№ 2713
гр. Варна , 30.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501851 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.Н. срещу определение
№2058/02.06.2021г., постановено по гр. дело №4671/2021г. по описа на ВРС, с
което е оставено без уважение възражението му за местна неподсъдност на
спора. Жалбоподателят моли делото да се върне на ВРС за ново произнасяне
по реда на чл. 119, ал.1, изр. 2 ГПК, като се приеме, че делото е по чл. 86 ЗЗД
и не може да се прилага чл. 114 ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по частната жалба.
С молба вх. №15147/28.07.2021г., изпратена по имейл жалбоподателят
излага становище, че частната жалба е нередовна поради невнесена държана
такса, тъй като делото не е трудово.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и доводите на жалбоподателя, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск, предявен от Н.Н.
срещу Мегапорт М ООД за заплащане на обезщетение за забава върху
присъденото му с влязло в сила решение обезщетение по чл. 226, ал.2 КТ.
С молба вх. № 4620/ 05.04.2021 г., уточнена с молба вх. № 11300/
1
27.05.2021г., Н.А. Н., ЕГН: **********– ищец по делото, е обективирал
възражение за местна неподсъдност на спора, като е поискал делото да се
гледа в СРС, в района на който се намира седалището на ответното
дружество.
Първоинстанционният съд, след като е съобразил, че производството е
образувано по инициатива на ищеца, е счел, че не е налице възможност за
ищеца по настоящото гражданско дело да релевира възражение за местна
неподсъдност, поради което и искането му следва да бъде оставено без
разглеждане, тъй като такива права са предоставени само на ответника.
За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок, срещу определение, което подлежи
на обжалване, поради което е допустима.
Искът по който е образувано делото е с правно осн. чл. 86 ЗЗД, но
доколкото касае заплащането на лихва върху вече присъдено обезщетение за
задържане на трудовата книжка на ищеца, дължимо на осн. чл. 226, ал.2 КТ,
то спорът е трудов по см. на КТ.
Съобразно разпоредбата на чл. 359 КТ, производството по трудови
спорове е безплатно за работниците и служителите, като те не плащат такси и
разноски по производството. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.
ГПК.
Следователно тъй като спорът е трудов, то жалбоподателят не дължи
заплащането на държавна такса за частната жалба, поради което същата е
редовна. Не е необходимо изрично произнасяна на съда по този въпрос, тъй
като това следва от императивна разпоредба на закона.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази от
фактическа страна следното:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, твърдения и
искания, настоящият състав намира, че е предявеният иск е за заплащане на
лихва за забава, дължима върху обезщетение, присъдено на осн. чл. 226, ал.
КТ.
2
Ищецът сам е преценил и е предявил иска си пред ВРС, в района на
който е неговата адресна регистрация.
Съобразно разпоредбата на чл. 118, ал.1 ГПК, всеки съд сам решава
дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
В настоящия случай, ВРС, извършвайки служебна преценка, и след
като е съобразил, че спорът е трудов, правилно е приел, че съобразно
разпоредбата на чл. 114 ГПК, именно той е компетентен да се произнесе по
предявения иск.
Настоящият състав намира, че за ищеца липсва правна възможност,
след като сам е избрал да предяви иска си пред местно компетентния,
съобразно разпоредбата на чл. 114 ГПК съд, в последствие да прави
възражение за неподсъдност на спора пред този съд.
Такова право /доколкото делото не се касае пор за недвижим имот/, е
предоставено единствено на ответника, при условията и сроковете,
изчерпателно уредени в чл.119, ал. 3 и ал.4/ ГПК/
Ако ищецът е считал, че е приложима общата подсъдност, посочена в
разпоредбата на чл. 115, ал.1 ГПК, то е следвало да предяви иска си пред
съда, в района на който е седалището на ответника, а не да се позовава на нея
в последствие, тъй като в ГПК липсва възможност ищецът сам да повдига
спор за подсъдност.
По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна.
Доколкото предявеният иск е допустим, а местната подсъдност, с оглед
дадената правна квалификация-правилно определена, то обжалваното
определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно с оглед
приложението на разпоредбата на чл. 114 ГПК.
С оглед горното, и на осн. чл.121 ГПК, съставът на Варненския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2058/02.06.2021г., постановено по гр. дело
№4671/2021г., по описа на ВРС, 35-ти състав.
3
Определението не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от
категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК вр. т.9в от
ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. Дело №1/2013г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4