О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово, 12.02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски
окръжен съд в закрито
заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
В.ГЕНЖОВА
Г.КОСЕВА
при секретаря..............., като
разгледа докладваното от съдията Топалова в.ч.гр.д.№ 19 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба на Т. И.И. и С.И.И.,***, против
определение № 4023/26.10.2018 г. по гр.д. № 6691/2018 г. по описа на Районен
съд Плевен.
В жалбата се
твърди, че определението било незаконосъобразно и необосновано. Изводите на
съда за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК били
неправилни.
Жалбоподателите
отричат съществуването на правоотношения между тях и ответника, които да дават
правно основание на ответника да изисква от тях да упражняват правото си на
собственост в точно определени, лимитирани от Закона за културното наследство
граници. С действията си ответникът създавал фактически пречки, които
ограничавали правото им на собственост и възпрепятствали упражняването му в
пълен обем. Според жалбоподателите, те и ответника били равнопоставени субекти
досежно неприкосновеността на тяхното право на собственост и зачитането му от
всички, включително и от ответника. Това било така, тъй като сградата, чиито съсобственици
са, нямала статут на обект по ЗКН. С приемането на ЗКН през 2009 г.
правоотношенията между страните били прекратени – т.е. не съществували
правоотношение произтичащи от право на собственост върху обект с режим на
културна ценност. С предявеният иск жалбоподателите целяли да установят липса
на правна връзка между тях и ответника за да се премахне несигурността в
правното им положение и да възстановят правомощията си на собственици в пълен
обем.
Иска се да бъде
отменено обжалваното определение, с което е прекратено производството по
делото, поради недопустимост на предявения иск.
Съдът, като взе
предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:
Жалбата е
подадена в срок от имащи право на жалба лица и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Пред първоинстанционният
съд е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК. Твърди се, че ищците
притежаван ид.части от сграда, намираща се в ***. През 1989 г. при действието на ЗПКМ сградата била включена в списъка на
декларирани паметници на културата с предварителна категория ”за сведение”.
След отмяна на ЗПКМ със ЗКН през 2009 г., в чл.50 били въведени четири
категории, между които нямало категория „ за сведение”. Тази категория била
прибавена с измененията на ЗКН през 2011 г. В параграф 12 от ПЗР на ЗКН в сила от 2009 г. било записано, че
заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата
запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. Според ищците това
уточнение се отнасяло само до обектите, попадащи в разпоредбата на чл.50 от ЗКН
в редакцията му от 2009 г. преди изменението от 2011 г., тъй като не било
направено изменение на пар. 12 от ПЗР на ЗКН, който нямал обратно
действие.Поради това категорията”за сведение”, като новосъздадена
категория по ЗКН не включвала
автоматично декларираните по ЗПКМ обекти в предварителна категория” за
сведение”, а това следвало да се извърши със заповед на Министъра на културата.
Поради това
ищците считат, че между тях и ответника не съществуват правоотношения,
произтичащи от право на собственост върху обект културна ценност в
предварителна категория”за сведение”. Ответникът не признавал това
обстоятелство, поради което издал заповеди и други административни актове,
които пряко рефлектирали в правото им на собственост, свързано с ограничения
които следвало да търпят в съответствие с изискванията на ЗКН.
Иска се да бъде
признато за установено по отношение на Министъра на културата, че между ищците,
като собственици на процесния имот и ответника не съществуват правоотношения,
произтичащи от право на собственост върху обект културна ценност в
предварителна категория”за сведение”.
С допълнение към
исковата молба ищците доразвиват твърденията си, че целят защита на правото им
на собственост и отричат правото на ответника да ограничава това тяхно право,
като го подчини на ограничителния режим на ЗКН.
С обжалваното
определение, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото
поради недопустимост на предявения иск. Прието е, че изложеното в исковата
молба и допълнението към нея не сочат правен интерес от водене на настоящия
иск. Ограниченията, които ищците търпят са породени от отношения на власт и подчинение,
които не могат да се определят като гражданскоправни. Посочено е, че в случая
не е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, а такъв по чл.124 ал.4
изр.2 ГПК – собственост върху имот със специален статут, който те желаят да
отрекат, какъвто не е изрично предвиден от закона. Съдът е приел също, че едва
при изрично оспорване в административно производство на конкретен акт, съдът би
се произнесъл и относно съществуването на оспорените административни
правоотношения.
Въззивният съд
намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.
Както вече се
посочи ищците твърдят, че между тях и ответника не съществуват правоотношения,
произтичащи от право на собственост върху обект културна ценност в
предварителна категория”за сведение”. Ответникът не признавал това
обстоятелство, поради което издал заповеди и други административни актове,
които пряко рефлектирали в правото им на собственост, свързано с ограничения
които следвало да търпят в съответствие с изискванията на ЗКН. От цялостното
изложение в обстоятелствената част на исковата молба и допълнението към нея,
може да се направи извод, че собственият на ищците недвижим имот няма статут на
културна ценност в категория „ за сведение” по смисъла на ЗКН, поради което
липсват и отношения между тях и Министреството на културата, свързани с
прилагане на разпоредбите, предвидени в ЗКН. Както е посочено и от районния
съд, установяването на този факт, не е изрично предвидено от закона, поради
което искът е недопустим.
В жалбата се
твърди, че искането е за установяване несъществуването на гражданско
правоотношение между страните, които да дават основание на ответника да изисква
упражняването на правото на собственост, съобразно ограничениета, наложени от
ЗКН.Въззивният съд го намира за неоснователно. Гражданските правоотношения
представляват връзка между равнопоставени правни субекти. От друга страна административните
правоотношения са последици от прилагането на адмнистративноправните норма.
Тяхното възникване, изменение или преустановяване може да стане само в
случаите, когато се поставят предвидените от правната норма юридически факти и
обстоятелства. Правната норма посочва от
кои факти и обстоятелства на обективната действителност следва да настъпят
предвидените в нея правни последици /правни
отношения/. В случая отношенията на страните по делото
се развиват на основание разпоредбите на ЗКН, като издадените заповеди и други
административни актове от ответника и др.адм. органи засягат правната сфера на
ищците. Поради изложеното следва да се приеме, че между страните са създадени
административни отношения по повод издадени административни актове във връзка с
приложение на ЗКН. Съществуването или не
на тези административни правоотношения не може да бъде оспорено пред
гражданския съд по реда на чл.124 ал.1 ГПК.
Имайки
предвид изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна поради което същата
следва да бъде оставена без уважение.
На
основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Т.И.И. ЕГН ********** и С.И.И. ЕГН **********,***,
съдебен адрес *** против определение № 4023/26.10.2018 г. по гр.д. № 6691/2018
г. на Районен съд гр. Плевен, като неоснователна.
Определението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд В.Търново в едноседмичен срок от
съобщението до жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: