв. се наказва водач,
който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство
с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството. Легалната дефиниция по § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП сочи, че
"водач", по смисъла на същия закон, е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Нито в извънсъдебната,
нито в съдебната фаза на административнонаказателното производство касаторът е
навел твърдения или ангажирал доказателства, че не той е управлявал ППС. Тъкмо
напротив, в пътен лист № 8410972 от 15.02.2023 г., издаден в 4:50 ч. (л.20) от
АНД № 972/23 г. на РРС), за водач на товарен автомобил „Скания“ с рег. № СН 9681
АМ е посочен именно касаторът, както и часовете на тръгване по определения
маршрут. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното НП, а така също и в
самото НП, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението, включително авторството на деянието, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. РС – Русе е анализирал подробно събраните
доказателства и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи. Въз
основа на разпита на актосъставителя в съдебно заседание обосновано е прието за
установено, че именно касаторът е управлявал съчлененото ППС, състоящо се от товарен
автомобил, марка „Скания“ от категория N 3, с рег. № СН 9681 АМ, с прикачено
към него полуремарке марка „Велтон“, с рег. № СН 0625 ЕК. Следователно
последният е бил негов водач и поради това е годен субект на нарушението.
Неоснователен е доводът на касатора, че превишението на общата допустима
маса не е доказаното чрез измерване по регламентирания за това ред в Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тези
норми са определени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, която регламентира в чл. 6, ал. 1,
т. 2, б. "а", че за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство от вида на
процесното, е 40 тона.
В случая е
установено, че управляваното от наказаното лице ППС е с маса 48 500 кг., т.е.
допустимата маса е надвишена с 8 500 кг.
Според чл.166, ал. 2, т.8 от ЗДвП при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите,
масата или натоварването на ос, както и за проверка на техническата
изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за
превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването
на превозваните товари. Действително, контролните органи са оправомощени да
извършват собствено измерване по реда на чл. 35, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ с везна, отговаряща на изискванията на Закона за измерванията, но цитираната норма въвежда подобно
задължение за контролните органи само в случаите, в които се извършва проверка
за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или
тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата
и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Цитираната
разпоредба на чл. 35, ал. 3 от Наредбата не е задължителна за приложение в
конкретния случай, тъй като касае случаите, в които се извършва проверка от
администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса, каквито в
случая не са били издавани. За случаи от вида на процесния, нито ЗАвПр, нито
ЗДвП или подзаконов нормативен акт по приложението им, вкл. Наредба №
11/03.07.2001 г., не изискват установяването на допустимата максимална маса,
съответно превишаването й да става с нарочно средство за измерване. Поради това
съдът намира, че тази маса може да се установява въз основа на измерването,
резултатите от което са обективирани в кантарната бележка. Кантарната бележка,
въз основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е надхвърлило
допустимата маса, представлява частен свидетелстващ документ, който е подписан
и от водача, без възражения и поради което има доказателствена сила против
последния. При това положение не е имало обективна пречка удостоверените с нея
факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от актосъставителя, така и от
административнонаказващия орган. Въз основа на посочения документ правилно е
прието, че административното нарушение е безспорно доказано.
Пред
касационната инстанция касаторът е обосновал теза за допуснато от районния съд съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като
той „…е неглижирал и въобще не коментира в мотивите
си към решението, свидетелските показания дадени в съдебно заседание от
управителя на юридическото лице – С.К., досежно създадената организация на работа във фирмата, с оглед преодоляване на
проблема с претоварване на ППС, от които гласни доказателства е видно, че
остава недоказан факта, че съгласно кантарна бележка, ППС е било претоварено“.
На
провелото се единствено съдебно заседание по въззивното дело на 15.09.2023 г.
жалбоподателят не е присъствал лично, нито е присъствал упълномощения от него
процесуален представител адв. Б.К. ***. В съдебният протокол на л. 35 от същото
дело е отразено, че се докладва молба и писмено становище от жалбоподателя К. и
неговия процесуален представител, в които сочат обективна невъзможност за
явяване и не възразяват да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. В
протокола не е отразено, че в молбата и становището са направени
доказателствени искания за допускане на гласни доказателства - разпит на
свидетели. В съдебния протокол е отразен единствено разпита на актосъставителя.
В същото заседание въззивният съд е обявил делото за изяснено от фактическа и
правна страна и е дал ход по съществото на спора. Неотразените в съдебния
протокол процесуални действия на съда и страните и съдебни следствени действия
се считат за неизвършени, тъй като протоколът по смисъла на чл.311, ал.1 и 2 от НПК вр чл. 84 от ЗАНН е
официален свидетелстващ документ, по отношение на който не е искана поправка
или допълнение по реда на чл.312 от НПК. Изложеното води до извод, че в производството
пред въззивната инстанция липсва искане от настоящия касатор за провеждане разпит
на лицето С.К. като свидетел. Тъй като показанията на това лице не са били
приобщавани по делото, то и въззивната инстанция не може да бъде упрекната, че
не ги е обсъдила в мотивите на своя съдебен акт.
Действително,
във въззивната жалба касаторът е развил тезата, според която неговият
работодател, с оглед недопускане извършване на нарушения, бил създал
организация след като превозното средство бъде натоварено в Рудник „Трояново
3“, намиращ се до с.Медникарево, част от товара да бъде разтоварван на
площадка, ситуирана непосредствено след изхода от рудника, като след това превозното
средство продължавало движението си. Както беше посочено, в подкрепа на
посочената защитна теза, която звучи и житейски недостоверно, не са ангажирани
никакви доказателства, поради което необсъждането й от инстанцията по същество
също не представлява съществено процесуално нарушение.
Неоснователно е искането на касатора за
редуциране на наложеното му административно наказание „глоба“ в размер на 3000
лева до законовия минимум по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП от 500 лева.
Районният съд е изложил съображения относно обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, които следва да бъдат взети предвид при индивидуализацията на
наказанието, които касационната инстанция споделя и към които препраща, на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Според чл.
177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е глоба в
размер от 500 лв. до 3 000 лв. Претоварването в случая е с 8500 кг., което надхвърля максимално допустимата
маса от 40 000 кг. с 21,25 %. Така установеният процент на претоварване, надвишаващ 20 % от
максимално допустимата маса, според квалификацията на тежестта на нарушенията
по раздел 4 „Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета (Правила за масата
и размерите)“ от Приложение № 1 "Категоризация на тежките на нарушенията“ по
чл.1 от Регламент (ЕС) 2016/403 на
Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките
нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата
репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към
Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за превозни средства
от категория N3, какъвто е и процесният случай, представлява „най-тежко нарушение“. Следва да се
отбележи, че, видно от § 3 на ЗР на Наредба № 11 от 3.07.2001 г., по чл. 6, ал.
1, т. 3, б. "а" от която е квалифицирано нарушението с НП, Директива
96/53/ЕО е транспонирана в националното ни законодателство именно с посочената
наредба. Очевидно е също така, че подобно значително претоварване на ППС
сериозно уврежда пътната инфраструктура, а освен това създава значителни
рискове за безопасността на движението по пътищата.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 626/26.09.2023 г., постановено по а.н.д. № 972/2023 г. на Районен съд
– Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: