№ 92
гр. Пазарджик , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Камен Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Гатев Административно наказателно
дело № 20205220201757 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С жалбата си срещу Електронен фиш серия К №3136746/09.09.2019г.
на ОДМВР Пазарджик, жалбоподателят Б.П. Т.Л., ЕГН ********** твърди,
че електронният фиш, с който му е наложена глоба в размер на 300лв., е
издаден при съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон, като са изложени конкретни правни съображения. Моли
да бъде отменен Електронен фиш серия К №3136746/09.09.2019г. на ОДМВР
Пазарджик. Сочи доказателства и претендира разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез депозирано от
пълномощника адв. Р.Р. становище.
За наказващият орган ОДМВР Пазарджик не се явява процесуален
представител.Постъпило е становище за неоснователност на жалбата.
Пазарджишкият районен съд, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания и прецени събраните по делото писмени доказателства, от
фактическа страна прие за установено следното:
1
Видно от Електронен фиш серия К №3136746/09.09.2019г. на ОД МВР
Пазарджик, на 09.09.2019 г., в 16.05часа, със стационарна радарна система
тип MULTA RADAR , техническо средство №00209D32F68B,км. 86 + 400 от
АМ „Тракия“, с посока на движение към гр. София, е заснето МПС Ф.Ф., с
рег.№..., което е управлявано със скорост от 172км.ч., при максимално
разрешена скорост за движение по автомагистрала от 140 км.ч. Отчетен е
толеранс от минус 3% от измерената скорост. Посочено е, че собственик на
процесното МПС е Б.П. Т.Л., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на Интертех – Аутомейшън ООД, ЕИК *********. Наложена е
на жалбоподателя глоба в размер на 300лв. за нарушение на член 21ал.1
ЗДвП и на основание чл.189ал.4 във вр. с чл.182 ал.2т.4 ЗДвП.
Към процесния електронен фиш е приложена един брой снимка , данните
от която съответстват на релевантните във фиша обстоятелства.
По делото се прие Протокол за проверка №32-С-ИСИС/25.06.2019г. на
БИМ относно видео радарна система тип MULTA RADAR SD580, № от ДР
4888 MAC №00209D32F68B, място на монтаж гр.Пазарджик, магистрала
Тракия, км. 86 + 400.
Прие се по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.12.4888 на видео радарна система тип MULTA RADAR SD580, вписано
в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване по под
№4888.
Няма спор по делото и се установява от справка в търговския регистър, че
законен представител на Интертех – Аутомейшън ООД, ЕИК ********* е
управителя Б.П. Т.Л., ЕГН **********.
При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът
намира, че подадената жалба е процесуално допустима, но по същество е
неоснователна.
Съдът на първо място не споделя доводите на жалбоподателя в насока на
изтекъл спрямо него давностен срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.
Действително, както сочи жалбоподателят, по правната си природа
електронният фиш съчетава в себе си АУАН и НП. От друга страна са налице
специфични особености в производството по издаване на електронен фиш,
2
включително относно субекта на нарушение – когато собственик е физическо
или юридическо лице или МПС е предоставено за ползване от друго лице –
несобственик , или различно от законния представител на ЮЛ. Поради това е
необходимо в един по –късен момент от деня на нарушението да се установи
действителният извършител на нарушението. От тази гледна точка, датата на
издаване на електронния не може да бъде начален момент на сроковете по
чл.34ал.1 ЗАНН.Още повече , че в разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП не е
предвиден като изричен реквизит дата на издаване на електронен фиш.
Ето защо следва да се приложат относимите разсъждения в Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на ВАС.
В него се посочва, че " понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида
давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административно наказателното правоотношение /чл. 34 от ЗАНН/, и
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция /чл. 82 ЗАНН/.
В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Т.е налага се извода, че относно давността за погасяване на наказателно
преследване в случая се прилагат сроковете, свързани с абсолютната давност
по чл. 81 ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК,във връзка с чл. 11 от
ЗАНН.Тази давност не е настъпила, считано от датата на процесното
нарушение – 09.09.2019г.
Твърди жалбоподателят, че не е спазена процедурата по чл.189ал.5 ЗДвП
по връчване на електронния фиш на собственика на МПС.Наистина липсват
данни за връчване на процесния електронен фиш на жалбоподателя, но тъкмо
поради това Съдът приема, че жалбата е депозирана в преклузивния 14
3
дневен срок.
Следва да се отбележи, че процесният електронен фиш съдържа всички
реквизити, изискване от нормата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.Поради това са
неоснователни доводите на жалбоподателя за липсата на конкретен издател
на ЕФ– конкретно лице, липсата на дата на съставяне , непосочването пред
кой съд и в какъв срок може да се обжалва фиша, обстоятелства относно
субективната страна на деянието.
В съдебната практика е изяснено, че в случая се касае до специален ред за
ангажиране на административно наказателна отговорност, като нормата на
чл. 189 ал. 4 от ЗДвП е специална по отношение на разпоредбите на ЗАНН,
касаещи съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление.
Според § 1 т.1 от ДР на ЗАНН ,електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Т.е. електронният фиш по силата на закона, не е изявление на
определен орган, а електронно обективирано изявление.Поради това е
обективно невъзможно да има волеизявление на конкретно физическо лице.
Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя относно
съмнения в годността на техническото средство, измерило скоростта,
съответно записаните GPS координати в снимка, неяснота на
местоизвършване на нарушението и стойността на скоростта.
От цитираните по-горе по делото Протокол за проверка №32-С-
ИСИС/25.06.2019г. на БИМ относно видео радарна система тип MULTA
RADAR SD580, № от ДР 4888 MAC №00209D32F68B, място на монтаж
гр.Пазарджик, магистрала Тракия, км. 86 + 400 и Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №10.12.4888 на видео радарна система тип
MULTA RADAR SD580 се установява, че това техническо средство отговаря
на условията за използването му, по смисъла на чл.4 от Наредбата 8121 з-
532/2015 г., включително към датата на нарушение – 09.09.2019г. е било със
срок на валидност. Ето защо няма основание за съмнение в достоверността на
техническите данни, регистрирани от процесната видео радарна система тип
4
MULTA RADAR SD580 и обективирани в обжалвания електронен фиш,
включително и относно данните от процесната снимка, която е
доказателствено средство, съобразно чл.189ал.15 ЗДвП.
Неоснователен е според Съда и доводът за неспазване на изискванията
на чл. 10ал. 1 и ал.3 от Наредбата 8121 з-532/2015 г , поради неприлагането
към преписката на протокол и снимка за разположението на уреда.Това
изискване е относимо за мобилните АТСС, докато в случая нарушението е
установено от стационарна радарна система. В Протокол за проверка №32-С-
ИСИС/25.06.2019г. ясно е отбелязано и мястото на монтаж на тази
стационарна система - гр.Пазарджик , бензиностанция „OMV“ магистрала
Тракия, км. 86 + 400.
Несъстоятелен е според Съда аргумента на жалбоподателя за това, че
процесното МПС е от категория М1 , съобразно чл.149ал.1т.2 б. „а“ ЗДвП ,
като в чл.21 ЗДвП липсва ограничение за МПС категория „М“.
Според чл. 21, ал. 1 ЗДвП максимално разрешената скорост на движение
на МПС - леки автомобили категория "В " по смисъла на чл. 150а, ал. 2, т. 6
ЗДвП и чл. 21 ППЗДвП на автомагистрала е 140 км.ч.
Видно от приетата Справка за собственост, процесният автомобил Ф.Ф.,
с рег.№... е лек автомобил от Категория М1 по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2
б"а" ЗДвП, което представлява МПС за превоз до осем пътници.
Това деление /категория М1/ се отнася обаче само за нуждите на
регистрирането и отчета на МПС, но всъщност съответства на категория "В"
досежно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП , тъй като се касае за МПС –лек
автомобил като вид ППС. Т.е препращането в чл. 21 ЗДвП за категорията
МПС в случая следва да се прави към нормата на чл. 150а, ал. 2, т. 6 ЗДвП, а
не към нормата на чл. 149 ал. 1, т. 2 б"а" ЗДвП.
Съдът намира още, че при издаването на обжалвания електронен фиш е
приложен правилно материалният закон. От обективна страна се установи, че
на 09.09.2019 г., в 16.05часа, в посока на движение към гр. София, км. 86 +
400 от АМ „Тракия“, жалбоподателят е управлявал МПС Ф.Ф., с рег.№..., със
скорост от 172км.ч., при максимално разрешена скорост за движение по
автомагистрала от 140 км.ч. Така направеното описание на нарушението
5
позволява мястото на извършване да бъде отграничено несъмнено от друго
място по автомагистралата. Законосъобразно е наложена на жалбоподателя
глоба в размер на 300лв. за нарушение на член 21ал.1 ЗДвП и на основание
чл.189ал.4 във вр. с чл.182 ал.2т.4 ЗДвП.
Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя Б.П. Т.Л., като законен представител на юридическото лице,
ползвател на процесното МПС, с което е било извършено вмененото
нарушение. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл,
какъвто извод се налага от възприетата фактическа обстановка.
Не с твърдят от жалбоподателя изключващи вината обстоятелства.
Доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита, както и за нарушение на
материалния закон, са неоснователни.При служебна проверка Съдът не
открива други процесуални нарушения, непосочени от жалбоподателя.
Поради изложеното Съдът счита, че издаденият електронен фиш следва
да бъде потвърден.
Предвид изхода от делото, на жалбоподателя не се дължат разноски.В
същото време и претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски
е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, разноски
се дължат на ЮЛ, ако то е било защитавано от юрисконсулт.В случая обаче
се сочи от наказващият орган в приложеното становище, че е било
защитавано от служител с юридическо образование, който не е юрисконсулт.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Потвърждава Електронен фиш серия К №3136746/09.09.2019г. на ОД
МВР Пазарджик, с който на Б.П. Т.Л., ЕГН ********** , в качеството на
законен представител на „Интертех – Аутомейшън“ ООД, ЕИК *********, е
наложена глоба в размер на 300лв.
Оставя без уважение искането на ОДМВР Пазарджик за присъждане на
6
разноски, на основание чл.63ал.5 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7