№ 629
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100604214 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 24.03.2022г. по НОХД № 7365/2021г., СРС, НО, 102 състав е признал
подсъдимия Р. Л. С. за ВИНОВЕН в това, че на 29.03.2019г. - около 15:30 ч„ в гр. София, в
151-а ЦДГ „Леда Милева”, находяща се на ул. „*******, чрез нанасяне на удар с юмрук в
теменно- тилната част на главата, причинил на учител - Н. А. К. (назначена с трудов договор
от 22.01.2014г. на длъжност „учител” в 151-а ЦДГ „Леда Милева”), при и по повод
изпълнение на службата й (пострадалата К. изпълнявала служебните си задължения - втора
смяна, съгласно график) лека телесна повреда, изразяваща се в навяхване на шията, което
нараняване осъществява медико-биологичния признак на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК,
поради което и на осн. чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл.66,
ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три
години.
С присъдата съдът е признал подсъдимата М. Т. Т. за ВИНОВНА в това, че на
29.03.2019г. - около 15:30 ч„ в гр. София, в 151-а ЦДГ „Леда Милева”, находяща се на ул.
„*******, чрез бутане с ръце в лицето и в шията, причинил на учител - Н. А. К. (назначена с
трудов договор от 22.01.2014г. на длъжност „учител” в 151-а ЦДГ „Леда Милева”), при и по
повод изпълнение на службата й (пострадалата К. изпълнявала служебните си задължения -
втора смяна, съгласно график) лека телесна повреда, изразяваща се в ограничено охлузване
и кръвонасядане по лигавицата на долната устна на ниво пред 1-ви и 2-ри долни десни зъби,
които наранявания осъществяват медико-биологичния признак на болка и страдание —
престъпление по чл.131, ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК, поради което и на осн. чл.131, ал.2,
т.4 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева,
платими в полза на Държавата и по сметка на СРС.
Съдът на осн. чл.189, ал.3, изр.1 и чл.190, ал.2 вр. чл.416, ал.4 от НПК е осъдил подс.
1
Р. Л. С. да заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС половината от направените по
делото разноски за експертизи в размер на 237.00 лева, както и държавна такса от 5.00 лева
за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Съдът на осн. чл.189, ал.3, изр.1 и чл.190, ал.2 вр. чл.416, ал.4 от НПК е осъдил подс.
М. Т. Т. да заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС половината от направените по
делото разноски за експертизи в размер на 237.00 лева, както и държавна такса от 5.00 лева
за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимите Р. С. и М. Т., в която се
оспорва правилността на съдебния акт и се претендира неговата отмяна и постановяване на
нова присъда, с която същите да бъдат оправдани по обвиненията им. Оспорва се
доказаността на механизма на настъпване на телесната повреда касателно подс. Т., а по
отношение на С., че не се явявала доказана телесната повреда. Оспорва се и справедливостта
на наложените наказания. Претендира се повторен разпит на вещото лице в рамките на
въззивното производство с оглед изясняване на броя на телесните повреди, начина им на
установяване и механизма, с оглед формиране на непосредствена представа от страна на
въззивния съд по тези обстоятелства.
Срещу жалбата е постъпил отговор от страна на ЧО Н. К., в който се моли да се
потвърди първоинстанционната присъда като намира същата за правилна, а разпита на
вещото лице пред въззивната инстанция не бил необходим.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на
въззивна проверка, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е,
че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит
на подсъдимите и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. Р. С. и М. Т. – адв.
Г. З. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Изтъква, че по отношение на подс.
Т. и подс. С. липсват доказателства ,че са извършили престъплението, за което са
привлечени да отговарят. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно се е обосновал
на заключението на извършената експертиза, като не се е обърнато внимание на изложеното
от вещото лице в съдебно заседание и съда неправилно е интерпретирал доказателствата по
делото.
Представителят на държавното обвинение моли да не се уважава въззивната жалба и
моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
ЧО в съдебно заседание не взема отношение по същество на делото.
Подс. Р. С., редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в
предоставеното му от съда право на последна дума моли да бъде оправдан.
Подс. М. Т. редовно уведомена се явява пред въззивната инстанция и в
предоставеното й от съда право на последна дума моли да бъде оправдана.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички
достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни- показанията на
свидетелите Н. К., И.М.Х. (прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.5 от НПК показания от
досъдебното производство ), Г.С.С. (частично), Т.Д.Т. (частично), Д.П. Ж. и М.К.Г.-М.
(частично) (вкл. и прочетените на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК нейни показания от
досъдебното производство ); писмените доказателства: заявление до 05 РПУ-СДВР (л.28),
СМУ № 115.03/2019г., листове за амбулаторен преглед, декларация от родител на детето ,
длъжностна характеристика, заповед № 20/16.04.2019г. за наказание на учител , TEJIK-
2
решение за подс. Т., протокол за разпознаване, протокол за доброволно предаване, трудов
договор, длъжностна характеристика, констативен протокол вх. № 79/16.05.2019г. на РУО
(л.82-83), епикриза с изследвания, писмо от УМБАЛ „Александровска” ЕАД с медицински
документи за подс. Т. , справка за съдимост за подс. С., справка за неприключени
наказателни производства за подс. С., справка за съдимост за подс. Т., справка за
неприключени наказателни производства за подс. Т. и от съдебното производство: справка за
съдимост на Р. С. , справка за съдимост на М. Т. , справка от ГД „ИН” - МП, писмо от 151-о
ЦДГ „Леда Милева” , както и заключенията по експертизите по делото: заключението на
вещото лице Д.Н. по основната СМЕПД и по допълнителната СМЕПД.
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред, в рамките на което е събрал и преценил гласни и писмени доказателства, както и
способи за събиране и проверка на доказателства, които подробно е обсъдил в мотивите си.
Контролираната инстанция е събрала необходимите доказателствени средства за изясняване
на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснала процесуални
нарушения, с които да е ограничила правата на страните. Отделно от това,
първоинстанционният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички
необходими мерки за разкриване на истината. Атакуваната присъда е постановена след
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като
районният съд е изложил ясни и обстойни съображения кои доказателствени източници
възприема и поставя в основата на изводите си по фактите и причината за това.
На собствено основание настоящата съдебна инстанция, преценявайки събраните в
хода на съдебното следствие доказателствени средства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Р. Л. С. е роден на ******* г. в гр. София, българин с българско
гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, трудово ангажиран, с постоянен
адрес и настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Дървеница”, ул.*******, с ЕГН **********.
Подсъдимата М. Т. Т. е родена на ******* в гр. София, българка, с българско
гражданство, с висше образование, неосъждана, вдовица, пенсионер по болест, с постоянен
и настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Дървеница”, ул. „*******, с ЕГН **********.
Св. Н. К., заемала по трудов договор от 22.01.2004г. длъжност „учител” в 151-а ЦДГ
„Леда Милева”, находяща се на ул. „******* в гр. София. За времето от 12:30 ч. до 19:00 ч.
на 29.03.2019г. пострадалата К. била на работа (втора смяна, съгласно график) и изпълнявала
своите служебни задължения. Свидетелката К. имала задължение след като приключат
занятията на децата да ги предаде на родителя, който упражнява родителски права или на
изрично посочено от родителя лице, което се отразявало в специална декларация до
директора на детската градина. Предаването на децата по правило било във времето от 17:30
ч. - 18:45 ч., но не по- рано от 16:15 ч.
Около 15:30 часа, на 29.03.2019г. двамата подсъдими влезли в детската градина и
поискали да вземат едно от децата - М. Т., като се представили за баба и дядо на детето.
Майката на детето св. Г.С. била подала до директора на детската градина декларация от
03.12.2014 година, в която посочвала, че тя е родител на детето, като с тази декларация св. С.
била уведомена, че ако друго лице, различно от родител, ще довежда или взема детето,
следва писмено да уведоми директора на детската градина, но св. С. не подала такова
писмено уведомление. Свидетелката С. не била и уведомена от двамата подсъдими, че ще
отидат да вземат детето, нито св. С. уведомила учителите на детето, че други лица ще вземат
детето.
При тази ситуация, свидетелката Н. К. отказала на подс. М. Т. и на подс. Р. С. да им
предаде детето, не само поради ранния час, в който те пристигнали, но и поради липсата на
изразено съгласие от майката -св. С. детето да бъде взето от двамата подсъдими.
Пострадалата К. предложила да позвънят на майката на детето и тя да потвърди, че е
съгласна детето да бъде взето от двамата подсъдими.
Никой от двамата подсъдими не позвънил на св. С., а вместо това, след отказа на
свидетелката Н. К. да предаде детето на подсъдимите, които към онзи момент били
непознати за нея лица, същите се нахвърлили върху нея с обидни и заплашителни реплики -
наречена била „селянка мръсна” от подс. С., а подс. Т. се заканила „да отеснее” столицата за
3
пострадалата. След миг подсъдимият подс. Р. С. нанесъл удар върху свидетелката К. със
свита в юмрук ръка в теменно-тилната област на главата, а подсъдимата М. Т. я хванала за
гърлото, като я стиснала силно и с дланите си я бутнала по лицето и долната част на шията в
посока към гърдите и крещяла: „още ли искаш?” и „нямала да ми дава детето!”.
Свидетелката Н. К. отстъпвала с крачки назад и успяла да отвори вратата на помещението,
където били децата от четвърта група и попитала детето М. Т. коя е жената (т.е. подсъдимата
М. Т.), като детето отговорило, че това е нейната баба. След това подсъдимата Т. взела
детето тя и с подс. Р. С. си тръгнали от детската градина. По време на цялата тази случка в
помещението, където децата били оставяни и вземани, бил и и св. И.Х. - дядо на едно от
децата.
След това св. К. влязла в помещението с децата, където св. Ж. забелязала, че
учителката изглежда стъписана, уплашена и някак статична, като пострадалата успяла да
каже само, че е ударена.
След приключване на работното време, свидетелката Н. К. не се чувствала добре
физически, поради което посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, където й била оказана
медицинска помощ. На следващия ден посетила и кабинет по съдебна медицина, където
след преглед й било издадено съдебно-медицинско удостоверение.
За създалата се ситуация бил подаден сигнал от св. Н. К. до 05 РПУ- СДВР, където
започнало досъдебно производство и разследване на случая.
В рамките на разследването била назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни (СМЕПД), както и допълнителна СМЕПД, като в своето
заключение в. л. Д.Н. установява, че на инкриминираната дата на св. Н. К. били нанесени
удари, в следствие на което й било причинено травматично увреждане, изразяващо се в
кръвонасядане с лек оток в теменно-тилната част на главата, ограничено охлузване и
кръвонасядане по лигавицата на долната устна и навяхване на шията, като установените
травми са резултат от действието на твърди тъпи предмети (по механизма на удари с такива
предмети) и отговарят да са получени по начина, посочен от пострадалата - при нанасяне на
удар с ръка, свита в юмрук, като лицевите травматични увреждания са причинили на
свидетелката К. и са реализирали самостоятелните медикобиологични характеристики болка
и страдание (лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК), а навяхването на шията е в
резултат от динамично претоварване на гръбначния стълб в областта на шията в предно-
задна или задно-предна посока по типа на т. нар. „камшичест удар” и може да получи както
при нанасяне на удар в тила (с посока отзад-напред), така и при удари по лицето в областта
на устните (посока отпред-назад), като това увреждане е причинило на пострадалата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота (лека телесна повреда по чл.130,
ал.1 от НК) .
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при
гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимите-
да се защитават. Противно на възраженията на подсъдимите, първоинстанционният съд е
положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като е направил своите
доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената
съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено
различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите
констатации на СРС, касаещи инкриминираното деяние.
Настоящият състав намира, че в хода на първоинстанционното съдебно производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от което следва, че не се
налага първоинстанционната присъда да бъде отменяна, а въззивната инстанция следва да се
произнесе относно обосноваността и законосъобразността на обжалваната присъда.
При така приетата за установена фактическа обстановка, първостепенният съд е
правилно е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият Р. С. е извършил
престъплението по чл.131, ал.2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК, а подс. М. Т. престъплението по
чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
На първо място, от заключенията на цитираните съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни (СМЕПД), както и допълнителна СМЕПД по категоричен начин се
4
установява, че на пострадалата и частен обвинител Н. К. е причинена лека телесна повреда
като й били нанесени удари, вследствие на което й било причинено травматично увреждане,
изразяващо се в кръвонасядане с лек оток в теменно-тилната част на главата, ограничено
охлузване и кръвонасядане по лигавицата на долната устна и навяхване на шията, като
установените травми са резултат от действието на твърди тъпи предмети (по механизма на
удари с такива предмети) и отговарят да са получени по начина, посочен от пострадалата -
при нанасяне на удар с ръка, свита в юмрук, като лицевите травматични увреждания са
причинили на свидетелката К. и са реализирали самостоятелните медикобиологични
характеристики болка и страдание (лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК), а
навяхването на шията е в резултат от динамично претоварване на гръбначния стълб в
областта на шията в предно-задна или задно-предна посока по типа на т. нар. „камшичест
удар” и може да получи както при нанасяне на удар в тила (с посока отзад-напред), така и
при удари по лицето в областта на устните (посока отпред-назад), като това увреждане е
причинило на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота (лека
телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК). Вещите лица са отговорили изчерпателно и
компетентно на всички поставени им въпроси, като от показанията им в съдебно заседание
също се установява, че описаното увреждане е получено по начина описан от пострадалата.
Възражението на защитата, че не е установено по безспорен начин, кой е причинил
телесната повреда на пострадалата също е неоснователно. Механизма на причиняване на
нараняването и лицата, които са го причинили са установени по категоричен и безспорен
начин, а имено подс. С. и подс. Т.. От показанията на свидетеля И.Х. се установяват
обстоятелства, свързани с процесното събитие и в частност за възникналия „словесен
конфликт” между подсъдимите и пострадалата. Той с точност описва поведението на
подсъдимите спрямо учителката както и описва, че подсъдимият е викал, а и допълва, че
същият му се е сторил и неадекватен. В допълнение към неговите показания са и
показанията на св. Ж., от които се установява и състоянието на пострадалата, а именно че е
била уплашена,стъписана и статична. Показания в насока дата, място, механизъм на
деянията и техните автори се установява и от показанията на пострадалата като същите са в
синхрон с посочените вече гласни доказателствени средства. Показанията на тези свидетели
са непротиворечиви, последователни и взаимодопълващи се. Обстоятелството, че св. Ж. е
колежка на пострадалата само по себе си не е основание да не се приеме с доверие
заявеното от нея, още повече когато данните съдържащи се в показанията й се подкрепят от
другите доказателства по делото. Отделно от това, посочените свидетелите не са близки
роднини на пострадалата, а и всички са били предупредени за наказателната отговорност
която носят за лъжесвидетелстване.
От обективна страна, за да е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал. 2 от НК, на пострадалия следва да са причинени болка и страдание без разстройство на
здравето. В съдебната практика (ППВС № 3/79 г.) е посочено, че болката представлява
неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката. При този
вид лека телесна повреда не се накърняват съществено тъкани и не се разстройват
физиологични функции. В настоящия случай от доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, от обективна страна, че подсъдимата М. Т. на 29.03.2019г.,
ок. 15:30 ч., в гр. София, на територията на 151-а ЦДГ „Леда Милева” чрез последователно
бутане с длани по лицето на Н. А. К. (на длъжност „учител” в детската градина), причинила
на учител при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в ограничено
охлузване и кръвонасядане по лигавицата на долната устна, реализирала медико-
биологичната характеристика „болка и страдание без разстройство на здравето”, т. е. лека
телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.
Предвид безспорно констатираното нарушение на телесната цялост на пострадалата
К., районният съд правилно е приел, че на лицето е причинена лека телесна повреда. Същата
се изразява в констатираното при пострадалата- ограничено охлузване и кръвонасядане по
лигавицата на долната устна.Правилни са съжденията на първостепенния съд кога според
съдебната практика е налице съставът на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, както и че
настоящият случай попада под тази хипотеза, поради което и мотивите на първостепенния
съд в тази насока не е необходимо да бъдат преповтаряни. Несъмнено, описаното в
заключението на приетата по делото СМЕ увреждане на пострадалата съответства по
5
медико-биологичния си и правен характер на изложеното в ППВС № 3/27.09.1979 г. относно
леката телесна повреда. Именно от кредитираното заключение на съдебномедицинската
експертиза, въззивният съд, подобно на районния съд изведе категоричния факт относно
полученото от св. К. телесно увреждане и механизма на получаването му. Показанията на св.
К., на които се позовава защитата в съдебна фаза пред въззивния съд не внасят промяна в
изводите за съставомерност на деянието на Т. по посочения състав на престъпление. В
конкретния случай е налице деяние от страна на подсъдимата Т., която е притиснала с ръка
шията на пострадалото лице, като вследствие на това деяние и придадената кинетична
енергия въз основа на неправомерното действие на дееца, пострадалата сочи, че е прехапала
устните си, като именно в тази област се констатира ограничено охлузване и кръвонасядане
по лигавицата на долната устна, реализирала медико-биологичната характеристика „болка и
страдание без разстройство на здравето”-лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК. Тоест
настъпилият съставомерен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с действието на
подсъдимата по начин, че ако не бе предприето това действие, нямаше да настъпи
общественоопасния резултат. Прехапването на устната макар да е резултат от действието на
органи на пострадалата не сочи самонараняване, което да дисквалифицира деянието като
престъпление, защото е резултат от съзнателен и целенасочен волеви акт предприет от
подсъдимата чрез действие насочено към телесната неприкосновеност на пострадалата като
субективното отношение към резултата е неопределен, но определяем и целен, тъй като в
ситуацията деецът съзнава, че действието е от естество да причини телесно увреждане и
именно такова е целено. В този смисъл доводите на жалбоподателя за неправилно установен
механизъм на деянието не се споделят от въззивната инстанция.
Безспорно, според настоящата инстанция подсъдимият Р. С. е автор на вмененото му
престъпление от обективна страна като на 29.03.2019г., ок. 15:30 ч., в гр. София, на
територията на 151-а ЦДГ „Леда Милева”, чрез нанасяне на удар със свита в юмрук ръка в
областта на теменно-тилната част на Н. А. К., причинил на учител при изпълнение на
службата му лека телесна повреда, изразяваща се в навяхване на шията, реализирала медико-
биологичната характеристика „временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т. е.
лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.
Съставомерните действия на подсъдимия С. се изразяват в нанасяне на удар със
свита в юмрук ръка в областта на теменно-тилната част на главата на частния обвинител Н.
К., което е резултирало в полученото от последната увреждане-навяхване на шията,
реализирала медико-биологичната характеристика „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота”.
И в двата случая деянията са обективирани при изпълнение на службата на
пострадалото лице и са извършени при форма на вина пряк умисъл-С. и Т. са съзнавали
обществената опасност на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са
целели същите, като съзнанието им е включвало, че нанасят телесни повреди на учител, по
време на изпълнение на служебните му задължения като такъв в 151 ЦДГ „Леда Милева“.
Няма спор, че пострадалата Н. К. заема длъжността учител, каквото длъжностно
качество е притежавала и към момента на деянията. Наред с това телесните повреди на
пострадалата са причинени, през време, през което е изпълнявала задължения, спадащи към
службата и функцията й. Тази констатация законосъобразно е направена и от
първоинстанционния съд. Неправилно обаче подсъдимите са признати за виновни за това
телесните повреди да са причинени на учител „по повод на службата му“, каквото е било и
обвинението, съгласно внесения обвинителен акт, като е следвало да бъдат признати за
виновни единствено за това телесните повреди да са причинени от подсъдимите на
пострадалата „при изпълнение на службата“.
Квалифицираният състав на телесните повреди предоставя засилена
наказателноправна защита на определена категория правни субекти, отчитайки важните
функции, които изпълняват в обществените отношения. В конкретния състав на
престъпление е предвидена такава засилена наказателноправна защита по отношение на
учител в хипотезата на нанасяне на телесна повреда алтернативно при или по повод
изпълнение на службата.
Разграничителният критерии е изяснен в Постановление № 2 от 16.XII.1957 г.,
Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 година. Под
6
"при изпълнение на службата или функцията" следва да се разбира по време изпълнение на
задължение, включващо се в службата или функцията на пострадалото лице независимо
дали той е изпълнявал това задължение в определеното работно време или извън него и без
да е необходимо поводът за извършване на деянието да е във връзка със службата или
функцията му. Престъплението е извършено "по повод изпълнение на службата или
функцията", когато пострадалото лице не е изпълнявало служебно задължение, но има пряка
връзка между деянието и неговата служебна дейност или обществена функция.“
С оглед въведеното разграничение и алтернативност на възможните проявни форми,
когато деянието е извършено при „изпълнение на службата“, какъвто е настоящият случай,
не може да се приложи второто предложение на визираната норма „по повод изпълнение на
службата“. При това положение, съгласно обвинението, повдигнато с обвинителния акт
първоинстанционният съд е следвало да оправдае частично всяко от подсъдимите лица за
това деянието да е извършено „по повод изпълнение на службата“, което от своя страна
налага частично изменение на обжалваната присъда в тази насока.
При определяне на наказанието на подсъдимите за извършеното от тях престъпление
съдът приложи принципите на законоустановеност и индивидуализация и обсъди следните
обстоятелства:
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. Р. С.,
първоинстанционният съд правилно е преценил като смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, неговото добросъвестно
процесуално поведение и невисоката степен на обществена опасност на дееца. Към
смекчаващите отговорността обстоятелства, визирани от първата инстанция, следва да се
посочат и особеностите, характеризиращи деянието и дееца като такива с невисока степен
на обществена опасност, подсъдимият е нанесъл един единствен удар преди
преустановяване на действието. Поради изложеното според съдебния състав наказанието на
подсъдимия С. следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер, близък до минималния, а именно една година и шест месеца
"лишаване от свобода". На следващо място, налице са и предпоставките за отлагане на
изпълнението на наложеното наказание "лишаване от свобода" касателно подсъдимия С., а
именно същият не е осъждан, а наложеното наказание "лишаване от свобода" е до три
години. Въззивният съд намира, че с отлагане изпълнението на наложеното наказание биха
се постигнали целите, предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК, а именно – индивидуалната и
генерална превенции.
По отношение на подс. М. Т. правилно първоинстанционният съд е приложил чл.
78а, ал. 1 НК и я е освободил от наказателна отговорност, като е наложил административно
наказание „глоба” в размер на 2 000 лева. Налице са всички установени в закона
предпоставки за това-деецът не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност, за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, от деянието не
са настъпили съставомерни имуществени вреди. При индивидуализация на размера на
административното наказание глоба съдът е въвел релевантни доводи относно наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които са законосъобразни,
възприемат се от въззивния съд и са довели до справедливо наказание.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски, както и държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист са възложени в тежест на подсъдимите от първия съд.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна, но са налице основания за частично
изменение.
С оглед на горното и на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал. 1, т. 2 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Присъда № 45 от 24.03.2022 г., по НОХД № 7365 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, НО, 102 състав в частта, в която подсъдимият Р. Л. С. и подсъдимата
М. Т. Т. са признати за виновни по обвинението телесните повреди да са нанесени „по повод
изпълнение на службата“ на учител - Н. А. К., като на осн. чл. 304 НПК ги оправдава по
първоначално повдигнатите им обвинения в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8