Р Е Ш Е Н И Е №48
гр.Несебър,
01.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Петър Петров
при секретаря Красимира Любенова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 101 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е образувано по предявен
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.332 и чл.327, ал.1
от Търговския закон.
В исковата молба ищецът „В.и к.”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** В.В.№ 3, представлявано
от изпълнителния директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, твърди, че ответникът Е.Х.П.
с ЕГН **********,***. Св. С.К.М.№ 36, е клиент на ищцовото дружество и като
такъв има качеството на потребител при ползването на водоснабдителните и
канализационните системи, на обекта на потребление град Несебър, улица Св. Св. С.К.М.№
36. Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по валидно възникнало и
съществуващо облигационно отношение с ответника непрекъснато е изпълнявал
задълженията си по водоподаване към клиента с абонатен № 903093. Отчитането на
доставените в обекта ВиК услуги е ставал по електронен път, посредством едно
измервателно устройство – водомер, монтиран в шахтата в имота на горепосочения
адрес. Ответникът е поел задължението, съгласно чл.33, ал.2 от Общие условия на
ВиК оператора, да заплаща стойността на потребените от него услуги в 30-дневен
срок от датата на издаване на фактурата. През периода от 25.09.2015г. до
25.08.2017г. са издадени фактури, в които са посочени действащите цени за
доставка, одобрени от КЕВР, като задълженията по тях в резултат на потребени
ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период
06.08.2015г. – 08.08.2017г., възлизат на сумата в размер на 1 000,67 лева.
Ответникът-потребител не е изпълнил задълженията си да изплати дължимите суми
след изтичане на уговорените срокове, считано от издаване на отделните фактури,
когато са станали изискуеми, в резултат на което той е изпаднал в забава,
поради което дължи заплащането и на мораторната лихва, която е в общ размер на
103,73 лева, включваща отделните мораторни лихви върху отделните периодични
вземания, считано от датата на изискуемостта на всяко едно от тях до подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тази
причина за вземането си ищецът, в качеството му на заявител, е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано ч.гр.д.№ 937/2017г. по описа на Несебърския районен съд. Съдът
е уважил искането и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
което обаче длъжникът е подал възражение. В резултат на това за заявителя е възникнал
правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си. Поради
това прави искане да бъде признато за установено, че Е.Х.П. с ЕГН **********,***.
Св. С.К.М.№ 36, дължи на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ***** сумата в размер на
1 000,67 лева – главница, за която са издадени фактури в периода от
25.09.2015г. до 25.08.2017г., като задължението произтича от потребени ВиК
услуги – доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен период
06.08.2015г. – 08.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и
обезщетение за забавено плащане върху главницата в общ размер на 103,73 лева за
периода от изискуемостта на периодичните задължения до подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Моли също ответникът да бъде осъден да
заплати направените в заповедното производство разноски. Претендира разнаски и
по настоящото производство.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба, не е взел становище по иска, не е направил възражения и
оспорвания.
В две от
от съдебните заседания ищцовото дружество се представлява от процесуални представители, единият от които само
потвърждава, че страните са в процес на преговори за приключване на делото със
сключване на спогодба, която да бъде одобрена от съда. Впоследствие с отделна
молба уведомява съда, че страните са постигнали извънсъдебна спогодба, с
предмет сумата по настоящото дело, но ищецът е заплатил само сумата в размер на
500 лева и не е спазил задължението си да заплати сумата в уговорените срокове
според постигнатата спогодба, както и начина на плащане. Поради това останалата
платена от ответника сума в размер на 600 лева, която е била заплатена в касов
салон на ищцовото дружество, била отнесена към погасяване на друго задължение
на ответника към ищеца, предмет на изпълнително дело. Представя писмени
бележки, в които моли искът да бъде уважен и да му се присъдят направените
разноски.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че ответникът
е платил задължението по извънсъдебното споразумение, постигнато с ищеца. Моли
искът за бъде отхвърлен.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от „В.и к.”
ЕАД, ***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е
било образувано ч.гр.д.№ 937/2017г. по описа на Несебърския районен съд, който
е уважил искането и е издал заповед № 504 от 12.10.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, съгласно която длъжникът Е.Х.П. с ЕГН **********,***,
следва да заплати на кредитора „В.и к.” ЕАД, ***, сумата в размер на
1 000,67 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена вода, която не е била заплатена в изискуемия срок за абонатен №
903093, по издадени фактури за периода от 25.09.2015г. до 25.08.2017г., лихва
за забава в размер на 103,73 лева за периода от 26.10.2015г. до 05.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението – 11.10.2017г., до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата в размер на 75 лева, представляваща разноски по делото.
Срещу така издадената заповед за
изпълнение длъжникът е подал възражение по реда и в сроковете по чл.414 от ГПК.
Това възражение е подадено от длъжника на 15.12.2017г., а кредиторът е бил
уведомен за него на 09.01.2018г.
На 31.01.2018г. ищецът е предявил
настоящия установителен иск за съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение.
Между страните не се спори, че
между тях е налице облигационно правоотношение, по което „В.и к.” ЕАД *** е
извършвал доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадни води. Ответникът не
оспорва, че е получавал от дружеството през процесния период от време питейна
вода, нито пък принципно размера на задължението си.
На 15.06.2018г. страните са
сключили споразумение, с което уреждат отношенията си за заплащане на всички
задължения на длъжника Е.Х.П. по заповедното производство по ч.гр.д.№
937/2017г. и по гр.д.№ 101/2018г. по описа на Несебърския районен съд, които
включват задължения за разноски, лихви и главница, която главница представлява
стойността на предоставение от оператора – кредитора „ВиК” ЕАД Бургас – услуги
по отношение на обект, находящ се на адрес: град Несебър, улица Св. Св. С.К.М.№
36 с аб.№ 903093, по издадени фактури през периода от 25.09.2015г. до
25.08.2017г. с отчетен период по фактурите от 06.08.2015г. до 08.08.2017г. Разноските
пък включват и тези, направени в настоящото производство. В споразумението е
посочено, че преди сключване на споразумението, а именно на 13.06.2018г.
длъжникът е заплатил сумата в размер на 500 лева, която не се включва в
споразумението. Така сумата по спразумението, която длъжникът се е задължил на
кредитора е в размер на 754,40 лева, която е следвало да бъде заплатена от него
на погасителни вноски както следва: първа вноска – 300 лева в срок до
15.07.2018г., втора вноска – 300 лева в срок до 15.08.2018г., трета вноска –
154,40 лева в срок до 15.09.2018г. Изрично е посочено, че длъжникът има и други
задължения към ищцовото дружество, без да е посочен техния размер, които са
предмет на образувано преди това изпълнително производство и не са включени в
споразумението, както и че има задължения, възникнали след процесния период,
които също не са предмет на споразумението, включително и текущите сметки.
Начинът на плащане на сумата по споразумението страните са уговорили да става
по конкретна банкова сметка *** „ВиК” ЕАД Бургас, като в платежното нареждане
следва изрично да бъдат посочени номерът на настоящото дело и абонатния номер
на потребителя – ответника.
Съдът като взе предвид, че общото
задължение по заповедта за изпълнение е сума в размер на 1 179,40 лева, а
предмет на споразумението, включваща и разноски по настоящото производство и
след заплащане на част от задължението в размер на 500 лева, е сумата в размер
на 754,40 лева, приема, че размерът на разноските, които ищецът претендира в
настоящото дело е сумата в размер на 75 лева – за платена държавна такса.
След сключване на споразумението
ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 300 лева на
13.07.2018г. и сумата в размер на 300 лева на 16.08.2018г., като плащанията са
извършвани в касов салон на „ВиК” ЕАД Бургас, в град Несебър, улицаЕ.№**, респ.
те не са извършвани с платежно нареждане по банковата сметка на ищцовото
дружество.
На 21.11.2018г. ответникът е
превел по банковата сметка на ищеца сумата в размер на 160 лева, а като
основание за плащането по вносната бележка е посочен номера на настоящото дело,
по което ответникът е страна.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Искът
по чл.422, ал.1 от ГПК е установителен и има за предмет установяване
съществуването на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на
който е издадена заповед за изпълнение. Предпоставки за предявяване на иска е
наличие на издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в
заповедното производство, която не е влязла в сила, тъй като в двуседмичния
срок от връчването й, длъжникът е възразил срещу нея, както и спазен
едномесечен срок за предявяване на иска от датата на узнаване на предявеното
възражение.
Съдът приема, че всички тези
предпоставки са налице, поради което и искът се явява допустим.
По делото не се спори, че
страните са били обвързани през процесния период от валидно облигационно
правоотношение с предмет – доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на
отпадни води. Следва да се отбележи, че през процесния период от време страните
по делото са били в облигационна връзка, а юридическият факт, от който е
възникнала тя, е договор. Макар и писмен такъв да не се представя, от предмета
на делото и твърденията на страните, а и от ангажираните писмени доказателства
може да се направи несъмнен извод за наличието на договорни отношения. Самото
ползване на предлаганите услуги е доказателство за възникнали договорни
отношения между страните.
В хода на съдебното производство
страните са сключили извънсъдебна спогодба. Такава е допустима на общо
основание (чл.365 от ЗЗД) – както по един вече висящ, така и по бъдещ правен
спор. За да се цени в процеса е необходимо договорът точно да очертава спорното
материално правоотношение, което следва да е идентично с процесното.
С така представената по делото
извънсъдебна спогодба страните са уредили само облигационните правоотношения,
които са предмет на настоящия процес, т.е. за конкретен период от действащия
между тях договор за доставка на ВиК услуги. Този документ, материализиращ
спогодбата, има значение на писмено доказателство по делото и при постановяване
на решенето си съдът може да присъди правните последици, уговорени от страните
(като съобрази всички данни по делото по аргумент от чл.175 от ГПК). Това е
допустимо, както е допустимо пред съда да се постигне спогодба, чийто предмет е
по-широк от предмета на делото, макар, че тя следва да се одобри само относно
спорния предмет.
Изявлението, направено от
ответника при сключването на спогодбата, с което признава размера на поетото от
него задължение, е факт, настъпил след предявяване на иска, който съдът е
длъжен да вземе предвид при решаване на спора по силата на чл.235, ал.3 от ГПК.
От друга страна признанията на страната за неизгодни за нея факти представляват
доказателства за тези факти и на тях съдът може да направи изводите си.
Към момента на подаване на
заявлението и издаването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът
по заповедта и ответник в настоящия процес е дължал сумите по нея, след което,
включително и по време на висящността на настоящото производство, той е
извършвал плащания. Фактът на плащането, настъпил след завеждането на иска,
съдът също е длъжен да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Спорен между страните е единствено
въпросът дали ответникът е заплатил цялото задължение за претендирания период
на доставените и потребени ВиК услуги или е заплатил част от това задължение.
На първо място, следва да се отбележи, че с
извършеното в хода на настоящия процес плащане на 13.06.2018г. на сумата в
размер на 500 лева, съдът приема, че съгласно диспозитивната разпоредба на чл.76, ал.2 от ЗЗД ответникът е погасил разноските,
направени от ищеца в настоящото исковото производство и в заповедното
производство – 150 лева, мораторната лихва в размер на 103,73 лева и част от
главницата в размер на 246,27 лева. След извършеното на 21.11.2018г. плащане от
ответника на сумата в размер на 160 лева, е останал единствено неплатен остатък
от главницата в размер на 594,40 лева.
Каквото и друго задължение към
ищеца ответникът да е погасявал с плащането на сумата в размер на 600 лева
(съответно 300 лева на 13.07.2017г. и 300 лева на 16.08.2018г.), съдът не
приема, че с него е заплатил непогасения остатък от главницата по процесното
задължение. Първо, защото ответникът не е изпълнил условията на споразумението
да заплаща сумите по банковата сметка на ищеца като в платежното нареждане
посочи като основание на плащането номера на настоящото дело, и второ, защото
след като не е посочил кои конкретни задължения погасява, с тези извършени
плащания той е погасявал стари свои или по-обременителни изискуеми парични
задължения към ищеца (арг. чл.76, ал.1 от ЗЗД),
каквито страните, и в частност ответника, подписвайки споразумението, признават
че съществуват, макар и да не посочват техния размер.
Въз основа на това съдът приема,
че предявеният от ищеца установителен иск се явява частично основателен и като
такъв следва да бъде уважен за сумата в размер на 594,40 лева дължима главница,
като за останалата част за главницата, лихвите и разноские в заповедното
производство, които също са предмет на заповедта за изпълнение, искът следва да
бъде отхвърлен поради извършено от отвеника плащане. Следва на същото основание
да бъде отхвърлена и претенцията на ищеца за направени от него разноски в
настоящото производство за платена държавна такса в размер на 75 лева.
Ищецът първоначално е претендирал
и ненаправени разноски, а именно съдът да му присъди юристконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, но същите не са предмет на сключеното
впоследствие споразумение, поради което съдът приема, че той не поддържа тази
своя претенция. От друга страна невярно е твърдението на единия от
процесуалните представители на ищеца, който в писмените бележки посочва, че е
представен по делото списък на разноските.
С оглед изхода на процеса и
предвид, че ответникът е погасил част от паричните си задължения предмет на
спора, след завеждане на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, съдът не приема, че той
не е дал повод за завеждане на настоящото дело, още по-малко за подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Освен това от страна на ответника липсва изрично изразено
признание на иска. По тези съображения в негова полза не следва да се присъждат
разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, каквито той не е направил.
Мотивиран от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Е.Х.П.
с ЕГН **********,***. Св. С.К.М.№ 36, ЧЕ ДЪЛЖИ на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** В.В.№ 3, представлявано от изпълнителния
директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата в размер на 594,40 лв. (петстотин деветдесет и четири лева и 40 ст.),
представляваща дължима и неизплатена част от парично задължение на стойността
на ползвани ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода за обект с
абонатен номер 903093 по издадени фактури за периода от 25.09.2015г. до
25.08.2017г., с отчетен период от 06.08.2015г. до 08.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от
11.10.2017г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 504 от 12.10.2017г. в заповедно
производство, развило се по ч.гр.д.№ 937/2017г. по описа на Несебърския районен
съд, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на главницата
от 1 000,67 лв. (хиляда лева и 67 ст.), както и за мораторната лихва в
размер на 103,73 лв. (сто и три лева и 73 ст.), начислена за периода от 26.10.2015г.
до 05.10.2017г., ОТХВЪРЛЯ иска поради погасяване на задълженията в
резултат на извършено плащане след предявяване на иска.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „В.и
к.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** В.В.№ 3,
представлявано от изпълнителния директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, за осъждане
на Е.Х.П. с ЕГН **********,***. Св. С.К.М.№ 36, да му заплати сумата в размер
на 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски в заповедното
производство, и сумата в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева),
представляваща разноски в настоящото производство за платена държавна такса, поради
погасяване на задълженията за разноски в резултат на извършено плащане след
предявяване на иска.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: