ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /07.06.2013 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ОСМИ МАЙ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И
ТРИНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС СЛАВОВ
при секретаря А.И. като разгледа докладваното
от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1792 по описа за
2005 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГПК /отм./ н основание с §2 от ПЗР на ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба
от Д.Б.Х. ЕГН:********** и В.Б.Х.
ЕГН:********** *** - партер /стоматологичен
кабинет/ съдебен адрес и адрес за
призоваване : гр. В., бул. "
М.Л. " № **, ет * чрез
ад в А.П. - ВАК, против Р.Б.А.
ЕГН : **********,*** Г.Р.А. ЕГН , **********.*** и Б.Р.А. ЕГН:**********.*** с която е предявен иск с правно основание
чл.74, ал.2,вр с чл.72 от ЗС и цена
на иска 40 000 00лв.
В исковата молба ищците твърдят, че с нотариален
акт № 81, том VI , дело №2722/98г. от 17.04.1998г. на нотариус
О.С., чрез покупко-продажба
по време на брака им придобили правото
на строеж от Г.С.Д. в качеството й на собственик и представляващ ЕТ " Антикор I- Х.Д.Г.Д. "" за
изграждане на следния недвижим имот МАГАЗИН, със северозападно изложение в партерния етаж на жилищна сграда,
находя ща се в гр Варна,
ул. Княз Дондуков 17, попадаща
в кв. 56, парцел 1, по плана
на 8-ми район на гр. Варна,
със застроена площ от 31,77
кв.м., заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от
правото на строеж, за сумата
от 3 000 000 00лв. Твърдят,
че от датата на закупуване правото на строеж, владеят и ползват имота
като свой.
Своите права праводателката им Г.С.Д. е придобила от Р.Г. А. /наследодател на
ответниците / чрез договор за покупко-прадажба
обективиран в НА №. 49, том LI, дело 1887/94г. от 13 12.1994г на
ВН Д.С..
С НА № 143 , том XXXIX, дело № 14662/94г от 27.09.1994г.
Т.И. Ж. като ЕТ под фирма " Поликсения
Т.Ж. " и съпругът й К. Х. Ж. прехвърлят
на Р.Г.Ж. право на строеж на
няколко обекта, един от който
е процесния имот.
След смъртта на Р.Г.А. , неговата
наследница съпругата му Р.А., предявява иск по чл.26. ад
2 от ЗЗД срещу ЕТ " Антнкор 1 –Х.Д. – Г.Д. " за обявяване на нищожност
на сделката, обективира в НА № 49, том Ц, дело 18878/94г. от
13.12.1994г. на ВН Д.С., поради липса на
предмет, тъй като към датата
на изповядване на сделката, сградата
е била изградена в груб строеж, а по отношение на
нас, предявява иск по чл.
108 от ЗС, за
предаване на владението на магазина,
гьй като правото на строеж
сме придобили по нищожен договор.
С решение от
14.01.2005г. по гр. д. № 1730/02г. , ВОС приема за установено
по отношение на Г.С.Д. в качеството й на собственик на
ЕТ " Антикор -I – Х. Д. – Г.Д." и страните по настоящото
дело, на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД , че сделката по
НА № 49,т.51, дело № 18878/94 на
ВН е нищожна поради липса на предмет,
осъжда на основание чл. 108 от ЗС В. и Д. Х. да предадат владението на недвижим имот , магазин
в гр. Варна, на партерния етаж в сградата на ул. Княз
Дондуков " № 17, парцел 1, з кв. 56, по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна.
Ответницата
Р.Б.А.
се е снабдила с изпълнителен лист на основание чл.
218б, ал.2 вр. с чл.
237, б. "а" от ГПК за предварително изпълнение на решението
на ВОС, като е образувано и изпълнително дело № 10135/05г. на VI -ти район при СИС - гр. Варна, насрочено и предаване
на владението на магазина.
Описаните по-горе факти
обуславят правният им интерес от предявяване
на иск по
чл. 74, ал.2, вр. с чл.72 от ЗС, за заплащане от
наследниците на Р.А., ответниците
по делото неговата съпруга
Р.А. и неговите синове Б. и
Г. А. на извършените от ищците подобрения
в имота, в качеството им на недобросъвестни владелци за периода
от 17 04 1998г до датата на завеждане
на исковата молба по чл.
108 от ЗС 04.07 2000г, с които
подобрения се е увеличила стойността на имота, която
стойност към настоящия момент според нас и пазара
е в размер на 40 000 00лв.,
а разходите направени за тях, към
датата на извършването им е в размер на 28 378 00лв, включващи разходи за материали , труд и транспорт, като до заплащане
на стойността им, си запазим
правото на задържане на имота
Тези подрения бяха осъществени изцяло от ищците, със знанието и без противопоставянето както на наследодателя
Р.А., така и на ответниците по иска.
Молят съда, да постановите решение с което да
осъдите ответниците да им заплатят сумата от 40 000.00лв. представляваща
увеличената стойност на имота в следствие на тези подобрения изчислена към датата
на постановяване на съдебното решение, ведно и със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба до фактическото плащане на сумата
Молят съда да им признае и правото да задържим
имота до изплащане на увеличената стойност. Претендират направените по делото съдебно деловодните разноските по
иска и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, чрез адвоката си
пълномощник поддържат иска.
В съдебно заседание ответниците оспорва иска.
С Решение №
от 04.11.2002 год.
постановено по гр.дело № 4352/2002 год. на Районен съд гр.Варна
е отхвърлил предявения иск от Р.б.А. против
ищците Д.Б.Х. и В. К. Х. за
предаване на владението на 4/6 ид. части
от процесния недвижим имот.
С Решение от
14.01.2005г. по гр. д. № 1730/02г., ВОС приема за установено по
отношение на осъжда на основание
чл. 108 от
ЗС В. и Д.Х. да предадат владението на процесния
недвижим имот, магазин в гр. Варна, на партерния етаж
в сградата на ул. Княз Дондуков " № 17, парцел 1в, кв. 56,
по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна
с площ от 31.77 кв.м..
С решение № 392/05.02.2009г. постановено по
гр.д.№ 304/2008г. Върховният касационен
съд на Република
България е отменил влезлите в сила решения на Варненския
окръжен съд от 14.01.2005г. по гр.д.№ 1730/ 2002г. в частта, в която е уважен предявения ревандикационен иск и Решение от 11.07.2007 год. на Върховния касационен съд , четвърто отделение по гр.д.№ 1259/ 2006г., с което е оставено в сила в тази част
, решението на ВОС и поправено с Решение от 17.03.2008г на Върховния касационен
съд, Четвърто „а” отделение. по гр.д.№
1259/ 2006г. на основание чл.231, ал.1, б.”а” ГПК.
В отменената част
делото е върнато за ново разглеждане.
С
Решение № 1497/25.11.2009 год. поправено с Решение №
514/23.04.2010 год. по гр. дело № 324/2009 год. на ВОС е
оставено в сила Решение № от 04.11.2002 год. постановено
по гр.дело № 4352/2002 год. на Районен съд гр.Варна е отхвърлил предявения иск от Р.б.А. против
ищците Д.Б.Х. и В. К. Х. за
предаване на владението на 4/6 ид. части
от процесния недвижим имот.
С
Определение № 847/13.09.2001 год. на ВКС ІІ-ро гр.от. по гр.д
798/2010 год. не е допуснато до касационна обжалване
Решение № 514/23.04.2010 год. по гр. дело № 324/2009 год. на ВОС.
Тази
фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени
доказателства касаещи наличието на предпоставките за допустимост на иска.
От
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск
с правно основание чл.74,
ал.2,вр с чл.72 от ЗС е недопустим, поради липса на правен
интерес от воденето на иска,
а образуваното производство
следва да се прекрати.
Предявеният в настоящето
производство иск за заплащане на
подобренията в имота е евентуален, доколкото иска за собственост
не се уважи.
Това условие
не е настъпило с оглед произнасянето по иска за
собственост, който е отхвърлен, поради което и съдът следва
да се произнесе
по евентуалния за заплащане на
подобренията в същия този имот, за
който ответниците са поддържали да
е тяхна собственост при осъществената защита срещу главния
иск на ищеца.
Извършените в имота
подобрения са имот, тяхна собственост,
поради което ищците не се
явява подобрители на същия и не
съществуват наличие на облигационно връзка между собственик
и подобрител подобрителя, която следва да
се ликвидират.
Искът по чл. 72, респ. чл. 74 ЗС
има за предмет
разрешаването на отношенията
между подобрителя и собственика на имота, възникнали по повод на
подобренията в него, на принципа за
недопустимостта на неоснователното обогатяване, като в случая при
наличие на сила на присъдено
нещо между страните по делото,
което качеството на подобрител на
имота се слива с качеството му на собственик,
налице идентичност между подобрителя и собственика на процесния имот, то предявения иск
се явява недопустим, поради липса на активна
процесуална легитимация на ищците, като
носители на спорно право и липса на правен
интерес следва да се прекрати.
По отношение
на разноските по делото съдът
следва да присъди в тежест на ответниците по делото направените
от ищците разноски по делото
в размер на 3121,20 лева.
По аналогия от разпоредбата на чл. 64, ал.2 вр. с чл. 64, ал.З от ГПК /отм/ идентични с чл. 78, ал.2 ГПК във връзка с чл. 78, ал.4
от ГПК, в този случай и при прекратяване на образуваното дело или отхвърляне на
иска поради отпадане на правния интерес в резултат на възникване на нови факти
в хода на процеса, ищците имат право на разноските в процеса.
Причината ответниците да понесат тежестта на
разноските е че са станали причина за образуване на делото. При наличие на
предпоставките за иск по чл.108 от ЗС предявен от ответниците и защита на интересите
на ищците е възникнала възможността да ангажират отговорността на ответниците
за разноски. Отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан
правен спор.
В този смисъл е Определение от 26.06.2012г. на
ВОС по ч.т.д. № 1681/2012г, Решение № 2141 от
10.05.2012г. на ВРС по гр.д. № 7598/ 2011г,26 -ти с-в., Решение.№ 2191 от 14.05.2012г на ВРС, по гр.д. №.19171 / 2011 г., 30 ти с-в.
и др.
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело № 1792/2005 год.
по описа на ВОС
ОСЪЖДА Р.Б.А. ЕГН:**********,***, Г.Р.А.
ЕГН:**********.*** и Б.Р.А.
ЕГН:**********.*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Б.Х. ЕГН:********** и
В.Б.Х. ЕГН:********** *** - партер /стоматологичен кабинет/ съдебен адрес и адрес за призоваване
: гр. В., бул. " М.Л. " № **, ет * чрез адв. А.П.
– ВАК, направените по делото разноски в размер на 3121,20 лева
Определението
на съда подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в едномесечен срок от редовното му обявява с
частна жалба.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: