№ 5402
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100506415 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Г. С. Г. (чрез особен представител адв. Й. С.-
Ф.) срещу решение № 20084463/23.03.2023 г. по гр.д. № 71299/2019 г. по описа на СРС,
II ГО, 57 състав, в частта, с която е признато за установено, че Г. С. Г. дължи на „Банка
ДСК“ ЕАД: на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата в размер на 2235,29 лв.,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на
01.09.2014 г. с наследодателя на Г. С. Г. – Е.П.Г., починала на 01.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2018 г. до погасяването, на
основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата в размер на 182,05 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 07.10.2017 г. до 07.06.2018 г.
Жалбоподателят – Г. С. Г. (чрез особен представител адв. Й. С.-Ф.), твърди, че
решението е неправилно. Счита, че процесният договор за кредит е сключен в
нарушение на принципа на добросъвестността и съдържа неравноправни клаузи. Освен
това, не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Ето защо,
моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът по жалбата – „Банка ДСК“ ЕАД, оспорва жалбата и моли решението
1
да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
С обжалваното решение са уважени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, като е признато за установено, че Г. С. Г. дължи на
„Банка ДСК“ ЕАД сумата в размер на 2235,29 лв., представляваща главница по
договор за кредит за текущо потребление, сключен на 01.09.2014 г. с наследодателя на
Г. С. Г. – Е.П.Г., починала на 01.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.11.2018 г. до погасяването, както и сумата в размер на 182,05
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.10.2017 г. до 07.06.2018 г.
Със същото решение искът за възнаградителна лихва е отхвърлен до пълния
предявен размер от 293,44 лв. и за периодите 05.09.2017 г. до 07.09.2017 г. и 15.06.2018
г. до 22.11.2018 г., както и са отхвърлени исковете за установяване дължимостта на
сумите: 76,74 лв. – санкционираща лихва за периода от 19.07.2018 г. до 22.11.2018 г.,
79 лв. – заемни такси.
Решението е обжалвано в частта, с която исковете за главница и възнаградителна
лихва са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационно отношение между него и ответника по договор за заем, по
силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесните
суми, а именно – предаване от ищеца на ответника на паричната сума, предмет на
договора за заем, писмена уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в
претендирания размер, изискуемост на претендираните вземания - настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането за заплащане на главница и възнаградителна
лихва, съобщаване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, както и какъв
е размерът на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По делото е представен договор за потребителски кредит 01.09.2014 г., по силата
на който „БАНКА ДСК“ ЕАД (в качеството на кредитодател) е предоставило в заем на
Е.П.Г. (в качеството на кредитополучател) сумата в размер на 5000 лв. – потребителски
кредит, срещу задължение на кредитополучателя да я върне на 60 месечни вноски, при
преференциален лихвен процент от 12 % годишно, или 0,03 % на ден, формиран,
съгласно т. 8 от договора, и годишен процент на разходите – 13,599 %. Съгласно
2
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, сумата е предоставена в пълен
размер на кредитополучателя чрез банков превод, извършен по негова банкова сметка
по уговорения в договора начин.
Особеният представител на ответника в отговора на исковата молба оспорва
валидността на договора с твърдението, че не е представено приложение № 2, което
следва да съдържа погасителен план.
В тази връзка първостепенният съд е изложил, че непредставянето на
погасителен план към договора не води до неговата недействителност, доколкото
основното съдържание на заемното правоотношение е уговорено именно в договора за
кредит за текущо потребление, поради което и след изпълнение на задължението на
кредитора да предаде на кредитополучателя уговорената сума в размер на 5000 лв.,
валидно е възникнало задължение на потребителя – кредитополучател по чл. 240 ЗЗД
да върне отпуснатата му като кредит сума и да заплати договорения годишен процент
на разходите – такси, възнаградителна лихва.
Настоящият съдебен състав не споделя посочения извод.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Видно от съдържанието на договора, същият не съдържа погасителен
план. Липсват доказателства, от които да се установява какво е разпределението на
всяка една от месечните вноски между различните плащания по договора - за главница,
възнаградителна лихва, такси. Следователно, съдържанието на договора не отговора на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, което обуславя недействителност на договора
на основание чл. 22 ЗПК, за което съдът следи служебно.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. С оглед посоченото по-горе съдът счита, че на
основание чл. 22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен,
поради което заемателят дължи връщане единствено на получената главница.
Както беше посочено, съгласно съдебно-счетоводната експертиза заемателят е
получил по договора сумата в размер на 5000 лв., като същият дължи връщане само на
получената сума. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, заемателят е върнал на
заемодателя сумата в размер на 4042,06 лв., като последното плащане е на 07.09.2017 г.
Ето защо, съдът приема, че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение непогасеното задължение за главница е в размер на 957,94 лв.,
до която сума искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД се
3
явява основателен.
Възражението за давност на особения представител на въззивника е
неоснователно. Началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за
банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна
изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита (така
решение № 50173/13.10.2022 г. на ВКС по гр.д. № 4674/2021 г., III ГО), а при
предсрочна изискуемост – датата, на която е настъпила предсрочна изискуемост. В
конкретния случай, съгласно т.19.2 от общите условия банката има право да обяви
вземанията си за предсрочно изискуеми при забава в плащането на главница и/или
лихва над 90 дни, за което, видно от представеното уведомление, връчено редовно на
ответника – въззивник по реда на чл. 47 ГПК на 15.05.2018 г., същият е уведомен.
Както беше посочено, последното плащане по договора е на 07.09.2017 г., от което
следва, че в полза на банката е възникнало правото да обяви вземанията си по договора
за предсрочно изискуемо, което е упражнено надлежно на 15.05.2018 г., от която дата е
започнал да тече давностен срок. Същият е прекъснат с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.11.2018 г., от който момент се считат
предявени исковете, поради което давностният срок не е изтекъл и задължението за
главница не е погасено по давност.
Предвид извода за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, по
аргумент от чл. 23 ЗПК заемателят не дължи възнаградителна лихва, поради което
искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД е изцяло
неоснователен.
Във връзка с изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
главница е уважен за разликата над сумата в размер на 957,94 лв. до сумата в размер от
2235,29 лв., като следва да бъде поставено друго решение, с което искът за главница в
посочената част следва да бъде отхвърлен. Решението в частта, с която искът за
главница е уважен до сумата в размер на 957,94 лв., следва да бъде потвърдено.
В частта, с която искът за възнаградителна лихва с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД е уважен, решението следва да бъде отменено и искът да
бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото решението в частта, с която ответникът е осъден да
заплати в полза на „Банка ДСК“ ЕАД разноски за сумата над 762,71 лв. до сумата в
размер на 1262,77 лв. следва да бъде отменено.
По разноските:
В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 277,19
4
лв., представляваща разноски във въззивната инстанция съобразно отхвърлената част
от обжалването.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да
заплати в полза на СГС сумата в размер на 29,20 лв. – държавна такса съобразно
уважената част от обжалването.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20084463/23.03.2023 г. по гр.д. № 71299/2019 г. по описа
на СРС, II ГО, 57 състав, в частта, с която е признато за установено, че Г. С. Г. дължи
на „Банка ДСК“ ЕАД: на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата над 957,94 лв. до сумата в
размер на 2235,29 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 01.09.2014 г. с наследодателя на Г. С. Г. – Е.П.Г., починала на
01.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2018 г. до
погасяването, на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата в размер на 182,05 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.10.2017 г. до 07.06.2018 г.,
както и в частта, с която Г. С. Г. е осъден да заплати в полза на „Банка ДСК“ ЕАД
сумата над 762,71 до 1262,77 разноски в първоинстанционното и в заповедното
производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ****, срещу Г. С.
Г., ЕГН **********, за признаване за установено, че Г. С. Г. дължи в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата над 957,94 лв.
до сумата в размер на 2235,29 лв., представляваща главница по договор за кредит за
текущо потребление, сключен на 01.09.2014 г. с наследодателя на Г. С. Г. – Е.П.Г.,
починала на 01.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.11.2018 г. до погасяването, и на основани чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ГПК
сумата в размер на 182,05 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
07.10.2017 г. до 07.06.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20084463/23.03.2023 г. по гр.д. № 71299/2019 г.
по описа на СРС, II ГО, 57 състав, в частта, с която е признато за установено, че Г. С.
Г., ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 957,94 лв., представляваща главница по
договор за кредит за текущо потребление, сключен на 01.09.2014 г. с наследодателя на
Г. С. Г. – Е.П.Г., починала на 01.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.11.2018 г. до погасяването.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на „Банка ДСК“ ЕАД,
5
ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 277,19 лв.,
представляваща разноски във въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от
жалбата.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК **** да заплати в полза на Софийски
градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 29,20 лв. – държавна
такса съобразно уважената част от обжалването.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6